Идват още милиони от Брюксел за София. Но този път има условия

Столичната община подготвя проекти с потенциал за стотици милиони, които да финансира през новата рамка на Европейския съюз

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров
Темата накратко
  • Столичната община подготвя проекти с потенциал за десетки милиони, които да финансира през таксономичната призма на Европейския съюз.
  • Концепцията е нова, като изискванията са проектите да отговарят на критериите за устойчиво развитие, както и да е доказано, че работят.
  • Инициативата е на зам.-кмета по дигитализация Генчо Керезов, който има амбициозни идеи за енергийна ефективност в града, отворени данни и модерно дигитално обслужване от администрацията.

Това лято в София се появи първата "умна" детска градина, със собствена фотоволтаична инсталация на покрива, система за мониторинг на разходите за електроенергия, както и със сензор, който измерва качеството на въздуха в стаите. Тези простички решения струваха на Столичната община скромните 30 хил. лв. и в замяна позволиха множество оптимизации.

Сега си представете такива "умни" допълнения да има към всички училища, детски градини и ясли в града. Зам.-кметът по дигитализацията на Столичната община Генчо Керезов е почти убеден, че това ще се случи, защото е открил какъв да бъде начинът. Той се крие в новите правила за инвестиции в устойчиво развитие.

Европа: "Първо да видим, после ще дадем"Идеята е да се отпускат средства само за такива проекти, за които вече има доказан резултат и които отговарят на новите стандарти за зелени политики (Environmental, Social and Government - ESG), обвързани със Зелената сделка. По този начин всички организации трябва да се съобразяват с параметрите на устойчиво развитие - екологичен принос, ефект върху социалната среда и на процесите на управление и вземане на решения, като критериите в тези групи са около 200.

Амбицията на Керезов е София да успее да финансира от пет до осем основни приоритета за десетки милиони левове именно по тази нова концепция и да бъде първият град с таксономичен анализ, който да кандидатства за финансиране от европейските фондове на база постигнати резултати.

Концепцията за ESG е сравнително нова за ЕС , но очакванията са новите изисквания да се наложат съвсем скоро. Това ще засегне както общините, така особено много банковия сектор и фондовете, които ще бъдат задължени да не отпускат кредити и инвестират, ако няма доказани преки мерки по ESG,затова е важно още отсега всеки да има план (виж повече за това в карето най-долу).

"Случайно или не, тази тема дойде в много подходящ момент - точно когато бяхме сложили основите на програмата "Пясъчник за иновации", по която се случиха проектите в детската градина. Защото другата линия, през която Европа разсъждава, е, че ще се финансират само проекти, които имат валидирани резултати - не става само с чудесна идея на думи, искат да видят какво си направил вече. И по този начин всичко се напасва доста добре", коментира зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов за "Капитал".

Според него тази нова концепция на ЕС е отворила вратата за много амбициозни проекти в неговото направление, които ще дадат възможност София да се превърне в по-модерен, удобен и устойчив град.

Как ще работи?

Планът на Керезов е до началото на октомври да има готов таксономичен анализ, след което да се започне комуникация с Европейската инвестиционна банка и да представи данните по всеки от проектите, които да бъдат финансирани. ЕИБ може да финансираекспертна помощ в размер на 250 хил. евро грант за всеки проект. Задачата на експертите от банката пък ще е да разширят анализа на всеки от проектите и да подготвят документацията за кандидатстване по европейските фондове.

"На нас ни трябва помощта на банката, защото те имат опит с това - в Западна Европа вече бизнесът прави нещо такова", казва Керезов. Очаква се ЕИБ да успее да подготви тръжните процедури за близо 4 месеца и когато общината има разработени такива, ще търси "голямо финансиране".

Амбицията е в средата на следващата година звеното да търси европейски средства за проектите, за които е успяло да осъществи доказан резултат. Става въпрос за около 100 млн. лв., които на практика са ⅕ от инвестиционната програма на града за година. "Защото, ако си свършим работата видимо добре и имаме подготвена документация, няма кой да ни откаже. Това са практики, които Европа ще финансира и които планирахме дори преди да имаме информация за тях", добавя Керезов.

Още на етапа на анализ звеното ще опита да дефинира към коя европейска програма може да се ориентира всеки от проектите. Възможно е те да се финансират с мултифондово финансиране (от Фонда за възстановяване и устойчивост, програмите "Хоризонт" или "Лайф"). Но проблемът е, че София невинаги ще може да си позволи да ги дофинансира.

"Затова тук е следващата роля на банката. Тя може с нисколихвени кредити да дофинансира там, където ние не успеем", казва Керезов. Предимството в случая е, че експертите от ЕИБ ще познават добре проектите, без да има нужда да го анализират допълнително."Ако не успеем с мултифондово финансиране, ще се възползваме от опцията за нисколихвени кредити, които да плащаме по малко за 10 - 20 години, така че столичани да не бъдат допълнително ангажирани финансово, а изплащането да става чрез направените оптимизации на разходи за комунални услуги, например.", обяснява зам.-кметът Керезов.

В режим на мащабиране

След като екипът на Керезов конструира нужните данни, банката се очаква да каже какъв да е срокът за осъществяването им. "А проектите ще бъдат дръзки", казва зам.-кметът.

Така например програмата "Пясъчник за иновации" включва редица пилотни проекти като "канарчето" (както се нарича сензорът) за измерване на качеството на въздуха в детските градини, умните комунални услуги и фотоволтаичната инсталация, които вече са доказали ефективността си.

Тези пилотни проекти и други нови, които предстои да бъдат тествани, ще минат през такосномичен анализ, през ESG стандарта с 200 показателя и ще бъде измерен ефектът от тях. После общината ще може да използва тези данни, за да доказва резултати пред ЕС.

Така например проектът за "умна" детска градина би отговорил на екологичните стандарти, както и на социалните такива, защото подобрява качеството на живот на децата, както и на управлението, защото системата за умно потребление помага на ръководствата на детските градини да оптимизират разходите си.

После ще се пресметне какъв ще е ефектът от тези показатели, ако той бъде приложен в 400 сгради (всички детски градини, училища и ясли в София), на база на обърнатата пирамида - успеваемостта на едното може да бъде мултиплицирана във всички - и какъв е крайният кумулативен ефект за ден, седмица, месец, година.

Интересно би било този проект да се мащабира във всички обществени сгради, но това би било доста по-сложно и скъпо.

"Уловихме темата за таксономията по-рано от всички в Източна и дори Централна Европа и ще сме първите, които отсега ще започнат да разглеждат част от инвестиционната си програма през таксономичен анализ. Съвсем скоро повечето механизми за финансиране ще се подчиняват на ESG стандартите и колкото по-рано тръгнем в тази посока, толкова по-добре", коментира Керезов.

Четете тук кои са другите проекти, които екипът на Керезов готви да бъдат финансирани по новия европейски механизъм. Те включват водородна технология, е-мобилност, отворени данни и центрове за данни.

Стандартът, който ще стигне и до теб

Таксономията реално представлява инструментариум за постигане на Зелената сделка.

Новите ESG политики и рамки, които се подготвят от Европейския съюз, ще засегнат пряко бизнеса, общините и банките. Доста е вероятно стандартът да се наложи през банковата система така, че фирмите и големите организации като цяло да не могат да получават финансиране, ако инвестиционната им програма не отговаря на критериите за екосъобразност, социалните фактори и прозрачно и ефективно управление.

Керезов разбира за готвещите се промени именно от бизнеса и банковия сектор, като отбелязва, че подготвените експерти са много малко. "Хората, с които правя това, са академици, работя със сдружение на университетите. Те следят развитието на темата от години и са наясно с изискванията.. Когато общината го направи, и пазарът, и банките ще започнат да разбират, чеима нужда от такъв тип анализи и предстои да започнат даизползват такава консултация", казва той.

Именно заради това самата община като инвестиционна платформа трябва да е способна да прави бързи качествени и количествени анализи, за да може да предоставя на бизнеса нужната информация. "Трябва да знаем мястото си в системата и да сме подготвени, а не да се бавим. Само по този начин ще бъдем конкурентоспособни и по-мащабно устойчиви като град", обяснява Керезов.