Умни сгради, водород, отворени данни, е-мобилност: какво ще си позволи София

Умни сгради, водород, отворени данни, е-мобилност: какво ще си позволи София

Зам.-кметът по дигитализацията е набелязал няколко проекта, за които ще търси финансиране по новата рамка на ЕС

Анина Сантова
3735 прочитания

© Цветелина Белутова


Столичната община подготвя проекти с потенциал за десетки милиони, които да финансира през таксономичната призма на Европейския съюз. Концепцията е нова, като изискванията са проектите да отговарят на критериите за устойчиво развитие, както и да е доказано, че работят.

Повече за това как ще работи механизмът четете тук.

Инициативата е на зам.-кмета по дигитализация Генчо Керезов, който има амбициозни идеи за енергийна ефективност в града, отворени данни и дигитално управление. Какъв е неговият опит четете най-долу.

След като това лято в столичната 76 детска градина "Сърничка" беше инсталирана фотоволтаична инсталация на покрива, система за мониторинг на разходите за електроенергия, както и сензори за следене качеството на въздуха в стаите, това може да се случи във всички детски градини, училища и ясли в столицата. Финансирането ще е по новата европейска рамка.

Идеята е да се анализира ефектът от пилотния проект с детската градина, да се покаже какъв е резултатът и да се пресметне какъв би бил той, ако се мултиплицира на много места. Това ще се случи по новия европейски стандарт, включващ критерии за устойчивост.

Според зам.-кмета по дигитализацията Генчо Керезов проектът за умни детски градини, училища и ясли в цялата столица със сигурност ще отговаря на критериите и ще бъде одобрен за финансиране.

Водородна технология

Сред идеите е внедряването на водородната технология в други обществени сгради - най-вероятно административните. Идеята е да се генерира много повече енергия, за да се спестят разходи. "Ако в котела бъде вкаран и водород, ще се създаде повече енергия. А това ще спести до 50% от разходите за газ", коментира Керезов. И припомня, че голяма част от общинския бюджет покрива именно разходите за делегирани бюджети за училища, културни институти и т.н.

За целта би трябвало да се направи първо пилотен пилот, който да валидира резултатите и после да се мисли за мащабирането му. "Ако имаме назначен от Европейската инвестиционна банка екип, който да разработи техническата документация, да структурира проекта по начин, по който да мине през конкретна програма за финансиране съм почти сигурен, че ще е лесно да се намери финансиране. Те са експерти, които имат опит с такива проекти", казва Керезов.

Енергийно неутрална градска мобилност

Друга посока, в която се мисли е подобряване на качеството на електрическата мобилност чрез по-добра инфраструктура. За целта той мисли, че София трябва да инвестира в повече зарядни станции с енергия от соларни панели. Това би позволило пускането на повече услуги за споделени пътувания.

"Когато има инфраструктура, хората ще започнат да я ползват. Ние вече имаме пример от частния сектор за такава валидация - хората са доволни от услугата. Най-лесният и прост начин да промениш една система е да създадеш нова такава. Представете си за начало 500 евтини електромобила, които хората да ползват ежедневно, за които има инфраструктура, навсякъде зарядни станции, самопроизвеждаща се соларна енергия", казва Керезов.

Център за анализ на данни

Друг проект, който се обсъжда, е собствен център за анализ на данни. В момента има много безплатни данни, които предстои да бъдат приведени в един формат, за да бъдат използвани за целите на по-умното управление. Планът на Керезов е голяма част от тях да бъдат отворени за гражданите и бизнеса.

От друга страна, той разглежда данните като възможен приход за общината. "Продаването на данни е колосално, особено в банкирането и застраховането и индустрии, които имат нужда от достъп до окрупнени данни, за да могат да си премерят риска. Ето пример: една голяма банка, която прави инвестиционен анализ на столици, ще иска да предложи на клиентите си максимално точни прогнози.

Те все повече ще зависят от фактори, които само общината може да измери. Ние ще можем да им предложим комбинация от данни по такъв начин със значима добавена стойност", казва Керезов. В същото време осъществяването на такъв проект би позволило общината бързо да дава анализи и данни за макро- и микроикономически показатели до Европа и да участва ефективно във вземането на решения на европейско ниво.

Керезов смята, че ако общината комбинира собствения си център за данни с новия такъв на УНСС и СУ, както и със суперкомпютъра в "София тех парк", би могло да се създаде мощна инфраструктура за калкулации. Това би позволило да се правят алгоритми за анализ в помощ на различни политики, и то за отрицателно време. Проектът е сложен и изисква хардуер и най-вече експертиза, както и юридическа и политическа рамка.

Посоката: от малко към много

Сега най-близо до реализация е проектът за електронна смяна на адреса, който цели да избегне лутането по гишета с дни. Целта е всеки да може да свърши тази работа в рамките на няколко минути

"Хората сякаш не вярват, че такива неща ще се случат, звучи им екзотично. Но ето каква е пътеката - започнахме от малкото, с програмата " Пясъчник за иновации", където да тестваме технологии. Сега сме на етап анализирането им през призмата на устойчивото развитие. Следващата крачка е привличането на сериозна експертна помощ в разписването на проектите", казва Керезов.

След това предстои кандидатстване за финансиране и в следващите 2 години амбицията на Керезов е да стартира всички тези проекти, които ще се изпълняват до края на програмния период на Стратегията за дигитална трансформация. "Така след 6 години ще имаме една София, която смело застава в дигиталния свят, устойчивото развитие и е конкурентоспособна на най-модерните икономически центрове", казва той.

Визитка





Генчо Керезов е роден на 15 септември 1990 г. Завършил е "Международни икономически отношения" в УНСС и има магистратура по застраховане и управление на риска в MIB School of management - Триест, Италия. На 25 години става главен мениджър на Allianz Academy, където отговаря за развитието на търговските канали. Основният му фокус е дигитализация на продажбени и управленски процеси на Allianz. Работи в Мюнхен по успешната сделка за ексклузивно партньорство с UniCredit.

Между 2018 и 2020 г. е управляващ партньор в дигиталната агенция Anomaly.bg. От септември 2020 г. е заместник-кмет на Столична община в направление "Дигитализация, иновации и икономическо развитие".
Столичната община подготвя проекти с потенциал за десетки милиони, които да финансира през таксономичната призма на Европейския съюз. Концепцията е нова, като изискванията са проектите да отговарят на критериите за устойчиво развитие, както и да е доказано, че работят.

Повече за това как ще работи механизмът четете тук.

Инициативата е на зам.-кмета по дигитализация Генчо Керезов, който има амбициозни идеи за енергийна ефективност в града, отворени данни и дигитално управление. Какъв е неговият опит четете най-долу.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    Всяка година ни се съобщават едни проекти-чудеса. Реализацията е под всякаква.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход