България в Европа: Защо в София-област има много по-висок коефициент на фертилност от самата столица?

В серия от въпроси поглеждаме към годишните статистики на ЕС и обясняваме няколко от най-странните области, в които България изпъква

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров
Миналата седмица Евростат - европейската статистическа служба - публикува годишния си доклад. В него традиционно се преглеждат всички елементи на европейския живот и се сравняват 27-те държави - членки на ЕС, по критерии като образование, качество на живот, здравеопазване, икономика и др.

Журналистите на "Капитал" прегледаха доклада и подбраха най-интересните или изненадващи според тях статистики, които засягат регионите на България, и се опитаха да отговорят на въпроса "защо е така".

Тези дни публикуваме по един въпрос и отговор на различна тематика.

Ето досега публикуваните:

Защо в Северозапада стават толкова катастрофи?


Защо Пловдив и Пазарджик са сред областите с най-много болнични легла в Европа?

Защо българите не ползват онлайн банкиране?

София е позната като българския град на възможностите - тук са концентрирани университети и компании, отварящи нови и нови офиси. Затова и много млади хора "бягат" в София, след като завършат, за да учат и да си намерят добре платена работа.

Когато един град има непрекъснато прииждащо младо население, е нормално раждаемостта там да е висока. Затова и София би трябвало да е областта в България с най-висок коефициент.

Изненадващо обаче, според данните на националната статистика, тоталният коефициент на фертилност (наричан още коефициент на детност), който показва средния брой деца, родени от жените във фертилна възраст, спрямо всички жени във фертилна възраст (между 15 и 49 г.) на тази територия, е 1.29 за София-град. За областта около столицата този коефициент е значително по-висок - 1.91.

Първото предположение, идващо наум, когато говорим за семейства с много деца, е доколко ромските семейства и по-високата раждаемост там влияе на статистиката. В Софийска област има общини с концентрация на ромско население, а преподавателят по демография и зам.-декан на Геолого-географския факултет към СУ Георги Бърдаров посочва това като една от водещите причини. Според него общини като Етрополе, Самоков и Ихтиман имат високо ниво на ромско население и съответно - по-висока раждаемост.

По данни от Анализа на интеграционния процес, правен по европейски проект за интеграция на уязвими групи от 2020 г., в гр. Етрополе 19% от населението е ромско, а жените от ромски произход раждат два пъти повече от останалите жени в общината.

На пръв поглед в това има логика - областта с високо ромско население Сливен е с най-висок коефициент в страната: 2.59.

Но проверка на числата от 2020 г. хвърля съмнение, че това е единствената причина. Например в София-град са родени 10.6 деца на 1000 души, докато в Етрополе са били 8.5, а в Самоков - 10.2. Ихтиман обаче надхвърля видимо столицата с 12.2 деца на 1000.

Затова ето още няколко възможни обяснения от Бърдаров, който е и писател, получил тазгодишната Европейска награда за литература с романа "Absolvo te":

  • Повече млади в София. "В София-град имаме концентрация на повече младо население, т.е родените деца се разпределят върху по-голям брой жени във фертилна възраст, докато в София-област, като изключим ромите, населението е застаряващо и жените във фертилна възраст са по-малко. Така родените деца се разпределят върху по-малко жени и това вдига коефициента", обяснява Бърдаров.
  • Образованието и динамиката на живота в столицата определят по-ниските репродуктивни нагласи на хората. С други думи, колкото по-образован и амбициозен си, толкова по-вероятно е да отложиш за по-късно създаването на деца, което се отразява и на статистиката. А София е пълна с амбициозни млади хора.
  • Не всички живеещи в София се водят жители на София и не цялата раждаемост реално се отчита тук. Това е вечният проблем със статистиката и адресните регистрации, която очевидно изкривява всичко: от данните за миграция до регистрацията на автомобили.

Още от Капитал