Новите 6 милиарда на София

Столицата може да получи 3 млрд. лв. еврофинансиране и 3 млрд. лв. допълващо собствено и държавно, за да задвижи крайно нужни проекти

"Когато е правен Общият устройствен план, амбициите са били големи. Но не му е сложена цена, липсва етикетче. Така че той е една фантазия, едно добро пожелание", казва арх. Любо Георгиев, директор на "Софияплан"
"Когато е правен Общият устройствен план, амбициите са били големи. Но не му е сложена цена, липсва етикетче. Така че той е една фантазия, едно добро пожелание", казва арх. Любо Георгиев, директор на "Софияплан"    ©  Надежда Чипева
"Когато е правен Общият устройствен план, амбициите са били големи. Но не му е сложена цена, липсва етикетче. Така че той е една фантазия, едно добро пожелание", казва арх. Любо Георгиев, директор на "Софияплан"
"Когато е правен Общият устройствен план, амбициите са били големи. Но не му е сложена цена, липсва етикетче. Така че той е една фантазия, едно добро пожелание", казва арх. Любо Георгиев, директор на "Софияплан"    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Столицата може да получи 3 млрд. лв. еврофинансиране и 3 млрд. лв. допълващо собствено и държавно.
  • Този път има подготвена карта със зони и проекти, които трябва да бъдат изпълнени, ако градът иска да се развие качествено.
  • Най-големите и скъпи нужди остават удобният градски транспорт, канализацията, обновяването на жилищни и обществени сгради.

За София европарите са основната съставка на почти всеки градоустройствен коктейл, забъркван през последните 12 години под надзора на Йорданка Фандъкова. Метрото е най-любимият от тях, докато в графата "най-малко харесвани" попадат ключови централни ремонти, инсинератора зад Централна гара и прочие. Какво ще се получи накрая винаги е зависело от поръчителя - тоест, от общината.

Сега обаче същата е напът да загуби ключовата си роля на поръчител, ако иска да получи още от ценния ресурс, без който не може. Причината: промени в правилата на играта за следващия програмен период (2021-2027 г.)

В него първо, има конкуренция за парите, второ - за кандидатстване за проекти ще са нужни поне три различни партньора, които биха могли да бъдат и неправителствени организации, бизнеси, научни институти. Те дори могат да са водещи инвеститори, които единствено да си партнират с местната власт.

В новия период София би могла да получи около три милиарда лева еврофинансиране и да го допълни с още толкова държавно и собствено. Голяма част от тези пари обаче няма да са изключителна собственост на общината.

Слушай Програмата

Но най-важното условие, нужно за достъп до европейските средства по "Програма за развитие на регионите", е градът да има програма, която да стъпва на анализи за това къде има реална нужда от инвестиции. В случая това е "Програма за София", която беше изработена през последната година и половина от общинското предприятие "Софияплан".

Първото впечатление от нея е, че е доста обемна (може да бъде намерена в сайта на предприятието), а заложените мерки подсказват, че София има доста работа пред себе си. Неизпълненото досега се връща като бумеранг под формата на конкретни проекти. Те се виждат на карта на София, пълна с червени участъци, в които има нужда от сериозни намеси в най-различни категории.

За пореден път става ясно, че въпреки 13-те години европейско финансиране, тази европейска столица все още има нужда от базови неща - като например да се погрижи за канализацията, което би ѝ струвало 1 млрд. лв.

"Липсата на канализация е огромен проблем. Такава няма по пръстена на София, на други места пък преминава в частни имоти и това не е законно, на трети липсва просто инфраструктура", разказва арх. Любо Георгиев, който е директор на общинското предприятие "Софияплан".

Кажи ми в кой квартал си, за да ти кажа от какво имаш нужда

Интерактивната карта на София е разделена на "Зони за въздействие". В нея всеки може да провери по различни показатели (като например достъп до зеленина, безопасност, транспортна свързаност, енергийна ефективност и др.) къде се намира определен квартал - тоест по кои показатели се "справя" добре и по кои не и респективно са нужни инвестиции.

Именно в това е и удобството на програмата - може да се прецени за всяка една мярка на каква територия е добре да се прилага. А освен това мерките са описани подробно - с изчислен бюджет, тип финансиране, партньори и страни, така че са с потенциал да се превърнат в проекти за кандидатстване.

"Досега се е очаквало да има конкретен проект със стойност и описание, а сега се очаква програмата да казва в коя сфера трябва да се инвестира и къде по територията. Преценено е и на каква стойност е тази инвестиция", обяснява арх. Георгиев.

За да определи това, екипът на "Софияплан" е използвал различни налични източници на информация - както общински, така и държавни, на неправителствени организации и институти, за да се избистри реалистична картина на това какво и къде трябва да се прави и с какви ресурси.

Територията на всеки един квартал е анализирана по индикатори спрямо целите, заложени в дългосрочната стратегия "Визия за София". "Именно тук е връзката. Ако за 2050 г. сме заложили, че трябва да стигнем до определено ниво, нашата работа беше да кажем как този процес да се случи и да го насочим към територията. Разликата с Визията е, че влязохме в по-голяма конкретика. Следващата стъпка е някой да подготви проект и да кандидатства, ако иска", разказва арх. Георгиев. Което значи, че написаното не е задължително - за да стане, трябва някой да поеме инициативата.

От къде ще дойдат парите

В голяма част средствата, нужни за осъществяване на заложените мерки, се очаква да дойдат от новите програми на Европейския съюз - те са около 50% от общите, а другите са от общинския и държавния бюджет. Проектите могат да кандидатстват за различно финансиране от много и различни програми - регионалната, образователната, тази за околна среда, както и по програмите за национално и транснационално сътрудничество. Това е една от новостите - комбинирането на финансиране от различни програми е позволено и насърчавано.

В програмата е записано, че помощни ще бъдат и Фондът за справедлив преход, който подпомага прилагането на европейския Зелен пакт, както и Плана за възстановяване и устойчивост. Първият обаче не покрива територията на Столична община.

За част от тези инвестиции общината е незаменима - няма как да прокарате транспорт някъде без нея. Но за доста други ще има конкуренция. В парите този път няма квота за публичните институции и ако бизнеси или НПО по-бързо подготвят документи, те ще получат предвидените средства по определена мярка. Това е ново изискване на ЕС и целта е да се ангажира и частен ресурс.

Така за някои проекти, като например свързването на кварталите до Витоша буквално с планината трябва да се направи много малко (като да се отворят пътеки, да се изградят мостове и др.

Други са по-амбициозни, като например да се направи градският транспорт наистина удобен (общината би могла да вложи повече от 1 млрд. лв. в това), да помисли как да оптимизира енергийното потребление, и да заложи на други устойчиви начини. (какви са конкретните проекти четете тук).

При оценката на проект ще се гледа дали отговаря на някоя от изброените мерки и дали има нужда от инвестиции именно на избраната територия. Така, ако фокусът е върху зоните с нужна намеса в Програмата, ще има предимство под формата на бонус точки. Конкретните правила за кандидатстване предстои да бъдат обявени от МРРБ.

Предстои документът да бъде внесен в Столичния общински съвет след евентуални корекции в резултат на становища по време на общественото обсъждане. Възможно е да бъде приета в рамките на месеца. Самата програма е финалната дейност на Любо Георгиев в общината - той напуска на 19 ноември. Той взе това решение след като Столичният общински съвет гласува промени, с които на практика прехвърли на "Софияплан" задължението да изпълнява отговорности на кмета и главния архитект по координиране на изпълнението на предложените стратегии. А това се разтълкува като опит на общината да намери "виновник" за провалените си проекти. От друга страна, арх. Георгиев посочи като мотивация за оставката си, че управляващите не изпълняват редицата стратегии, планове и решения, предлагани от предприятието.

Какви са най-големите и скъпи нужди на София четете тук.

Ново звено

От "Софияплан" предлагат след приемането на Програмата да се създаде звено за управление, чиято цел е да прокарва, подтиква и популяризира новите начини на финансиране. По този начин бизнесът и неправителствените организации биха могли да получат насоки при желание да кандидатстват за еврофондовете, както и помощ в подготовката на документи, намирането на партньорства.