Какви са най-големите и скъпи нужди на София за следващия програмен период
Столицата може да получи 3 млрд. лв. еврофинансиране и 3 млрд. лв. допълващо собствено и държавно и да ги похарчи на база "Програма за София"
Този път има подготвена карта със зони и проекти, които трябва да бъдат изпълнени, ако градът иска да се развие качествено. Те са подготвени от общинското предприятие "Софияплан". Повече за новите правила през следващия програмен период и условията, които общината трябва да спази, четете тук.
Ето кои са най-големите и скъпи проекти, заложени в "Програма за София" - документът, който насочва финансирането:
За истински удобен градски транспорт - над 1.5 млрд. лв
Една от мерките е осъвременяване на инфраструктурата на градския транспорт и забързването му. Това значи бус ленти, подновяване на релсовата инфраструктура, закупуване на нови автобуси, трамваи. Тук като евентуален партньор на общината е посочена НКЖИ, която може да се включи относно жп релсите и да помогне например за създаването на градска железница като регионален транспорт, свързващ Нови Искър, Перник, Елин Пелин и др. със София.
"Може да се подготви проект за закупуване на влакове, които например да вървят по една линия и да се оперират от съвместна компания между Столичната община, БДЖ и НКЖИ, примерно казано", обяснява арх. Георгиев.
Друга мярка, за която се чака вече десетилетие, е по-доброто и адекватно обслужване с градски транспорт. Тя включва оптимизация на разписанията чрез промени в маршрутната схема. Два са най-големите фактори, които забавят градския транспорт, отбелязват от "Софияплан". Първият е връзката между разписанията на превозните средства при прекачвания, които не са добре синхронизирани. Вторият фактор е свързан с маршрутите на градския транспорт.
Проблемът идва от там, че потоците на движение не са познати на общината и тя не знае какви оптимизации да направи, за да накара хората "да слязат от колите". "Представете си го като кръвоносна система - как пътуват хората в София и прииждащите от другите градове в града и в какви количества. Ако общината иска хората да се движат с градски транспорт, тя трябва да им осигури такъв по нужните потоци с нужната честота на преминаване", казва арх. Любо Георгиев - директор на "Софияплан".
За да се сдобият с тези "потоци", от "Софияплан" са разговаряли с всички мобилни оператори, които са изразили готовност да им помогнат, като предоставят анонимизирани данни за SIM картите, чрез които може да се проследи как се движат хората. Засега обаче това не се е случило. Други варианти са да се ползват данни на Google (на база на такива работи Google Maps) или пък да се работи с компании като TomTom. "Има много начини и те действат, въпросът е какво е най-удачно на местно ниво. Ако убедим общината да закупи такива анонимизирани данни, бихме могли да видим как са се движили хората през пиковите часове през последния месец например", обяснява арх. Георгиев.
Зелена енергия - над 100 млн. лв.
Една от идеите е изграждането на децентрализирано топлоснабдяване, каквото сега се прилага в Дания и Холандия. По сметки то е по-ефективно от гледна точка на разпределение на енергията, казва арх. Георгиев. Това може да се приложи и в София и "Топлофикация" да се децентрализира и да се превърне в енергиен хъб благодарение на ценната си мрежа, като разпределя геотермална енергия и на базата на фотоволтаици произвежда ток, който се използва за загряване на вода.
Освен това могат да се поставят фотоволтаици на покривите на жилищните блокове, които да генерират енергия, а ако тя е в излишък, да се продава да съседния блок или на заведение или супермаркет в близост. Друга опция е събирането на дъждовна вода на покрива и използването и в казанчетата, вместо да се използва чешмяна вода, която е питейна и хлорирана. "Това на практика е почти възможно, има нужда само от малко административни пипвания", казва арх. Георгиев.
Но са нужни и меки мерки - трудно сто апартамента могат да се обединят около идеята за фотоволтаици, затова ролята на общината е да събира всички заинтересовани страни и да обяснява ползите.
Време е за паркове - близо 100 млн. лв.
Възстановяване на функциите на зелените клинове и изграждането на нови паркове също е заложено. Парадоксално е например, че кварталите около Витоша са оцветени в червено, защото просто няма осигурен достъп до планината.
На други места пък трябва да се изграждат чисто нови паркове, планирани отдавна, като за най-приоритетните е предвидено и отчуждаването им в индикативния бюджет.
"Отчуждаването не е панацея за зелените площи, защото няма как да се намерят толкова пари за всички предвидени площи. Вместо това трябва да се търсят други механизми, с които собствениците да се обезщетяват - с право на строеж например на разрешени за това места, чрез заплащане или експлоатация на земята чрез спортни обекти, които не нарушават екологичните качества. И след 15 години няма да има достатъчно пари за изкупуване", казва арх. Георгиев.
За канализация - 1 млрд. лв.
Нови и ремонтирани детски градини и болници - 1 млрд. лв.
В програмата е включено изграждането на детски градини и училища с цел по-добра среда, както и ремонтът на общински болници. "Много от поликлиниките са в лошо състояние, но те в крайна сметка са общински сгради и общината може да подготви проект като партньор с личните лекари или поликлиниките да участват като търговско дружество в партньорство в общината и държавна агенция например", казва арх. Георгиев.
Дълбоко обновяване на публични и жилищни сгради - 490 млн. лв.
Тук се включва цялостно конструктивно обследване на сгради, за да се прецени какво е състоянието на конструкцията на дадена сграда и дали има рискове. Това ще помогне да се прецени доколко са защитени например сградите в центъра (строени преди 1945 г.) от земетресения, за да се предприемат действия. Освен обследването се включват и нови инсталации, възможността за енергийните кооперативи и местно производство на енергия чрез фотоволтаици.
