Смолян и Кърджали: Една планина - две посоки

Пред двете области има потенциал за растеж - в Смолян надеждата е в качественото образование, в Кърджали в обратната миграция и развитието на промишлеността

Изглежда изненадващо, но Смолян е град на противоречията. Родопската област има забележителни успехи в средното образование - тя се нарежда на второ място след столицата по оценки по български език и литература. Пет от десетте водещи общини на оценяването по математика през 2021 г. са в областта - Неделино, Рудозем, Доспат, Златоград и Баните. В същото време безработицата в областта е една от най-високите в страната и може би това е обяснението за голямата миграция в района. Противно на тенденцията за обратна миграция през пандемичната 2020 година, когато много хора от големите градове се върнаха по родните места, с малки изключения, в Смолян миграцията към по-големите градове, главно към Пловдив, продължи (още за трендовете тук). Това е свързано както с търсенето на работа, така и с продължаване на образованието. В планинския град има само два филиала на висши учебни заведения, които доста ограничават избора на младите хора. А това е проблем за индустрията в района, защото предполага дефицит на работна ръка.

Представата за Смолян е като за чист планински град с кристален въздух. Затова е изненадващо, че през първите три месеца на 2019 г. Смолян е бил на първо място в негативната класация за град с най-мръсен въздух. През 2020 г пък градът трайно се настанява на четвърто място в страната по замърсяване с фини прахови частици. И както се сещате, причината не е засиленият автомобилен трафик или индустриалното производство, а отопляването с дърва и въглища в планинския град (повече по темата тук).

Индустрията в областта е доста разнообразна - производство на авточасти, минерална вода и ски. Важен дял, разбира се, се пада и на туризма заради зимните курорти Пампорово и Чепеларе. Има и симпатични местни производства като това за качествени зрели сирена, които допълват очарованието на района.

Противно на тенденцията в съседната родопска област, проблемът с демографията в Кърджали започна да се обръща още преди десетина година. През последните две години обратната миграция обаче играе значителна роля в тези процеси. Това, разбира се, се отразява и на икономиката. "В рамките на десетилетието между 2010 и 2019 г. преките чуждестранни инвестиции са нараснали с 357% до 3935 лева на човек от населението на областта - това е и най-бързото покачване на чуждите инвестиции сред областите в страната", показва проучването на ИПИ, което съответно води и до ръст на заплатите в района. Кърджали обаче има един основен проблем и това е здравеопазването - областта има най-лошото съотношение на общопрактикуващи лекари към население, като на един лекар се падат 3067 души от средногодишното население.

От гледна точка на икономиката в района няколко гиганта в област Кърджали оглавяват класацията на топ 100 фирмите по приходи, но сред компаниите повечето са с далеч по-малък мащаб. Другото характерно за областта е, че трите най-големи фирми са собственост на чужди граждани. Освен преработващата промишленост изглежда странен фактът, че в района има стабилна традиция в производството на хидравлични цилиндри, помпи и подобни изделия. Това се дължи на факта, че по времето на соца е имало държавно предприятие, което се е клонирало след приватизацията.

Но Кърджалийско е дом на много, много история - като се започне от емблематичния Перперикон, който си има своя собствена икономика, и се стигне до каменните мостове, строени по времето на османското иго.

Така или иначе и в двата района има потенциал за растеж - в Смолян въпреки тенденциите надеждата е в качественото образование, в Кърджали в обратната миграция и развитието на промишлеността.

На развитието на двете области е посветено новото издание от поредицата "Капитал Градове: Смолян, Кърджали".

Още от Капитал