Бъдещето на Тютюневия град

Вторият символен квартал на Пловдив отдавна е блокиран между частници, община и държава. Възможно е това скоро да се промени

Темата накратко
  • Институционалният диалог за бъдещето на зоната се развива с малки стъпки.
  • Инициативата на отделни предприемачи оформя визията за бъдещето на складовете.
  • Инвестициите в културна дейност са добър източник на икономическа активност в Тютюневия град.

"Тъмните сили победиха." С това изречение започва коментарът на "Капитал" по повод пожара в Тютюневия град. Датата е 26 август 2016 г.

Същата седмица палеж е изкорубил 4 от най-емблематичните сгради в архитектурния ансамбъл, а няколко месеца по-рано багери са помели тютюневия склад на улица "Одрин" в нарушение на закона.

Последвалите реакции на пловдивския кмет, на прокуратурата (арест на бездомник) и закъснялата глоба от Министерството на културата само засилват чувството на безнадеждност, че Пловдив ще бъде реабилитиран за загубата на историческо наследство.

5 години по-късно общественият отзвук е позаглъхнал. Тютюневият град, за който мнозина не бяха чували преди години, днес е популярен в цяла България (вижте карето в края на текста и можете да прочетете повече за историята му на tobacco-city.plovdiv2019.eu). Той беше дори ползван от общината като гвоздей в културната година "Пловдив 2019". Част от него се реставрира и изглежда все по-приемливо. Друга част обаче все още напомня на отломките от Дрезден, заснети след бомбардировките през 1945 г.

Този архитектурен ансамбъл, обявен за наследство както групово, така и поотделно, е добро обобщение на проблемите, с които се сблъсква всеки български град понастоящем. Част от него е частна, друга е общинска. Част е изкупена с идеята да бъде застроена наново, част е възстановена. Общината е заклещена между желанието на местните жители да се възстанови обликът и да се превърне в символно и добре поддържано място, желанията на онези, които все пак притежават сградите и искат да вадят пари от тях, и националните органи, които продължават да не казват окончателно какво позволяват и какво не. Този възел има изгледи да се разплете скоро. Но никой не иска да каже колко скоро.

Зелена светлина най-накрая?

"В продължение на цялата 2020 г. бяхме направили няколко работни групи съвместно с община Пловдив, Националния институт по недвижимо културно наследство и представители на собственици на част от сградите в Тютюневия град по повод бъдещото му възстановяване и развитие, [за да разберем] какво би искал бизнесът да се случи там, какво би искала общината да защити и, разбира се, какво би искало Министерството на културата максимално да позволи там. Близо сме до изчистване на режимите за опазване на тази зона и специфични правила за строителство в зоната", обясни главният архитект на града Димитър Ахрянов по време на "Срещата на бизнеса в Пловдив" миналата година (виж интервюто с него).

"Тютюневият град е съвсем различна зона от "Капана" по много причини. Ние не можем да даваме равностоен пример. Примерът може да бъде само в това как зоната може да бъде съживена, а не трябва гражданите да очакват, че ще бъде същият тип зона. Там са стари индустриални сгради, доста големи. Там със сигурност ще имаме много по-голямо смесване на функциите, защо сградите са много по-големи и дават много по-голяма възможност от тази, която дават сградите в "Капана". Аз очаквам тази зона да е доста атрактивна за живеене, доста луксозна."

Димитър Ахрянов
Димитър Ахрянов

главен архитект на Пловдив

"Близо" се оказа разтегливо понятие. Към октомври тази година режимите за опазване все още не са съставени.

Но срещите продължават

"През последния месец проведохме две срещи с Министерството на културата и Националния институт за културното наследство. След тези срещи беше организирано посещение от експерти от института. В продължение на 3 дни те направиха оглед на всички сгради в Тютюневия град, като повод за посещението беше актуализацията на всяка от сградите и бъдещото определяне на режимите за опазване на зоната", казва Ахрянов.

След като режимите бъдат одобрени, следва да бъдат направени специфични правила и нормативи за подробния устройствен план на Тютюневия град. Те от своя страна ще влязат в подробния устройствен план на "Централна градска част". След това се очаква най-накрая всички, които имат собственост там, да получат зелена светлина за реализация на проектите си.

В момента топката е в НИНКН. Директорът на митичния държавен институт арх. Петър Петров, който през юни смени Даниела Джуркова на поста, каза за "Капитал", че в началото на ноември ще проведе работна среща с всички заинтересовани лица.

"Имам уверение от тяхна страна, че те ще (приемат режимите за защита) в обозримо бъдеще, тоест съвсем скоро", надява се Ахрянов.

По разбития път на инвестициите

Има ужасно много предизвикателства, свързани с инвестиция в такъв тип сграда. Всички складове са паметници на културата. Отделно в по-широка зона пък са ансамблови. Само по себе си това ограничава допустимите намеси. Междувременно има и структурни изисквания, към които собствениците трябва да приведат сградите, строени в началото на миналия век.

Никой не знае това по-добре от Валентин Драгнев. Първата обживяна сграда в Тютюневия град през последните десетилетия е спортният център "Тотал спорт", който е негова собственост.

"Има някаква идея за обща визия, уточнено градоустройство. Тя е внесена. Бяхме се събрали всички заинтересовани, бяхме обсъждали изисквания. Максимумът, за който се говореше, е, ако конструкцията позволява, да има още един-два етажа, но те задължително трябва да са такива, че от която и точка да погледнеш, да не виждаш, че ги има. Даже беше направен макет. Беше още по времето на предишния кмет. Внесено е в МК и то трябва да го съгласува през НИНКН. Защо това не се случва не е ясно."

Валентин Драгнев
Валентин Драгнев

собственик на спортен център ''''Тотал спорт'''' в Тютюневия град

"Цялата концепция за това нещо е моя. Реализирахме я през 2003 г. Започнахме февруари и ноември я въведохме в експлоатация. Беше нещо, което не бих повторил. Камери, ферментационни, които трябваше да се къртят по всички етажи", казва Драгнев.

Интервюто с него провеждаме в просторното фоайе на първия етаж на фитнеса. Стените и таваните са оголени, през стъклената врата се вижда бръшлян, който се увива по оранжевикавите тухлени зидове.

"При нас не се налагаше да правим вътрешни конструктивни изменения за укрепване. Въпреки че, ако сега седнем да правим нещо по тази сграда, най-вероятно ще бъдем принудени да се съобразим с последните изисквания със земетръс. Може би ще трябва да прорязваме стените, да слагаме колони", казва Драгнев.

Добрият пример

"Когато започвахме, в района нямаше абсолютно нищо. Цигарената фабрика все още не беше приватизирана. Работеше. Миришеше на тютюн, което между другото не е лошо. Дълги години и в тази сграда се усещаше ароматът, но той не дразни", разказва Драгнев.

Той описва спортния център като плод на любовта му към активния начин на живот "от едни по-бурни години".

"Това е малко странно, защото преди това доста време се занимавах с цигари. Бях представител на "Филип Морис", частна компания, която работи с тях за duty free sales", споменава Драгнев.

Когато започва да реализира идеята си, той тъкмо се е прибрал след 4 години във Виена. "Бях заиграл скуош и бях започнал да изграждам навици да ходя на фитнес. Това, което видях в града, не отговаряше на нищо, на което аз бях привикнал. Казах си защо пък не направя нещо", обяснява той.

Идеята за конверсия на тютюнев склад идва по необходимост, тъй като в Пловдив няма други помещения с достатъчно високи тавани, необходими за скуоша. Големият обем на склада пък създава предпоставка първоначалната идея да прерасне в цялостна концепция за мултифункционален спортен център.

И не само.

"Тук е и зона, в която се случват различни арт събития. Правят се изключително интересни изложби. Имало е театър, имало е ревюта", казва Драгнев.

През годините е имало и някои по-разчупени събития.

"Имаше едни хора, които организираха линди хоп ретро партита. Бяха организирали 400 души, с ретро автомобили в двора. Правили сме cooking islands, на които могат да се преподават кулинарни уроци", разказва Драгнев.

За инфраструктурата в бъдеще време

В добре поддържаната обстановка на фитнеса е лесно човек да почувства себе си не в България, а в някой от индустриалните хип квартали на Лондон и Ню Йорк, предвкусвайки потенциала на целия Тютюнев град. Такова бъдеще обаче още е далеч.

Довеждащата инфраструктура в района е изключително стара и занемарена. Общината не е ремонтирала улиците, водопроводната и електропреносната система от десетилетия. "В продължение на 5 години с EVN напъвахме предишния кмет (Иван Тотев) да разреши да се направи връзка чрез магистрален топлопровод на EVN", казва Драгнев. Добавя, че със смяната на местната власт този проблем най-накрая е бил разрешен с изграждането на нов магистрален топлопровод.

"От миналата есен имаме една свръхмодерна компютризирана абонатна станция. Отопляваме се по възможно най-чистия начин, от ТЕЦ "Север", който е с високоефективна когенерация. Това е една турбина на Siemens, която произвежда ток от природен газ", обяснява Драгнев.

От EVN реализират този проект с идеята, че и останалите инвеститори в Тютюневия град ще се присъединят към новия топлопровод.

Общината има свой проект за подмяна на инфраструктурата в Тютюневия град. "Този проект включва ремонта и реконструкцията на настилки и инфраструктура по улица "Иван Вазов". Вторият етап е ремонт и реконструкция на настилки в Тютюневия град. Има задание какви да са настилките, какви да са нивата на улиците, размерът на водопроводите. В заданието е включено изготвянето на проект за елементи на градското обзавеждане. Това включва осветителни тела, кошчета, пейки, парапети, табели, улични знаци, билбордове", каза арх. Ахрянов.

Според него реализацията на този проект би коствала на общината между 2.5 и 3 милиона лева, но засега няма заделено финансиране. Това е напълно възможен за реализиране проект, защото с подобна инвестиция в "Капана" преди години общината даде старт на случилото се там.

Тук обаче по думите на архитекта: "Изпадаме в ситуацията: кокошката или яйцето. Ако направим инфраструктурата в Тютюневия град успоредно с подробния устройствен план и след това дадем зелена светлина на инвеститорите, тежките машини и привързването на съответната сграда към инфраструктурата няма ли да развалят новоизградената инфраструктура?"

Културният отпечатък

Общината предвижда средства за подмяна на инфраструктурата в Тютюневия град още по време на подготовката за "Пловдив 2019". Те обаче не стигат дотам.

"Ако не бъркам, 1.5 млн. лв. бяха отделени от общината по линия на държавата във връзка с Тютюневия град в контекста на предстоящата тогава културна столица на Европа. С тези пари трябваше да се рехабилитират тротоари, да се сложи улично осветление, кошчета и така нататък. Нищо от това не се случи", каза Драгнев.

Според Виктор Янков и Гина Кафеджиян, експерти проекти и събития във фондация "Пловдив 2019", проектът за културна столица се отразява по други позитивни начини на Тютюневия град.

"Евентуална инвестиция в Тютюневия град би следвало да се прави само след много смислен анализ какъв ще е позитивът за града. Ние вече имаме подготовка за това как културата и обживяването на някои места носи обратно в икономиката. "Капана" с първоначална инвестиция, която е не повече от 10-ина милиона лева инфраструктурно, но възвръщаемостта, която дава само към местни данъци, хората, които привлича, това, което влиза в местната икономика и бизнеса, е в пъти над очакваното в самото начало. За Тютюневия град ще бъде още по-голямо."

Виктор Янков
Виктор Янков

експерт проекти и събития, фондация ''''Пловдив 2019''''

От началото на 2018 г. до март 2020 г. офисът на фондацията "#СКЛАД", в който се провеждат и редица събития, се помещава в бивш тютюнев склад, в съседство на "Тотал спорт". Това не е част от първоначалния план.

"Наемането на склад и работата две години там беше сложно решение. Да изнесем офиса си от центъра на Пловдив, където е видимо и разпознаваемо, и да се забием там, където има две лампи. Но е statement, начин ходенето в Тютюневия град да се институционализира", каза Янков.

След края на събитията обаче фондацията се е изнесла. Сега вероятно в офисите ще се нанесат IT компании. А от прозорците се виждат два полусрутени склада, чиито фасади се крепят от металните съоръжения, сложени след нареждане от общината. Историческото наследство тук буквално се крепи на тях, докато дойде някакво по-устойчиво решение.

Историята на карето

Тютюневите складове са паметник на индустриалното изкуство: българският еквивалент на хамбургското пристанище или манхатънския квартал "Челси". Такъв тип градски зони, стопанисвани по начин, който запазва първоначалната им визия, но преразглежда предназначението им по креативен начин, са притегателен магнит за технологичните бизнеси и прилежащите им млади висококвалифицирани кадри.

Освен чисто икономическа обаче стойността на складовете е и културно-историческа. Построени в началото на ХХ век, те са символ на едно безвъзвратно отминало време, описано най-добре в романа "Тютюн".

Тютюневият град изниква със своите високи, обемни сгради на фона на ниския тогава профил на Пловдив, след бурния разцвет на тази индустрия в началото на миналия век и особено след Балканските войни и Първата световна. Тогава потоците на бежанци от Беломорска и Одринска Тракия се срещат в Пловдив и от тази среща се раждат кварталът "Кючук Париж" и бумът на тютюнообработката. Няколко от най-големите компании на България по това време се намират в това каре.

Сградите въплъщават веруюто на тогавашните предприемачи, които са вярвали, че "богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човек да върши добри и полезни дела", както пише в завещанието си един от най-големите търговци на тютюн, Димитър Кудоглу.