В очакване да се отвори пак вратата към Беломорието

Изграждането на граничния пункт Рудозем - Ксанти е на финалната права, а надеждите са, че той ще стимулира местната икономика

Министерски съвет
Министерски съвет    ©  Министерски съвет
Министерски съвет
Министерски съвет    ©  Министерски съвет

Двадесет години. Толкова време приблизително жителите на родопското градче Рудозем чакат Беломорският проход отново да се отвори към Гърция след почти 80-годишна пауза. Идеята за изграждането на граничния пункт Рудозем - Ксанти датира от началото на прехода, а строителството по проекта продължава вече над пет години. Краят му се вижда - проектът е на финалната линия, пунктът е що-годе готов, остават само довършителни работи, макар ремонтите на свързващите пътища още да се бавят.

Тази година пунктът няма да успее да заработи, но обещанията на местните власти са това да се случи до края на февруари догодина. А очакванията са пунктът да даде нов тласък на търговията, транспорта и туризма между двата близки региона. Както и да събира по-бързо разделени фамилии от двете страни на границата.

Беломорският проход

Беломорският проход, наричан още Елидже (от турски), е един от трите прохода, които от векове свързват България с Беломорска Тракия през Родопите. Той започва при долината на Чепинска река (десен приток на Арда) и излиза при долината на река Сушица (на гръцки Компсатос), която се влива в езерото Буругьол. Между Балканската и Първата световна война, когато Беломорска Тракия е част от България, се e планирало дори изграждането на жп линия през прохода. По време на окупацията на Беломорска Тракия от България по време на Втората световна война тези планове са подновени, но така и не се стига до действия.

До 1944 г. проходът активно се е използвал за превоз на стоки, товари, хора и животни от България за Беломорието и обратно. След това е затворен и по границата е издигната охранителна мрежа, която остава до 1989 г.

Дългото ново свързване

След промените започват и преговорите между България и Гърция за възстановяване на тази връзка, но проектът е задвижен едва с програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 - 2020 г. Мащабният проект струва около 80 млн. лв. само от българска страна. Освен изграждането на самия пункт той включва и ред реконструкции на пътната мрежа - основен ремонт на второкласния път Момчилград - Крумовград - Ивайловград, реконструкция на второкласния път Средногорци - Рудозем, също и изграждането на обходния път на Рудозем. Разбира се, всички тези реконструкции и ремонти по добра българска традиция не минават без изненади, форсмажрни случки и забавяния, което е и една от причините за забавянето на целия проект. Заради нуждата от подмяна на стар водопровод например ремонтът на пътя Средногорци - Рудозем се забавя с близо две години. Строителството на обхода на Рудозем, което включва и два нови моста и ремонт на трети, пък предстои да започне тази есен със срок на изпълнение 10 месеца.

Все пак обаче най-важното е направено: построен е нов панорамен път от село Чепинци до границата, както и самият граничен пункт Рудозем - Ксанти. В началото на лятото на 2021 г. граничният пункт бе видимо напълно готов - спретнат, европейски изглеждащ и подканващ - с по 4 ленти на вход и изход (две са за леки коли и по една за камиони и автобуси), три административни сгради, оборудван медицински пункт, мобилен рентген и пункт за щателна проверка на автомобили. Но така и не започна работа. А това предизвика гнева на местните жители, които се надяват икономиката на района да живне след отварянето му.

В края на юли и служебният премиер Стефан Янев посети обекта, за да види докъде е стигнало строителството, и констатира, че остават само довършителни работи и самото оборудване на пункта за работата на граничните власти. От българска страна вече са назначени 12 митнически служители, а в момента се провежда конкурс за 60 нови гранични полицаи, каза премиерът и изрази очаквания в началото на 2022 г. да бъде пуснат трафикът поне за автомобили, а по-късно и за камиони.

Малко по-сложни обаче изглеждат нещата от гръцка страна, където също има забавяне. Десеткилометровият път от границата до най-близкото село Димарио е труден и включва тунели и мостови съоръжения. Едва през август т.г. стартира пък търгът за втората отсечка от Димарио до с. Меливия. Без да бъдат завършени тези отсечки, към момента е невъзможно по трасето да се движат товарни автомобили. "Гърците проектират и останалата част от трасето и в следващите години се надяваме и товарният трафик да може да минава. Пунктът през Рудозем може да поеме трафик, двойно повече от пункта на Маказа. Отварянето му е важно за туризма, както и за икономиката, защото сега всички обикалят доста, за да влязат в Гърция и да дойдат насам", каза областният управител на Смолян Стефан Сабрутев, цитиран от местни медии.

Ако и догодина пунктът не успее да заработи, крайният период за това е 2023 г., в противен случай има риск да бъде загубено европейското финансиране.

Очакваните ползи

"С отварянето на пункта ще е по-близо ходенето до гръцкото море. Това ще стимулира туризма и в двете посоки", казва Стефан Куцев. Извън тази очевидна ползва обаче отварянето на прохода се очаква да стимулира два едри сектора на икономиката - транспорта и търговията. В момента превозвачите, които превозват стоки и материали между Гърция и Смолянския регион, на практика обикалят значително, преминавайки през други гранични пунктове. С отварянето на пункт Рудозем - Ксанти времето за транспорт ще се съкрати значително.

Новият граничен пункт ще съживи и бизнеса в региона, убедени са местните. Засега все още инвестиционно оживление в района сякаш не се забелязва, но ако се съди по опита на другите свързани региони, едва ли ще закъснее. Докато българите обичат разходките до Гърция, за да хапнат вкусна местна кухня и да разгледат забележителностите, гърците често практикуват и шопинг турове в пограничните региони, тъй като от българска страна цените в хипермаркетите са по-ниски - не само хранителните, но и битови потреби, строителни материали, горива и т.н.

Има и нещо друго. Откъсването на Беломорска Тракия от днешните български земи и затварянето на границата преди десетилетия разделя и немалко семейства и родове. Много от хората от Чепинци, най-близкото до границата село от българска страна, имат роднини в близките села от другата страна на границата. Новият пункт ще ги събира по-често, защото физическо разстояние между тях вече ще бъде много по-кратко.