Апетити в центъра

На мястото на ресторант "Синия лъв" може да има детски клуб, но не и детска градина

Целта е да се "спестят" изискванията, защото дворът на къщата е частен и има заявки за строеж в него

Къщата, в която се помещава ресторантът, е собственост на район "Средец", но земята под нея е частна
Къщата, в която се помещава ресторантът, е собственост на район "Средец", но земята под нея е частна
Къщата, в която се помещава ресторантът, е собственост на район "Средец", но земята под нея е частна    ©  Надежда Чипева
Къщата, в която се помещава ресторантът, е собственост на район "Средец", но земята под нея е частна    ©  Надежда Чипева

Статията е част от поредица за историята, собствеността на терените и последните намерения за строеж в карето между софийските улици "Раковска", "Гурко", "Иван Вазов" и "Кузман Шапкарев".

Дали старата къща на ул. "Кузман Шапкарев" 3 може да си върне статута четете тук.

Историята на ъгъла на ул. "Раковска" и ул. "Иван Вазов" тук.

Как се позволява строителство в идеалния център на София и какво предвижда новия план за две офис сгради тук.

През годините къщата, която сега е ресторант "Синия лъв" на ул. "Иван Вазов" №6, е сменяла предназначението си "в крак" с времето - през 30-те години в нея се е помещавал Якобинският клуб (кафене "Средец"), след войната пък става Клуб на активните борци против фашизма и капитализма, а през 90-те рисунката на синия лъв предначертава новия "клуб на демокрацията"*. В последните години в къщата, която сега е собственост на районна община "Средец", има ресторант. Но отново заради времето, маркирано с мандата на кмета Йорданка Фандъкова и недостига на детски градини в столицата, през 2020 г. се роди идеята къщата да бъде преобразена в детска градина.

Това предложение направи кметът на община "Средец" Трайчо Трайков. Сега обаче става ясно, че и тази идея ще претърпи промяна - този път заради частната собственост под основите на къщата и вероятно, заради желанието в двора на "Синият лъв" да се строи офис сграда (четете тук за плановете за новото строителство).

Без двор не може

Проблемът идва оттам, че имотът, върху който стъпва къщата, както и съседният, върху който сега се намират масите на ресторанта (двора), са собственост на фирмите "Краси-С" и "А-Трейд-3000", чийто управител е Иво Иванов, по-познат със сметопочистващата "Титан интернешънъл", на която е собственик. С две думи - понеже за една детска градина по норматив задължително се изисква двор, този "двор" към общинската сграда в случая е частен и затова няма как да се ползва.

Трайков намира решение (след консултации с главния архитект на София Здравко Здравков) в изграждането на детски клуб за почасово гледане на деца, който е с по-ниски изисквания. "По този начин пак ще използваме помещението в полза на децата. В случая изискванията за детска градина предвиждат да има двор с площадка за всяка група, докато за клуба това не се изисква. Друга разлика е, че в него няма спални помещения и не се готви, но пак цялото пространство може да се използва за занималня за деца", коментира той за "Капитал".

Проектът за детски клуб ще се финансира от Столична община чрез програма "Културно наследство", по която районът е кандидатствал, за да избегне зависимостта от съгласието на частните собственици за преустройството.

Сега ситуацията се усложнява още повече от това, че има внесен проект за подробен устройствен план (ПУП), който предвижда строеж с отстояние 3 метра от сградата на "Синият лъв". Така въпросът е доколко ще е удачно да има детски клуб в непосредствена близост до бъдеща офис сграда, чийто план на този етап се спуска безоблачно от различни институции с аргумента, че нищо не може да се направи.

История на "Синият лъв"

ХудожникътАлександър Божинов вероятно е бил първият обитател на къща в съседство до "Синия лъв", предполага философът и журналист Тони Николов в статията си "Комари над "Синият лъв", като се позовава на мемоарната книга на художника. Според регистрите на София сградата е строена през 1885 г., като неин архитект е известният австрийски градостроител Петер Паул Бранг.

През края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век там се помещава прочутото кафене "Средец", носещо гръмкото наименование "Якобинският клуб". "Заведението е "клуб на отхвърлените", на новите харамии, които скърцат със зъби срещу "утвърдената литература", чието сборно място е върху "златните плочки" - прочутото кафене "Цар Освободител" (между Военния клуб и Руската църква). Съдържател на новия "Якобински клуб" е сестриният син на Гоце Делчев - Туше (Петър) Чопов, и неслучайно най-първите гости на заведението са македонци или анархисти от ранга на Михаил (Мишел) Герджиков", пише Николов.

След 1944 г. кафенето спира да съществува и временно служи като склад за декорите на театъра. После пък се превръща в клуб на "активните борци против фашизма и капитализма", докато през 90-те рязко се преобразява в клуб на демократичната общност.

*Информацията е взета от в. "Култура", "Комари над "Синият лъв", Тони Николов

Все още няма коментари
Нов коментар