Малката област с най-много шестици

В Смолян комуникацията между учители, родители, ученици, РУО, институции позволява обмяната на опит и провеждането на по-различни занятия

Темата накратко
  • През последните години Смолян впечатлява с добрите резултати на матурите след 7-и и 12-и клас.
  • Комуникацията между учители, родители, ученици, РУО, общински и държавни институции позволява обмяната на опит и провеждането на по-различни занятия.
  • Значение имат и социалните фактори, както и внедряването на иновациите по различни предмети и по-добрата среда.

"Резултатите от проведените матури за 12-и клас за пореден път поставят област Смолян на челното второ място в страната след София-град." Вероятно сте срещали подобна медийна формулировка често през последните няколко години. И успехът на най-малкия областен град в страната започва да изпъква все повече и да буди любопитство. Защо точно Смолян?

"Ясно е, че формула няма. Мотивираните учители и деца са най-важни. Ясно е и че любовта към учението е заложена изконно в ценностите на родопчанина. Другата причина е в комуникацията, непосредствения и дори неформален контакт. Заедно сме с общината, с РУО, с библиотеката, музея, читалищата.

Това, че сме най-малкият областен град в страната, вероятно подпомага една добра и бърза комуникация. Събираме се, говорим, споделяме проблеми. Комуникираме с директори от други училища в други градове", обяснява директорката на Езикова гимназия "Иван Вазов" Надежда Горанова.

До нея седи Никола Запрянов - заместник на началника на РУО - Смолян, Мария Семерджиева. Според него в основата са работещите училищни политики, повече иновации и креативност. "Те са са свързани с включването и приобщаването на всяко дете в системата на образованието, модернизация на системата, възпитателна работа с децата и учениците чрез изключително тясно сътрудничество с родителите", обяснява той.

Ако дръпнем завесата на шаблона, ще открием няколко причини, но основната е може би обстановката. Кабинетите по физика и химия в гимназията са изцяло тематично обновени и оборудвани. Всички стаи в основното училище пък са ремонтирани и разполагат с "кът за книги". В някои има и специални поставки за телефоните на учениците, които ги зареждат автоматично. В часовете по биология пък се ползват визуализиращи екрани, от които уроците "изскачат".

Директорките на двете училища ни развеждат из залите и разказват съвсем естествено как всяка година се правят ремонти само със средства на училището, как учителите се подготвят за учебната година, за различни инициативи и събития, за работещия стол. Във въздуха се носи вълнение покрай 15 септември и голяма доза гордост.

Обяснението за големите успехи постепенно започва да се нарежда във формата на пирамида. В основата са учителите, които мотивират учениците. После идва ред на възприетите ценности и обвързаност с традициите. Следват добрата среда, иновативните часове и проекти, както и съдействието от културните институции. И най-отгоре стои комуникацията - между учители и учители, ученици, учители и родители, между учители и Регионалното управление на образованието (РУО), общината, библиотеката, планетариума...

"В процеса се въвличат родителите, говорят си с неправителствени организации, съществуват младежки парламенти… Създаването на образователна общност, в която са включени и родители, и учители, и директори, позволява много контакти и подобрения."

Зорница Славова

икономист, ИПИ

Комуникацията, която променя

Комуникацията между всички видове общински и държавни институции пък помага за провеждането на по-различни учебни часове, които да се случват извън сградата на училището. Така се получава връзката с музеи, читалища, театри Пример за това е провеждането на "открити часове" по физика в планетариума или обсерваторията в Рожен. Според Запрянов това дори е "неизменна част от образователния процес, дори традиция".

Силата да се чувстваш значим

Формулата работи и защото учениците са в центъра. Учителите разбират задачата си да ги карат да се чувстват значими и важни и да бъдат част от процеса - например преподават уроците си, казват мнението си, поемат инициативата. Идеята е да се чувстват отговорни към това, което им се случва. Тази значимост на практика води до положително отношение към всички училищни дейности или извънкласни форми. Така например, ако има празник на училището, учениците дават идеи как да протече и се чувстват удовлетворени, защото виждат, че тези идеи са чути и защото това е тяхното тържество.

Средният успех за областта на матурите след 7-и клас по математика е 38.1 т. при 36.3 т. в страната. Оценката на матурата по български език и литература за областта достига 4.53 при 4.20 в страната.

"Училищните съвети например са много дейни. Макар и гимназисти, всяка година по тяхна инициатива като традиция правят благотворителен концерт, организират сами всички самодейци и читалища. Продават се билети и сами избират каузата, за която искат да съберат пари, обикновено се насочват към местни с проблеми. Една година събираха средства за семейство с изгоряла къща в с. Момчиловци, разказва Надежда Горанова. И добавя, че често концертът продължава доста по-дълго от очакваното просто защото всички искат да участват, включително театралната школа, различни читалища. И пак като основна причина за ефекта изскача възпитанието.

Една добре изградена връзка

Инвестициите в образование - и емоционални и интелектуални, и финансови, позволяват и формирането на по-добра среда, която има за цел да предлага максимум, за да даде ползи в един слабо населен район.

"Поради икономическата ситуация много родители напускат с децата си областта и отиват било то в Пловдив, София или в чужбина. Ние виждаме тази недобра тенденция и с тези дейности се стараем - това е нашият принос, да запазим учениците, да запазим населението в областта и областния град. Даваме причина да останат, като виждат, че имаме една добра образователна система. За нас е важно да не ни напускат", обяснява Запрянов.

Ако проследим пък къде отиват децата, завършили тази година, ще видим, че от 95 ученици 85 са записали висше образование, предимно в Пловдивския, Софийския или Техническия университет. В района иначе има филиал на Пловдивския университет, където обаче са записали само двама ученици.

"Не може да се каже, че голяма част отиват в чужбина, повечето са в други градове. От сега завършилите повечето са записали компютърни науки. Има и голям интерес към медицината от няколко години, както и към икономиката. Каквато и професия да упражняват, те са научили тук два езика перфектно и това им помага. Все пак стана необходимост", казва Горанова.

"Учителко любима"

Разбира се, учителите имат най-голяма заслуга за добрия пример в Смолян. "Мотивираният учител е в основата на всеки успех. Тук не става въпрос само за финансовия стимул - вярно е, че учителите вече са добре платени на фона на други професии, но в Родопите го има и чисто социалния елемент. Мотивацията не е само във финансовото измерение, а по-скоро в подкрепата и признанието на обществото", казва директорката на ОУ "Иван Вазов" Росица Лакудова.

Учителите подхождат индивидуално към учениците, твърди тя. Освен това те са тези, които внедряват различни, по-разнообразни методи на преподаване, и от тях зависи промяната в моделите, които се въвеждат (виж по-надолу). Комуникацията с родителите също е важна - според директорките те винаги освобождават от времето си, за да говорят с учителите, дори понякога взимат отпуск.

"Гордеем се с публичните изяви и наградите на нашите ученици. Стимулираме обаче и качествените учители на успяващите ни ученици - дори и в най-малките и най-отдалечените населени места в областта презентираме и популяризираме техните постижения", казва Никола Запрянов от РУО. Освен това от там организират семинари между училищни екипи за обмяна на добри практики и сътрудничество между образователни институции със сходни проблеми или постижения, както и за изграждане на партньорства. Постоянно се мисли и за усъвършенстване на уменията на учителите.

На територията на община Смолян функционират 18 училища - 9 основни, 2 средни гимназии, 2 профилирани гимназии, 3 професионални гимназии, 2 училища по изкуствата
На територията на област Смолян функционират 58 училища и 47 детски градини

Иновациите идват

Голямо значение за добрите успехи на двете училища има и внедряването на иновациите. За тази учебна година със статут на иновативни са 12 училища, казват от РУО. Разнообразието на методите е голямо и зависи от какво най-вече се нуждае едно училище. Примери са проекти за групова работа, дискусии, решаване на казуси, ролеви игри, кооперативно учене, проектно учене с участие на родители, работа по центрове, адаптиране на обучението към индивидуалните възможности, обърната класна стая и др.

"Още преди да кандидатстваме за иновативно училище, години наред преди това имахме клубове - "Приятели на книгата" е клуб с традиции от поне 10 години и е към регионалната библиотека. Така много преди реално да въведем тази иновация, ние сме имали взаимодействието с институциите - то е започнало оттогава. Има следобедни часове и съботи и недели, в които дори включваме родителите", казва Лакудова.

Още тогава имахме тематични часове, които се провеждаха в Регионалната инспекция по околната среда и водите. Четири години по-късно тези инициативи се превърнаха в иновации. "Ние само обобщихме и взехме най-доброто", казва Лакудова. Тя подчертава как Регионалният исторически музей, Агенция "Държавен архив", планетариумът и други са "в периметъра на училищата", затова единствено е трябвало да се възползват от това предимство.

Езиковата гимназия "Иван Вазов" също може да се похвали с две иновации. Едната е свързана с нов учебен предмет и включва предизвикателството по залягането му в учебната програма. Той се казва "Театър и комуникация на испански/немски език". "Добавяме един час седмично над обичайното разписание на часовете, но пък това е един нетрадиционен час, който колегите много харесват и виждат смисъла на това. Започнахме с двама иновативни учители, а вече са четирима. Което означава, че посоката е добра", казва Надежда Горанова. По време на часа се упражнява лексика, като се набляга на комуникативния елемент - "пречупване на езика" чрез общуване. Часовете са под формата на игри, като например се драматизират сцени в класа.

Втората иновация пък е свързана с дефицити. Тъй като обичайно учениците в езиковата гимназия не се справят добре с природните науки, училището е решило да ги направи по-интереси и разбираеми. Това се случва с модернизирани кабинети, които показват как физиката например има отношение към всяко действие. Организират се и уроци в планетариума, където учениците "виждат" уроците. "Миналата година учиха за ВЕЦ-ове и и имаха изнесен час до ВЕЦ. Провеждали сме интегриран урок по физика и музика, тогава дори децата го изнесоха и показаха вибрациите", обяснява Горанова. Целта е по-трудните предмети да се представят интересно, за да може да се повишат резултатите по тях и да се засили интересът. "Забелязали сме вече леко покачване на успеха, както и интерес към олимпиади", казва тя.

Основното училище пък може да се похвали с иновация по всеки предмет. "Имаме два иновативни проекта в рамките на 4 години. Целта беше четвъртата година всички учители да се включат с дадена дейност. Съчетавали сме часове по български или по човек и общество с часове по музика", разказва директорката Росица Лакудова. Тази година училището е в списъка и със следващ проект, който ще е свързан с приемствеността между начален и прогимназиален период, както и с природните науки. Езиковата гимназия също е кандидатствала с иновация миналата година. Тя допълва с нови елементи предмета "Театър с чужд език", като той вече се нарича "Театърът на Айнщайн". "Това влияе много на мотивацията на децата, както и върху резултатите, но изисква и много подготовка от учителите, допълнителен труд. Всяко нещо трябва да се мисли предварително, да е добре подбрано. Ако учителите нямат нагласа това да се случи, няма как да стане, затова основен фактор е професионалната подготовка на учителите и тяхното отношение към децата, разбирането към иновациите", казва Горанова. А Лакудова добавя, че от години се взаимодейства на ниво общност, за да се постигнат иновативните цели.

Инвестиции в успех

Реформата на образователната система не обхваща само училищата. През последните години в област Смолян са извършени сериозни инвестиции в образователната инфраструктура. "Изпълнени бяха впечатляващи проекти за обновяване на библиотеки и други образователни институции през последните години. Това много помага на района. И се отразява на статистиките - относителният брой на посещения в библиотеките спрямо населението се вдигна, там е от най-високите", обяснява Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

За ремонти на сгради са вложени 11.2 млн. лв. за периода между 2017 и 2020 г. Пак по това време е подобрена материално-техническата база и са оборудвани ИКТ кабинети, става ясно от данните, предоставени от РУО. Закупено е оборудване за класни стаи и цялостната учебна база. Изградена е училищна STEM среда на стойност близо 518 хил. лева. Новите спортни площадки и физкултурни салони в областта пък са стрували 3.7 млн. лв.

А това помага за провеждането на различни и достъпни учебни часове. Те се случват в музея, в планетариума, в библиотеката или в Държавен архив - Смолян, без да е нужна някаква тежка административна процедура. Учителят само се уговаря с ръководителите на тези две институции и се разбират кога да бъде направено посещение. "Досега е нямало отказ за подобно нещо, всички в града и в областта са отворени", казва Запрянов.

Преди всичко добре изградената образователна система помага за "съхранението" на района, заплашен от бързото обезлюдяване, зависим от планинския релеф и трудния достъп до част от населените места, особено през зимния сезон. Друг проблем е ниското заплащане в част от икономическите сектори. "Тези фактори водят до бързото намаляване на броя на децата и учениците, подлежащи на задължително обучение, в област Смолян. Най-трудно е да запазим образователната мрежа такава, каквато е била. Затова усилията ни са насочени в максимална степен към качествена образователна услуга и запазване на броя на училищата и детските градини, но следва да предприемаме гъвкави и иновативни решения", казва Запрянов. А най-голямото предизвикателството за системата е да подготви учениците по начин, по който да ги направи успешни и полезни по възможност за България.

"В нашата област учителската професия се радва на престиж и се цени от родителите. Родителите се вслушват в това, което казват учителите, и им се доверяват напълно", казва Запрянов. Според Горанова пък уважението към учителите представлява домашно възпитание и затова учениците вярват на своите учители. "Любовта към учението е заложена изконно в ценностите на родопчаните", казва още тя.

Връзката с бизнеса

Помощта в кариерното ориентиране на учениците и организирането на такива срещи засилва интереса им и към професионалното образование, отбелязват от РУО. "Това е изключително важно за региона, защото така се създават кадри за местния бизнес и това е предпоставка за задържане на младите хора в региона. Във връзка с това се разшири мрежата от училища, предлагащи професионално образование. Увеличи се броят на професионалните паралелки в резултат на предлагане на професионално образование в нови училища. Спрямо предходната година това нарастване е с 19.3%", казва Запрянов. А тъй като област Смолян е със слабо развита икономика, за системата е голямо постижение включването на дуалната форма на обучение. Такава е въведена в три училища и позволява редуването на теория и практика. "Връзката с работодателските организации ще стане още по-ефективна", казва Запрянов.

Смолян в числа

Област Смолян продължава да бъде една от областите с най-добри образователни показатели. "Тази промяна по издигането на областта до толкова добри показатели започна преди около десетина година и се е запазила до днес. Резултатите на матурите са много силни и са над средното ниво", обяснява Адриан Николов от ИПИ.

А Славова допълва, че това се дължи на реално подобрение, а не на "преписване". "Преди и Кърджали бяха с добри резултати, но след като се затегна контролът, това бързо се изпари", казва тя.

Едно от нещата, които правят впечатление за статистиките на Смолян, е, че има много учители. Падат се по 120 учители на 1000 деца през 2020 г. (при средно 89 на 1000 за страната), което е подобрение с 20%, отбелязва Николов.

Нетният коефициент на записване на учениците в 5-7 клас е един от най-високите в страната - 90.9% при средно 86.6% на национално ниво, пише в регионалния профил на Смолян в ИПИ.

Николов отбелязва, че не само областта е водеща, но и някои малки общини са на първи места по добри резултати. "Излиза, че Неделино е абсолютен лидер на матурите за 7-и клас тази година. Рудозем също има впечатляващи резултати", казва той.

Представянето на учениците от областта също е по-добро от средното в страната през 2020 г. Средният успех на националното външно оценяване след VII клас по математика е 38.1 т. (при 36.3 т. в страната). Оценката на матурата по български език и литература за областта достига 4.53 (при 4.20 в страната), а делът на слабите оценки намалява до 3.2% (при 8.2% в страната), което нарежда областта веднага след столицата.

"В момента ние сме областта с най-малко отпаднали ученици в страната. Те се броят на пръстите на двете ръце", добавя зам.-началникът на РУО Запрянов.