По-добре да дойдем с... шейната

Колата е задължителна за жителите на новите столични квартали, но липсват улици. Получават се огромни тапи, а частните училища изострят проблема. Въпреки това много хора купуват жилища

Сутрин и вечер се образува огромно задръстване между улиците "Асен Разцветников", "Братя Чакрин", "Константин Петканов" и "Георги Райчев", които се събират и вливат в "Симеоновско шосе"
Сутрин и вечер се образува огромно задръстване между улиците "Асен Разцветников", "Братя Чакрин", "Константин Петканов" и "Георги Райчев", които се събират и вливат в "Симеоновско шосе"    ©  Цветелина Белутова
Сутрин и вечер се образува огромно задръстване между улиците "Асен Разцветников", "Братя Чакрин", "Константин Петканов" и "Георги Райчев", които се събират и вливат в "Симеоновско шосе"
Сутрин и вечер се образува огромно задръстване между улиците "Асен Разцветников", "Братя Чакрин", "Константин Петканов" и "Георги Райчев", които се събират и вливат в "Симеоновско шосе"    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • В т.нар. нови квартали на София няма улици, но има предостатъчно коли, защото няма и удобен градски транспорт. Въпреки това все повече хора купуват жилища там.
  • Частните училища и детски градини допълнително натоварват съществуващата инфраструктура.
  • Това води до образуването на тапи по малки улички заради липсата на връзки с основни булеварди.
  • Причината е в липсата на инвестиции от страна на общината - тя трябва да отчуждава терени и да догонва инвестициите, но от години това не се случва.

Осем часа сутринта е, делничен ден, малко преди празниците. София, автобусната спирка при ресторант "Делано" на "Симеоновско шосе", носеща името "жк Студентски град" .

Навън се разхождат не хора, а клаксони. И нищо, дори смразяващият вятър не може да спре обичайния скандал между изнервени шофьори. Пейзажът от коли е дори артистичен - четири улици ("Асен Разцветников", "Братя Чакрин", "Константин Петканов" и "Георги Райчев") се вливат към "Симеоновско шосе" а насъбралата се върволица наподобява (предколедно) формата на звезда. Основата ѝ са полуасфалтрирани улици без тротоари.

Шумът на запалени десетки двигатели изпълва въздуха с нервно очакване, но повечето жители на квартал "Витоша" са свикнали да притъпяват това чувство. "Основният проблем е трафикът заради училищата - всеки ден всички родители оставят децата си в тях. Другият "плюс" са всички строежи и ремонти в квартала. А има само една улица", коментира пред "Капитал" един от редовните шофьори, чакащи пред светофара към "Симеоновско шосе". И споделя, че понякога му се налага да чака дори половин час "за има-няма 50 метра", за да излезе от тапата.

За тировете и училищата

Да се нарече "Витоша" квартал е леко изкривяване на истината. Квартал предполага, поне в учебникарския смисъл на думата, да съществува някакъв вид инфраструктура, регулация и идея за обединеност на територията.

Да започнем от инфраструктурата. Сегашните улици наистина не могат да обслужат частните училища в квартала по същата причина, поради която не могат да обслужат и нищо друго тук - те са малко, зле планирани и още по-зле поддържани. И доста от тях са частни. А училищата впрочем са частни по същата причина - липсата на инвестиции от страна на общината.

Един такъв пример е ЧСУ "Константин Философ", което се намира на ул. "Екатерина Ненчева". От миналата година по инициатива на кмета на район "Лозенец" Константин Павлов-Комитата и на зам.-кмета по транспорта Кристиан Кръстев на изхода от нея към "Симеоновско шосе" има светофар, което улеснява излизането към основния булевард. В другата посока обаче - към "Филип Кутев" и "Черни връх", извежда единствено ул. "Могилата".

"Тази улица е единствената връзка към "Черни връх". Всеки ден, особено сутрин и вечер, е доста натоварено", обръща внимание и охранителят на училището. Още по-забавно става, когато някой тир трябва да се вмести и да завие по малката уличка. "Джипиесите ги прекарват насам и става задръстване, тирът едва взима завоя, пък камо ли като има коли", обяснява още той.

В момента от метростанция "Витоша" до кв. "Витоша" се стига най-бързо пеша, защото градският транспорт не е удобен.

Пейзажът се допълва от електрически стълбове, разположени по средата на полуасфалтираните улици. А когато някой паркира от едната страна на стълба (виж снимката), цялата улица се запушва.

Всички тези явления - липсата на улици и регулации, общински училища и детски градини, както и на удобен градски транспорт, са плод на един и същ проблем. Общината трябва да изкупи всички частни терени под тях, за да може после да ги изгражда наново, но няма пари.

Този проблем би трябвало вече да е до болка известен на софиянци - за него се говори отдавна. След десетилетие бездействие обаче нещата стигат до логичния си изход - градоустройствени абсурди.

Когато общината е последна

И така, стигаме до регулацията. Става въпрос за бъдещето на цели нови квартали (така наричаме "Витоша", "Кръстова вада", "Манастирски ливади" и др.), където десетки частници тръгват с амбицията да правят бизнес центрове, луксозни жилищни комплекси с приказна гледка и чиито купувачи попаднат в бездната на общинското безвремие, което не може да ги "догони". Би било чудесно, ако можехме да ги снимаме само до кръста.

"Преди всичко имотите трябва да се придобият, после тези улици да се проектират и изградят такива, каквито са във всеки европейски град. Има огромни проблеми с това, че общината изключително много закъснява с реализацията на собствените си проекти. Логичният начин би бил или тя да избързва преди частните обекти, така че вече да е налице инфраструктурата и хората после да се нанасят в нови сгради, до които извеждат улици", коментира за "Капитал" кметът на район "Лозенец" Константин Павлов-Комитата, чиято отговорност са част от тези кошмари.

Или другото - децентрализация и пари за улици в районните кметства. Той често се сблъсква с ядосани граждани, които го питат защо не строи улици. Павлов може само да вдигне рамене - районите получават миниатюрни бюджети, които не стигат за такива неща.

По принцип българските общини са недофинансирани - разчитат почти изцяло на средства от държавата, и заради това не могат да реализират собствените си планове. Отделно, районите не са самостоятелни - само през 2020 и 2021 г. София се похвали, че ще отпусне 10 млн. лв. от бюджета си на всички 24 района, за да инвестират в улици. Но това отново е крайно недостатъчно (средно 416 хил. лв. на район), за да се решат належащи проблеми.

Според Павлов моделът на формиране на финансови потоци трябва да се промени радикално, за да се усети някаква разлика.

"Районите трябва да получат собствени бюджети и те да бъдат много по-големи. По принцип е необходимо да се увеличи делът от данъците, които отиват в местната власт", обяснява той. И дава пример с това, че район "Лозенец" е с население, равно на населението на един областен град, а гражданите в района плащат най-много данъци на глава на населението заедно с район "Младост". "Редно ли е тогава качеството на живот да е по-ниско в сравнение с изградените преди 50 години квартали с панелни блокове", възмущава се той.

Колата - на живот и смърт

Бумът на имотния пазар води все повече хора именно в тези "нови квартали". "Всички купувачи, които избират предимно ново строителство, харесват перспективите в тези квартали и макар и преди да имаше скептицизъм заради инфраструктурата, това отмина. Сега тези квартали са едни от най-скъпите в София. За три години се наблюдава 20-30% ръст на цените", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на агенцията за недвижими имоти Bulgarian Properties Полина Стойкова. Но припомня, че в момента е такъв пазарът като цяло - има много търсене и недостатъчно предлагане.

“Най-често жилища в новите квартали купуват млади семейства или несемейни, но наскоро завършили, често и програмисти. Има и доста хора от страната, които купуват и отдават доста успешно под наем жилища”

Полина Стойкова

изпълнителен директор на агенцията за недвижими имоти Bulgarian Properties

А понеже голяма част от тази инфраструктура е изградена с частни средства, за да могат частните предприемачи да продават жилища, най-често полагат асфалт, оформят донякъде улици, но после обещават на бъдещите жители, че общината има задължението да изгради такава. "Но общината така и не изпълнява това свое задължение", казва Комитата.

Общинският съвет например не се съгласи да бъдат отпуснати пари за проектирането на бъдеща улица, продължение на "Борис Руменов", която да свързва кварталите "Кръстова вада" и "Витоша" и да минава през бъдещия парк "Витоша" (820 дка). В другия си край тази улица се казва "Ангел Каралийчев" и извежда към бившия хотел "Аякс", където сега се намира частно училище и където, както можете да предположите, се образуват тапи.

Бихте могли да кажете, че това е зелена политика - например Софийската община се е загрижила за здравето на жителите си и е решила да заложи на това те да вървят пеш, да карат колело или да ползват градски транспорт. Но не.

"Проблемите взаимно се обострят - когато нямаме общински училища и детски градини, спортни обекти и т.н., а улиците не са достатъчно широки, за да има градски транспорт, от този момент нататък, за да живеете тук, ви трябва кола. И това е на живот и смърт. Улиците се ползват много интензивно и ние не получаваме допълнително финансиране, с което да поемем това натоварване", споделя Константин Павлов.

Стойкова признава, че обикновено хората се интересуват от връзката с градския транспорт и се е случвало през годините някои да се отказват от покупка заради недобре изградената мрежа, но повечето разчитат на колата. "Много от тях се придвижват с автомобил и се възползват да купят и паркомясто в жилищната сграда. Това, че инвеститорите предлагат такава опция, е допълнителен стимул, защото иначе купувачите трябва да избират между стари квартали, където няма такава опция, или да плащат платена зона", обяснява Стойкова. Затова и автомобилът никога не е изключен от картинката.

Кметът е съгласен, че локацията е голямо богатство. Но пропиляно. "Бул. "Черни връх" е най-краткият маршрут между центъра на София и планината. Ако е свободно движението, можете да стигнете за 15 минути и ако ние като граждани и общност бяхме помислили как ще организираме транспорта и се бяхме подготвили предварително, тези квартали можеха не само да имат райско местоположение, но и парк "Витоша" да съществува и транспортът да е уреден", казва той.

С други думи, строят се нови градски джунгли, на близко разстояние до центъра на града, от които хората нито могат да стигнат пеш, нито с градски транспорт или с каквото и да било друго където и да е. Това обрича София на десетилетия автомобилни задръствания, когато градовете в Европа мислят как да прочистят част от мрежата си за други форми на мобилност.

Решенията са на масата

Ако има изход от този лабиринт, той е да се излезе най-накрая над планирането на парче. София от години говори за съвместен с държавата финансов механизъм, по който въпросните терени да бъдат придобити, защото за това са нужни милиарди. "Задължително правителството трябва да помогне, но и общината трябва да бъде по-изобретателна и проактивна. Подготвя се и голямо финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, който има за цел да подпомогне зелени политики, и това може да се проучи като възможност", казва Константин Павлов.

Той е предложил няколко проекта, които вече са залегнали под една или друга форма в плановете на общината, и казва, че районът ще продължи да предлага все повече имоти за улици, както и за детски градини и паркове (виж карето).

Но е тъжен фактът, че продължаваме да си говорим през XXI в. за улици, които са базисно градоустройство. Тук все още няма канализация, улично осветление, нормални тротоари - все неща, които биха очаквали да намерят жителите на една европейска столица. А за велоалеи, пешеходни маршрути и ефективен градски транспорт няма особен смисъл дори да се пита: в епохата "Фандъкова" те ще останат смешни мечти, изгубени в бензиновите и дизеловите изпарения на сутрешните задръствания. Тук в крайна сметка не е Амстердам.

Няколко важни проекта

Големият приоритет е доизграждането на бул. "Филип Кутев". Сега е изградено само едното му платно, но той трябва да бъде около два пъти по-широк и да осъществи връзката "Черни връх" - "Симеоновско шосе". За целта има два проекта за строителство - единият е от бул. "Черни връх" до ул. "Сребърна", който включва довършване на едното платно и изграждане на второто. В момента всички терени по пътя (с изключени на един) са отчуждени и единствено се чака общината да възложи строителство.

Преди една година кметството взе заем от 120 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка, а кметът Фандъкова обяви, че с парите ще се финансира именно довършване на бул. "Тодор Каблешков" и бул. "Филип Кутев".

На финал са и отчуждителните процедури във втората част на трасето - от ул. "Сребърна" до "Симеоновско шосе" покрай оградата на Зоопарка.

Когато това се случи, ул. "Могилата" може да бъде изградена наново и да се превърне във вътрешноквартална улица, по която да се движи градски транспорт.

Друг важен проект е изграждането на улицата, свързваща двата квартала през бъдещия парк - продължението на "Борис Руменов" към "Ангел Каралийчев", за да се осъществи втора връзка изток - запад. А връзката към "Симеоновско шосе", където се събират четирите улици, се мисли като кръгово кръстовище, или по-скоро кръстовище с елиптична форма. За целта трябва да се реши проблемът със собствеността на първо място, а подземната инфраструктура да се премести.