Две бързи идеи за по-добри градове

Справянето с визуалното замърсяване и намаляването на пластмасовите бутилки може да промени бързо някои места

София каквато може да бъде
София каквато може да бъде
София каквато може да бъде    ©  Тихомир Колев
София каквато може да бъде    ©  Тихомир Колев

През годината често критикувахме българските общини за недостатъците им. Това е разбираемо - искаме българските градове да са по-красиви, по-удобни, по-достъпни, по-зелени, по-чисти. Отговорът често е бил едно троснато "ами тогава кажете как".

Решихме в този последен брой да направим това - да дадем две бързи идеи на градовете как могат да се справят с два типа замърсяване. Едното е визуалното, а второто - пластмасовото. Те не изискват много пари, нито много време. Надяваме се някой от многото български кметове да припознае някоя от тях в следващата година.

1. Изчистването на фасадите

Първата крачка към това София и другите големи градове да станат видимо по-красиви е изключително лесна. Стига само да се напише едно кратко изречение в общинската наредба, която регулира табелите и външната реклама: "Поставянето на рекламни табели на магазини и заведения може да става само в рамките на витрините им."

Налагането на това изискване е по-трудната част, но разликата ще е огромна - както може да видите на редактираната снимка, която направихме.

Рекламните табели в момента изяждат огромни пространства от фасадите на повечето сгради на оживени места в София и другите големи градове. Свалянето им в рамките на витрините ще излекува визуалното осакатяване, което не е било предвидено от нито един от архитектите, проектирали тези здания. Това ще позволи сегашният визуален хаос, в който всеки си прави каквото намери за добре, да бъде заменен с много ясен и лесен за налагане ред.

Това може да има ефекти и извън премахването на визуалното замърсяване. Огромните рекламни табели на магазините и заведенията в момента закриват части от фасадите, които на част от старите сгради са в лошо състояние. Откриването на фасадите ще засили натиска за тяхното ремонтиране

Магазините и ресторантите, които в момента се намират в имоти, непредвидени за търговски площи, ще бъдат в по-неизгодно положение, но ако решат, че големите реклами са им важни, могат да се преместят на друга локация. Освободените места могат отново да се превърнат в гаражи, чиито цени за покупка и наем и без това са изключително високи.

Визуалното подреждане на градовете има и следваща стъпка, която засяга историческите им центрове. В много европейски градове се стига по-далече от това табелите да не изяждат произволни части от фасадата. На места като Венеция или запазени от столетия квартали въобще е забранено да се използват целите лога на различни магазини и заведения, защото това също създава визуално замърсяване. Търговските обекти могат да избират между няколко варианта на шрифт за изписване на марките си, но обикновено цветовете са определени от местната градска управа.

Но да бъдем реалисти. Добра първа стъпка би било поне табелите да се свалят от фасадите в рамките на витрините. Това ще помогне центровете на градовете да станат по-приветливи за окото, по-приятни за разходка, а магазините, изненадващо, могат да по-ефективно да се рекламират. За да разберете защо, помислете за изключително претрупан сайт с мигащи и цветни реклами, от които се уморявате веднага щом влезете, и излизате почти веднага. Същото е и с улицата.

2. Вода в чаша

София е град, в който много рядко има проблеми с чистотата на водата. Същото важи за повечето от големите градове в страната. Защо тогава, питаме се, винаги трябва да питаш за вода от чешмата в заведение?

Отговорът естествено е комерсиален - заведенията правят много пари от бутилирана вода и често имат договори с фирмите, които я продават.

Това обаче не пречи на община, която иска да намали пластмасовия отпадък, да помогне за това хората да имат достъп до вода от чешмата. Особено ако тя самата плаща доста сериозни средства, за да държи тази вода пречистена (естествено, тази мярка би била удачна само за общините, където чистотата на водата е без съмнение).

Това може да се реши с проста наредба - съответната община просто трябва да каже, че всяко заведение се задължава, когато клиентът поиска вода, да предложи избор - чешмяна или бутилирана. По този начин не се ограничава изборът, а се разширява - който предпочита бутилираната заради минерали и дори микроорганизми, особено когато пътува в различни страни и градове, може да я има, а който предпочита такава от чешмата - няма да се налага да се бори с персонала, за да я получи.

Единственото, което се прави, е че се обръща логиката - не клиентът трябва да иска, а персоналът - да предлага. Изглежда като малък акт, но както много други области - от администрация до донорство - показват, с огромен ефект.

Още повече че има директива на ЕС за чистата вода, която беше редактирана в началото на тази година, и тя подтиква заведенията в Европа да помагат за намаляването на консумацията на бутилирана вода (въпреки че не въвежда никакви задължителни разпоредби на национално ниво).

Добър пример за това е Виена, където често се предлагат стъклени кани с вода. "За мен консумирането на прясна чешмяна вода е естествен, логичен и удобен избор - независимо дали си я наливаме вкъщи, от обществена чешма, или ни я предлагат в заведение. Удобството и цената са очевидни предимства", казва Радослав Русев, предприемач и консултант във ВиК сектора. Той дава и допълнителен аргумент в полза на чешмяната вода: "Когато ми предложат чешмяна вода в ресторант или бар, получавам две много силни послания: (1) не искаме да ви таксуваме допълнително за вода, тя е от нас (гостоприемство), и (2) заявено обществено доверие: "Ние вярваме на нашия ВиК оператор, на общинската управа и на здравните власти. Тук пием вода от чешмата."