Пет тренда за икономиката на Кърджали

Слабото представяне на пазара на труда възпрепятства значителни подобрения в структурата на домакинските бюджети и свиване на бедността

   ©  Цветелина Белутова

През последните няколко години област Кърджали е много привлекателна за нови имигранти, най-вече от чужбина. Втората половина на изминалото десетилетие се характеризира и със значителен ръст на инвестициите, които носят със себе си и много висок ръст на заплатите в малките общини в областта. Слабото представяне на пазара на труда обаче възпрепятства значителни подобрения в структурата на домакинските бюджети и свиване на бедността, а индикаторите на образователната и здравната система разкриват значителни дефицити.

Магнитът за миграция

Въпреки значителния икономически подем на втората половина на изминалото десетилетие демографските проблеми остават голямо предизвикателство пред много от областите в страната. Още през 2014 г. обаче Кърджали успява да обърне миграционната тенденция, като оттогава коефициентът на механичен прираст на областта е положителен - от минималните 0.1‰ през 2016 г. до цели 37.2‰ през 2019 г. Интересно е да се отбележи също, че докато за почти всички останали области 2020 г. носи обръщане на миграционните тенденции благодарение на връщането на българи от чужбина и отлив на население от големите градове, за Кърджали предишната (2019) година отбелязва дори по-висока положителна миграция.

Причина за това е най-вече обстоятелството, че двигателят на положителните демографски процеси в областта е друг - преселването през южната граница на страната, като от над 10 хиляди души, заселили се в областта през 2019 г., едва 2.5 хиляди са дошли от България, от тях 1.6 хиляди са се преместили от една към друга част на Кърджали. Основните източници на ново население сред другите области са Хасково, Пловдив и столицата, но ролята им е пренебрежимо малка в сравнение с миграцията от чужбина и вътре в самата област. Ефектът на положителната миграция далеч не е разпределен равномерно по територията на цялата област - най-висок е прирастът в Джебел (+108‰ за 2019 г. и +38‰ за 2020 г.) и Кирково (+58‰ за 2019 г. и 28‰ за 2020 г.). Прави впечатление също, че за разлика от повечето други региони областният център не е основният магнит за ново население.

Големите инвестиции

През последните няколко години инвестиционната дейност в Кърджали се засилва сериозно. В рамките на десетилетието между 2010 и 2019 г. преките чуждестранни инвестиции са нараснали с 357% до 3935 лева на човек от населението на областта - това е и най-бързото покачване на чуждите инвестиции сред областите в страната. Сходна динамика се наблюдава и сред разходите за придобиване на ДМА, като за 2019 г. достигат 3861 лева на човек от населението - втората най-висока стойност в страната след столицата - а ръстът им спрямо началото на десетилетието е почти 750%. Трябва да се има предвид обаче, че тази бурна инвестиционна активност е съсредоточена най-вече в Крумовград и е следствие от подготовката и стартирането на работата на новата мина на "Дънди прешъс метълс".

Извън нея единствено областният център - община Кърджали, достига равнището на чуждестранни инвестиции от 4 хиляди лева на човек, а разходите за дълготрайни активи никъде другаде в областта не надхвърлят хиляда лева на човек от населението. Струва си да се спомене и обстоятелството, че Кърджали е на едно от последните места в страната по усвояване на средства от европейските фондове, което е едва 1516 лева на човек от населението реално изплатени средства (при 2217 лева на човек в страната).

Ръстът на заплатите

Реализираните инвестиции видимо се отразяват на динамиката на заплатите в областта. За периода между 2016 и 2019 г. две общини - Черноочене и Крумовград, се нареждат в челната тройка по ръст на средните брутни заплати със съответно 78% и 57% повишение, а в останалите общини в Кърджали повишението е от порядъка на 30 - 40%. Номинално ръстът също изглежда значителен. В Крумовград средното брутно заплащане се повишава от 666 лева на 1045 лева месечно, в Черноочене - от 559 до 997 лева месечно, като и двете по-малки общини успяват да задминат областния център по среден размер на заплащането. Въпреки това обаче средното за областта заплащане остава доста зад средното в България - 946 лева средно брутно месечно за 2019 г. спрямо 1267 за страната като цяло. Вследствие на по-ниската заетост обаче доходите на домакинствата в Кърджали остават ниски - 4173 лева средногодишно на лице от домакинство спрямо 6013 средно за страната за 2019 г., като доходите вече са по-ниски единствено в най-бедната област в страната, Видин.

Ниските доходи и по-слабото представяне на местните пазари на труда водят и до висока бедност - 35.2% от домакинствата в областта живеят под линията на бедността (по-слабо се справят единствено областите Враца и Монтана), а 23% от населението живеят в материални лишения. Свиването на парите от чужбина и доходите от сезонна работа също се отразяват негативно на финансовото състояние на домакинства в годината след началото на пандемията.

Ролята на образованието

По-слабото представяне на пазара на труда на област Кърджали (заетостта на активното население така и не надскача 64% дори през 2019 г. - най-силната година на пазара на труда в България) въпреки ускоряването на икономическото развитие до голяма степен се предопределя от образователната структура. За 2020 г. цели 34% от населението на възраст между 25 и 64 години е с основно и по-ниско образование - над два пъти над националната стойност, и тяхната реализация на съвременния пазар на труда става все по-трудна. В резултат на това по-малките общини в областта имат и относително висок коефициент на безработица - според данните от бюрата по труда в Джебел тя достига 18.3% през 2020 г., в Ардино - 17.5%.

Подобряването на образователната структура на населението на областта в близко бъдеще също не изглежда особено вероятно, ако съдим по резултатите на местната система на училищно образование. Кърджали има третия най-нисък обхват на образователната система в страната (77% от учениците на възраст за прогимназия) и същевременно най-високия дял на слабите оценки на последния зрелостен изпит по български език и литература - 18% от явилите се спрямо 7% средно за страната.

Далечните лекари

Кърджали среща значителни предизвикателства и в достъпа до здравни услуги. През 2020 г. областта има най-лошото съотношение на общопрактикуващи лекари към население, като на един лекар се падат 3067 души от средногодишното население, а индикаторът постепенно се влошава. Негативен е трендът и при болничните легла в многопрофилните болници - на 1000 души от населението се падат 3.92 легла спрямо 5.52 средно за страната; въпреки това обаче броят на преминалите през здравните заведения е близък до средните стойности, което индикира по-слабо застъпен "болничен туризъм".

Трудният достъп до здравни услуги до голяма степен се обяснява с географските особености на областта и разпределението на населението. Кърджали е с най-ниския дял на градското население в страната - едва 40%, а планинският терен и лошата инфраструктура допълнително затрудняват достъпа.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fgf16243260201061792 avatar :-|
    Don Emilyano BulgareSSe

    Лола работа зНачи щом само от чужбина ше откупуват имоти и се заселват в кърлежите.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал