Карта на кихането и подутите очи

Пролетната алергия вече ще може да се предсказва по-точно, казват двама агрономи и един програмист

Петнайсет процента от населението на България страда от някакъв тип сезонна алергия, най-вече сенна хрема. Това, разбира се, е твърде приблизително число. При различните хора тези алергии протичат различно, будят се в различен етап от живота и няма точна статистика колко голям е проблемът.

Но е очевидно, че проблем има и той е сериозен, особено през пролетта и лятото, когато в екосистемите имат най-сериозен цъфтеж. Ето защо идеята на двама агрономи и един програмист от Велико Търново да съставят система за ранно предупреждение и прогноза за наличието на поленови алергени звучи като нещо с потенциал.

Екипът, чиято идея се нарича Pollen-net, спечели второ място в конкурса "Градолюбители".

Такива системи вече има - много от синоптичните сайтове предоставят подобни предупреждения. Това, което новият екип обещава, е доста по-детайлно и точно предсказване на полените заради по-различния си модел.

Поначало системата за анализ на полените (поленът, отделян от растенията, предизвиква алергията) е трябвало да оперира само в части от Северноцентралния регион на България, но поради допълнителното финансиране ще се разгърне в София и в Пловдив и по този начин ще може да обхване съществен процент от населението на страната.

Революционната система

Идеята започва като странично занимание на агрономите, които представляват Българската асоциация за биологична растителна защита. Роман Рачков и Валентин Митков принципно се занимават с консултантство в сферата на селскостопанските култури - когато земеделец има нужда от това да разбере кои са неприятелите на културите му нарушаващи реколтата, то той се обръща към хора като тях.

Те решават, че със знанията си и данните, до които имат достъп, могат да са полезни на обществото относно този проблем. Само по себе си изобретението е първо по рода си в България, като според екипа в чужбина има подобни проекти, но те се различават доста в методологията и ефективността. Идеята е да представлява нещо много подобно на метеопрогнозите, като показва на човек на телефона му къде в неговото населено място има повишен риск от алергии в даден ден (как работи - виж в карето).

Как работи

Проучванията им във връзка с определяне на етапа на развитие на насекомите и растенията са основополагащи за системата, с която те могат да предопределят кога и какво се случва с екосистемите. Чрез програмиста в екипа това бива обвързано конкретно с информация от метеостанции, така че да може да се направи точна прогноза. "Вече знаехме какви показатели да търсим при разработка на собствена метеостанция, която подава данни и по този начин се събират алгоритми, като идеята беше това да се визуализира и да уведомява алергичен човек. Като от туитърбот да се дава знак директно на смартфона кога какво да очаква и от какви типове полени" - казва Роман Рачков относно това как работи системата. Технологичните данни от външни сертифицирани източници ще служат за отправна точка за текущите резултати. Също така на база историята на данните (в рамките на месеци и години) могат да се откриват интересни връзки и да се правят изводи от тях.

Според разработчиците проектът може да се самоиздържа от реклама през фармацевтични компании (които така или иначе продават медикаментите за сенната хрема), а крайният потребител да не плаща за услугата. И съответно приходите да бъдат изцяло реинвестирани в сайта и приложението.

Значението на такъв тип проекти

Подобни прогнози биха могли да отнемат много време и усилия, но благодарение на развитието на технологиите, особено в сферата на метеорологията, това улеснява сериозно работата на екипа. В днешно време има достатъчно много информация, която умело прогнозира ветрове, затопляне, атмосферно налягане, валежи, като например Windy.com.

Третият член на екипа, програмистът Върбан Методиев, казва, че процесът по разработка на софтуер не е никак сложен. "Важно е да има ясно задание, с математика и формули на хартия, обсъдени, разбрани и потвърдени от експертите в екипа. В нашия случай те бяха на агрономическа тематика." Той обръща внимание на това, че когато е започнал да работи по проекта, е правил опити да търси съдействие по техническите въпроси, но почти никой не е откликнал. Пожелава си новите поколения да поемат по път, по-различен от писане на софтуер от компютър за компютър, а и в създаването на нови проекти, които имат добавена стойност.

На подобно мнение е и предприемачът Стефан Димитров, който е съосновател на платформата, проследяваща качеството на въздуха, Air.bg. Димитров мисли, че подобни проекти са много важни за развитието и устройството на населените места. Освен за хората, страдащи от тази алергия, за него проектът Pollen-net има икономически потенциал. "Това е част от прогреса и икономика от добавената стойност, като това трябва да е нашата цел, а не да се чака само икономика тип изнасяне на заводи към България."

Системата Pollen-net няма за цел да е 100% прецизна, но в крайна сметка никоя прогноза не е. Надеждата на разработчиците е системата да бъде достатъчно широко използвана в общините и да стигне до хората в най-кратък срок. Затова и от екипа заявиха намерението си да изпробват системата и в чужбина през пролетта, като същевременно участват в конкурси за финансиране там.