Зелените общини в България

Може да звучи изненадващо, но има няколко града в страната, които усилено работят за постигането на въглеродно неутрална икономика

Бургас поръча 56 електрически автобуса
Бургас поръча 56 електрически автобуса    ©  Надежда Чипева
Бургас поръча 56 електрически автобуса
Бургас поръча 56 електрически автобуса    ©  Надежда Чипева

Осемдесет процента от консумацията на енергия и емисиите на CO2 се дължат на дейността на хората в градовете. Това до голяма степен означава, че ключът към нулевата икономика е в ръцете на местните власти. Докато най-големият български град София чувствително изостава по теми като чист въздух, отпадъци, възобновяеми източници на енергия и др., по-малки общини доказват, че и у нас има добри практики.

Свиленград например е на път да се нареди сред първенците в Европа по най-малко количество генериран отпадък от домакинствата, Габрово получи отличието "Европейски зелен лист" заради комплексния си подход към постигане на устойчиво развитие, а Бургас може да стане първият град у нас с изцяло екологичен градски транспорт. Още по-малки населени места като Червен бряг, Белене и Ловеч пък отопляват публичните си сгради с инсталации на водород. Това са само част от добрите примери, които доказват, че интелигентното управление е възможно, стига да има воля за това.

Свиленград се цели към нулеви отпадъци

През 2015 г. пограничната община сключва договор с дружеството за оползотворяване на отпадъци "Екопак", като идеята е да се въведе модел за разделно събиране на отпадъци "от врата на врата". Контейнери за разделно изхвърляне на пластмаса, метал и стъкло са разположени така, че да обхванат почти всички домакинства - както къщи в града и съседните населени места, така и жилищните кооперации и блокове. Резултатът е следният - от 2016 г. досега количеството депониран отпадък на човек намалява от 300 кг до 147 кг, или с над 50%. Свиленград е поканен да се присъедини към Европейската мрежа за нулеви отпадъци, която обхваща водещи в областта общини. Първата им цел е битовият отпадък да падне под 100 кг на човек, а крайната - да няма такъв. "Парадоксът е, че получихме признание от Европа, но не и от Министерството на околната среда и водите, което изчисли, че не сме си изпълнили целите за рециклиране и депониране на отпадъци, и отказа да ни намали отчисленията. Оспорваме това решение, но въпреки това данъкоплатците са ощетени - вместо да намалим такса смет или да инвестираме средства в нещо друго, ние трябва да я събираме в пълен размер и дори да мислим за увеличение", казва кметът на Свиленград Анастас Карчев.

От миналата година в града функционира инсталация за производство на компост от биоразградими отпадъци. Над 2700 тона органичен отпадък е събран от домакинствата в специални контейнери и от него се произвежда тор, която се използва за градските паркове и се продава - на земеделски производители и частни клиенти.

На въпрос какви цели си поставя за 2022 г. Анастас Карчев отговаря, че те са свързани с енергийна ефективност и фотоволтаици. "Имаме фотоволтаична инсталация на покрива на общината, изградена с финансовата подкрепа на европейските оперативни програми. Инсталацията е за 100 киловата, а за над 30 киловата се изисква съгласуване с електроразпределителното дружество. Рискувахме да издадем разрешително за строеж без съгласуване и сме санкционирани. Това много ограничава изпълнението на такива проекти. Другото е, че за енергията от фотоволтаици се плаща акциз и ни се налага да попълваме митнически декларации", посочва Карчев.

В момента общината има спечелен проект и кандидатства за още един за изграждане на фотоволтаични инсталации и зарядни станции за електромобили на територията на спортната зала и стадиона в града. "Най-вероятно ще има моменти, в които ще произвеждаме повече енергия, отколкото ни трябва, и мислим за учредяване на търговско дружество, което да търгува с тази енергия. Не мога да си обясня защо фотоволтаиците бяха загърбени като приоритет - това са едни загубени години, пропуснати шансове. Беше ни вменено, че енергийната ефективност е да санираш сгради, да полагаш топлоизолации, да се извършват едни такива строително-монтажни дейности. Бях на едно обучение в Норвегия през 2017 г. - там нулевото потребление на енергия в сградите се постигаше по съвсем друг начин - с технологии като чилъри, фотоволтаици и др. Надявам се да наваксаме това пропуснато време", отбелязва кметът на Свиленград.

Бургас и градският транспорт на бъдещето

Бургас е на прага да премине към изцяло екологичен градски транспорт след 10 години работа по целта. Първите 10 от общо 56 електрически автобуса бяха доставени през октомври, а два от тях вече са в движение. "Имаме тролеи, имаме автобуси на метан, сега автобуси на ток. Останаха съвсем малко дизелови, с които се обслужват крайградски линии, като целта ни е да подменим и тях в новия програмен период", коментира пред "Капитал" Весна Балдина, зам.-кмет с ресор екология и стратегическо развитие. Тя допълва, че със средства от Националния доверителен екофонд са закупени 7 електрически автомобила за нуждите на общината. Преди няколко години пък в града беше пусната сезонна маршрутна линия, обслужвана от малки екобусове със соларни панели. Друг начин за придвижване из града са електрическите велосипеди под наем. "Бургас има най-дългата велосипедна мрежа в страната. Тя обаче не е изцяло свързана и това е целта ни - да свържем всичките й участъци", казва още Балдина

С друг голям източник на замърсяване на въздуха след транспорта - битовото отопление, общината се справя с няколко проекта за подмяна на старите печки на дърва и въглища с нови уреди на екологично гориво. "Изпълняваме два проекта - един по програма Life и един по оперативна програма "Околна среда". Те предвиждат подмяна на близо 4200 стари отоплителни системи", казва зам.-кметът по екология. "Оттук нататък не можем да си позволим нито един проект, в който не са заложени мерки за енергийна ефективност. Няма друг начин за постигане на заложените цели от нулеви емисии до 2050", допълва тя. Към момента нова дограма, слънчеви панели и отоплителни системи са поставени на сградите на общината, пожарната, НАП и др.

"Да не забравяме, че Бургас го има заради морето - то без нас може, но ние без него - не. Всяка дейност - туризъм, развитие на крайбрежните зони, всичко трябва да е подчинено на целта да го опазим, както и трите езера около Бургас, които образуват една сложна екосистема, която е била нарушена в миналото", посочва Весна Балдина. В момента общината съвместно с университета "Проф. д-р Асен Златаров" изпълняват проект за изследване на акваторията на Бургаския залив и ограничаване на замърсяването с пластмасови отпадъци. Той предвижда и разкриване на нова дисциплина "Полимерни замърсители в морска среда" към няколко магистърски програми. "Изпълняваме съвместен проект с "Лукойл" - най-голямата рафинерия на Балканите, за пречистване на отпадните води", казва още зам.-кметът.

По отношение на управлението на отпадъците в момента се извършва рекултивация на старото депо край Братово. В напреднал етап е изграждането на Клетка 2 на Регионалното предприятие за управление на отпадъците "Братово-запад". Продължават и дейностите по изграждане на първата по рода си в страната анаеробна инсталация за преработка на разделно събрани биоразградими отпадъци. "Това ще реши огромен проблем с похабяването на този ресурс, от една страна, и екологичен проблем, от друга, заради отделяните от депонираните отпадъци парникови газове. Проектът се изпълнява в партньорство между трите общини - Бургас, Поморие и Несебър.

Габрово на гребена на зелената вълна

Габрово стана първият град в Централна и Източна Европа, чиито последователни зелени политики му донесоха отличието на ЕК "Европейски зелен лист 2021". Чистота на въздуха, икономия на води, енергийна ефективност, компостиране и управление на отпадъците - общината отчита подобрение по всеки приоритет. През юни тази година старопланинският град актуализира целите си за нулеви емисии до 2050 г. в съответствие с целите на ЕС от Парижкото споразумение. Последните актуални данни от 2020 г. показват спад на емисиите с 23.6% през 2016 г. и с 25.6% през 2018 г. спрямо 2008 г. "Според плановете ни за смекчаване и адаптиране към изменението на климата Габрово определя 40% цел за намаляване на парниковите газове до 2030 г.", коментираха от общината за "Капитал"

Тези резултати са постигнати по няколко начини - модернизация на градския транспорт (11 нови автобуса на природен газ) и на уличното осветление (този проект тече в момента и ще пести над 1700 MWh/година), увеличаване на обемите на оползотворявани и рециклирани отпадъци чрез дейността на депото за неопасни отпадъци, енергийна ефективност на публични сгради (система за мониторинг на потреблението, детска градина с отопление от фотоволтаици и др.). Крайната цел е изграждане на цялостна система за енергиен мениджмънт, която да доведе до 33% годишна икономия на електрическа енергия, равняваща се на 40 631 киловатчаса, или 31 тона по-малко парникови газове.

"Имаме много големи очаквания и към гражданите при рестартиране на програмата за обновяване на многофамилни жилищни сгради - над 200 са заявленията и предварителните споразумения", посочват още от община Габрово. Местната власт работи и по концепция за изграждане на въглеродно неутрална индустриална зона.

В началото на ноември Габрово стана шестият град в България, в който се предлага услугата електрически скутери под наем, а в следващите месеци общината ще осигури вендинг машини за връщане на пластмасови бутилки и кенчета срещу бонуси.