Пет тренда за икономиката на област Пловдив

Два положителни и три тревожни фактора за развитието на региона

Областта устойчиво привлича ново население в последното десетилетие
Областта устойчиво привлича ново население в последното десетилетие    ©  Цветелина Белутова
Областта устойчиво привлича ново население в последното десетилетие
Областта устойчиво привлича ново население в последното десетилетие    ©  Цветелина Белутова
Всичко за Пловдив може да откриете в специалната секция на Капитал.

Пловдив е сред най-големите икономически центрове в страната, в a годините преди кризата от 2020 г. областта отбелязва бурно развитие на местната икономика, съчетано с експанзия на пазара на труда и ръст на доходите.

Положителната динамика е движена най-вече от преработващата промишленост, а свиването на достъпната работна сила кара индустриалните предприятия да привличат работна сила от целия Южен централен регион.

Общините в областта оглавяват националните класации по износ, като Марица влиза в топ 3. Въпреки положителната икономическа динамика обаче пазарът на труда в Пловдив не достига постиженията на водещите области. В резултат на по-ограничения обхват на пазара бедността и материалните лишения остават относително високи.

За сметка на това пазарът е устойчив - ударът върху заетостта и ръстът на безработицата в кризисната 2020 г. са чувствително по-слаби.

Бъдещото развитие на областта зависи и от развитието на услугите и особено от възможността за привличане на част от ИТ бизнеса, който търси пазари извън столичния.

Магнитът за население

За разлика от повечето области в целия период след миналата криза Пловдив привлича население в резултат на миграционните процеси, като през втората половина на десетилетието коефициентът на механичен прираст гравитира около 3‰. Пловдив е пример за много голяма концентрация на миграция в рамките на областта, като над половината движение на населението - 14.4 хиляди души - през 2020 г. остава в границите ѝ.

Особеното за 2020 г. е и че близките до областния център общини - Куклен, Марица, Родопи, Брезово, Калояново, Съединение - увеличават населението си в резултат на миграционните процеси, докато самата община Пловдив се свива. Това е до някаква степен следствие и от административното деление, което разделя градската част на Пловдив от индустриалните и земеделските райони около нея, но и отразява привлекателността на малките общини и завръщането на българи от чужбина в хода на пандемията.

Област Пловдив е регионален магнит за население за целия Южен централен район за планиране, като сред основните източници на миграция към нея са от съседните Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково, Кърджали. Благодарение на подобренията в инфраструктурата тези области са и източник на ежедневна трудова миграция, като привлекателната сила са най-вече добре платените работни места в индустриалните части на Пловдив.

Географската близост със София поставя столицата на трето място като източник на нови заселници.

Шампионите на износа

Част от формулата на успеха на пловдивската индустрия е големият фокус върху износа. През 2019 г. община Марица влиза в топ 3 по най-висока стойност на приходите от износ след Божурище и Девня с 46 хиляди лева на човек от населението (с необходимото уточнение, че данните на част от лидерите - в Средногорието например - са конфиденциални), а Раковски и Сопот влизат в топ 10 със съответно 23.4 хиляди лева и 24.5 хиляди лева на човек.

Раковски и Марица са сред общините в състава на "Тракия икономическа зона", която приютява много от водещите преработващи предприятия в страната, а основна роля във високия износ на Сопот играе производителят на оръжие ВМЗ.

Самият областен център пък е с 12 хиляди лева приходи от износ на човек от населението, като основна причина за това най-вероятно е регистрацията на КЦМ в града, а не в община Куклен, където е разположено самото предприятие.

Забавянето на пазара на труда

Въпреки бързия икономически ръст пазарът на труда на област Пловдив така и не достига постиженията на водещите области на върха на цикъла. Докато в области като София, столицата, Велико Търново и Стара Загора заетостта на активното население надхвърля 75% (на възраст между 15 и 64 години), най-високата стойност на коефициента на заетост в Пловдив е 70.3% през 2019 г.

От значение за по-ниската заетост е хетерогенният характер на областта и неравномерното разпределение на икономическата активност в него, в резултат на което повечето работни места са концентрирани в района около областния център и индустриалните територии. Важна роля играе и образователната структура на работната сила - въпреки че основното търсене е на хора със средно и професионално образование, почти 20% от населението в активна възраст в областта е с основно и по-ниско образование, което прави интегрирането им в пазара на труда значително по-трудно, а през изминалото десетилетие няма особена промяна в този индикатор.

Благодарение на стабилността на работните места в преработващата промишленост обаче спадът на пазара на труда през 2020 г. в Пловдив е малък в сравнение с други области, като средногодишният коефициент на безработица се увеличава от 2.4 до 3.0%, а заетостта се свива с 1.5 пр. пункта.

Високата бедност

Вследствие на по-слабото представяне на пазара на труда Пловдив остава и с по-негативни индикатори за бедността и доходите на домакинствата. През 2019 г. средният годишен доход на лице от домакинство достига 6163 лева - малко над средното за страната, и отбелязва стабилен ръст спрямо 4300 лева средно годишно през 2015 г.

Повод за притеснение обаче е високият дял на населението, което живее в материални лишения - една четвърт от всички през 2019 г., като се наблюдава ръст спрямо предишната година. Сходен ръст, с почти 3 процентни пункта в рамките на година, има и при дела на населението под националната линия на бедност, който достига 22.7%.

Високото неравенство в рамките на областта личи и по големите разлики в средните заплати на общините в нея - докато в Марица през 2019 г. средното брутно месечно заплащане достига 1294 лева, в Пловдив - 1128 лева на месец, средната заплата в Родопи е едва 826 лева месечно, а в Карлово - 889 лева месечно.

Проблемите в училище

Пловдив е сред областите с най-висок дял на напусналите средното и основното образование - 3.7% от всички за 2019 г., като чувствително по-слабо се представят единствено Сливен, Силистра и Добрич. През последните няколко години обаче се наблюдава спад на повтарящите ученици - до 0.77% от всички спрямо 2% през 2016 г.

Влошава се обхватът на системата на училищно образование, като делът на записаните в прогимназиалната фаза е намалял от 89.3% през 2018 г. до 87.6% през 2020 г.

Същевременно областта традиционно постига добри резултати както на зрелостните изпити, така и на външните оценявания след седми и десети клас. Основната причина за това е голямото неравенство между училищата, които влизат в състава ѝ - докато водещите са начело на националната класация, повечето постигат относително ниски резултати. Това е видимо и в разликите в оценките между областния център и общините в периферията.