София отново иска държавата да й помага - със 178 млн. лв. за градския транспорт

Столицата е първият български град с подобна заявка, като дори заплашва с разреждане на линиите на обществения превоз

Според прогнозата на общината "Столичен електротранспорт" ще плаща 20 млн. лв. повече за електроенергия през 2022 г. в сравнение с 2020 г.
Според прогнозата на общината "Столичен електротранспорт" ще плаща 20 млн. лв. повече за електроенергия през 2022 г. в сравнение с 2020 г.    ©  Надежда Чипева
Според прогнозата на общината "Столичен електротранспорт" ще плаща 20 млн. лв. повече за електроенергия през 2022 г. в сравнение с 2020 г.
Според прогнозата на общината "Столичен електротранспорт" ще плаща 20 млн. лв. повече за електроенергия през 2022 г. в сравнение с 2020 г.    ©  Надежда Чипева

Целият бюджет на Русе за 2021 г. е малко над 160 млн. лв. Общинските съветници от ГЕРБ и ВМРО в София обаче искат държавата да даде на столицата 178 млн. лв. допълнително, за да се покрият очакваните дупки в дружествата от градския транспорт през 2022 г. И заплашват - без парите може да се стигне до разреждане на линии и оттам по-лесно разпространяване на пандемията.

Така на практика се оказва, че всички българи трябва отново да спасяват най-богатия и най-привилегирован град. Другият такъв случай е общинската "Топлофикация София", чиито дългове се покриват от държавата. Нейната помощ се наложи и за друг основен столичен проблем - детските градини, като през 2020 г. правителството отпусна 135 млн. лв. за строителството им. Проблемът е, че сумите, за които сега става дума, са огромни и надхвърлят годишните бюджети дори на големи областни градове.

Освен въпросните 178 млн. лв. общинските съветници Зафир Зарков и Карлос Контрера настояват и за още 50 млн. лв. за покриване на загубите през 2021 г. За сравнение - 52 млн. лв. е целият годишен бюджет на Видин.

Причините за лошото финансово състояние на транспортните оператори според управниците на София са две: по-малкото пътници заради коронавируса, както и високите цени на електроенергията. Но има и трета, която не се споменава - лошо управление.

Дайте ни пари

"Да получим компенсация и за увеличената цена на природния газ и да се търсят възможности за покупка на по-евтина енергия за "Метрополитен" и "Столичен електротранспорт" - това са мерки, които държавата може да окаже", заяви Контрера, като поясни, че Европейската комисия била дала зелена светлина до май месец държавите да предприемат всякакви мерки, свързани с градския транспорт.

Но винаги когато общината иска, идва въпросът какво тя самата прави. Според Зафир Зарков "не може да се каже, че общината не е направила каквото е по силите ѝ". По думите му транспортните дружества са оптимизирали разходите си максимално. Иначе миналата и по-миналата година София отпусна и редица заеми, за да могат дружествата да покрият задълженията си, като в понеделник на транспортна комисия беше представено и поредното такова предложение (на Карлос Контрера) за още един заем на стойност 5 млн. лв., които да отидат за покриване на задълженията на "Столичен електротранспорт" и "Метрополитен". Спадът на приходите от превозни документи пък е 60 млн. лв. през 2020 г. спрямо непандемичната 2019 г. (-35%). Очакванията за тази година са да има подобрение, но постъпленията пак да останат с 40 млн. лв. под нивата от 2019 г.

Според Екатерина Йорданова от КНСБ държавата и общината пък трябва да си поделят поравно помощите и да бъдат "50 на 50", като според нея и общинските съветници от помощи се нуждаят не само София, но и други общини с развита транспортна мрежа. Към момента обаче други български градове не са обявили, че им е нужна подкрепа от държавата. "Търсим диалог, но познаваме и други инструменти освен преговорите, а именно протеста", заяви Йорданова.

Никой обаче не говори за подобрен контрол на пътуващите гратис, за спорната, но струваща 100 млн. лв. нова тикет система, за партийните назначения в бордовете на фирмите, за частните превозвачи, които обслужват определени линии, и т.н.

Два варианта пред държавата

Планът на общината сега е да започне преговори с министерствата на транспорта и финансите. "Единият вариант е държавата през изравнителни субсидии да увеличи сегашните 30 млн. лв., които дава, за да се покрият загубите. Другият е, понеже сме в условията на бюджетна процедура, да бъде създаден механизъм двете министерства да субсидират превозвачите в рамките на обществения транспорт и междуградските автобуси. Това може и да е на километър пробег, като финансистите да кажат колко е възможно", коментира общинският съветник и председател на транспортната комисия в общината Карлос Контрера. Вторият вариант би помогнал и на частни превозвачи като "МТК груп", която обслужва 17 автобусни линии, и която Контрера предложи преди година да получи повече средства заради повишените цени на газа и инфлацията.

И той, и Зарков са на мнение, че държавата трябва да увеличи своя дял в субсидирането на обществения транспорт, защото съотношението между помощите от общината и държавата към момента е 5 към 1. "В противен случай негативният сценарий значи разреждане на обществения транспорт, тоест влошаване на услугата, което значи препълване на някои превозни средства, което увеличава риска от пандемията. Разреждането е крайна мярка и не бива да се допуска - не е в интерес на обществото, но нашите транспортни оператори са заплашени, не могат да се разплатят на своите кредитори", казва Контрера.

В момента държавата субсидира преференциалните услуги на градския транспорт (като например абонаментни карти за ученици, студенти, пенсионери) и е давала средно 30 милиона през последните години. Така е и във всички други градове в страната. За Контрера обаче "не е нормално" общината да е отделила 150 млн. лв. за градския транспорт миналата година, а държавата - само 30 млн. лв. Но удобно пропуска, че като най-голям и богат град София е нормално да инвестира повече в транспорта си и ако не може да го прави, проблемът е в нейните управници.

Ток и жица?

Зарков и Контрера изброиха редица европейски градове, които са получили държавна помощ заради кризата (виж карето). Всички те обаче са във връзка с коронавируса и са задействани още през 2020 или 2021 г., докато в София общинските съветници наблягат особено на аргумента с по-скъпата електроенергия. Те дават пример, че ако през 2020 г. разходите за ток на градския транспорт и метрото са били 39 млн. лв., за 2022 г. очакваната сума е 111.9 млн. лв. Това обаче е изключително манипулативно, тъй като за база се взима точно годината с рекордно ниските цени на тока заради локдауните (с около 20% под нивата за 2019 г.) и когато самият градски транспорт работи с изключително разредено разписание заради малкото пътници, особено през март при първия локдаун. В същото време не се посочват разходите за ток за 2021 г., а се дава някаква неясна прогноза за 2022 г. Реално към момента никой не знае колко ще е средната цена на тока през тази година, но повечето очаквания са тя да се понижи значително от пролетта. За първите 12 дни на януари например средната борсова цена на енергията е под 300 лв./мВтч, докато за декември беше 429 лв./мВтч.

Освен това общинските транспортни дружества получават компенсации за скъпия ток по схемата, работеща за всички фирми. И ще продължат да получават такава поне до края на март 2022 г. Но по думите на Контрера те не са достатъчни, идват със закъснение и сега са нужни "живи пари". Защо обаче Столичната община не може да ги осигури, а трябва да се намесва държавата, не е ясно.

Великобритания, Лондон

Правителството на Великобритания и кметът на Лондон имат договорено финансиране (Transport for London funding) на стойност над 4 млрд. британски лири за подкрепа на градския транспорт вследствие на пандемията. През декември това споразумение е удължено до 4 февруари, като след тази дата правителството очаква да сключи ново споразумение за финансиране, става ясно от официалния сайт на британското правителство.

Германия

Заради по-малкото приходи вследствие пандемията през май 2021 г. германското правителство е отпуснало допълнително 1 млрд. евро на 16-те федерални провинции в страната за финансиране на местен и регионален обществен транспорт през 2021 г. Финансирането е в допълнение към 2.5 млрд. евро допълнителни средства, предоставени през 2020 г. за справяне с кризата. Федералното правителство и 16-те провинции са сключили споразумение през 2020 г. да поделят поравно разходите за подкрепа на местния и регионалния транспорт по време на пандемията, като използват средства от техните бюджети, които отчасти се финансират от местни или регионални данъци, съобщават от пресцентъра на Столичната община.

Италия

През май 2021 г. Европейската комисия е одобрила схема на стойност 20 млн. евро за подпомагане на компании, които се занимават с автобусен пътнически транспорт, засегнати от епидемията от коронавирус под формата на преки безвъзмездни средства. В края на годината е дадена зелена светлина на още една схема от 73 млн. евро за подкрепа на автобусни оператори, засегнати от епидемията от коронавирус. Помощта има за цел да осигури компенсации за погасяване на вноски по кредити и закупуване на нови автобуси.

Нидерландия

Европейската комисия e одобрила схема от 1.5 млрд. евро под формата на преки безвъзмездни средства за компенсиране на компаниите, предоставящи регионални и междуградски обществени пътнически транспортни услуги в Нидерландия, отново във връзка с коронавируса.

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?