Могат ли българските градове да станат "умни" и "зелени"

Няколко общини ще се включат в конкурса на ЕК за 100 града, които ще получат подкрепа за постигане на въглеродна неутралност

До края на януари градове с над 50 хил. жители могат да кандидатстват в конкурса на Европейската комисия за "умни и зелени" градове на Европа. Идеята е общините да заявят своя интерес да станат неутрални по отношение на климата и да представят информация за текущото си положение и бъдещите планове в тази посока до 2030 г.

Ще бъдат подписани договори със 100 одобрени града, които не са правно обвързващи, но ще представляват ясен политически ангажимент към ЕС, националните и регионалните власти и гражданите. Платформата ще предостави необходимата техническа, регулаторна и финансова помощ на градовете. Допълнително само през периода 2022-2023 г. Horizon Europe ще инвестира около 350 милиона евро в научноизследователски и иновационни дейности в избраните градове (например в мобилността, енергията, градското планиране). Повече информация може да откриете тук.

Къде е България?

Интерес към този конкурс от български общини, оказва се, не липсва. Конкретни намерения вече са заявили от Стара Загора, Габрово, София и Варна.

"Кандидатстването е прецизен и дълъг процес, но сме в напреднала фаза", споделя Росица Райкова, директор на отдел "Инвестиции" в община Стара Загора. "Основните затруднения, с които твърде вероятно ще се срещнат и други български градове, проявили инициативност, са свързани именно със събирането на изисканата информация - една част като данни и методика не се събира на местно/регионално/национално ниво или пък данните не се предоставят точно в този вид", допълва Румяна Грозева, изпълнителен директор Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора. Опитът на общината включва спечелени престижни зелени и дигитални отличия като част от EU Green Accord и Living in EU (за дигитална трансформация) и ще кандидатства в направленията "Транспорт" и "Управление на отпадъци", в които има най-голям напредък (включително чрез регионалното депо, към което има фотоволтаичен парк).

"В нашата кандидатура виждаме естественото продължение на политиките, водени по посока опазване на околната среда и надграждане на ангажиментите поети с отличието "Европейски зелен лист" 2021", споделя Таня Христова, кмет на община Габрово. "Тъй като действията срещу изменението на климата все повече изискват внедряване на "умни" и иновативни решения, в кандидатурата на Габрово ще подчертаем най-важните проекти и инициативи, а те са свързани с инвестициите в екологичен градски транспорт, развитието на интегрирана система за управление на отпадъците, пилотния проект за "умно" разделно събиране на отпадъците, депозитната система за обратно приемане на отпадъчни материали, очаквания процес по сертифициране към Zero Waste Europe. Ще включим и предстоящите ни намерения за инвестиции във фотоволтаични и термални инсталации в публични сгради, стремежът към нискоемисионна индустриална зона и развитието на дигиталните модели", споделя още тя.

Столичната община също ще бъде сред основните претенденти: "София стана един от първите градове с таксономичен анализ, който полага основите на дългосрочна устойчивост по линията на трансформацията на градовете във въглеродно неутрални. Фокусираме върху няколко направления. Първият е енергийната ефективност, където залагаме дългосрочната рамка всички обществени сгради да генерират екологична енергия от фотоволтаици и/или водородни клетки, с което да драстично ще бъдат намалени вредните емисии. Вече имаме реализирани такива пилотни проекти, които бързо могат да бъдат приложени в мащаб при осигурено финансиране. Втората линия е дигитализацията. Предвиждаме създаването на Столичен център за големи данни. Той ще ни позволи в реално време да събираме и обработваме данни от целия град - трафик, въздух, човекопоток, паркоместа, градския транспорт и много други. Благодарение на него ще успяваме много бързо и ефективно да събираме и обработваме данни, които да произвеждат високоефективни политики", споделят още от Столичната община.

От своя страна община Варна планира участието си и бъдещите си планове за проучване и създаване на бързи фериботни връзки между пристанище Варна и кв. "Аспарухово", както и до други по-малки места по периферията на Варненското езеро. Още насърчаване и стимулиране изграждането на зелени покриви (или стени) върху частни сгради чрез преработване на планирани за одобрение проекти за ново строителство или за обновяване на съществуващи сгради, което е част от европейските климатични цели и др.

При разговорите на екипа на в. "Капитал" с общините Русе, Бургас и Пловдив те заявиха интерес за участие, но все още обмислят кандидатурите си.

Що е то "умен град" и колко "зелен" е той?

В Европейския съюз близо три четвърти от населението живее в градски райони, като се очаква този дял да нарасне до малко над 80% през 2050 г. Концентрацията на хора и дейността в градовете често причинява високи нива на замърсяване и негативни въздействия върху въздуха, водата и отпадъците. Към момента градовете потребяват около 80% от енергия в Европа. В същото време те предоставят центрове, в които хората, бизнесът и ресурсите могат да се обединят за иновативна дейност, специализация и повишаване конкурентоспособността на регионите.

"Умният град" е място, в което традиционните мрежи и услуги стават по-ефективни чрез използването на цифрови решения в полза на жителите и бизнеса, дефинира Европейската комисия. Всъщност "умният град" цели още ефикасно използване на ресурсите и по-малко негативен ефект върху околната среда. Това означава по-интелигентни градски транспортни мрежи, подобрено водоснабдяване и съоръжения за изхвърляне на отпадъци, по-ефективни начини за осветление и отопление на сградите. Не на последно място, "умният град" се свързва с по-отзивчива градска администрация, по-безопасни обществени пространства и посрещане на нуждите на застаряващото население.

Как е в Барселона

Един от най-успешните примери не само в Европа, но и в света за "умен" и "зелен" град е Барселона. Градът е пионер в енергийната ефективност - 50% от мощността на осветлението се управлява дистанционно. Разполага с интелигентни LED улични лампи, спестяващи 30% от енергията. Допълнително цифровата сензорна система и приложението ApparkB помагат на шофьорите да намират бързо наличните места за паркиране, с което намаляват задръстванията и емисиите. Bicing предоставя актуализирана информация за местоположението на обществените станции за велосипеди и наличността им и е част от многото налични общински приложения. Барселона разполага и с една от най-големите безплатни свободни WiFi мрежи в Европа. В града работи и интелигентна технология за подобряване на скоростта и ефективността на "ортогоналната автобусна мрежа", а също така има и дигитални автобусни навеси.

В същото време друг отличен пример в Европа е Ротердам. В допълнение към защитата от морски и речни наводнения (въз основа на гъвкава бариера от бури, Maeslantkering, постоянни пясъчни дюни по крайбрежието и диги покрай реките) Ротердам предприема стъпки за справяне с заплахите от силни валежи. Има изградени водохранилища (включително едно с вместимост 10 000 куб.м), работи по синьо-зелени коридори (водни течения и езера). В квартал ZOHO градът експериментира с нови начини за устойчивост на климата на градска зона. Изчислено е, че ежегодно в региона на Ротердам около 3600 работни места се отварят в строителната индустрия, консултантските офиси и ИКТ, които са пряко свързани с адаптирането към изменението на климата.

Други "добри примери" са Копенхаген заради наличието на бизнес клъстери, свързани с възобновяеми енергийни източници, и големите инвестиции в НИРД, които ще позволят на града да бъде въглеродно неутрален до 2025 г. Стокхолм е най-устойчивият град в Европейския съюз чрез системите за градско отопление, мобилността, която не зависи от използването на лични автомобили, и др.