София е напът да получи финансиране за зелени проекти по новите стандарти на ЕС

Зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов е готов с анализа на шест зелени проекта с потенциал за десетки милиони през новата рамка с ESG стандарти

Зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов работи заедно с ръководителя на представителството на групата ЕИБ в София Теодор Радонов, за да осъществи зелените проекти
Зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов работи заедно с ръководителя на представителството на групата ЕИБ в София Теодор Радонов, за да осъществи зелените проекти
Зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов работи заедно с ръководителя на представителството на групата ЕИБ в София Теодор Радонов, за да осъществи зелените проекти    ©  Надежда Чипева
Зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов работи заедно с ръководителя на представителството на групата ЕИБ в София Теодор Радонов, за да осъществи зелените проекти    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Зам.-кметът по дигитализацията на Столичната община Генчо Керезов е готов с анализа на шест зелени проекта с потенциал за десетки милиони през новата рамка с ESG стандарти.
  • Предстои ЕИБ да ги одобри, като ще се търси възможност за финансиране и чрез Плана за възстановяване и устойчивост или други инструменти.
  • Най-напреднала е идеята за сензори за качеството на въздуха и фотоволтаици във всички училища и детски градини.

Умни детски градини и училища с фотоволтаици и сензори, измерващи по иновативен начин качеството на въздуха. Енергийно автономни административни сгради. Електрически камиони за отпадъци. Център за данни... Всички тези проекти на София са минали през фунията на т.нар. таксономия на Европейския съюз и чакат зелена светлина за финансиране.

Таксономията, макар и сложна като дума, реално седи в основата на зеленото бъдеще на Европа, която започва активно да подкрепя зелените инвестиции, за да може да постигне целите си за въглеродна неутралност до 2050 г. Идеята е да се отпускат средства само за такива проекти, за които вече има доказан резултат и които отговарят на новите стандарти за зелени политики (Environmental, Social and Government - ESG), обвързани със Зелената сделка.

За общините е важно да осъзнаят, че имат съществена роля в тази промяна - от това да осигурят екологичен транспорт до това да захранват администрациите си с чиста енергия. След дълги години на лутане в спорни проекти, истинска криза с управлението на общинската икономика, презастрояване, включително в парковете, и тежки проблеми с трафика и качеството на въздуха София вече има амбицията да бъде първият български град, който да прилага новите европейски стандарти. И дори иска да даде пример на останалите. Инициативата е на зам.-кмета по дигитализацията Генчо Керезов, който казва, че таксономичният анализ на проектите вече е готов. А той е важен, защото показва точно какви ефекти могат да бъдат постигнати.

"Първичните данни, които имаме от анализа, показват, че за всеки от проектитеще можем да спестяваме по 100 хиляди тона въглеродни емисии на година", обяснява Керезов пред "Капитал". За сравнение, метрото успява да спести по-малко: 90 хиляди тона емисии на година (какви са шестте зелени проекта на София четете в карето долу).

С помощ от ЕИБ

Следващият етап за осъществяването на проектите е в ръцете на Европейската инвестиционна банка. Предстои зам.-кметът по дигитализацията да им изпрати официално питане, с което да поиска съдействие от експерти. Те ще имат задачата да разработят проектите в детайли и да ги подготвят за кандидатстване за финансиране. Ще бъде решено и дали всички предложения ще бъдат включени в един общ проект за зелена трансформация, или ще бъдат финансирани по отделно.

"Сега сме в най-начален етап. Чакаме предложението да бъде официално подадено, да го анализираме, да видим до каква степен съвпада с целите на банката и пътната карта. И тогава вече ще предложим техническа помощ за структурирането на самия проект - с финансовата му част, с цялата документация, която впоследствие да отключи възможност за външно финансиране", коментира за "Капитал" Теодор Радонов, който е ръководител на представителството на групата ЕИБ в София.

Един от възможните инструменти е Планът за възстановяване и устойчивост. "Ако успеем да финансираме проектите по плана, максималното финансиране, разбира се, ще бъде 85% и ще търсим подкрепата на банката, за да го дофинансира чрез нисколихвен кредит", казва Керезов.

Силата на мащаба

"Искаме те да имат бизнес елемент, който да изкарва пари на общината, чрез които пък ние можем да изплащаме кредита на ЕИБ. Това вече е завършване на цикъла на устойчивост и е доста сложна задача", обяснява още зам.-кметът. Пример за такъв проект е този за умните детски градини и училища. Засега се планира всички такива сгради в столицата (общо 400) да станат енергийно ефективни.

Всички те са на делегиран от общината бюджет и оптимизирането на разходите им за електроенергия например би значело повече инвестиции в качествена среда, ремонти, образование. "Проектът може да бъде разширен и до яслите, до сградите на общинското здравеопазване, а защо не и до всички обществени сгради, които са собственост на общината - да бъдат енергийно независими. И ето това вече ще бъде обект и на съвместната ни работата с банката - да дефинираме правилния мащаб, който да е управляем, финансируем и който да доведе до максимално най-добри резултати", казва Керезов. Целта е в бъдеще общината да може да произвежда максимално повече енергия от собствените си сгради.

Данните са важни

Новият механизъм се отличава по това, че всичко е разделено на етапи: първо е пожелателно да се прави пилотен проект (такъв за умна детска градина беше реализиран в столичната 76 "Сърничка"), после следва по-задълбочен анализ върху въздействието, като тук се включва призмата на ESG. Другата важна особеност е, че всичко се измерва и инвестиции се правят на база на данните. За съжаление не само София, но и България като цяло обаче няма навика да ги събира и използва.

Затова и един от проектите на Столичната община, които чакат финансиране, е център за данни, където да е събрана цялата информация и да се използва, когато някой има нужда от нея. "Това ще даде изключително много ефективност за вземането на решенията. Защото ако имахме такъв център в момента, вече проектите можеха да бъдат дефинирани. Само че ние минаваме през процеса, в който трябва да изградим и инфраструктурата първо", казва Керезов.

Сега целта е до края на 2023 г. да има подписани договори по проектите за зелен преход, за да може да започне изпълнението. Има и такива, които не са особено сигурни - като например този за изцяло електрифициран транспорт на боклуците от гара Яна до бъдещата площадката за изгаряне на "Топлофикация София". В момента обаче текат спорове дали въобще да има инсинератор за изгаряне на RDF отпадъци, макар и общината да задейства обществена поръчка, която стигна до Комисията за защита на конкуренцията.

"Има проекти на идейно ниво, които за съжаление могат и да не се случат. Но пък дори да успеем да направим няколко от тях, това ще бъде изключително голям успех. Виждате в момента най-голямото предизвикателство - разходите и цената на електроенергията, която не зависи от фактори, които можем ние да управляваме. Когато обаче имаме устойчивост и независимост от цялата енергийна система, тогава можем да бъдем много по-гъвкави", твърди Керезов.

Да стигне и до другите

Ако успее да завърши започнатото, София ще бъде първия град, който ще изпълни проекти в съзвучие с новите стандарти на Европейския съюз. Теодор Радонов от ЕИБ признава, че към момента все още не са постъпили подобни предложения от други общини. Но според Керезов София трябва да даде пример и да помогне на други градове да мултиплицират нейните проекти. "Защото, веднъж правени в столицата, те са лесно репликируеми. Ние никога няма да откажем помощ на която и да е друга община, ще им покажем нашия проект, ще им кажем да преценят в какъв мащаб могат да го предложат. После ще следва сходна процедура, но веднъж когато пътят е извървян, би трябвало да става доста по-бързо", казва зам.-кметът по дигитализацията.

Кои са проектите на общината?

#1 Енергийно независими и умни общински детски градини и ясли, училища и обществени сгради

Идеята е сградите да произвеждат "зелена" енергия за собствено потребление и да се добавят водородни клетки към горивните клетки за отопление, както и дистанционен енергиен мониторинг, интернет свързани сензорни устройства за следене на разходи в лева за електроенергия, вода и газ.

Колко: до 400 бр. детски градини и училища по

Спестени въглеродни емисии: 14 400 тона спестени въглеродни емисии на сграда.

#2 Енергийно независима транспортна мрежа от електрически автомобили и зарядни станции за споделено пътуване

Предвижда се закупуването на 400 електромобили, които да са собственост на Столична община, както и изграждане на система от фотоволтаици, които да гарантират нужните общински зарядни станции.

Колко: до 400 зарядни станции с възможност за турбо зареждане, всяка за до 8 автомобила и 400 електроавтомобила

Спестени въглеродни емисии: 14 400 тона спестени въглеродни емисии на година.

Стойност: 20.8 млн. евро

#3 Изграждане на център за данни (Data Centre) с експертен екип от анализатори в сферата на иновациите и големите данни

Ще следи емисии на парникови газове, енергия в MWh, екстремните метеорологични явления които могат да доведат до прекъсвания и ограничения, продукти и услуги в %, както и други данни. Центърът ще може да генерира тематични анализи, които ще комбинират данни с аналитични възможности, опитвайки се да свържат различни точки на градското развитие.

Стойност: 15 млн евро

Спестени: 100 000 т въглеводородни емисии

#4 Инсталиране на филтри за пречистване на въздуха и интегриране на софтуер за измерване на ФПЧ в реално време

Предвижда се автоматизирана и напълно енергийно независима система за пречистване на въздуха от въглеводороди и емисии от изгорели газове и други замърсители по спирки на градски транспорт.

Стойност: 16 млн. евро

Спестени: 24 500 тона въглеродни емисии

#5 Инсталиране на водородна технология за оптимизиране разходите на течно гориво в обществени сгради

Предвижда се оптимизиране на производствени горивни процеси чрез добавяне на високоенергийно водородно гориво, произведено на място - системата GI5000.

Спестени: до 50% спестявания на конвенционално гориво и драстичен спад в

отделените вредни емисии:

#6 Зелена електрическа жп линия от гара Яна до ТЕЦ "София" за транспорт на RDF отпадъци

Съществуващата линия е частично електрифицирана, но е необходимо пълно преоборудване и рехабилитация. Идеята е по нея да се транспортират отпадъците от завода за изгаряне на RDF отпадъци, което се планира в София, близо до Централна гара. Електрифицираният транспорт би спестили 8000 автомобилни курса за година, което би намалило замърсяването в София.

Стойност: 7.3 млн. евро.