София е напът да се сбогува с парковете

Столичната община изпусна срока за отчуждаване на зелени площи и ефектът от това ще се затвърди с приемането на ПУП-а на Борисовата градина

Почти цялата територия на предвидения в Общия устройствен план парк между новите квартали "Кръстова вада" и "Витоша" е частна.
Почти цялата територия на предвидения в Общия устройствен план парк между новите квартали "Кръстова вада" и "Витоша" е частна.
Почти цялата територия на предвидения в Общия устройствен план парк между новите квартали "Кръстова вада" и "Витоша" е частна.    ©  Надежда Чипева
Почти цялата територия на предвидения в Общия устройствен план парк между новите квартали "Кръстова вада" и "Витоша" е частна.    ©  Надежда Чипева
Статията е актуализирана на 10.02, 14 ч.
Темата накратко
  • София изпусна срока за отчуждаване на частни имоти в зелени площи и собствениците вече могат да оспорват предназначението им
  • Някои терени в стари паркове биха могли да се върнат дори "безплатно" в ръцете на общината, но тя бездейства. За останалите са нужни милиарди.
  • Планът на Борисовата градина също трябваше да реши проблема с частната собственост, но това така и не се случи и предизвика възраженията на гражданите

35 хиляди декара загубени паркове. И по-конкретно: големи парчета в Южния парк (20% от територията му), целият бъдещ парк между "Витоша" и "Кръстова вада" (850 дка), обещаваният "Въртопо", "Искър", дори Западният парк. Представете си ги затворени с огради или с различни екстри като кафенета, спортни атракциони, къщи, павилиони и пр. Последният актуален пример с надвиснала такава опасност е Борисовата градина, с приемането на чийто подробен устройствен план може да се бетонира частната собственост, защото липсва механизъм за отчуждаването й.

Такава е равносметката за Софийската община след изтичането на мораториума, който допреди седмица спираше частните собственици да се възползват от земите си. За да реши този проблем, кметството имаше на разположение цели 15 години, за да реализира т. нар. Зелени клинове, но нито веднъж не започна реална политика по опазването на терените. Вярно е, че изкупуването им щеше да струва милиарди левове, но пък при желание от страна на управниците можеше да се приложат други компенсаторни механизми.

Освен това за връщането на някои терени дори не става въпрос за пари, а само за бездействие. Частните парчета във вече съществуващи паркове, като например Южния парк, на практика са си общинска собственост по силата на законите, но София просто трябва да упражни правото си да си ги върне, твърди конституционният съдия Красимир Влахов.

И не на последно място, общината трябваше да реши как да излезе от собствения си капан, заложен в началото на прехода с къпалнята "Мария Луиза" или Летния театър в Борисовата градина. Но не го направи с новия подробен устройствен план за парка.

Ефектът от бездействието

За голяма част от имотите времето за отчуждения е изтекло отдавна. През 2020 г. Конституционният съд реши, че срокът от 15 години за някои видове терени, които трябва да бъдат отчуждени, е противоконституционен и дори го намали до десет години. Така за някои терени мораториумът отпадна със задна дата - от 2017 г., а за останалите - тези, отредени за зеленина, това се случи на 28 януари 2022 г.

Датата обаче няма особено значение, защото и за 10, и за 15 години общината не инвестира средства за придобиването на тези имоти. Специално за паркове общината е отделила точно 0 лв. през 2017, 2019 и 2020 г. (и едва 2.4 млн. лв. през 2018 г.). А бюджетът за 2021 г. предвиди рекордно малко средства за отчуждения - общо (за улици, училища, детски градини, зелени площи) 8 млн. лв.

До края на този месец ще стане ясно колко пари ще задели общината и през тази година. При всички положения обаче средствата няма как да са достатъчни на фона на десетилетие бездействие. За пример - целият бюджет на София е 1.9 млрд. лв. за 2021 г., докато само за отчуждаването на площите в паркове ще са нужни поне 4 млрд. лв. А тази сума расте с всеки изминал ден. Кметът на София Йорданка Фандъкова досега отговаряше на тези критики със заявката, че ще търси помощ от държавата. В новия проектобюджет, изготвен от екипа на финансовия министър Асен Василев, за пореден път обаче такава не се предвижда.

София е заобиколена от планини и заради това още през 1938 г. немският архитект Адолф Мусман залага идеята гражданите да могат да стигат пеша или с велосипед от града чак до планината. Днешната управа на града прави тъкмо обратното.

Сгрешената реституция

И докато милиарди със сигурност ще са нужни за реализацията на новите паркове в т. нар. Зелени клинове, има и друг казус, в който частните имоти във вече съществуващи паркове се оказват правен абсурд и връщането им на практика може да излезе на общината съвсем безплатно. Но и тук тя отново не е предприела нищо.

Става въпрос за т. нар. частни терени в например Южния парк или Западния парк. Според конституционния съдия Красимир Влахов да се говори за частни имоти в паркове е своеобразен правен оксиморон. Той се позовава на чл. 61, ал.4 от Закона за устройството на територията, според който зелените площи, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение - паркове и градини, когато са собственост на общината, са публична общинска собственост, която според чл. 7 от Закона за общинската собственост не може да се придобива от частни лица.

Влахов дава пример с Южния парк, който е реализиран през 70-те години на миналия век по идеен проект от 1972 г. и представлява "зелена площ за обществено ползване". През 1991 г. собствеността е прехвърлена от държавата на общината и затова в тази територия частни имоти по силата на реституция просто не може да има, казва той.

"Реституционните закони в България бяха приети след демократичните промени в периода след 1991 г., т.е. когато Южният парк отдавна беше реализиран. Частни имоти в него на основание реституция просто не може да има. Ако някой кмет на Столична община на това основание е издал заповед за деактуване на имот, попадащ на територията на Южния парк, респективно, ако поземлена комисия е постановила решение за възстановяване на бивш земеделски имот в парка, това е нарушение на закона, което обаче не прави собственик лицето или лицата, в чиято полза е извършено нарушението", обяснява той за "Капитал". Въпреки това в кадастъра са нанесени стотици самостоятелни поземлени имоти върху територията на Южния парк, а някои дори попадат частично в двора на болница "Лозенец", която е държавна собственост.

С други думи, общината не може да отчуждава имоти, които по силата на закона са останали нейна собственост - все едно човек да е принуден да изкупи собственото си жилище само защото някой без основание се е снабдил с нотариален акт за него.

"На практика общината страхливо бяга от проблема, който собствените й представители, както и държавната администрация са създали в годините на прехода чрез незаконосъобразни възстановявания на неподлежащи на реституция имоти, като предпочита да избере възможно най-безконфликтния, но и правно неиздържан и безотговорен от гледна точка на публичния интерес начин - отчуждаване или изкупуване на попадащите в парковете "частни" имоти", казва Влахов.

А според Тълкувателно решение от януари 2013 г. на Върховния касационен съд общината не е обвързана от административни актове за възстановяване на собствеността, когато предпоставките за реституция не са били налице.

Това е така само ако вече е влязло в сила съдебно решение в полза на възстановения собственик - тогава правата му не могат да бъдат оспорвани и само в тези случаи може да се говори за необходимост от отчуждаване или изкупуване на такива имоти. Въпрос на проверка е да се установи дали на територията на Южния парк изобщо има такива.

Цъкаща бомба в Борисовата градина

Ефектът от частните парчета в парковете се разразява с пълна сила в емблематичната за София "Борисова градина". През последните години управляващите обещаваха, че ще си "върнат" къпалня "Мария Луиза", а гаранцията за това остана в приемането на Подробния устройствен план. След като беше преработен след общественото обсъждане от 2019 г., новият му вид беше представен в средата на януари. Но отново не даде решение на въпроса с частните терени.

Тук казусът е по-различен, защото не става въпрос за реституция - общината сама си е виновна за положението, в което се намира в момента, и по всичко личи, че няма желание да излезе от него. По време на бурния софийски преход тя доброволно се е лишила от къпалнята. Това става през лятото на 2003 г., когато е създадена специално смесена фирма, в която са апортирани голяма част от Борисовата градина, къпалнята и летният театър в капитала на смесеното дружество "Парк Мария Луиза" АД без търг или конкурс.

Фирмата е учредена на 26 март 2003 г. Съучредители са "Софийски имоти" и дружеството "Енджел" ООД. Съдружници в него са Румен Андреев и "ВАИ холдинг", представлявано от боса на ВИС Георги Илиев. Любопитно е, че близки до ВИС хора преди това са били наематели чрез фирмите си на къпалнята и летния театър. Което води до заключението, че в един момент вероятно са сметнали за по-разумно да заменят договорите за наем с документи за собственост.

И така досега Столична община е миноритарен собственик на къпалня "Мария Луиза" през "Софийски имоти", което притежава дял 41.96%. Към днешна дата останалите 58.04% са разпределени между две фирми - "Карплеон" и "Юромарк асет мениджмънт" и отвеждат към връзки с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка.

Сега главният архитект Здравко Здравков "успокои", че Столичният общински съвет вероятно ще задели средства за отчуждаването на частните имоти в Борисовата градина. Но кога и дали не е ясно. А това събуди много притеснения у граждани, общински съветници и активисти, че за пореден път общината ще бездейства.

Планът може да предвижда нещо, но ако реално частният собственик не е съгласен с тази визия, инструментите за въздействие са ограничени. Затова смятам, че за да има едно стабилно решение, за да може да бъде защитен общественият интерес максимално, е добре принципно да вземем такова решение и общината да върви в тази посока частните имоти да бъдат придобивани и всичко да стане общинска собственост"

инж. д-р Константин Павлов-Комитата
инж. д-р Константин Павлов-Комитата

районен кмет на "Лозенец" по време на общественото обсъждане на ПУП-а на Борисовата градина

Отпор срещу ПУП-а

Проблемът е, че ако общината приеме Подробния устройствен план на Борисовата градина, ще започне да тече срокът за отчуждаване, който според общинския съветник от "Демократична България" Борис Милчев е пет години за обектите на социалната инфраструктура (чл. 208, ал. 1 от Закона за устройство на територията). Ако това не се случи в тези рамки (което никак не би било изненадващо на фона на досегашното бездействие), собствениците ще могат да реализират плановете си. Затова и в своето възражение срещу ПУП-а Милчев пише, че обектите трябва да се предвидят за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост като обекти на социалната инфраструктура, както и към Плана да се изготви финансова обосновка, която да съдържа индикативни стойности и срокове за отчуждаването на имотите.

"Общината не трябва да приема това като ваканция и да чака изтичане на сроковете, а после да казва, че ѝ е свършил мандатът. Именно затова е важно заедно с приемането на плана да знае и да се каже как ще се изпълнят нещата, записани в него. Това може да стане чрез програма, която посочва за какво и кога ще бъдат отделяни средствата", коментира Милчев за "Капитал"

В момента ПУП-ът позволява реконструкция на къпалнята, като я залага в зона с "ограничен достъп". Според кмета на район "Средец" Трайчо Трайков това може да значи, че ако собствениците отворят къпалнята - с ограничен достъп - с билети, няма гаранция, че няма например да сложат 500 лв. цена и да го превърнат във ВИП клуб.

Той е започнал работа и по предложение за промяна на резервната част на парка, така че към нея да се добави и територията, на която се намира къпалнята. Според него така вече няма да има апетити за строителство и тя ще бъде отворена за хората.

С проблемите в ПУП се ангажираха и много граждани, които поискаха по-ясно бъдеще и реални действия от общината. "Настояваме в последващо обществено обсъждане да се представи стратегия за решаване на проблемите с частната собственост в полза на обществените интереси и стратегия за отчуждаване на частните имоти", коментира Гергана Пирозова, която е основател и администратор на фейсбук групата "Да спасим Борисовата градина, като това искане е включено и във възражението срещу плана. Общинският съветник от "Демократична България" Марта Георгиева също алармира за възможност от застрояване в парка, както и за масова сеч на дървета.

Възражение подготвиха и от инициативата "Зелени закони", които искат всички частни обекти да бъдат предвидени в проекта за "обекти на социалната инфраструктура публична собственост" с цел да се осигури тяхното придобиване, както и да бъдат разделени в отделни урегулирани поземлени имоти.

Предстои всички становища да бъдат обработени, а заключителната дискусия ще се проведе на 17 февруари, след което може да се върви към приемането на плана от общинския съвет. За съжаление обаче е трудно да се хранят надежди, че общината този път ще си изпълни заявките. Последно кметът на София Йорданка Фандъкова обеща пред "Капитал", че къпалнята ще бъде възстановена в рамките на мандата (изтичащ есента на 2023 г.). А това обещание дойде след поредния инцидент в Борисовата градина, при който две кучета от породата кане корсо убиха домашно куче, попаднало зад решетките на бившата къпалня.
Механизмите

Това, което се промени след 28 януари 2022 г., е, че собствениците получиха право да оспорват общия устройствен план - там, където върху имотите им не са реализирани "мероприятията" на общината. Успокоението донякъде е, че трудно могат да се появят жилищни блокове в терени с предназначение за озеленяване. Но това не е достатъчно - през годините е имало немалко такива изключения.

Сега реално въпросните имоти не могат да бъдат административно отчуждени, а единствените варианти са придобиване чрез изкупуване или дарение. Но в тази хипотеза собствениците биха могли да откажат. Това, което не може да се забрани на собствениците, обаче е да оградят имотите си и да забранят достъпа, без да са нужни каквито и да било разрешения от общината. Възможно е да се появят и частни съоръжения. Със сигурност общината няма как сама да изкупи терените - за целта възможните варианти са да търси финансиране по европейски механизъм заедно с помощта на държавата да се предложат нови начини за обезщетяване на собствениците или да се търси изцяло друг подход.
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател
    • + 3

    Бетонец, още много бетонец има да се лее по всичките ни 111 000 кв. км., вкл. в София.

    Нередност?
  • 2
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle
    • - 3
    • + 10

    Въпреки доста добри неща, това е основния минус на политиката на Костов и по специално на Лучников. Възстановяването на земи в реални граници, беше пагубно за градовете ни и начина ни на живот. Не може да приемеш закон, чрез който възстановиш бивша нива, която тогава е била извън града, а сега е в центъра на парк. Това е просто невероятно пагубно.

    Нередност?
  • 3
    etty1 avatar :-(
    etty1
    • - 1
    • + 4

    Това, разбира се, е безобразие. Парковете останаха последните смислени места в столицата и трябва да ударим алчните пръсти, които им посягат, за да изсипят поредното бетонено недоносче, закриващо гледката към Витоша. Страничен въпрос е плащат ли на авторите тук задължително да използват новите грозни думи като "напът" (двойно, ако е в заглавието), "вкъщи", мъжки род за всичко?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал