България и съветските паметници: може да ги премахва и мести, но не иска

За това не са нужни консултации с Москва, ами желание. Възможни са и законодателни промени по примера на Полша

Паметникът на Съветската армия беше изрисуван в защита на Украйна
Паметникът на Съветската армия беше изрисуван в защита на Украйна
Паметникът на Съветската армия беше изрисуван в защита на Украйна    ©  Надежда Чипева
Паметникът на Съветската армия беше изрисуван в защита на Украйна    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Ако България иска, може да премести съветските паметници в музеите
  • За това не е нужна консултация с Москва, както беше изтъкнал областният управител на София
  • Другият начин е да се приемат законодателни промени по примера на Полша. Въпросът е има ли шанс за мнозинство в парламента?

През 2007 г. Естония премахна своята съветска статуя от центъра на столицата. Онзи 9 май (Ден на победата) протече различно - тогавашният премиер Андрус Ансип за пръв път поднесе цветя на паметника "Бронзовия войник", както е известен в Талин, на новото му място - във военното гробище. През 2017 г. Полша прие закон за декомунизация и започна ударно да преименува улици и демонтира десетки съветски паметници. В средата на пандемичната 2020 г. Чехия пък реши, че е време да се раздели с паметника на съветския маршал Иван Конев в Прага.

В България спорът за съветските паметници също тече, вече десетилетия, но без резултат. Заради инвазията на Русия в Украйна въпроса трябва ли символите на СССР да стърчат в центъра на София отново стана актуален. И сега изглежда, че моментът е най-подходящ страната да реши съдбата им. Примерите от бивши съветски републики показват, че това може да се случи лесно, стига да има желание. Да се говори, че би се нарушило международното право, ако статуите се преместят в музей, е абсурдно. А, ако иска, правителството винаги може да приеме закон, с който да направи изчистването на съветските монументи нормативна практика.

Искрено "приятелство"

Дебатът за съветските паметници сега тръгна от Столичния общински съвет. След това топката отиде в ръцете на новия областния управител на София от ИТН - Иван Кючуков, тъй като паметникът се оказа държавен. Той излезе с позиция, в която се казва, че ако България иска да мести барелефите, ще трябва да пита Русия, защото двете държави имат сключен "Договор за приятелски отношения и сътрудничество".

Кючуков се позовава на член 14 от договора, в който се казва, че двете държави трябва да се грижат и да пазят намиращите се на територията им ценности, свързани с историята и културата им, както и военните гробища. Същото се сочи от някои като спирачка за действия и по други съветски паметници в страната като цяло. Експерти обаче коментират, че това не е основание, което да пречи на България, в случай, че тя поиска да премести части от монумента.

"Този ход е по-скоро извинение на тукашните нежелаещи областен и правителство (части от него) защото знаят, че съгласуване означава получаване на съгласие, а това не нереалистично да се очаква", коментира за "Капитал" Илиян Василев, който е български дипломат и посланик на България в Русия до 2006 г.

Той посочва, че договора задължава за съхранение или опазване на паметниците, а идеята за преместването на Паметника на съветската армия (ПСА) отговаря на това. "От никакво съгласуване няма нужда, а от уведомяване, защото не става въпрос за разрушаване - паметникът остава цял. И моментът на уведомяване може да бъде след факта", обяснява Василев.

Дали наистина не може?

Адвокат Петър Славов също обръща внимание на това, че не става дума за "премахване", а за преместване на ПСА в Музея на тоталитарното изкуство, където се намират паметниците на Ленин, Сталин, Георги Димитров и пр. лица от комунистическата епоха. "В този смисъл, чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество не само не е пречка - дори напротив, "задължава" в известен смисъл България да приеме подходящи мерки за опазване и съхраняване на обекти, свързани с историята на Руската федерация. А какво по-сигурно място от един Музей, където да се съхраняват скулптурите и да са предпазени от постоянно оцветяване и боядисване?", коментира той.

Същото потвърждават и други експерти по международно право, с които "Капитал" разговаря.

Така решението за съдбата на Паметника на съветската армия остава отговорност на българската държава, а Столичната община, като собственик на терена, може да поиска демонтаж и преместване. "Самото издигане на паметника дори е по наше решение, значи по наше решение може да бъде и преместен, никого не трябва и да питаме", категоричен е Василев. Още повече паметникът в Княжеската градина не е "войнишки паметник", не представлява гробница.

Изключение са военните гробища

В по-спорна ситуация обаче се намира паметникът-костница на бул. "Черни връх", под който се твърди, че са били заровени костите на хора, загинали по време на войната в Югославия. "Всички т. нар паметници по Женевската конвенция от 1954 г. задължават страните да пазят военните гробища - те имат право на погребение, на достойнство. Има руски военни гробища и те се пазят, ако искат, там могат да слагат фигури. Това е статута, който ние сме длъжни да спазваме. Но никъде по никакъв международен договор нямаме задължение в средата на града, в урбанизирана територия да има паметник в знак на признателност. Може и Братската могила да местим, можем всичко", коментира Василев, който припомня, че в центъра, освен гробът на Вазов, не се срещат публични места, на които са погребани българи.

Общинският съветник Методи Лалов предложи ул. "Граф Игнатиев" да бъде преименувана на ул. "Свободна Украйна".

Полша например също има договор за приятелско и добросъседско сътрудничество от 1992 г. с Руската федерация, съгласно който двете страни се задължават да поддържат военните гробове с необходимото уважение. Но този закон не пречи на Полша да приеме през 2016 г. Закон за забрана за пропагандирането на комунизма или други тоталитарни системи чрез имена на сгради, обекти и съоръжения, предназначени за обществено ползване. От посолството на република Полша обясниха за "Капитал", че демонтираните паметници рядко се унищожават и най-често се местят в музеи и държавата е в правото си да извършва това, въпреки обвиненията на Русия.

Последният международен договор, който има отношение към паметниците, пък е Конвенцията за опазване на културно историческо наследство (Париж), но тя се прилага само ако е признато, че въпросните съветски паметници имат такава стойност (ПСА категорично няма такава). Но и тази конвенция отново не би имала отношение към преместването им в музей.

Така единствено с по-голяма правна база относно паметниците остава Договора за приятелски отношения между България и Русия. Той не би следвало да бъде нарушен, в случай, че части от монументи се преместят, но, страната може да реши да вземе по-кардинални мерки по примера на Полша например (виж карето) и да го наруши. Може и да го прекрати. Но в тези двата сценария със сигурност ще последват ответни реакции от Русия, за които България, която през последните години предпочете да е тиха пред Москва, едва ли е готова.

Другият начин: закон за декомунизация

След разразилия се спор в общинския съвет, от партия ГЕРБ заявиха, че в момента "инициативата е единствено в ръцете на правителството и управляващата коалиция". В изявление, членове на партията посочиха, че въпроси относно това защо не тръгва процедурата трябва да бъдат отправени към лидерите на четирите партии в коалицията и заявиха, че ГЕРБ ще окаже пълно съдействие. Разбира се, ако правителството пожелае, то може да внесе закон, подобен на този в Полша, с който да започне премахването на символичните паметници. "Капитал" отправи запитване към партиите в управляващата коалиция дали биха внесли или подкрепили подобни законодателни промени, но към момента не е получил отговори.

В случай, че такава инициатива все пак има, е доста вероятно промените да бъдат приети, защото биха били достатъчни гласовете на двете по-големи формации: "Продължаваме промяната" и ГЕРБ, като втората вече е заявила подкрепа за подобни действия.

Всъщност инициатива за такива законодателни промени вече е имало - адв. Петър Славов, който е бил депутат от "Реформаторски блок" в 43-тото Народно събрание (2014-2017 г.) тогава внесе законодателни промени в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. "Те дори минаха на първо четене, но времето и краткия мандат не достигнаха да бъдат финализирани", обяснява той. Неговото предложение е било артефакти от времето на комунистическия режим да бъдат или премествани в Музея на тоталитарното изкуство, или собственикът им да ги демонтира от публични места, където са изложени, и да ги прибере и съхранява, ако желае, по подходящ начин.

В случаите, когато преместването им се окаже невъзможно, то се е предлагало задължително да бъде поставена указателна табела, информираща за годината на изграждането и това, че в Република България със закон комунистическият режим е обявен за престъпен, както и идеологията за неговата възхвала. "Това, което могат да направят сегашните депутати е, да внесат отново тези законодателни промени, налични в архива на парламента и да финализират тази важна законодателна инициатива", твърди Славов.

Как Полша се сбогува с паметниците на тоталитаризма

През 2016 г. в Полша приема Закон за забрана за пропагандирането на комунизма или други тоталитарни системи чрез имена на сгради, обекти и съоръжения, предназначени за обществено ползване. Изменение на Закона от 2017 г. предвижда демонтиране на паметници, символизиращи тоталитарните системи или тяхното превръщане в музейни обекти. "Законът не нарушава нито международното право, нито двустранните споразумения между Полша и Русия.

В Полша се премахват само и единствено символични паметници, които не се намират на територията на места за извършване на погребения", обясняват от посолството на република Полша в отговори за "Капитал". Оттам обясняват още, че тези паметници, които се имат предвид в закона, са били построени след войната по инициатива на комунистическата партия или разположената в Полша Северна група от силите на Съветската армия и са били част от комунистическата пропаганда". Съгласно Закона от 2016 г. се извършва демонтиране на символичните паметници, издигнати преди 1989 г., чиято цел е демонстрация на силата на СССР в Полша.

Механизмът е следният: преди да започнат демонтиране, местните власти трябва да получат оценка на Института за национална памет, потвърждаваща, че даден символичен паметник възхвалява тоталитаризма. Същевременно Законът забранява демонтирането на паметници (даже на символични паметници), намиращи се на територията на гробищни паркове или други места за погребения. Реално се имат предвид около 130 символични паметника. Процедурите по тяхното премахване обаче често отнемат време - в някои случаи решенията на местните власти се отменят от съдилищата, напр. по предложение на представители на местните жители. Демонтираните паметници иначе рядко се унищожават, като най-често те се пренасят в музеи.

От посолството подчертават, че това не се отнася за местата, на които са били погребвани съветски войници, защото иначе би било нарушение на закона от 1933 г. за гробовете и военните гробища, както и на договора за приятелско и добросъседско сътрудничество от 1992 г. "Съгласно този закон военните гробове и гробища се поддържат и се третират с необходимото уважение без оглед на националността и вероизповеданието на погребаните в тях хора", казват от посолството, но обръщат внимание, че "руските власти обвиняват властите на различни европейски страни в "поругаване" на паметта за войниците, сражавали се срещу хитлеристка Германия. Срещу Полша също са били отправяни подобни обвинения, когато въз основа на полските закони изпълнителната власт се е стремила да премахне символите на съветския тоталитаризъм".

Боядисването на паметници като начин на протест



Европейският съд за правата на човека наскоро отсъди по делото "Асен Генов срещу България", че журналистът Асен Генов е бил незаконно арестуван заради оцветяването на скулптурите пред централата на БСП. Причината - съдът приема този начин на изразяване на граждански протест за легитимен. Въпреки това Паметникът на Съветската армия в София е под постоянно видеонаблюдение и 15-годишни деца бяха арестувани, понеже ден след започването на войната в Украйна надраскаха монумента в подкрепа на Украйна. След акции (като протести и пр.) паметникът се чисти почти светкавично.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 7
    • + 3

    Много точно е казано: "България...не иска!" По простата логика следва, че тия дето искат, нямат нищо общо с България. Което е близо до истината.

    Мисля, че една елементарна справка можеше да спести резила с този текст.

    "За това не е нужна консултация с Москва", пише в Капитал, а ето пълния текст на чл.14 от действащия Договор между РБ и РФ:

    "Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.

    До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия ще бъде осигурен свободен достъп.

    Договарящите се страни ЩЕ СЕ КОНСУЛТИРАТ (бел.моя) за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член."

    Меко казано съвсем детински звучи и, че с приемане на специален Закон за бутане на ПСА БГ може да отмени клаузи по международен договор, който има приоритет над националното законодателство.

    По-надолу в договора е описано как може да бъде прекратен. Е, тогава...

    https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/521957399/issue/1537/dogovor-za-priyatelski-otnosheniya-i-satrudnichestvo-mezhdu-republika-balgariya-i-ruskata-federatsiya

    Дотогава темата може само да бъде обговаряна и олигавяна безкрайно.
    Бившият демократ Методи Лалов е особено активен в това отношение. Има две скоростни предложения: за опаковане на ПСА и за прекръщаване на ул. Граф Игнатиев на Свободна Украина.

    А кога ще се вгледа в ул. Московска? Или в руската църква?

    Само толкова ли могат жълтопаветниците?

    Нередност?
  • 2
    nxy48610609 avatar :-|
    amidala

    Пишете неистини. В договора, цитиран в #1съвсем ясно е написано консултации.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал