Следващите седем години на Пловдив: 1 млрд. лв. за старите пътни и спортни проекти, за опера и за... театър за 100 млн. лв.

В плана за развитие, който обединява всички идеи за финансиране, общината предвижда ремонт на стадион "Пловдив", нов мост над Марица и система за велосипеди под наем

Пловдивският стадион чака ред повече от десетилетие, но властта предпочете да дава пари за клубните стадиони. Сега, след като намери отнякъде пари за тях, тя планира да намери пари и за стадион "Пловдив". Не става ясно как
Пловдивският стадион чака ред повече от десетилетие, но властта предпочете да дава пари за клубните стадиони. Сега, след като намери отнякъде пари за тях, тя планира да намери пари и за стадион "Пловдив". Не става ясно как
Пловдивският стадион чака ред повече от десетилетие, но властта предпочете да дава пари за клубните стадиони. Сега, след като намери отнякъде пари за тях, тя планира да намери пари и за стадион "Пловдив". Не става ясно как    ©  Красимир Юскеселиев
Пловдивският стадион чака ред повече от десетилетие, но властта предпочете да дава пари за клубните стадиони. Сега, след като намери отнякъде пари за тях, тя планира да намери пари и за стадион "Пловдив". Не става ясно как    ©  Красимир Юскеселиев
През последните месеци по-големите градове приеха или са на крачка от това да приемат своите планове за периода 2021 - 2027 г. "Те са инструмент за управление на общините и затова са най-важният документ, който общината има за 7-годишния период", обясни за "Капитал" арх. Белин Моллов, специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие.

Европейските пари за новия период още не са тръгнали, но се очаква да се "отключат" тази година, а общините вече се подготвят.

"Капитал" разгледа плановете на четирите големи града след София: Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна. Те планират да похарчат средно милиард за инвестиции за следващите седем години. Почти изцяло на еврофондове ще разчита Стара Загора (1.5 от общо 1.6 млрд. лв.), а при другите градове очакванията са, че ще покрият с евросредства близо половината от планираните инвестиции. Най-малко общо средства е планирал Бургас (752 млн. лв.), а най-много - Стара Загора - 1.65 млрд. лв.

Ето другите планове:

Варна: 1 милиард лева за метро, болници и иновационен квартал

Бургас: Идеи за 750 млн. лв. за промишлените зони, пристанището и морски таксита

#Следващите 7 на Пловдив

Според своя План за интегрирано развитие община Пловдив иска да разходи малко над 1 млрд. лв. до 2027 г., като фокусът пада предимно върху пътна и спортна инфраструктура. По-голямата част от заложеното от общината са познати от години проекти, които обаче не са реализирани и сега са включени, но със очаквано завишени стойности.

Прави впечатление, че за разлика от другите общини, Пловдив ще разчита на над 50% финансиране от "други източници", в които се включват и частните инвестиции (които не са конкретизирани), но и заемите, които общината взима.

ПИРО-то на Пловдив обаче е съобразено със стария общ устройствен план, който вероятно няма да е актуален още дълго време. Изменението (което се забави повече от 3 г.) е възможно да създаде проблеми за местната власт.

Всички ремонти накуп

Преобладаващите дейности са с проектна готовност и само чакат нужното финансиране. Сред големите са плановете за реконструкцията на Бетонния мост (35 млн. лв.), който гражданите настояха да се ремонтира, вместо да се премахне, продължението на бул. "Александър Стамболийски" - връзка между районите "Южен" и "Тракия" (50 млн. лв.), както и неговото разширение и реконструкция в другата му част (още 40 млн. лв.), и изграждането на мост над р. Марица от бул. "Копривщица" до бул. "България" (30 млн. лв.), какъвто е заложен и в предходния план за развитие на Пловдив, но с друга локация.

По всички личи, че новите идеи са кът, има предимно видоизменени такива. "Нов мост над Марица" е проект, който присъства и в стария план. Докато обаче до 2020 г. се е мислело за изграждане на пешеходен мост, който да свързва южния и северния бряг на реката през о. Адата, сега локацията е променена, вероятно заради спечеленото през 2014 г. дело от наследниците на собственика.

За продължението на бул. "Санкт Петербург", за проектирането на което тече обществена поръчка в момента, са предвидени 10 млн. лв. Изграждането на въпросната пътна артерия ще облагороди неразвитата източна индустриална зона и ще свърже околовръстното директно с южните квартали. По протежението се намират имотът, спряган за нова сграда на Математическата гимназия, Ботаническата градина (чието възстановяване също е заложено в ПИРО-то), както и бившата белодробна болница с прилежащия ѝ парк (за чието превръщане в хоспис са заложени 35 млн. лв.).

Това е втората поръчка за този проект, като при предходната поръчка и четирите фирми, подали оферти, бяха отстранени, тъй като не отговаряли на изискванията. Ако не беше тертип на действие на всички общини в страната, това би било странно - проектантските къщи все пак са работили по едни от най-мащабните пътни проекти в страната (включително пловдивското околовръстно).

Отново "Пълдин туринвест"

До разширението на "Санкт Петербург" е и бившето Цветопроизводствено стопанство на Пловдив, което преди повече от 10 години попада в активите на небезизвестното дружество "Пълдин туринвест", контролирано от Георги Гергов.

В началото на януари теренът на Цветопроизводственото стопанство е разделен на два самостоятелни имота, единият от които е продаден месец по-късно на "Господинови Строймаркет". Потърсени за коментар, от дружеството не споделиха повече информация относно бъдещите си планове за терена. Георги Гергов (който държи мажоритарния дял акции в "Пълдин туринвест") и преди е демонстрирал желанието си да развие терена, но под формата на инвестиция в логистична база и жилищни сгради за допълнителен доход, а не за продажба. Изглежда обаче, че през последните години дейностите му са предимно свързани с продажба на придобити чрез това дружество имоти.

В ПИРО-то се включват и вече започнати обекти като Пробива на Водна палата (за който според общинската администрация всеки момент се очаква да се подпише договор) и Модър - Царевец - които са и акцентите в мандата на сегашния кмет Здравко Димитров.

Транспорт

В ПИРО-то са посочени други приоритетни проекти, по които следва да се изпълнят с други общини или държавни институции. Такива са Градската железница (200 млн. лв.) и жп връзка на летище "Крумово" с Пловдив (което е залегнало и в ПИРО-то на община Асеновград), които са в разпореждането на НКЖИ.

В плана със срок до 2020 г. присъства амбициозното намерение за установяване на редовни транспортни (автобусни) връзки от и до летище Пловдив съвместно с община Родопи. Скорошният опит обаче показва друго - летището остана без транспорт, след като договорът с досегашната софийска фирма изтече (а тя от своя страна предлагаше единствено извеждащи трансфери). Съвместната работа с община Родопи вече не е сред приоритетните за общината и е заместена от идеята за изграждане на железопътна връзка до летището.

В ПИРО-то своето място намират още ремонта и разширението на Околовръстен път - Пловдив (325 млн. лв.), за който отговаря АПИ, и питейно водохващане от каскада "Доспат - Въча" (350 млн. лв.), за която трябва да се работи с ВиК. Посочените индикативни стойности на тези национални проекти не влизат в сборния бюджет на ПИРО-то, тъй като за тях не са изготвени проекти с конкретни стойности.

Паркоместа, велосипеди под наем, е-автобуси

За транспорта в самия град има няколко идеи. Тук, естествено, е и закупуването на нови електрически автобуси, с които се очаква да се обслужват линиите на общинското дружество "Екобус", което все още не е регистрирано.

След като получиха 20 млн. лв., но те не стигнаха, за да се въведе електронно таксуване в градския транспорт и система за управление на трафика, сега новата надежда на общината е такива да бъдат въведени до 2027 г. За това ще бъдат нужни още 6 млн. лв.

Част от предвидената Интелигентна транспортна система е и изграждането на система за велосипеди под наем и надграждане на съществуващата система от велоалеи, която не е лоша, но има нужда от повече мисъл.

В допълнение към това ПИРО-то предвижда изграждане на мрежа от многоетажни паркинги и гаражи с цел да се оптимизира трафикът, като се създадат 500 нови паркоместа. За момента са предвидени два такива на обща стойност над 13 млн. лв. - в районите "Тракия" и "Източен".

Спорт, спорт, спорт

За ремонт на съществуващата спортна инфраструктура и изграждане на нови спортни съоръжения се предвиждат разходи на приблизителна стойност 190 млн. лв. (или около 18% от стойността на целия план).

Огромните инвестиции в спорт (както в бюджета за 2022 г., така и през идните години) общината обосновава с големия брой спортни клубове в града, които към момента по данни на зам.-кмета по спорта Георги Титюков са 143. За сравнение - броят на регистрираните във Варна клубове по данни от Министерството на младежта и спорта надхвърля 200, а там липсва разходване на средства от подобен мащаб. Проблемът не е с инвестициите, а със смисъла от тях - справка: новият Колодрум. Пловдив не разполага с неограничен бюджет и е добре да инвестира в неща, които правят града по-добър.

Сред най-големите проекти са стадион "Пловдив" (70 млн. лв.), ремонта на който е поскъпнал двойно в сравнение с предния планов период, довършването на двата клубни стадиона - "Локомотив" и "Христо Ботев" (40 млн. лв.), изграждането на басейн с олимпийски размери (14 млн. лв.), за които общината стартира процедура за изтегляне на нов 50-милионен заем, и екопарк "Марица" с дублиращ гребен канал (17 млн. лв.).

Изграждането на дублиращ гребен канал също е било заложено в периода 2014 - 2020 г., но реализацията му спира до първа копка, направена начело с кмета Иван Тотев през 2019 г. Частният имот от 12 дка, който прегражда възможността на общината да стартира проекта с водното огледало, бе пуснат за продажба в сайт за недвижими имоти по-рано тази година, но според Имотния регистър до продажба все още не се е стигнало.

Сред дългия четири страници списък със спортни проекти мястото си намират и десетки други по-малки проекти.

Малко пари за университети и деца

За насърчаване на предприемачеството в града се отделят 80 млн. лв., или малко над 7% от целия план. От тях огромната част - 50 млн. лв., общината ще отдели по партньорски проекти с четири от университетите в града - за развитие на научноизследователска дейност. Останалата част - 24 млн. лв., са за дигитализация на част от общинските услуги и преминаване към "електронна община".

15 млн. лв. са предвидени за създаване на Трансдисциплинарен център за трансфер на знания и технологии между публична власт, научни среди и частен сектор - общините Пловдив и Марица и Тракия икономическа зона, а впоследствие и разширяване дейността в общините Стара Загора, Бургас и др.

Бъдещи големи съвместни проекти с частни инвеститори липсват в ПИРО-то.

За същата сума 24 млн. лв. на територията на общината се предвижда строителство на нови детски градини. За близо 55 млн. лв. (сумата ще се конкретизира спрямо изготвените в бъдеще проекти) се предвижда ремонт на учебни заведения, както и изграждане на две училища, които нямат самостоятелни сгради (ОУ "Княз Александър I" и ОУ "Драган Манчов"). Като част от тази сума е заложено и създаването на ново общинско STEM училище за деца от 5 до 12 клас.

Меню, не график

Трябва да се отбележи, че далеч не всичко от тези проекти ще бъде изпълнено. ПИРО-то е по-скоро меню: в него се залага всичко, което би могло да бъде направено, ако има пари. Какво ще бъде избрано зависи от наличните средства и приоритетите на администрацията. Но ако го няма в менюто, даден проект почти сигурно няма да получи финансиране за периода до 2027 г.

Опера и театър за 100 милиона

Най-амбициозната и нова част от цялото ПИРО са културните проекти. Общината планира най-накрая да изгради Дом на операта за 50 млн. лв. Наред с това обаче се е появил и нов, двойно по-скъп проект за Международен театър за съвременни изпълнителски изкуства. Индикативната стойност е 100 млн. лв., а проектът досега не е бил споменаван, нито е на ниво готов. За "Капитал" от общинския екип, който работи по ПИРО-то, съобщиха, че до концепцията за пространството се е стигнало поради липса на затворени зали в града с изключение на Дома на културата "Борис Христов".

Към момента изграждането на този център се предвижда в свободния терен в непосредствена близост до споменатия вече "Колодрум".

Изненадващо, в плана не е заложен никакъв ремонт на съществуващите зали. Например реконструкцията на емблематичното пловдивско кино "Космос" остава без проектна готовност. За него в тазгодишния проектобюджет са заложени скромните 500 хил. лв. от общо нужните 6 млн. лв.

Не се споменава нищо за частните планове за обновяване на Тютюневия град, нито как общината ще сътрудничи с тях, но са отделени 10 милиона лева за благоустрояването на улиците на територията на квартала.

Основният проблем - въздухът, ще остане за друг път

За мръсния въздух на Пловдив всеки е чувал - включително и ВКС, които през лятото на 2021 г. дадоха срок от 1 г. на местната администрация да предприеме необходимите мерки за справяне с проблема. На обсъждането на ПИРО-то кметът беше категоричен, че това не е проблем, с който общината може и следва да се справя сама, като не пропусна да припомни, че отговорност следва да носят и двете общините Родопи и Марица, които допринасят за замърсяването.

За превръщането на Пловдив в "чист и зелен град" обаче не присъстват много проекти в ПИРО-то. Най-много средства (37 млн. лв. от оперативни програми) са предвидени за неуспешната дотук подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво в домакинствата и стимулиране използването на алтернативни екосъобразни енергийни източници. По-малко от 5 млн. лв. са предвидени за въвеждане на зони с ниски емисии.

За цялата зелена система в града ще се разходят над 70 млн. лв., като за разлика от проектобюджета за 2022 г., тук са предвидени конкретни суми за изграждане на нови паркове (около 3 млн. лв. за парк "Коматево" и 6 млн. лв. за възстановяване на Ботаническата градина). В сумата са включени и пари намаляване риска от наводнения с оглед пресичащата града река, създаването на система за управление на зелената система за 9 млн. лв. и др.