Как българските градове могат да "позеленеят"

До 2050 г. ЕС трябва да е въглеродно неутрален, а много от финансирането ще минава именно през градовете. Те бързо трябва да осигурят нискоемисионни зони, зелена енергия, рециклиране на боклука и др.

"Подкрепям повече децентрализация и инициативност за градовете. Целта е общината сама да използва данъчната политика, за да стимулира развитието на града, а не просто държавата да отпуска средства и общината да харчи", казва Павлин Стоянов - юрист, който е участвал в разработката на българския План за енергетика и климат
"Подкрепям повече децентрализация и инициативност за градовете. Целта е общината сама да използва данъчната политика, за да стимулира развитието на града, а не просто държавата да отпуска средства и общината да харчи", казва Павлин Стоянов - юрист, който е участвал в разработката на българския План за енергетика и климат
"Подкрепям повече децентрализация и инициативност за градовете. Целта е общината сама да използва данъчната политика, за да стимулира развитието на града, а не просто държавата да отпуска средства и общината да харчи", казва Павлин Стоянов - юрист, който е участвал в разработката на българския План за енергетика и климат    ©  Надежда Чипева
"Подкрепям повече децентрализация и инициативност за градовете. Целта е общината сама да използва данъчната политика, за да стимулира развитието на града, а не просто държавата да отпуска средства и общината да харчи", казва Павлин Стоянов - юрист, който е участвал в разработката на българския План за енергетика и климат    ©  Надежда Чипева

В широкия кръг около центъра на София е забранено влизането на автомобили, а вътре в него има добре изградена инфраструктура от е-мобилност - споделени малки коли и тротинетки. По орбитата на този кръг се движи трамвай, на който хората се качват, след като оставят колите си в близкия периметър. После забравят за тях и се движат пеша. Такава картина си представя юристът Павлин Стоянов за столицата, когато говорим за бъдещите зелени градове. Той е консултирал моделирането на Националния план за енергетика и климат и от години следи развитието на правните технологии в сферите. Визията е вдъхновена от швейцарски зимен курорт под планината Матерхорн, който е изцяло затворен за коли, а събирането на боклука и зареждането на магазинчетата се случва с малки електрически камиони.

Това е бъдеще, за което трябва да мислим не като мечта, а като нещо достижимо - главна цел на Зелената сделка е всички държави в ЕС да са въглеродно неутрални до 2050 г. За да се случи това, финансирането ще минава предимно през градовете. "70% от емисиите в света идват от градовете, затова и 70% от мерките, които трябва да се изпълнят, ще се изпълняват от градовете, а не от парламента или Министерския съвет", обяснява Стоянов.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

В широкия кръг около центъра на София е забранено влизането на автомобили, а вътре в него има добре изградена инфраструктура от е-мобилност - споделени малки коли и тротинетки. По орбитата на този кръг се движи трамвай, на който хората се качват, след като оставят колите си в близкия периметър. После забравят за тях и се движат пеша. Такава картина си представя юристът Павлин Стоянов за столицата, когато говорим за бъдещите зелени градове. Той е консултирал моделирането на Националния план за енергетика и климат и от години следи развитието на правните технологии в сферите. Визията е вдъхновена от швейцарски зимен курорт под планината Матерхорн, който е изцяло затворен за коли, а събирането на боклука и зареждането на магазинчетата се случва с малки електрически камиони.

Това е бъдеще, за което трябва да мислим не като мечта, а като нещо достижимо - главна цел на Зелената сделка е всички държави в ЕС да са въглеродно неутрални до 2050 г. За да се случи това, финансирането ще минава предимно през градовете. "70% от емисиите в света идват от градовете, затова и 70% от мерките, които трябва да се изпълнят, ще се изпълняват от градовете, а не от парламента или Министерския съвет", обяснява Стоянов.

За съжаление българските градове засега изостават- ако погледнем картата на Европейската комисия за зелените мерки в градовете, ще видим дълги списъци с въведени нискоемисионни или дори беземисионни зони в редица европейски градове, докато в България единствената "забрана" е за тирове в центъра на София.

Условно казано, има пет пилона на устойчивия град - чиста вода, чист въздух, биоразнообразие, намаляване на шумовите емисии и кръгова икономика, т.е. управление на отпадъците. А регулациите и санкциите на ЕС ще задължат държавите да ги изпълнят рано или късно. Работи се и върху регламент, който да направи така, че градовете да купуват квоти, когато замърсяват. А ефектът от това вероятно ще се усети от всеки гражданин - дали чрез по-високи данъци или през ред ограничения.

#1 Транспорт

Основните "замърсители" в градовете са транспортът и производството на електроенергия, които реално са свързани и допринасят за 70% от емисиите в градовете. Сградите също генерират емисии заради нивото на потребление на енергията, която се произвежда от ТЕЦ-ове, въглищни, газови централи.

Повечето планове на държавите за енергетика и климат предвиждат нискоемисионни или беземисионни зони в градовете, в които се ограничава влизането с автомобил с двигател с вътрешно горене или други показатели. В противен случай се плащат по-високи данъци и такси. В София нискоемисионната зона се очаква да бъде въведена в края на 2022 г., като още четири други града също имат подобни намерения.

Друга стъпка е подобряване на публичния транспорт, за да може хората от периферията да се откажат от колата, но и да се придвижват бързо.

София и други градове има какво още да направят по темата. "Когато работих по нашия план, ние само маркирахме възможностите, без да имаме конкретни цели. Споделихме, че ще електрифицираме публичния и междуградския транспорт, но това електрифициране означава, че не можем да произвеждаме ток от въглища или газ, ако искаме да постигнем целите. Защото тези коли няма да замърсяват, но ТЕЦ-овете ще замърсяват. Точно заради това трябва да се мисли интегрирано. Не можеш да мислиш за транспорта само като транспорт. Трябва да мислиш за развитието на града като инфраструктура, строежи, центрове с бизнес развитие и т.н.", споделя Павлин Стоянов.

#2 Енергетика

Затова е важно откъде се доставя енергията за градовете - дали централно, от АЕЦ или ТЕЦ, дали от вятърни перки или местни енергийни общности със соларни панели. Интересна е и идеята за фотоволтаици върху блоковете в някои квартали, което би позволило самите места да се грижат сами за себе си и само при нужда да взимат ток от централен източник.

Но отново зависи какви са индивидуалните нужди и проблеми. В италианският град Уго индустриалният квартал например преживява зелена трансформация. Обособени са зелени зони, които са органични - без химикали и замърсяващи препарати. "Но не е достатъчно само да засадиш дървета, устойчивостта е нещо за бъдещето. Сградите, които се строят там, не се строят от обичайните бетон и стомана, които трябва да дойдат с кораби и което е замърсяващо, ами измислят технология, която да може да оползотвори местен материал. По този начин те стимулират местната икономика, а това, че материалите са тамошни, води до доста по-малко емисии", разказва експертът.

Соларните панели върху сградите в жилищните квартали също са интересна опция, която би довела до по-малко емисии. София също обмисляше такава идея, но проблемът беше в неизвестния отговор на въпроса кой ще отговаря за управлението и поддръжката им. Според Павлин Стоянов това може да е отговорност на едно общинско дружество или дирекция. А някои градове вече са опитвали по различни начини.

"Има т.нар. ESCO модел - energy services company. Идеята е, че едно дружество, което има експертиза, каквато общината няма, анализира сградата: колко потребява, какво може да й се сложи като източник на енергия, дали например лампите могат да светят със сензори, дали да се направи саниране, дали не. Това дружество инвестира в тези промени и общината с годините изплаща тази инвестиция", обяснява той, като допълва, че този модел обаче сработва навсякъде. В България също - заради законови и счетоводни недомислици, които отказват дружествата.

#3 Сметосъбиране и рециклиране

Другата стъпка към устойчивите градове е промяната в начина, по който се събира боклукът. Пълните кофи в София и камионите с работници сочат, че тук това не се случва по правилния начин. Не навсякъде има и възможност за разделно събиране. Бъдещите стъпки, предвидени от ЕК, обаче са много амбициозни. На първо място, материалите, които се произвеждат, трябва да имат възможност за рециклиране, т.е. да са биоразградими. На второ място, трябва да има осигурена възможност за разделно събиране. И последно - завод, който да рециклира, казва Стоянов.

Последните планове на София обаче са за строителството на завод за горенето на RDF боклук, за който има екологични спорове. Дела в съда между кандидатите забавиха процеса.

#4 Енергийни общности

Друг проблем за столицата е мръсният въздух заради отоплението на твърдо гориво през зимата. Докато програмите за смяна на старите печки буксуват, ЕК чертае планове за енергийни общности. На тях тя гледа като начин за справяне с енергийната бедност, защото позволяват на хората да бъдат енергийно независими - сами да произвеждат ток, а и да го продават, което позволява да печелят пари. Това може да се случи както с ВЕИ, така и с батерии, разказва Павлин Стоянов.

"Предвидени са енергийните общности, децентрализирано производство на енергия, умни мрежи. Те позволяват уредите да потребяват при определени условия. Например, когато духа вятър, да се включи миялната машина, тоест, когато има ток в мрежата, а като няма - да спре. Ако има големи батерии, те могат да върнат ток на мрежата, а когато има свръхпроизводство на вятър, батерията да се зареди", обяснява той.

Расте и интересът към геотермалната енергия, защото в България има много минерални извори. В това бизнесът вижда много потенциал. "Има много хора, които са готови да проучат възможностите, но не намират подкрепа от държавата или общината. Те искат да направят проучването, а после да имат възможност да изградят такава инсталация, но в момента регулациите не позволяват такова нещо. Интересно е да се види дали и общинските сгради ще прегърнат идеята, вместо да се чудят как да се санират - защото санирането е скъпо и не толкова ефективно", казва Стоянов.

Потенциалът и трудностите

Макар и всичко това да звучи някак далечно за българските градове, които страдат от страховете на политиците от въвеждането на "непопулярни мерки", със сигурност ще се наложи да сменят курса. "Липсата на дейности в градовете ще направи държавата уязвима, т.е. ще бъде най-малкото санкционирана от ЕК. Но Европейската комисия гледа на темата за устойчивостта извън санкциите: тя казва, че ако не се изпълнят тези политики, след 20-30 години животът в този регион, в този град ще е много по труден, с много повече проблеми, защото те ще са се натрупали", обяснява експертът.

А София дори е от градовете, които имат повечето "условия" наготово - има биоразнообразие, планина, паркове и дървета.

Една от идеите на ЕК е и изработката на регламент за механизъм, по който градовете да купуват квоти за изхвърлените от тях емисии, по подобие на замърсяващите предприятия - сега ТЕЦ-овете например купуват CO2 квоти, за да могат работят.

Целта е даден град да си купува толкова квоти, колкото вредни емисии изхвърля в атмосферата. Това значи, че общината ще трябва да взима тези средства от някъде, а единствената възможност е увеличение на данъци и такси, по-скъпо паркиране в центъра например или по-висока такса смет. "Това ще доведе до оскъпяване на живота в града и хората по естествен начин ще се стимулират да променят навиците си", разказва Стоянов.

Той дава пример с холандска община, която на блокчейн основа стимулира зелени и социални решения. Създала е криптовалута, която позволява в един от кварталите бедни хора да събират и носят пластмасови отпадъци и срещу тях да получават права за използването на обществени заведения - столове или приюти. По този начин те събират боклук, той се рециклира, а после се създава продукт от него, от който се печелят пари. Тези средства се инвестират в социални дейности, а хората, които ги ползват, реално са тези, които се трудят - да го донесат и да получат жетони. Така може да се мисли за криптовалутите като на гарант, който дава различни права - например за ползване на градския транспорт.

Как ЕС финансира зелените инвестиции в градовете

Има различни инструменти, които са обвързани със зелените инвестиции. Условието е, че в тях вече винаги ще е включен критерий за устойчивост:

  • European Green Capital and European Green Leaf Awards - мотивира общините да развиват зелени проекти и да следят резултатите от тях
  • European Regional development funds (за региони) - осигурява финансиране за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия. Фондът подкрепя инвестиции чрез специални национални или регионални програми
  • Urban innovative actions - финансира пилотни градски проекти
  • Invest EU - фонд, който стимулира цялостната Зелена сделка, като голяма част от финансирането ще се усвои именно от градовете
  • Фонд за справедлив преход
  • Invest EU - отново подпомага регионите за прехода от въглищата
  • Digital Europe Programme - средствата за дигитализация на ЕС отиват конкретно за общини, за да могат да се дигитализират и това да доведе до устойчивост.


"Целта е да се инвестира в създаването на икономика в региона, в технически средства, в изграждане на обучителни центрове и т.н., за да може проектът, който ще се реализира, да има ефект за в бъдеще", казва Павлин Стоянов.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    upe091108508 avatar :-|
    upe091108508
    • - 1

    А може и просто да излезем от ЕС и да не се занимаваме с всички тези сложни неща.

    Нередност?
  • 2
    ajq421111679 avatar :-|
    ajq421111679
    • + 1

    Не е необходимо излизане от ЕС, просто трябва повече реализъм, прагматизъм и здрава разум! Без ТЕЦ няма да има енергия и цялата идея за зелен преход потъва като крайцера Москва ударен от украинска ракета! :)

    Нередност?
  • 3
    annah1 avatar :-|
    annah1

    Няма нужда да излизате от ЕС; вместо това се изискват по-голяма реалност, прагматизъм и здрав разум! https://cupcake-2048.com

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал