ReBonkers и градската джунгла на Варна

Културният център ReBonkers отвори врати, за да покаже, че артистичната сцена в града е възможна

По време на антивоенната изложба в пространството през март тази година
По време на антивоенната изложба в пространството през март тази година
По време на антивоенната изложба в пространството през март тази година
По време на антивоенната изложба в пространството през март тази година

"Това, че няма хора във Варна, е мит. Това, че няма публика във Варна, е мит. И това, че няма артисти във Варна, също е мит. Тук липсват възможности да се създават общности. Липсва притегателна сила", казва кураторката и социален антрополог Ралица Герасимова, също така вече артистичен директор на културното пространство ReBonkers. Името идва от популярния през 90-те години и останал без аналог клуб на същото място Bonkers ("лудост" на британски английски).

А какво е това "място" е по традиция трудно да се определи. ReBonkers се намира на ул. "Барутен погреб" в квартал "Христо Ботев", недалеч от Аспаруховия мост и в близост до олющена панелка със сини плочки, някога общежития за виетнамските работници към близката корабостроителница и памучна фабрика. Пространството от 200 кв.м, по-голямата част от което е под земята, е построено някъде около 1850 г. в близост до някогашната гранична стена на града и е използвано като склад за боеприпаси по време на османското владичество.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"Това, че няма хора във Варна, е мит. Това, че няма публика във Варна, е мит. И това, че няма артисти във Варна, също е мит. Тук липсват възможности да се създават общности. Липсва притегателна сила", казва кураторката и социален антрополог Ралица Герасимова, също така вече артистичен директор на културното пространство ReBonkers. Името идва от популярния през 90-те години и останал без аналог клуб на същото място Bonkers ("лудост" на британски английски).

А какво е това "място" е по традиция трудно да се определи. ReBonkers се намира на ул. "Барутен погреб" в квартал "Христо Ботев", недалеч от Аспаруховия мост и в близост до олющена панелка със сини плочки, някога общежития за виетнамските работници към близката корабостроителница и памучна фабрика. Пространството от 200 кв.м, по-голямата част от което е под земята, е построено някъде около 1850 г. в близост до някогашната гранична стена на града и е използвано като склад за боеприпаси по време на османското владичество.

Въпреки че има много неизвестни около историята на мястото, по всяка вероятност това е един от най-старите обекти в града. През ХХ век се използва като склад и бункер, а след 1989 г. се превръща в Bonkers и едно от основните места за жива музика, особено за вълната от български алтърнатив рок групи тогава. И действително, с дълбокото си подземно пространство, което води до сцената, то прилича на видеоклип от 90-те. Според кварталните легенди около някогашния склад е пълно с тунели, които водят до различни точки от града.

Докато разговаряме с Герасимова, две възрастни жени една след друга се приближават и питат какво ще става с това място. Едната иска да набере лапад от зеленото пространство пред ReBonkers и споменава загадъчно, че действително има много тунели. На въпроса къде са те, тъй като никой не е открил нещо подобно, тя отговаря с мрачен глас: "Какво да ви разправям, по-добре да не знаете." Другата споменава, че като дете се е крила вътре, и нарича мястото "бункера".

В самото начало на XXI век пространството е затворено и остава неизползвано близо две десетилетия. През това време то се превръща в черна дупка на квартала и място, около което гравитират бездомни и хероинозависими, а въпреки че общината лансира различни идеи как може да се възроди, не се правят никакви стъпки до 2017 г. Тогава сдружение "Варна - Европейска младежка столица" получава мястото за срок от пет години, а в основата на идеите за новия му живот са арх. Явор Панев, арх. Калина Калчева, Биляна Раева и Сергей Петров от сдружение "Таляна" заедно с главния архитект на града Виктор Бузев. Над 20 камиона боклуци са изнесени от пространството по време на реновирането му през лятото на 2020 г., a в средата на 2021 започват първите събития в него: съвременен танц, дискусии, прожекции, партита.

Ралица Герасимова стъпва в сградата първо като артист. В рамките на фестивала "Водна кула" през септември миналата година тя разглежда зависимостта си към тютюнопушенето, като прекарва 7 денонощия в пространството, окована с 40-метрова верига, и както може да се досетите, без възможност да пуши. "Тогава развих стокхолмски синдром към това място", казва Ралица, която, въпреки че е живяла предимно в София, неотдавна прави Варна свой нов дом. Дядо ѝ е от Варна, така че свързва града с детството си, а през последните години прекарва все повече време в него. В София я преследва усещането, че губи твърде много време встрани от най-важното, докато Варна успява да я съсредоточи. "Тук мога да бъда спокойна и отдадена на работата си, особено когато градът е извън сезона. Времето тече по-различно."

ReBonkers работи според събитийния си календар, но през лятото и есента на 2022 се очаква програмата да става все по-интензивна.

Герасимова казва, че ако всички планове се сбъднат - организирана програма и интерес към нея, залесяване на околността, повече интеракция с квартала наоколо, довършване на ремонтните дейности - ReBonkers може да остане в историята като един от малкото успешни примери за ревитализация на изоставено пространство в България. "В момента това е единствена независима сцена в града. Не е готово, но ако беше, нямаше и да е толкова интересно и вълнуващо." Пространството запълва и празнината, оставена от затварянето на галерията contemporary space в началото на 2020.

През март ReBonkers представи "антивоенната" изложба "Отвъд хоризонта изгрява слънцето", която събира тематични работи на съвременни артисти, предимно от Варна. Герасимова описва изложбата като среща на поколения, която досега не се е била случвала. Събитието беше последвано от премиера на късометражния документален филм "Ако мирът беше храна" на Радослав Радославов, който разказва за споделената кухня в културния център, също реакция към събитията след 24 февруари, първия ден на инвазията.

По-късно през пролетта и лятото в ReBonkers ще се организира изнесена сцена, на която ще бъдат представени заглавия от програмата на One Dance Week в Пловдив, през юли ще има групова изложба с участието на български и чуждестранни художници (Turn Back Time), същия месец участие ще има Калоян Илиев-Кокимото, който ще направи инсталация от надуваеми обекти между 25 юли и 18 август. "За мен беше важно толкова основна фигура за Варна като Кокимото да застане зад проекта - уважавам го като художник, професионалист и котарак." Между 29 август и 25 септември Антони Райжеков ще представи многоканална звукова инсталация "До последната капка".

Засега събитията основно се финансират на проектно ниво, но когато в пространството отвори кафене и някои събития са с вход, ReBonkers ще започне да генерира и собствени приходи.

"Младите хора са гладни, те искат в града да има тип изкуство, което виждат само в София или извън страната." Това е нещо, което се забелязва най-вече от разговорите на живо, същевременно доста често активността и интересът към събитията в социалните мрежи са по-ниски в сравнение с подобни събития в другите големи градове. "Иска ми се да се отделим от мисленето, че всичко се случва на плажа. Това е място, което може да е далеч от шума, нещо като градска джунгла."

Все още няма коментари
Нов коментар