Велико Търново - индустрия с по-бавни темпове

Производителността както и заплатите изостават спрямо тези в голяма част от останалите региони в Северна България.

Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Велико Търново е сред четирите големи индустриални области в Северна България наред с Варна, Русе и Габрово. Но тук преструктурирането на индустрията тече с по-бавни темпове в сравнение с областите на юг от Стара планина. Производителността, както и заплатите изостават спрямо тези в голяма част от останалите региони в Северна България. Регионът ще трябва да наваксва икономически, за което има някои добри предпоставки, но основните задачи остават сякаш нерешени.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Велико Търново е сред четирите големи индустриални области в Северна България наред с Варна, Русе и Габрово. Но тук преструктурирането на индустрията тече с по-бавни темпове в сравнение с областите на юг от Стара планина. Производителността, както и заплатите изостават спрямо тези в голяма част от останалите региони в Северна България. Регионът ще трябва да наваксва икономически, за което има някои добри предпоставки, но основните задачи остават сякаш нерешени.

Със своите 18 100 работни места промишлеността има важна роля за икономиката на Велико Търново, заемайки 30% дял от общата заетост в областта. Но индустриалната структура показва повече наследство от миналото, отколкото възползване от новите инвестиционни трендове. Темпът на нарастване на заплатите наистина е привидно бърз, 9.8% средногодишно, но той е сходен или дори по-висок в почти всички останали области в Северна България.

Процесно-преработващите предприятия имат най-осезаемо присъствие в областта, като те са отговорни за 40% от всички индустриални работни места в региона. По размер на сектора единствено в София, Пловдив и Стара Загора процесно-преработващата индустрия е по-голяма. Но за разлика от другите индустриални области производителността не се отличава със значително по-високи стойности спрямо тези в другите промишлени сектори.

Другият голям сектор в региона е този на храните и напитките - трети по размер на броя работни места в страната след Пловдив и София. И макар Велико Търново да е един от малкото региони, където секторът не се свива в периода преди пандемията, трудно може да очакваме производството на храни и напитки да е основа за устойчив растеж. Традиционно за страната производителите в този сектор обслужват местни пазари, чуждестранните инвестиции са сравнително слабо представени (влезли в страната по линия на покупка на държавни заводи, а не като инвестиции "на зелено"), а заплатите и производителността са сред най-ниските в индустрията.

Най-силно изразено е свиването на работните места в текстилната индустрия, като подобни процеси се наблюдават в цялата страна. И докато в големите промишлени центрове в страната това свиване е сигнал за преструктуриране на индустрията, движено от нови инвестиции и ръст на други сектори, предимно в мeхaтрониката и аутомотив, във Велико Търново не е така. От 2014 г. насам в региона на практика няма нови инвестиции в промишлеността, български или чуждестранни, създаващи повече от 100 работни места. Чуждестранните инвестиции по принцип са рядкост в региона, като те са отговорни за едва 8% от работните места в промишлеността. В област Велико Търново мехатроника и аутомотив са сравнително слабо представени, като работните места са 2600, или 14% от индустриалната заетост.

Задълбочен анализ защо чуждестранните инвестиции заобикалят областта вероятно би разкрил някои известни проблеми като транспортната свързаност. Но има и други аспекти, които трябва да бъдат изследвани, като например резервите на пазара на труда и възможностите за привличане на кадри към потенциални нови производства. Като се изключат потребителските услуги, където разходите за труд са с 32% по-ниски от индустрията, заплатите в другите големи сектори в местната икономика - бизнес услугите и строителството, са сходни или дори по-високи. Заплатите в промишлеността във Велико Търново са по-ниски спрямо съседните области Русе и Габрово съответно с 5% и 10%, но са сравнително сходни по размер и в Плевен, откъдето по принцип се наблюдава значителна миграция към Велико Търново.

Критична част от причините за миграция дори при сходни заплати са по-разнообразните икономически и образователни възможности, които една дестинация предоставя. Във Велико Търново се наблюдава известна осъзнатост на необходимостта от привличане на ИТ и аутсорсинг компании, като в града има добри примери на взаимодействие между бизнеса и образователния сектор и развитие на местна екосистема. Двете най-динамични групи индустрии в страната - ИТ и аутсорсинг и мехатроника и аутомотив, не е задължително да се разглеждат непременно отделно от една от друга. Необходимостта от нови технологични решения и иновации е характерна за сектора, като е съвсем нормално да очакваме новите технологични хъбове да бъдат близо до промишлеността.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал