Битката за Белащица: може ли Пловдив да привлече едно село към себе си

Кметът Здравко Димитров обещава много неща на селото в Родопите, но собственият му град страда от много от същите проблеми

В срещата, която се проведе в местното читалище на Белащица, определено имаше продуктово позициониране с една ясна цел - Пловдив да се "сдобие" със свежи територии
В срещата, която се проведе в местното читалище на Белащица, определено имаше продуктово позициониране с една ясна цел - Пловдив да се "сдобие" със свежи територии
В срещата, която се проведе в местното читалище на Белащица, определено имаше продуктово позициониране с една ясна цел - Пловдив да се "сдобие" със свежи територии    ©  Капитал
В срещата, която се проведе в местното читалище на Белащица, определено имаше продуктово позициониране с една ясна цел - Пловдив да се "сдобие" със свежи територии    ©  Капитал
Темата накратко
  • Жителите на селото са категорични, че не се влагат достатъчно пари в развитието на населеното място, но пък съседните кметове отричат да има "привилегировани"
  • Здравко Димитров даде редица обещания пред жителите на Белащица, за изпълнението на които му е необходим не бюджет, а магическа пръчка
  • Отцепването на парче няма да реши проблема на Пловдив, докато не се проведе нужната административна реформа за територията на общината

Битка за пловдивските околности започна, а фронтовата линия минава през село Белащица.

Тук, в полите на Родопите, в пряк двубой се изправят пловдивският кмет Здравко Димитров (ГЕРБ) и този на община Родопи Павел Михайлов (БСП). Конкретната битка е в коя община ще бъде селото, а залогът е дали изобщо има смисъл от двете селски общини край Пловдив - Родопи и Марица.

Съвсем насериозно, комитетът който доскоро се бореше против каменната кариера над селото, сега планира организирането на референдум по въпроса към коя община искат да са белащенци. Законът казва, че това е единственият начин дадено населено място да реши къде да предаде суверенитета си.

Селото, което няма да стане квартал

Основен двигател на процеса по отцепление е Павел Гимишев - бивш председател на общинския съвет, по-късно свален от този пост, кандидат за кмет на община Родопи от обединение "Народен съюз", от което е част и Движение Гергьовден (в момента коалиция с ГЕРБ), както и кандидат за депутат от Реформаторския блок на изборите през 2017 г.

За да спечели симпатизанти на своя страна, през седмицата Здравков дойде на среща с Костадин Николов - кметът на селото, който засега не взима отношение по въпроса. Срещата беше отворена и на нея присъстваха около 200 местни жители, пред които Димитров подчерта неколкократно каква възможност биха изпуснали, ако точно сега не се присъединят към Пловдив.

Ако референдумът мине, пари за Белащица ще бъдат предвидени още веднага в бюджета, ще искам от общинския съвет да отделим една сума и в момента, в който процедурата се финализира, веднага да започнем с проектите. Аз не давам обещания, а поемам ангажименти, които ще изпълня.

Здравко Димитров, кмет на Пловдив
Здравко Димитров, кмет на Пловдив

Повечето от присъстващите обаче останаха скептични към дадените обещания - вероятно защото са чували обещания и преди, вероятно защото липсваха конкретни мерки, които община Пловдив да предлага за подобряване живота на хората. "Срещата се води малко на принципа "обещаваме ви това, което никой не може да ви даде", коментира една от присъстващите жени.

Исканията на хората са свързани със спирането на добива от кариерите, канализацията, изготвянето на общ устройствен план и подобряване на пътищата. По техни думи селото им е ощетено за сметка на други населени места от общината. Това, което Здравков можа да им обещае, беше, че Белащица ще стане второто населено място в община Пловдив, а не квартал на града, както са Прослав и Коматево.

Какво ще се промени (към по-добро или по-лошо) за Белащица

Богат-беден

Ако има едно нещо, по което най-добре можем да сравним това как една община се грижи за своите жители спрямо друга, то това са капиталовите разходи - средствата, които се използват за подобряване на средата. В Родопи за 2022 г. те са 11.5 млн. лв. или ¼ от целия бюджет на Общината. На глава от населението се падат по около 358 лв.

В същото време пловдивската община отделя близо ½ от целия си бюджет или 248.9 млн. лв. за реализиране на капиталови проекти, или 725 лв./човек.

В Пловдив обаче повече от половината са европейски средства, за които не е ясно дали ще могат да бъдат усвоени. Техният дял в капиталовите разходи на община Родопи е едва 21%. Ако погледнем само собствените средства на двете общини (нови и преходен остатък от 2021 г.), в Пловдив те са едва 61 млн. лв. и така на всеки от 343-те хил. жители се падат едва по 178 лв. В община Родопи собствените средства са 9.8 млн. лв. и сметките остават сравнително непроменени - 303 лв./човек.

Пловдивският кмет беше довел подкрепление от общинската администрация - зам.-кметовете Тодор Чонов, Величко Родопски и Георги Титюков, главния архитект Димитър Ахрянов, Рашко Стоянов (директор на дирекция "Местни данъци и такси"), д-р Калин Калинов (директор на дирекция "Здравеопазване"), като всеки от тях чинно обещаваше бързото изпълнение на проектите в своя ресор и високото качество на предлаганите услуги.

Тук се появиха следните два проблема. Първо, въпреки че е кмет, Димитров не може да гарантира нищо на жителите на Белащица, доколкото повече решения се взимат от Общинския съвет. Така например местните данъци и такси се уреждат с наредба, приета от съветниците, и не се знае какво те ще решат утре, другата седмица или догодина. Ако настоящата регламентация остане непроменена, данъците в селото ще са по-ниски от тези в Пловдив, но ще има известно повишаване на някои от задълженията в сравнение с тези, които сега те плащат (пр. най-разпространеният данък МПС ще е по-висок). По неговите възможности са единствено обещаните детска градина и спортен салон, които ако погледнем следваната дотук политика, ще изгради, дори да се наложи да изтегли заем за целта.

И второ, Пловдив не е точно най-добрият пример за много от нещата, които жителите на Белащица искат. Например липсата на общ устройствен план на селото поставя част от хората без адресна регистрация и без възможност да се ползват от услугите в Белащица (пр. сметоизвозване). Главният арх. Ахрянов, коментира, че общият устройствен план на Пловдив се изменя в момента и това дава възможност землището на Белащица да се включи към него. Ако това потенциално се случи обаче, изменението на плана, което вече се точи близо 4 години, ще се забави още повече, а както вече стана ясно, това създава сериозни затруднения пред строителните инвеститори в града.

За да бъде максимално привлекателна "офертата" на общината към събралите се жители от Белащица, кметът обеща селото да бъде канализирано много бързо, а съществуващият водопровод да бъде подменен. Това обещание трябва да се вземе с голяма доза съмнение с оглед потъващия собствен воден проект на Пловдив, който би трябвало да се реализира при вече изградена канализация. Преминавайки към по-голямо населено място, Белащица също така може да изпадне от бъдещите програми за развитие на селските райони. Показателно е, че представител на ВиК, въпреки че е бил поканен, не присъстваше на срещата.

На този фон зам.-кметът по транспорта Тодор Чонов съобщи, че уреждането на градски транспорт ще е "най-лесно от всичко". Чонов дори обяви 2 потенциални линии, чиито курсове може да се удължат до селото и не пропусна да се похвали с "Екобус-Пловдив" и даде заявки, че общинското дружество може и да се движи до Белащица, доколкото то е насочено основно към учащите. Тук също Пловдив няма много, което да покаже като пример. Общественият транспорт в града е частен и един от най-лошите в страната, а Белащица и в момента разполага с автобусни линии на всеки 30 мин. (които са по-редовни от някои градски рейсове).

Най-големият от всички проблеми е този с кариерите. Хората вярват, че в община, която е осъдена да се бори с мръсния въздух, няма да бъде допуснато да работят кариери. Това е под въпрос с оглед факта, че пловдивската община трудно се справя с изпълнение на плана си за подобряване качеството на мръсния въздух. Тук община Родопи се опитва да излезе едни гърди напред: по официални данни, предоставени на "Капитал", в периода 2016-2020 г. в с. Белащица са извършвани измервания с мобилна автоматична станция именно заради кариерите, но не са установени превишавания на нормите.

Въпреки че хората настояваха за по-конкретни мерки, които ще бъдат предприети относно спирането на добива от кариерите, такива не се чуха.

Признавам, че малко се озадачих, когато чух кметът на Пловдив Здравко Димитров да обещава на хората от Белащица, че при успешен референдум селото ще бъде включено в бюджета на община Пловдив. Това би било негово законово задължение на кмета. Всички останали обещания е добра идея да почиват на реален и експертен анализ и възможности, а не на това, което хората непременно искат да чуят.

Йордан Иванов, областен управител на Пловдив
Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

Лиричният отговор на Родопи

Оръжията на двамата кметове са различни. Докато Димитров подхожда като в предизборна кампания и реди обещание след обещание в залата на народното читалище, то кметът на по-малката община, който очевидно е в неизгодната позиция на по-малкия бюджет и доста мизерното настояще, отвръща с куп реторични въпроси в интернет (защото не е поканен на срещата).

"Каза ли Ви, че слънцето на Здравко е по-топло от белащенското слънце, а може би здравковата месечината е по-ярка от Вашата месечина?", попита Павел Михайлов в пространен пост във фейсбук.

Община Родопи е най-голямата от другите съседни на Пловдив общини със своите 21 селища. А Белащица е едно от най-притегателните места за закупуване на парцел или имот, което генерира немалко общински приходи.

Родопската яка

Белащица не е първото село, което прави опит за отцепление от община Родопи. Преди точно десет години през 2012 г. допитване с подобен въпрос имаше в с. Ягодово, но идеята за присъединяване към областния град не мина.

Тогава до урните отидоха едва ¼ от всички жители с адресна регистрация там, а за да бъде приет референдумът, е нужно поне ½ от всички жители да са гласували и половината от тях да са подкрепили заложеното в допитването. Година по-късно, през 2013 г., дискусии за отцепление се завихриха и в с. Браниполе, но там не се стигна дори до провеждане на референдум.

Очакванията по думите на Инициативния комитет са, че ако Белащица се присъедини към Пловдив, това ще стане повод и други села да последват примера им.

Пред "Капитал" кметът на с. Първенец (друго село от община Родопи) Ренета Плевнелиева коментира, че финансовите средства, заложени в бюджета на общината за населените места, се разпределят съгласно необходимостта и направените предложения на кметовете. "Привилегировани според мен няма", категорична е тя. Плевнелиева добави още, че присъединяването на с. Първенец към Пловдив не стои на дневен ред, доколкото няма постъпили искания от населението за подобна процедура.

Десислава Терзиева, кмет на съседното на Белащица село Марково (любимо място на пловдивския бизнес елит, известно и като "пловдивският Бевърли хилс"), заяви за "Капитал", че досега населението на селото никога не е имало желание за присъединяване към община Пловдив, дори напротив, и за момента е абсурдно да се мисли, че дори Белащица да се отдели, същото ще се случи и с Марково, защото в селото живеят хора, които са избягали от града с ясната представа каква е ситуацията там. "Проблемите са много - с канализацията, с инфраструктурата, с градския транспорт. Но те не са отсега. Ние също сме против кариерите", сподели Терзиева. Тя добави още, че според нея казусът няма да бъде финализиран в Белащица, тъй като по нейни думи хората не гледат с оптимизъм на тази идея.

"Далеч съм от мисълта, че проектите, за които се намеква напоследък, ще бъдат осъществени за 1 г. в Белащица, тъй като това би коствало много инвестиции, а доста наболели проблеми има и самият град Пловдив", коментира тя.

Хубаво е политиците да не се заиграват с нормалните условия на живот на хората, а да им казват реално какви са възможностите и да не ги карат да очакват неща, които няма как да станат.

Десислава Терзиева, кмет на Марково

Битката на общините

Темата за присъединяването на общините Родопи и Марица към Пловдив многократно се повдига през последните години поради бурното развитие на града (чиято територия е едва 2% от тази на цялата област) и невъзможността му да се справи с наплива от хора и бизнеси.

За "Капитал" кметът на другата община Марица - Димитър Иванов за пореден път затвърди, че е против евентуално сливане на общините, като по негови думи мнението му се споделя и от по-голямата част от населението в общината.

Общините са разделени през 1987 г., като с един указ се отделят населените места около Пловдив и се оформят двете общини. По-късно от Родопи се отделя и оформя община Куклен. Това изкуствено ограничава втория по големина град само до границите му, като го лишава изобщо от територия наоколо - нещо, което не важи за никой от другите големи градове в страната. То създава цял куп проблеми - от справянето с боклука, транспорта (например до летището, което е в Родопи), до плащането на данъци. От друга страна, дава възможност на тези села да имат делегиран бюджет, който иначе не би бил гарантиран.

Разбира се, отделянето на само едно село и присъединяването му към Пловдив няма да е панацея за проблема. Той ще продължи да съществува, докато не се помисли за цялостна трансформация на териториите около областния център. А дотогава това, което ще ги обединява, е бизнесът, заводите, жп-линиите и пътищата. И задръстванията на влизане и излизане от Пловдив.

Каква е процедурата

Отделянето на Белащица от община Родопи ще отнеме близо година, а може и повече, ако не върви събирането на подписи за иницииране на референдум.

В закона за административно-териториалното устройство на РБ е разписано, че процедурата стартира с искане до заинтересованите общински съвети (в случая Пловдив и Родопи) за провеждане на местен референдум, направено от най-малко 25% от избирателите на населеното място. Общинските съвети взимат решение в едномесечен срок, по законосъобразността на което се произнася областният управител.

Ако приемащата община одобри, се стартира организирането на референдума в съответното населено място. Това вероятно и ще се случи, доколкото в пловдивския общински съвет ГЕРБ все още има мнозинство, а всички местни представители на партията - Дани Каназирева, Иван Тотев и Здравко Димитров неведнъж са демонстрирали подкрепата си за тази идея. Ако вотът от референдума е положителен, областният управител в едномесечен срок внася писмен доклад в Министерския съвет относно исканата промяна. МС следва да приеме решение, с което да предложи на президента да утвърди исканата промяна.
Все още няма коментари
Нов коментар