Пет тренда за икономиките на област Варна

Една от най-силните местни икономики в годините преди кризата - Варна, запазва челното си място и по време на пандемията благодарение на секторното си разнообразие. Има обаче и сериозни неравенства между икономическо развитие на областния център Варна и индустриалния хъб Девня, от една страна, и останалите общини в състава ѝ. Пазарът на труда в областта понесе нелек удар през 2020 г., въпреки че през 2021 г. дава признаци на възстановяване, особено при безработицата. Подобно на много други части на страната, в годината на пандемия миграционните процеси се обръщат и водят до отлив на хора от големия град към околните общини.

Свиването на икономиките в региона

Въпреки по-разнообразните си местни икономики и значително по-малката зависимост от приходите от летен туризъм в сравнение със съседен Бургас варненските местни икономики срещат значителни икономически проблеми в пандемичната 2020 г. От дванадесетте общини в областта при едва три се наблюдава ръст на добавената стойност на човек от населението спрямо 2019 г. - това са Аврен, Аксаково и Долни чифлик, като сред тях единствено Аксаково е сред по-големите общински икономики.

От друга страна, най-значително свиване има в Белослав (-45% в рамките на една година), Бяла (-40%) и Суворово (-39%), като най-явната причина за това е прекъсването на международната търговия и съответно по-слабата активност на варненските пристанища, както и намаляването на международния туризъм. Чувствителен спад в добавената стойност има в индустриалната община Девня (-11%), докато свиването в областния център е по-малко, с 1.9%. Негативната динамика е видима и в промяната на БВП на човек от населението в областта като цяло, като за година индикаторът спада с 5%.

Автор : Капитал Преглед на оригинала