Пътища, индустриални зони и повече комуникация: как се развиват Велико Търново и Габрово

Бизнесът ще може да се възползва от грантови схеми за позеленяване, стана ясно по време на Срещата на бизнеса във Велико Търново и Габрово

Ралица Манолова, областен управител на Габрово; Кирил Величков, ОББ; Георги Камарашев, зам.-кмет на Велико Търново; Людмила Илиева, областен управител на Търново; Деян Дончев, зам- кмет на Габрово (от дясно наляво)
Ралица Манолова, областен управител на Габрово; Кирил Величков, ОББ; Георги Камарашев, зам.-кмет на Велико Търново; Людмила Илиева, областен управител на Търново; Деян Дончев, зам- кмет на Габрово (от дясно наляво)
Ралица Манолова, областен управител на Габрово; Кирил Величков, ОББ; Георги Камарашев, зам.-кмет на Велико Търново; Людмила Илиева, областен управител на Търново; Деян Дончев, зам- кмет на Габрово (от дясно наляво)    ©  Георги Георгиев
Ралица Манолова, областен управител на Габрово; Кирил Величков, ОББ; Георги Камарашев, зам.-кмет на Велико Търново; Людмила Илиева, областен управител на Търново; Деян Дончев, зам- кмет на Габрово (от дясно наляво)    ©  Георги Георгиев

"За съжаление, област Велико Търново има прекрасно географско положение в страната, но не толкова добро отношение, чисто институционално, през последните години, за да може това географско положение да бъде максимално изстискано." Tака Людмила Илиева, областен управител на Велико Търново в момента, обобщи част от икономическата съдба на региона по време на Срещата на бизнеса във Велико Търново и Габрово, организирана от "Капитал", която се проведе на 30 юни. По време на първия панел от дискусията местната власт и бизнеса коментираха какви стъпки се предприемат за подобряване на индустриалните зони и комуникацията. На фона на това пък се очаква към компаниите да се насочат десетки милиони за зелени проекти от Европейския съюз, като това включва енергийна ефективност, иновации за кръгова икономика и собствени ВЕИ.

Няколко са ключовите проекти, които обаче са твърде закъснели, а можеха да променят съдбата на региона на двете област. Илиева отбеляза, че именно там е най- големият ЖП възел за Централна България - в Горна Оряховица, където има и летище, пресичат се автомобилните потоци от всички посоки и това има потенциал. "Свободното движение на стоки и услуги не е само основните на Европейския съюз, но е съвсем естествената основа за да може да има развитие на капиталите в страната и конкретно в района", Илиева

Същевременно обаче магистрала "Хемус", тунелът под Шипка и скоростният път между Русе и Велико Търново са все още план, а не реалност.

Може би най-близък до осъществяване е тунелът под Шипка, за който вече има договор за изпълнение и ако всичко върви по план, може да е готов през 2026 г. Ралица Манолова, областен управител на Габрово, сподели, че консорциумът започва осеммесечното проектиране.

Тя разказа и че на 29 юни в Габрово се провела среща с изпълнителя и всички замесени институции, които са огромен брой - РИОСВ от Стара Загора и Габрово, областните пътни управления от двата региона, Агенция "Пътна инфраструктура", общините и областните администрации и др. Целта е била процесът по работа да се хармонизира.

Индустриалните зони

Другият ключов инфраструктурен елемент за бизнеса са именно индустриалните зони, където да се позиционират предприятията. Георги Камарашев, заместник-кмет "Строителство и устройство на територията", Община Велико Търново, разказа, че е приключен проект в Западната индустриална зона в града, където е подменена довеждаща инфраструктура и има напълно нов облик. Зоната обаче вече изчерпва своя ресурс и се прехвърля от другата страна на река Янтра, към Шемшево. Камарашев допълни, че голям интерес има към зоната, която се оформя в участъка между Велико Търново и Момин сбор. По негови думи парцелите там се изкупуват, но не от инвеститори с намерения за бизнес там, а по- скоро жители от региона, които имат наследствени земи там и се стремят да ги окрупняват, за да ги продадат в бъдеще. Причината е, че от там ще се намира връзката със скоростния път Русе - Велико Търново (който е далеч от построяване, тъй като дори не е избран изпълнител).

Деян Дончев, зам.-кмет на община Габрово с ресор "Строителство, инфраструктура и екология" каза, че икономическата ос между Габрово и Севлиево се развива динамично. Другата развита зона, в която бизнеса планира, е Северната индустриална зона. По думите на Дончев разликата между двете е, че в посока Севлиево продължават да се сменят предназначения на земята, изграждат се локални платна и пътни връзки, а в Северна индустриална зона има проблеми с електрически мощности и инфраструктура. Там обаче пък действащият устройствен план е сравнително съвременен и дава възможност за поетапна реализация на проекти.

Зам.-кметът на Габрово сподели един добър пример за сътрудничество между община и бизнес - на основата на публично-частно партньорство местната власт и компании заедно подобряват ВиК инфраструктурата и пътищата в зоната, за да може да се създаде добра среда за икономическо развитие.

Комуникацията в основата

Всички участници се обединиха, че общуването между заинтересованите страни е особено важно, за да има прогрес. Ралица Манолова разказа например, че откакто е областен управител, е поставила за цел на администрацията да не изчаква до края на едномесечния срок за отговор на граждани, а да се опитват в рамките на седмица да действат. Освен това е създала инициатива за размяна на места с мениджъри от компании в областта.

"Направих предложение към различни собственици и управители на фирми, да си разменим местата за един ден, затова защото когато човек от бизнеса влезе в администрацията и види как протичат процесите вътре, разбира много повече за административната тежест и бюрокрацията. Има възможност обаче и влизайки отвън, да предложи решения за оптимизиране на процес; решения, които ние не можем да видим. Тази подадена ръка към бизнеса срещна доброто желание на няколко фирми в града и предстои да се реализира съвсем скоро", допълни тя.

Парите от ЕС за зелен бизнес

И докато физическата инфраструктура и комуникацията са значими предпоставки за добра бизнес среда, то компаниите вече биват побутнати и в посоката на устойчивото развитие - световна тенденция. Д-р Кирил Величков, директор "Европейски проекти и финансови институции" в ОББ, сподели, че банките имат нова роля, дадена им от европейските институции - да започнат да финансират все повече и повече зелени проекти.

"Всъщност ние имаме формални цели в нашия бизнес портфейл - било то за физически лица, за малки и средни предприятия, за големи предприятия - да постигнем и то сериозни цели за зелени сделки, тоест се сменя фокуса. И бизнесите ще започнат да чувстват как банките ще предлагат по-изгодни условия, по-атрактивни кредити за позеленяването, а част от секторите е бъдат по-рестриктирани, включително и заради европейски изисквания", обясни той.

Подходът на ЕС за позеленяване е от една страна с тояга, а именно - регулации, ограничения и закони, но от друга той предоставя и инструменти за подкрепа. За периода 2021 - 2027 от 29 млрд. лв. поне 30% ще отиде за проекти, насочени към позеленяване основно на бизнеса и общините, разказа Величков.

За грантовете очакваме шест схеми тази година за над 1 млрд. лв., насочени към бизнеса. От тях четири схеми са изцяло с фокус позеленяване. През май е отворила схема за 140 млн. лв. за енергийна ефективност за малки и средни предприятия, като по думите на Величков са подадени около 1000 проекта. Освен това се очаква през втората половина на годината да се отвори схемата за финансиране на ВЕИ за собствени нужди, като гранта е 50% от финансирането.

"Надяваме се да няма сериозни забавяния заради особеностите в политическата обстановка", подчерта Величков.

Други схеми са за енергийна ефективност за производствени търговски сгради - 235 млн. лв., която е и за МСП и за големи предприятия; ваучерна схема за ИКТ за бизнеса на стойност 30 млн. лв. - през третата или четвърто тримесечие и една схема за кръгова икономика, чиято цел е да подпомага фирмите да рециклират и произвеждат с по- малко замърсяване.

Все още няма коментари
Нов коментар