София - все по-близо до зелената мечта

София стартира проекти за велоалеи, зелени покриви, пъмп парк, квартална е-мобилност и ще поеме още "зелени" ангажименти

Миналата година София стигна до второ място на конкурса "Зелена столица на Европа" и сега вече изпълнява поети ангажименти за велоалеи, парк за велосипеди, повече споделена мобилност.
Миналата година София стигна до второ място на конкурса "Зелена столица на Европа" и сега вече изпълнява поети ангажименти за велоалеи, парк за велосипеди, повече споделена мобилност.
Миналата година София стигна до второ място на конкурса "Зелена столица на Европа" и сега вече изпълнява поети ангажименти за велоалеи, парк за велосипеди, повече споделена мобилност.    ©  Цветелина Белутова
Миналата година София стигна до второ място на конкурса "Зелена столица на Европа" и сега вече изпълнява поети ангажименти за велоалеи, парк за велосипеди, повече споделена мобилност.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • София стартира проекти за велоалеи, зелени покриви, пъмп парк, квартална е-мобилност и ще поеме още ангажименти за подобряване на средата.
  • Това се случва покрай кандидатурата за "Зелена столица на Европа": тази година градът отново участва и трябва да докаже резултати.
  • Най-големият проблем е частната собственост в парковете, но вече има решения.

Проливните дъждове през тази пролет отново показаха до какво могат да доведат климатичните промени, които иначе хората не забелязват.

Факт е, че градовете са неподготвени за негативните последици от природните явления - инфраструктурата не може да се справи с наводненията, няма системи за напояване при суша, няма достатъчно озеленяване за регулиране на температурата през лятото и т.н. Заради това са нужни реформи. Да вземем например София. Столицата се задъхва от задръстванията, мъгливия и замърсен въздух през зимата, както и от страшните летни жеги или пролетни наводнения.

След като прекара последното десетилетие в бездействие, сега общината ще трябва да се захване с редица зелени проекти, за да изпълни целите за климатична неутралност, които другите европейски градове вече следват.

Миналата година София стигна до второ място на конкурса "Зелена столица на Европа" и сега вече изпълнява поети ангажименти за велоалеи, парк за велосипеди, повече споделена мобилност. Мисли и за нови - като например за зелени покриви на сградите, зелени паркинги и дворове, нискоемисионни зони за отопление. По време на конференцията Urban Green през юни, на която събра ценни съвети от други градове, общината организира и първия публичен дебат по темата за частните паркове - наболял проблем, на който трябва да се намери спешно решение.

Решенията за парковете

Най-голямата опасност за зеленината в София дойде с изтичането на меморандума, който пазеше частните собственици да реализират намеренията си върху терените в парковете. А частните терени в зелените клинове, бъдещи и съществуващи паркове са страшно много - по думите на главния архитект на Столичната община Здравко Здравков би отнело четири века, за да се отчуждят.

Затова, макар и със закъснение, сега се мислят механизми, по които общината да си върне терените. Първият публичен дебат по темата събра представители на общината, икономисти и професионалисти с международен опит.

На първо място беше изтъкнато, че оценката на зелените площи трябва да бъде справедлива за собственика, независимо под каква форма. "Дали това ще е отчуждаване, дали ще е замяна, дали ще е приход от това, че собствениците ще развиват определен тип дейности като спортни или концертни зали, които да носят приход - има различни варианти. Може инвеститорът, който ги изгражда, да плаща под формата на право на строеж или под формата на това, че ползва земята", обяснява арх. Елица Панайотова, координатор на проект "Зелена София".

Допуска се и вариант парковете да останат частни, но да бъдат отворени за хората. Често собствениците разбират ползите от парка и биха се съгласили да ги оставят за общо ползване срещу определени стимули, като например данъчни такива. Един от примерите за такъв тип формула, който беше посочен на конференцията, е върху тази част от частната земя, която е публично достъпна, да не се плащат данъци. Тук обаче остава въпросът за поддръжката, като според арх. Панайотова е важно да се разработят съответните механизми, като някои от тях не изискват данъчни и законодателни промени, а промени в наредби. Близък софийски пример е Бизнес паркът, където земята е изцяло частна, но всеки от квартала може да я ползва (предвид липсата на паркове в "Младост" това е спасение за повечето жители).

Планирай и инвестирай

Голяма част от проблемите могат да се решат и с изготвянето на нови подробни устройствени планове за парковете - много от тях вече са изтекли. Те казват какво е позволено върху цялата територия - от ресторанти до спортни комплекси и концертни зали. А после общината може да търси инвеститорите, като вместо да купува земята им, ги задължи да плащат такса за ползването ѝ, за да реализират намеренията си.

Арх. Панайотова дава пример с част от курортите в Алпите, където операторът на пистите плаща на собствениците на ливади за това, че ги ползва през зимата. А това е пример за публично-частно партньорство, от което София за съжаление има лоши спомени.

"Всъщност всеки подробен устройствен план съчетава много различни интереси, на които трябва да се намери пресечна точка. И затова идеята ни е да започнем работа по такъв пилотен проект. И ще въвлечем широк кръг от страни, които трябва да се включат в този диалог, за да се потърси модел, по който това може да се случи", казва тя. Този пилотен проект е заложен още при миналата кандидатура на София в конкурса "Зелена столица на Европа" и търси решение за частните земи в парк "Лозенец".

Всичките тези варианти плюс другите, върху които в момента работят главният архитект, "Софияплан" и Институтът за пазарна икономика - за въвеждането на квоти за изкупуване при по-високо строителство в други зони, вдигане на разрешението за строеж и нова такса, се налагат, защото отчуждаването е трудно и много скъпо. Само частните зелени терени в София биха стрували около 5 милиарда лева. Арх. Панайотова посочва, че част от проблема идва от оценката на терена - ако собственикът обжалва посочената от общината сума, има вариант съдът да я вдигне в пъти. Затова според нея трябва да се направят законодателни промени, които да дават таван на допустимото надвишаване и така да се позволи предвидимост.

Покриви и острови - все зелени

Това, което прави София напоследък, е да се учи, като се запознава с практиките в различни градове по света и се опитва да прилага частица от тях тук. За всички по света в момента предизвикателство са климатичните промени и София разглежда няколко урбанистични идеи, които да ѝ позволят да се справи с тях.

Едната такава идва от общинската дирекция "Зелени системи", която е направила анализ на топлинните острови (така се наричат местата без зеленина и концентрация на асфалт, които привличат топлина). За да се намали този негативен ефект, върху покривите на общинските сгради ще се правят зелени покриви, които съдържат растителен слой и задържат вода. "Освен че намалява температурите, има и водозадържаща функция, което също е много важно предвид дъждовете, които се изливат", обяснява арх. Панайотова. От "Зелена София" искат да доразвият този проект, като го пренесат и в жилищните блокове, ако има консенсус с домоуправителите.

Това са все проекти, които могат да кандидатстват за финансиране и по Плана за възстановяване, отбелязва тя. И дава пример с програмата за саниране, при която самите собственици кандидатстват.

Друг метод в борбата с климатичните промени са паркове в училищата, в близост до които има такива "топлинни острови". За да може да се случи така, че да се озеленят допълнително и хората от кварталите да ги ползват, трябва да се направят обаче промени в наредбата, за да се реши как да става достъпът до тях. Сега например отговорност носят директорите, които едва ли биха искали да се нагърбват с такъв вид задължение.

Друг пример, даден по време на конференцията Urban Green, е трансформацията на плоските покриви, каквито имат много сгради. Тези повърхности се напичат от слънцето (заради използвания битум) и после дълго излъчват топлина обратно в атмосферата. А всъщност простички решения за този проблем има. Затова друг пилотен проект на "Зелена София" ще бъде боядисването на тези покриви в бяло вместо в сегашното черно. Разбира се, тези покриви могат да се ползват за монтаж на фотоволтаици или озеленяване.

Друг магнит за слънцето най-често са паркингите. Според арх. Панайотова озеленяването - дори поставянето на дървета на тези паркинги, би направило осезаема промяна. Най-малкото всеки от нас би се почувствал по-добре, ако паркира колата си на сянка. Проблемът обаче е, че трябва да се заложат конкретни правила за частните инвеститори. "Да, задължението да поддържат определен брой дървета ще качи малко инвестицията, ще се наложи и поддръжка, но трябва да намерим начини, по който това да се направи, защото е в интерес на целия град", казва арх. Панайотова.

Нискоемисионни зони за отопление

Със сигурност въвеждането на нискоемисионни зони (НЕЗ) е част от решението на проблема с мръсния въздух и оттук насетне те са важни за постигането на целите на Зелената сделка. В европейските градове отдавна действат такива, а София се кани да въведе първата НЕЗ в края на тази или началото на следващата година.

Освен такъв тип ограничения по света вече се налагат и нискоемисионни зони за отопление - такива, каквито забраняват използването на определени типове гориво (например дърва) в определени зони. София също мисли за това.

"Тепърва започват проучвания, за да видим дали може да въведем такива зони и за отоплението. Това е може би още по-сложно от ограниченията за колите, защото те могат да бъдат спрени лесно. Но за да спреш използването на определен тип отопление, трябва да си направил съответната инфраструктура и дори помощи", казва координаторът на "Зелена София".

Още пилоти покрай "Зелена столица" 2.0

Докато зелените идеи на София дълго време бяха просто копнежи, добрата новина е, че се наложи общината да ги вземе малко по-насериозно покрай конкурса "Зелена столица на Европа". Миналата година градът спечели второ място заради тоновете си потенциал и пое конкретни ангажименти, а от бюджета за 2022 г. бяха заделени и 40 млн. лв. за изпълнението на зелени проекти.

Тази година София отново ще участва в конкурса и вече е подала своята апликация, като финалистите ще станат ясни този юли. "Именно защото спечелихме второ място миналата година, сега очакванията към нас ще бъдат по-големи", казва арх. Панайотова.

Според нея има напредък в сравнение с миналата година, а всички поети ангажименти под формата на проекти са задвижени. Започнало е проектирането на велоалеята в "Люлин", връзката на кв. "Дружба" със Зеления ринг, продължението на велоалеята по "Дондуков", наземното преминаване по бул. "България". Ще бъде обявен и конкурсът за пешеходен мост между двете части на Южния парк.

Осъществяването на всички тези проекти обаче отнема време заради тромавите процедури - затова нищо чудно да започнат реално да се случват чак през 2023 г.

Добра новина е, че тази година т.нар. граждански бюджет от 1 млн. лв. беше само за зелени проекти. Така в крайна сметка София ще обособи речен парк на "Лъвов мост", нов парк "Мокренски проход" и ще даде старт на проекта за пъмп трак парк за колела.

Другото ново, което може да се случи до края на годината в София, е появата на нов оператор със споделени тротинетки, но на три колела. Идеята на "Зелена София" е да тества пилотно ползването им единствено в район "Люлин". "Целта е не да заместят градския транспорт, а да се използват за кратки маршрути в квартала - например от блока до магазина или за превоз до спирка на градски транспорт", казва арх. Елица Панайотова.

На фона на очертаващото се горещо лято София е жадна за по-зелени места. Именно заради това тези нови намерения звучат като глътка свеж въздух. Оттук насетне жизненоважно ще бъде градът да довърши всички тези нови процеси и проекти, почвайки от парковете.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар