Защо София не спортува

Все повече млади хора не спортуват, а общинските спортни площадки и игрища са малко, сочи статистиката

"Люлин" е един от кварталите с предвидени и в голяма степен реализирани терени за спорт. Но отново си личи липсата на цялостна мисъл към зелените пространства
"Люлин" е един от кварталите с предвидени и в голяма степен реализирани терени за спорт. Но отново си личи липсата на цялостна мисъл към зелените пространства
"Люлин" е един от кварталите с предвидени и в голяма степен реализирани терени за спорт. Но отново си личи липсата на цялостна мисъл към зелените пространства    ©  Надежда Чипева
"Люлин" е един от кварталите с предвидени и в голяма степен реализирани терени за спорт. Но отново си личи липсата на цялостна мисъл към зелените пространства    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Общинските спортни площадки и игрища в столицата са едва 170.
  • В някои квартали има повече спортни съоръжения, докато в други почти изцяло липсват такива.
  • Отварянето на училищните дворове също е възможност, за която трябва да се измисли модел, а решението не е единствено повече пари.

София е най-богатият град в страната, но все така му липсват много неща. Дори извън обичайните критики за некачествените ремонти, многото коли, нередовния градски транспорт София не отговаря и на редица битови и жизнени нужди - в момента на фона на жегата е особено осезаемо колко малко чешми в града работят. Същото важи и за отношението към спорта - общинските спортни площадки са малко (едва 170) и често не се поддържат, игрищата за различни видове спорт (футболни, волейболни) са концентрирани в някои квартали, а в други почти изцяло липсват. Само 45% от населението на столицата има близък достъп до паркове и градинки за широко обществено ползване, където да може да спортува.

Това показват данни на общинското дружество "Софияплан", включени в Стратегията за спорта на София. Личат и резултатите от липсващото възпитание, култура и възможности: 71% от жителите на Столичната община над 15-годишна възраст изобщо не отделят време за спорт, като близо половината млади хода между 18- и 30-годишна възраст не спортуват (виж графиката).

Някъде има, другаде - не

Броят на общинските площадки и игрища със сигурност е недостатъчен - те са близо десет пъти по-малко от частните съоръжения за спорт (1570 обекта в София). Другият проблем е, че не са равномерно разпределени - въпреки големия брой потенциално обслужени жители (700 хил. души) и гъстата мрежа на обектите правят впечатление зони на повишена концентрация на спортни площадки и зони без достъп. В голяма част от центъра например няма достъп до открити площадки за физическа активност и спорт, което е пряко свързано с кварталната структура и липсата на терени за обособяването им.

Над 20 броя спортни площадки, фитнеси на открито или тенис маси предстои да се изградят. Най-много проектни идеи са подадени за кв. "Редута", "Гео Милев" и "Слатина", както и в част от селата около компактния град.

Според анализа има места, в които дори да се реализират всички потенциали, ще има недостатъчно пространства за спорт на открито. Това са предимно южните територии както от северната, така и от южната страна на околовръстното ("Кръстова вада", "Малинова долина", "Лозенец", "Манастирски ливади", "Драгалевци", "Симеоново" и части от "Овча купел"). Те ще изискват различни мерки за повишаване на достъпността до спортни площадки, дворове на училища или парк за спорт и в голяма степен разчитат на предвидените зелени клинове.

Да (не) забравяме за парковете

Не е сигурно доколко общината ще ги реализира обаче. "Общини като Столична не успяват да отчуждят предвидените за целта земи и в този смисъл плановете остават пожелателни. Реализацията на предвидената в тези планове спортна инфраструктура вече не само е под риск, ами е почти невъзможна предвид изтеклите срокове за отчуждаване на много от имотите", обръща внимание арх. Любо Георгиев, бивш директор на "Софияплан", участвал в работата по стратегията.

2 млн. лева са планирани в бюджета на Столичната община за изграждане на спортни площадки, стрийтфитнес площадки, игрища и ремонт на спортна инфраструктура.

Други квартали, които се развиват в последните години, също не са добре обслужени от гледна точка на достъпни спортни площадки: това са териториите южно от Западен парк заедно с част от жк "Овча купел", "Обеля", "Орландовци", "Левски" В и Г, "Сухата река", "Горубляне", както и селата около София.

Впечатление прави и това, че райони, в които няма достатъчно безплатни пространства за физическа активност и спорт, нямат и платени места за спорт. Такъв е случаят с "Драгалевци" и "Симеоново", териториите около местност Камбаните, част от "Манастирски ливади-изток", "Бояна", "Горна баня", кв. "Модерно предградие", вилните зони около Банкя и Иваняне, както и части от "Орландовци", кв. "Сухата река", кв. "Христо Ботев" и жк "Левски".

Третият проблем с общинските площадки е в поддръжката. От Столичната община обясниха за "Капитал", че за всеки район се предвиждат средства за поддръжка и изграждане, като администрациите са отговорни да следят за състоянието на съоръженията. Кметът на "Слатина" Георги Илиев обаче наскоро обърна внимание на това, че бюджетът на района е едва 37 хил. лв за поддръжката и изграждането на нови спортни площадки, докато са нужни около 900 хил. лв., за да се приведат в нормален вид.

В програмата за ремонт на вече изградени обекти със свободен достъп са планирани над 440 хил. лв. Над 300 хил. лева са предвидени за ремонтни дейности на спортни площадки, фитнес съоръжения и тенис маси в 8 района, обясниха от Столична община за "Капитал". Но дори и това да се изпълни, е нужен цялостен подход.

"Не бива да си представяме, че решението е да построим спортна площадка пред всеки блок. По-важното и устойчиво действие е промяната на градската среда по начин, който позволява да спортуваш, дори да няма табелка "спортна площадка". Например повече паркова среда и маршрути за бягане. В момента софийските реки са канали, а до паркове нямат пешеходен достъп 1/3 от жителите на София", коментира арх. Любо Георгиев за "Капитал".

Училищните дворове: обикновената трудна възможност

Едно от решенията, които биха дали повече възможности за спорт, е отварянето на училищните дворове. В момента 70 от общо 150 публични училища в София са осигурили достъп в извънучебни часове. Това позволява на цели 407 763 души да спортуват, казва анализът.

Но има и причина голяма част от директорите да не са съгласни да отварят дворовете. Притесненията са в липсата на контрол и поемането на отговорност, ако се случи злополука. Според арх. Георгиев е необходимо да бъде измислен подходящ модел. Той посочва няколко добри примера в София и Пловдив за това как, въвличайки частен оператор, може да бъде осигурен безплатен или символично платен публичен достъп до инфраструктурата, но и същевременно да бъдат осигурени работещи правила.

"Разбира се, за целта може да бъде създаден и общински оператор, който да управлява тази инфраструктура във времето, в което тя не се ползва от училищата. Опитът с управлението на аквапарк "Възраждане" показва, че това е постижима цел", казва той.

Има и други проблеми - около 1/4 от изградените училищни спортни салони например са твърде малки, а едва 10% от училищата имат басейн.

Решенията: не е въпрос само на пари

Притеснителните данни за трайна тенденция за влошаване на здравословното състояние на населението, включително и затлъстяването при децата, задават въпроса какво може да се направи, вместо да се действа постфактум.

Решението е в оформянето на цял цикъл - създаването на навици в училище и университетите, работодателите, които субсидират спорта вместо горивото за кола, качеството на градската среда, включително разположението и свързаността на зеленината и създаването на маршрути за спорт. Лесен и бърз достъп до планините около София. Както и, разбира се, реклама.

"Когато работихме по идеите за това как да бъдат реализирани предписанията на стратегията, не се спряхме до класическото решение - общинския бюджет, а предложихме различни финансови инструменти. Между другото този подход на планиране за първи път го приложихме създаването на друга стратегия - "София играе". Тя засяга детските площадки и в нея дори бяхме предложили финансови разчети за реализацията на поставените цели. За съжаление предложението ни събира прах - доколкото знам, дори не е внесено за разглеждане в общинския съвет", казва арх. Любо Георгиев.

Какво ще се прави тази година?

Над 300 000 лева са предвидени за ремонтни дейности на спортни площадки, фитнес съоръжения и тенис маси в 8 района - район "Красна поляна", район "Подуяне", район "Студентски", район "Надежда", район "Слатина", район "Връбница", район "Младост" и район "Оборище". Предвижда се и изграждането на съоръжения в малки населени места с малко спортни обекти и зони - баскетболна и фитнес площадка в с. Лозен (район Панчарево) и фитнес площадка в с. Волуяк (район "Връбница").

В капиталова програма на Столичната община са планирани средства за изграждане на скейт парк в район "Надежда" и спортна площадка в район "Витоша", обясниха от Столичната община за "Капитал".
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename
    • + 3

    Щото всичко е плачевно - затова. Ако живееш на Шишман - къде може да тренираш? А да, има в княжевата градина една спортна площадка и е толко ЗЛЕ, че няма ЛОСТ ЗА НАБИРАНЕ. Има 20 измислени уреда, дето никой никога не ползва, но няма ЛОСТ - НАЙ–БАЗОВОТО НЕЩО на света. Личи си, че това е правено от некадърници, хора които не са тренирали никога, и няма да възпитат трениращи понеже това е САБОТАЖ.
    Некадърни и малоумни копеленца, после се чудят "ама що хората не транират".

    Другия RETARDS DELIGHT е училищните дворове - вземат пари по евро-програма, дигнат едни огради, оградят отвсякъде, успоредните и лостовете седят и ръждясват - но не можеш да ги ползваш. Тоест можеш, ако прескачаш огради като престъпник, за да направиш една тренировка. 2020-та и 2021-ва даже някой дворове и с катиранри ги заключваха, все пак пандемия. Да ви *** ******* некадърна, честно.

    Нередност?
Нов коментар