Столица на абсурда

София - загубеният град

Докато изборният маратон миналата година навя надежда за промяна в превзетата държава и в крайна сметка доведе до ново управление, най-богатата община е все така в ръцете на ГЕРБ

Темата накратко
  • Седемнайсетгодишното управление на ГЕРБ - Борисов и Фандъкова, завещава столица, пълна с коли, прах и некачествени публични пространства въпреки усвоените милиарди
  • За някои проблеми евентуалната нова власт може да намери решения, но наследството от зле устроените квартали е непоправимо
  • Който и да е следващият кмет, ще има трудната задача да направи ремонт на начина на мислене в общината, така че градът да добие европейски вид

София никога не живее истински в сегашно време. Хубавите неща в най-големия български град са или в спомени от далечното минало, или в плановете за близкото бъдеще. Днес са само проблемите:


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Седемнайсетгодишното управление на ГЕРБ - Борисов и Фандъкова, завещава столица, пълна с коли, прах и некачествени публични пространства въпреки усвоените милиарди
  • За някои проблеми евентуалната нова власт може да намери решения, но наследството от зле устроените квартали е непоправимо
  • Който и да е следващият кмет, ще има трудната задача да направи ремонт на начина на мислене в общината, така че градът да добие европейски вид

София никога не живее истински в сегашно време. Хубавите неща в най-големия български град са или в спомени от далечното минало, или в плановете за близкото бъдеще. Днес са само проблемите:

Квартали без улици, улици без тротоари, тротоари без плочки, коли без паркинги, пешеходци без предимство, шофьори без нерви. Ако живеете в София, със сигурност сте преживели достатъчно абсурдни ситуации, за да разберете, че този град се описва най-добре с недостатъците си. "Разходих се няколко пъти из София. Мисля, че ще е най-добре, ако започнат отначало" - така видя преди време столицата Джон Клийз от Монти Пайтън. Седем години след тази констатация нищо не е започнало отначало, дори напротив. Символ на този портрет на днешна София е един-единствен образ - този на кмета Йорданка Фандъкова, която е начело на града от вече тринайсет години. Тринайсет години.

Остава още една година до края на четвъртия ѝ мандат, която едва ли ще бъде прекъсната от предсрочни избори. На фона на недоволство срещу некачествените ремонти, скандалите около боклука, липсата на детски градини, вероятността следващият кмет да не бъде от ГЕРБ все пак е голяма.

Но който и да бъде той, ще има тежката задача да се заеме с тежкото наследство на потънал в корупция и белязан за десетилетия напред от нея град. И докато някои проблеми все пак могат да бъдат разрешени, макар и това да отнеме време, други градоустройствени рани ще останат завинаги символ на управлението на ГЕРБ в столицата.

Осезаемо зле

Видимата част на айсберга са колите, мръсният въздух, неудобният градски транспорт, схемите с боклука, недостатъчното детски градини, липсата на паркове и на удобни пространства за хората - пешеходци и велосипедисти (виж каретата за това как се стигна до тези проблеми). Сърцевината на проблемите днес е в дълги години назадничаво мислене, липса на амбиция за по-добра визия и усилия, лошо планиране на територията, в добавка, разбира се, с корупцията.

През последното десетилетие през столицата минаха милиарди левове европейско финансиране, които (и буквално) потънаха вдън земя, оставяйки само метрото като спомен за едно обещавано европейско бъдеще. Извън това София затъва все повече в кал и мрак, това отблъсква жителите й, а туристите, които идват тук с положителната нагласа да си изкарат добре, много рядко повтарят.

София, макар и да си слага това мото присърце, не е "град за хората". Предимство имат винаги автомобилите. Комичен пример в тази посока е естакадата между "Младост" 1 и 2, където дори е поставен знак "Забранено за пешеходци", макар именно пешеходците да са тези, за които пряката връзка трябва да е приоритетна.

През последните 10 години в столицата са обособени едва 680 м пешеходни зони (виж графиката по-горе), а идеите за такива се сблъскват с абсурдни аргументи. Така например предложението за пешеходен площад "Св. Александър Невски" потъна, след като общинският съветник от ГЕРБ Борислав Бориславов заяви, че това е опит за преобразяването на "едно основно кръстовище, което спомага за трафика" в "селски мегдан от затворен тип от 80-те години".

Арх. Павел Янчев пък припомня, че в София е належаща промяна в начина, по който се мислят проектите за реконструкция на улици, булеварди, публични пространства. В планирането участват предимно транспортни инженери, което автоматично води до приоритизиране на автомобилите, а не например на зеленината и пешеходците.

С времето забелязах, че предложенията за промени се приемат (понякога) с усмивка и после остават в чекмеджето. Това за мен значи, че или общинското ръководство не иска да ги приложи, или не знае как.

арх. Любo Георгиев
арх. Любo Георгиев

Сдружение за градски политики

Според арх. Любо Георгиев, който беше начело на "Софияплан", а наскоро основа Сдружение за градски политики, общината пропуска да бъде лидер, да координира и да посредничи. "Като се започне от градоустройството, мине се през проектирането и администрирането и се стигне до полагането на тръби, ремонта на улици и засаждането на дървета", казва той.

Тежкото наследство

Докато София може все пак да вкара ред в паркирането или оптимизира градския транспорт, да обособи велоалеи и пешеходни зони, не може да "поправи" презастрояването и липсата на инфраструктура.

Към наследството от соц планирането се добавят щетите от дълги години управление с основен акцент корупцията. И както не могат да се премахнат раните от панелните комплекси, така не могат и щетите от 12 години ГЕРБ в южните софийски квартали.

"Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Витоша", където са концентрирани предимно млади хора, търпят пагубния ефект от лошото управление - в тях няма улици и тротоари, липсват общински детски градини, няма и нови паркове, а най-удобният транспорт е колата. (виж карето). Това е вече изпуснато положение - общината имаше 15 години, в които можеше да измисли механизъм как да изкупи частните терени, за да може да устрои новите квартали, но така и не го направи.

Това е продължение на една тъмна история, започнала от самото началото на прехода, когато общината стъпи накриво - с корупционни схеми чрез председателите на общинския съвет и спорни бизнесмени в общинските дружества. Фандъкова се оказа поредното (и може би последно) превъплъщение на това управление, а единствената надежда е то най-сетне да се промени. В противен случай столицата, която вече е заприличала на азиатски град от руски тип, ще продължи да гледа отдалече успехите на съучениците си - останалите европейски и дори балкански градове.

Сивият въздух

Последно изследване на Университета на Вашингтон от този месец, в което авторите анализират данните за 2019 г. от Global Burden of Disease, нарежда България на 9-то място по риск от смъртност вследствие от мръсния въздух. В челните позиции са предимно африкански държави. Със сигурност София допринася значително за този резултат - в нея са концентрирани огромен брой коли, а много хора продължават да се отопляват на твърдо гориво. Местоположението на града също не му прави услуга. През годините нормата за фини прахови частици се надвишава редовно (виж графиката), като известен спад се наблюдава през последните четири години.

Направеното от кметството в борбата с мръсния въздух обаче се изчерпва до няколко плахи опита, които не гарантират дългосрочно решение. Общината усвои евросредства по няколко програми за замяна на старите печки с такива на пелети, радиатори и климатици. Желаещите смяната обаче не са много, най-вече защото има притеснения, че новата придобивка ще им излезе по-скъпо за поддръжка. Другото нещо, което направи общината, е да купи по-висок екологичен клас автобуси (пак със средства по европрограми). Миналата година подписа и договор за бързозарядни такива, а сега се очакват и дълго обещаваните малки електробусчета, които да играят ролята на довеждащ транспорт.

В същото време рестриктивни мерки не се предприемат. София обещава въвеждането на нискоемисионна зона (НЕЗ) за най-замърсяващите автомобили в идеалния и широкия център от края на тази година или началото на 2023 г. През годините редица европейски градове въвеждат НЕЗ на много места или дори нулеви емисионни зони, докато на картата на Европейската комисия се вижда, че в България единствената "забрана" е за тирове в центъра на София.



Без кола сте за никъде

В София колата продължава да бъде цар и общината продължава да работи усилено в полза на това. Броят на автомобилите расте стремглаво - от 717 хил. през 2010 г., те са се увеличи до над 1 милион през 2021 г. В момента в Столичната община се падат 604 коли на 1000 души. За сравнение, във Виена този показател е два пъти по-нисък с тенденция за намаляване, докато тук е обратното.

Дори няма нужда да гледаме числата, за да стигнем до извода, че София е претъпкана с коли - в ежедневието ни те са навсякъде - по тротоарите, в градинките, на площадите. Това е проблем-следствие за общината, която не направи нищо, за да накара "хората да слязат от колите" - нито чрез по-високи данъци, нито чрез по-скъпи и по-обхватни платени зони, нито с по-удобен градски транспорт.

Когато много хора предпочитат да пътуват с автомобил, това естествено води до задръствания. Средно всеки жител на столицата губи в пътуване по 64 минути на ден.

В резултат столицата прилича на миш-маш от кал, дупки, прах и бензинови пари, а колите няма къде да отидат, защото няма и паркинги.

Последните планове са общински дружества да вземат кредит, за да строят паркинги, а другият вариант е публично-частно партньорство - общината да дава на инвеститор свой терен, върху който той да строи. Преди две седмици Столичният общински съвет даде разрешение общинското дружество "Софийски имоти" да построи многоетажен паркинг в район "Надежда".


Градският транспорт - чакай и се надявай

Положението от години е все същото: бус ленти има само по някои булеварди, разписанията не съответстват на натоварването, някои от новите жилищни зони на града пък въобще нямат достъп до градски транспорт. Няма обособени трамвайни трасета и приоритетно преминаване през кръстовища.

Единственият удобен транспорт в София остава метрото, което обаче не е синхронизирано с наземния транспорт. Това се дължи отчасти на друг провал на управлението на ГЕРБ - общината трябва да изплаща с години общо 100 млн. лв с ДДС за тикет система, която все още не е интегрирана с метрото.

Още повече след като даде толкова пари за тикет система, общината вече има данните за това как пътуват хората в града, знае запълняемостта на всяко едно превозно средство над земята, във всеки момент, знае къде има забавяния и избързвания. Има и информация за придвижванията на хората в града на база анонимизирани данни от мобилните им телефони, които показват, че цели линии в момента са неефективни, защото изпускат потоците от хора.

Вместо да използва тези данни, за да оптимизира линии и разписания, до момента общината единствено иска повече пари от държавата, за да финансира градския си транспорт в сегашното му състояние, като дори заплашва със спирането му. На фона на това най-големият транспортен оператор - "Столичен автотранспорт", е сключил скъп договор за доставката на газ през посредник, свързан с бивш офицер на СССР. В пълен контраст, Германия наскоро въведе като антиинфлационна мярка съвсем скромната сума за ползване на градския транспорт от 9 евро на месец през лятото, за да стимулира хората да го използват.



Град за хората, ама друг път

Най-големият проблем на София сякаш остава липсата на мисъл и визия за по-добри пространства за хората. В резултат столицата се е превърнала в съвсем обратното на това, което известният датски архитект Ян Геел нарича "град за хората". Формулата се постига най-вече с приоритизирането на пешеходеца и неговото преживяване в града, изчистването на градовете от коли и осигуряването на велоалеи.

София обаче усвоява пари за ремонти, които не представляват нищо повече от дупчене на земята без мисъл, най-често в добавка с евтини материали. Единственият опит да се направи пешеходна улицата "Съборна" пък веднага се огъна пред съпротивата на шофьори и магазини. Участъкът, който все пак остана пешеходен, пък не беше припознат като такъв от минувачите, защото поставянето на кашпи в края на улицата не прави мястото приветливо и безопасно, няма пейки, дори настилката не е сменена. Същото важи и за пространството пред "Съдебната палата". Затова не е изненадващо, че през последното десетилетие новите пешеходни пространства в града са пословично малко (виж графиката). Така е и с велосипедната инфраструктура в града - велоалеите са малко, не са свързани и на места свършват буквално в нищото. Общият им брой е близо 80 км (виж графиката), макар кметът Йорданка Фандъкова да обеща те да са 100 км още през 2013 г.


Хубаво е, но не е готово

Един от символите, които ГЕРБ успя да си извоюва в управлението на София, са некачествените ремонти. Списъкът е дълъг - като започнем от централната градска част, "Граф Игнатиев", новия "Тодор Каблешков", и стигнем до ремонта на трасето на трамвай №5. Изглежда, че няма усилия дори да се помисли за естетика. Сроковете не се спазват, а санкции почти не се налагат. И всичко това се повтаря при всеки ремонт.

Тези ремонти всъщност са само малка част от обещаваните от кмета Фандъкова проекти като свързването на "Тодор Каблешков" с "Черни връх", продължението на третия градски ринг от бул. "Цар Борис III" и бул. "Цариградско шосе", Източната тангента и т.н. Поръчките за бул. "Рожен" и "Копенхаген" тръгнаха едва в началото на тази година, което значи, че ще започнат оптимистично в началото на 2023 г.

Липсва и децентрализация - районните кметове разполагат с малък бюджет, достатъчен само за ремонта на малки улици, но инвестициите в големите обекти, за които е добре да се мисли локално, минават през общината.

Сега започна ремонтът на пл. "Св. Александър Невски", след като още през 2018 г. общината прекрати договора си с "ПСТ груп" заради лошо изпълнение. Първоначално амбициозният проект претърпя редица поправки и финално бе решено паветата по площада да бъдат пренаредени, както и да бъдат поставени гранитни плочки. А идеята за пешеходен площад остана само в мечтите.

Друго предизвикателство за общината ще бъде ремонтът на ул. "Шишман", който също започна скоро. Там обаче се активира местната общност от живущи и бизнеса, които следят всяка стъпка на кметството и имат собствени искания, правейки всичко възможно да не се повтаря фиаското с "Графа".

Всички изброени дотук ремонти са с еврофинансиране, а други ще се правят благодарение на заем от ЕИБ. През пролетта общината реши да вземе още един такъв - на стойност 100 млн. лв., за да оправи разбитите тротоари - още едно нещо, за което екипът на Фандъкова така и не можа да намери решение за 13 години начело на града.


За децата няма място

Въпросът със строителството на детски градини в София винаги е предизвиквал горещи дискусии. От едната страна са хилядите родители, които няма къде да запишат децата си, а от другата - кметът Йорданка Фандъкова, която от 13 години твърди, че изгражда нови сгради, а проблемът ще е решен "до две години".

През 2020 г., когато отново не бяха приети хиляди деца и имаше протести, Фандъкова прибегна до традиционния си ход - поиска пари от държавата, за да започне ударно строителство и да успокои недоволните. Правителството на Бойко Борисов тогава отпусна 65 млн. лв., които обаче все още не са усвоени. Кметството обяви амбициозна програма и обеща, че до 2023 г. ще бъдат построени 29 нови детски градини и още 39 ще се реконструират. В крайна сметка общината завърши едва 4 изцяло нови градини в края на 2021 г. и направи под десет разширения. Резултатът е, че близо половината от кандидатствалите, или над 10 хил. деца, останаха без място тази година.

Този проблем вероятно само ще продължи да се задълбочава, защото общината няма терени, на които да строи, макар и да има предостатъчно средства. Тя вече изпусна срока за отчуждаването им (след изтичането на мораториума), което пък позволи на собствениците да строят частни детски градини и училища, като винаги има риск да се използват и вратички в закона за други обекти.

Затова и се търсят компромисни варианти - последните терени за детски градини, които Фандъкова намери, са на натоварената и изключително тясна улица "Луи Айер" в "Манастирски ливади", а другият е на мястото на пазар "Подуяне", който ще трябва бъде заличен.


"Новите", но зле устроени квартали

Огледало на лошото управление на града са и т.нар. нови квартали, като "Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Витоша", "Малинова долина". Да се нарекат квартали дори е леко изкривяване на истината. Квартал предполага, поне в учебникарския смисъл на думата, да съществува някакъв вид инфраструктура, регулация и идея за обединеност на територията.

Те по-скоро са примери как общината, която е имала главната роля да ги планира и да балансира, не е успяла да догони инвеститорския интерес. Така се е получило това, което виждаме днес: нови блокове без улици и тротоари, хаотично паркирали коли, липса на зеленина, паркове, детски градини и училища, както и на каквито и да е публични пространства. Всички те са заложени в Общия устройствен план на София, приет през 2009 г., но така и не е осъществено, защото общината не е била активна.

А всички се движат с кола, защото проблемите взаимно се обострят - когато няма общински училища и детски градини, спортни обекти и т.н., а улиците не са достатъчно широки, за да има градски транспорт, колата е на живот и смърт.

В същото време, за да могат частните предприемачи да продават жилища, най-често полагат асфалт, оформят донякъде улици, като обещават на бъдещите жители, че общината има задължението да изгради такава. А това така и не се случва.

Парадоксът е, че именно в тези "нови квартали" са концентрирани младите хора и семействата, които реално инвестират в града, докато самият град няма какво да им предложи. А в бъдеще този контраст ще се вижда все повече.

"Сега в "Maнacтиpcĸи ливади - изтoĸ" живеят oĸoлo 30% oт пpeдвидeните в плaнa нa ĸвapтaлa oт 2001 г. жители. Същecтвyвaщитe имoти мoгaт дa пoeмaт oĸoлo 60% oт пpeдвидeнoтo в плaнa нaceлeниe. Oчaĸвaнoтo мaĸcимaлнo нaтoвapвaнe нa тepитopиятa c нoви oбитaтeли e 1.5 пъти пoвeчe oт зaлoжeнoтo, пишe в дoĸлaд на общинското дружество "Софияплан" от началото на 2020 г.


Зарити в боклук и кал

Защо кофите са постоянно пълни с боклук? Защо боклукът прелива по тротоарите и улиците, дори в центъра. В същото време кметството ще плати по 237 млн. лв. за сметосъбиране и почистване на улици тази година. Проблемът е, че градът не се усеща нито чист, нито подреден, а пък миенето на улици често е само на хартия.

Големите търгове за събирането и извозването на боклука на стойност над 400 млн. лв. бяха спечелени през 2020 г. от познатите играчи: фирми на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка и братята Кирил и Георги Домусчиеви, които си поделиха почти цяла София. Наскоро общината избра и фирмите "ЗМБГ" и "Еко София груп" да чистят "Триадица", "Витоша" и "Овча купел" в нов търг срещу 143 млн. лв. за следващите пет години.

София всъщност има дълга и мръсна история с начина, по който урежда сметките си с боклука. През 2019 г. стана ясно, че общинската фирма "Чистота-Искър" (вече прекръстена на "Софекострой") е превъзлагала почистването на три столични квартала на фирма на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка чрез договори за наем на техника. Тогава кметът на София Йорданка Фандъкова прати случая на прокуратурата и обясни, че са забелязани сериозни нарушения. Към днешна дата обаче развитие по въпроса няма, а нищо чудно схемата да продължава. На въпроси на "Капитал" по Закона за достъп до обществена информация за това дали общинското дружество има договори с други фирми, както и на какво се дължат повишените разходи за външни услуги, отчетени в отчета на "Софекострой" за 2021 г, от дружеството отказаха да отговорят под претекста, че това е "служебна" и "търговска" информация. В резултат на това медиата заведе дело в съда.

Това, което се случва с боклука на София, веднъж, щом е събран, също не е лицеприятно: новият завод за отпадъци на столицата произвежда три пъти по-малко RDF и двойно повече отпадък от предвиденото. Така се е образувала вече планина от боклук, като в края на 2021 г. общината дори поиска да вдигне билото на депо "Долни Богров" и да трупа там по 146 хил. тона смет от завода за отпадъци.


Все по-малко зелено

София разполагаше с 10 години, за да отчужди зелените площи и да направи паркове. Този срок изтече на 28 януари 2022 г. и вече собствениците имат право да оспорват общия устройствен план - там, където върху имотите им не са реализирани "мероприятията" на общината. Успокоението донякъде е, че трудно могат да се появят жилищни блокове в терени с предназначение за озеленяване. Но това не е достатъчно - през годините е имало немалко такива изключения, а нищо не им пречи да ги затварят за граждани, да поставят кафенета, къщи, павилиони или спортни съоръжения.

Равносметката е 35 хиляди декара загубени паркове (или повече от половината предвидени в Общия устройствен план). Това са например големи парчета в Южния парк (20% от територията му), целият бъдещ парк между "Витоша" и "Кръстова вада" (850 дка), обещаваният "Въртопо", "Искър", дори Западният парк. Други над 10 хил. декара представляват терени за детски градини, училища, улици и булеварди.

Макар и с огромно закъснение, тази година общината се задейства и реши да помисли за механизъм, с който да спаси зеленото. По инициатива на главния архитект на София Здравко Здравков екипът на общинското дружество "Софияплан" проучи различните световни практики и се спря на два спешни варианта - въвеждането на по-високи такси за разрешение за строеж и нова такса "инфраструктурно благоустройство", които да се приложат паралелно. Идеята е събраните средства и от двата да се трупат в нов фонд.
8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    aha avatar :-(
    aha
    • + 8

    София живее в руски гангстерски филм от времето на перестройката без положителни герои. Единствената цел е да бъде месомелачка за изгонване на младите в чужбина. Всеки един квартал все повече прилича на южноамериканско гето както с показване на отчайваща бедност, така и с обилна доза мутробарок.

    Нередност?
  • 2
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko
    • - 5
    • + 2

    София не може да бъде нещо много по-различно от България. Ходили ли сте скоро в Хасково, Димитровград, Шумен, Силистра, Добрич? Да не споменавам пословичния северозапад....

    Нередност?
  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 3
    • + 3

    Данъците върху имотите изостават с много спрямо реалната цена на имотите и ремонтите. Това води до скъпа мизерия навсякъде - просто няма пари за поддръжка. В София също, макар че е абонирана за какви ли не европейски помощи и отделно изсмуква провинцията.

    Казано по друг начин - не може апартамента да ти струва в момента 200 хил. евра и данъка да е 300 лева. Вижте как е в другите държави при такива цени на имотите. Ами селата? Там нямат много къщи, но имат много земя, само че за земята, горите, ливадите няма данък. В Сингапур данъците са решени може би най-удачно - данъкът е толкова колкото би бил данъкът от годишния доход от наем за дадения имот...

    Нередност?
  • 4
    bj_int avatar :-|
    bj_int
    • - 2
    • + 2

    С всичко написано в статията ще се съглася! НО!!!.... Дали тази политика, водена от ГЕРБ не е да отговори на търсенето от НВ Избирателят.?! Дали докато имаме това ниво на образование, възпитание и култура не сме обречени? В други градове като ограничават да кажем платната за колите за сметка на колите хората се възмущават, но разбират смисъла и приемат. Тук - репортажи, протести - децата нямало как да се карат, стари хора имало, инвалиди. А в дъното на всичко - ел булгаро не иска да се раздели с колата си. С нея се чувства престижен. Много хора (да не кажа почти всички от новите софиянци) дори не са се возили в градски транспорт. Все пак покорили са Софията, как шесе возът на рейсо

    Нередност?
  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 7

    Всеобщата цигания е социалният изравнител на София. Колкото и пари да има един софиянец, ако ще и мултимилиардер да е, с излизането си от дома и стъпването си на улицата се превръща в едно малко мозаечно камъче на огромния ориенталски ташак, какъвто представлява цялата ни столица. Нищо повече.

    Нередност?
  • 6
    andersen_1999 avatar :-|
    Андерсен
    • - 2

    Браво за добре направения и конкретен анализ. ГЕРБ Не само че не подобриха живота в столицата, а го влошиха в пъти. Обаче в огромна степен са виновни и самите жители на града, които често предпочитат лични интереси пред обществения.
    Най-спешно трябва да се въведат огромни данъци за притежаването на автомобил в столицата, мин. 5000 лв/год за личен и 10000 лв/год за служебен. За притежанието на всяко следващо превозно средство данъка да се утроява. Следващата важна стъпка е да се забрани на родители Да возят деца до училища и градини и да има сериозни глоби за нарушаването на това.

    Нередност?
  • 7
    quandt avatar :-|
    Quandt
    • + 2

    Темата е много комплексна отвъд бинарното герб-негерб. Ще се опитам да дам и пример.

    В квартала, в които живея, успяхме да се разминем с мащабното строителство, макар да има доста изградени сгради, вкл. и няколко в процес на строеж. На фона на Младост, Лозенец, Дианабад и тн, реално нямаме много за какво да се оплакваме. Добри комуникации, близост до метро, детски градини, магазини и тн. Всичко на хартия е ОК, като изключим инфраструктурата, която се нуждае от мащабно обновление, както и мащабното безконтролно паркиране.

    Кметът на района е от Демократична България. Човекът работи добре, по мое мнение, като се подеха инициативи, започнаха по-често да извозват паркирани с месеци автомобили, за дадени въпроси се консултираха с населението и взеха решения спрямо гласувания. Всичко е прекрасно до мометна, в които се заговори за въвеждане на зона.

    Ходих на едно от обсъжданията, на което искаха да презентират проекта. Такива скандали и такова отношение на нож не бях виждал. От общината започват дискусията с описание колко автомобила има регистрирани в района и колко реално са местата(без да се броят паркирания в зелени площи и други импровизирани места). От другата страна тълпата започва да крещи как не искат зона, колко автомобила имало, как трябвало да се строят първо паркинги, след това да се ходело да им се предлага нещо. Сега, едната страна на монетата е ясна - не са правени достатъчни инвестиции в инфраструктура, години въпросът с паркирането въобще не е бил на дневен ред, а когато няма санкции и контрол, съответно една критична маса от хора бързо се приспособява. Често ревем за това как разни хора си паркират пред входа, заемат по 2, че дори 3 места за да си резервират места за втория или третия автомобил, как паркират върху зелени площи и тн. Всъщност смайващо много хора, дори и такива, които критикуват тези практики, го правят.

    В следващия момент, когато се опиташ да вкараш регулация, изведнъж точно тази клика скача и започва да реве. Ама как така ще плащат по 100 лева на година за първи автомобил и 200 лева за втори? Как така няма да имат право на трети? Защо не са им направели трети и четвърти изход? Защо еди кой си имот, където се помещава паркинг за над сто автомобила, бил всъщност частен?

    Все въпроси, които може би са валидни. Но всъщност никой не се интересува от отговорите им, а просто да не се въвежда нещо, което ще им струва сума Х. На опитите да се коментира какви са ползите, се отвръща с недоверие. Коментирахме как функицонира механизмът за разпределение на таксите за зона между района и ЦГМ, те на първото събитие тръгнали да се разправят физически с представителите на ЦГМ.

    Аз лично не издържах и си тръгнах. Много е трудно, когато някой се сблъска с реалната тълпа от хора като такива и е много трудно дори хора с добро намерение да успеят да прокарат съобщенията си. Ясно е, че Капитал/Икономедиа подготвят почвата за кметските избори догодина и е още по-ясно, че се подготвя следваща стъпка на Бонев. Добре, ясно е, че е много яко да слушаш идеи за градоустройството, но е много трудно когато се сблъскаш със суверена такъв, какъвто е. Бих дал еквивалентна сума на концерт на някоя банда в зенита си, само и само да гледам как Борис Бонев за Кмет за София се обяснява с жителите на някой такъв квартал за въвеждане на зона. Имам съмнението, че надали ще успее.

    В този смисъл проблемът не е само кой ни управлява. Проблемът е, че и ние не сме много стока on average. Самият аз понякога се питам за себе си защо по дяволите търся вечер по 20-30 минути места, вместо да паркирам, както правят повечето съжители. Или защо и аз не си купя някоя трошка, за да си блокирам две места. Уви, в квартала предлагане на гаражи няма, но за сметка на това с една кола отгоре си решавам проблема...

    И не е само това. Например боклука. Един приятел обясняваше, че докато е бил ХО покрай втората вълна, понеже е на по-висок етаж, е установил, че събират адски редовно и минават поне по един път дневно за различните типове боклуци. Това е прекрасно, но когато някой суверенчо дойде до кофата за пластмаса, която е пълна, защото понякога и това се случва, просто си оставят боклука отстрани. Като мине някой мургав представител да рови или пък някое животно или пък просто малко вятър, изведнъж започват да хвърчат пликчета, бутилчици и други нещица. Като попиташ някой защо си оставя буклука отпред, вместо да го изхвърли в смесената кофа, получаваш неразбиращ поглед. Трудно има сила на света, която да ме убеди, че това е нормално възприятие. Уви обаче, за много хора е. Както много хора и си хвърлят храната отвън, защото така уж хранели животни(безконтролната популация от бездомни кучета, котки и плъхове не е нещо, с което да се гордеем, а и е белег на хигиенни проблеми).

    Това са все тежки решения, които биха имали електорални тежести за всеки политик, а и изглежда не се искат от електората. Как тогава да бъдат предприети болезнени мерки, след като се отхвърлят от същия този електорат?

    Нередност?
  • 8
    shlosera avatar :-|
    Shlosera

    До коментар [#7] от "Quandt":
    Интересен феномен е и протестирането срещу паркинги при представянето на проект за обществено обсъждане. Като цяло на такива събития настроенията са - искаме да паркираме, но няма къде, но когато се предложи решение сме срещу него.

    Нередност?
Нов коментар