Столица на абсурда

Арх. Любo Георгиев: Общината работи на парче и гаси пожари

Тя не работи като система от взаимосвързани и координирани звена, ами като сбор от произволни елементи, казва бишият директор на общинското предприятие "Софияплан"

Арх. Любо Георгиев    ©  Надежда Чипева

Визитка

Арх. Любо Георгиев е работил е по проекти в Китай, Холандия, Италия и България. През 2014 г се заръща в страната, за да оглави One Architecture Week в Пловдив. През 2017 г. става директор на общинското предприятие "Софияплан", което напусна през 2021 г с почти целия си екип. Причината бе протестна - опитът на общината да прехвърли на дружеството отговорности на кмета и главния архитект. В последствие той основа Сдружение за градски политики, на което е председател.

Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Визитка

Арх. Любо Георгиев е работил е по проекти в Китай, Холандия, Италия и България. През 2014 г се заръща в страната, за да оглави One Architecture Week в Пловдив. През 2017 г. става директор на общинското предприятие "Софияплан", което напусна през 2021 г с почти целия си екип. Причината бе протестна - опитът на общината да прехвърли на дружеството отговорности на кмета и главния архитект. В последствие той основа Сдружение за градски политики, на което е председател.

Какво пропусна да направи София за развитието си от началото на прехода досега в сравнение с другите европейски градове? Защо оставаме с усещането, че буксува, какво ни липсва?

София е един от българските градове, който се промени съществено през последните 30 години. Общината обаче пропуска да бъде лидер, да координира и да посредничи. Тя не успява да планира, а впоследствие и да управлява сложните процеси, които оформят един град. Като се започне от градоустройството, мине се през проектирането и администрирането и се стигне до полагането на тръби, ремонта на улици и засаждането на дървета. За съжаление работата на парче и гасенето на пожари характеризират действията на общината. Огромен пропуск е, че общинското ръководство за вече толкова години не е успяло да надскочи този изтощителен кръговрат. Успешните примери ги има, но те се дължат на геройства и на личното ангажиране на хора. Столичната община не работи като система от взаимосвързани и координирани звена, ами като сбор от произволни елементи.

Според мен това са и част от причините, пораждащи чувството за неудовлетвореност и застой. Липсва ни усещането за общност, за споделени цели, за съвместни продуктивни действия.

Какви решения са най-належащи да се вземат?

Докато ръководех екипа на "Визия за София", а впоследствие и на "Софпроект"/"Софияплан", сме давали немалко предложения за това как да се подобрят средата и функционирането на общината. Говоря за неща като това къде да се изградят приоритетно велоалеи, така че София да има нещо като мрежа, а не несвързани отсечки; как да се подходи с ключови и заплетени казуси като Централна минерална баня; как да създадем устойчива система за обновяване и поддръжка на детските площадки и зелените площи около тях; какво да се направи, за да се подобри значително средата в квартали като "Манастирски ливади" - изток и запад, и т.н.

Предложенията продължават да бъдат видими и сега на сайта на "Софияплан". Това са и сферите, в които трябва да се действа приоритетно - транспортът, околната среда, детските градини, презастрояването.

Това, което забелязах с времето обаче, е, че предложенията биват приети (понякога) с усмивка и после остават в чекмеджето. Това за мен значи, че или общинското ръководство не иска да ги приложи, или не знае как. Трябва да сме наясно, че знанието за това как да решиш проблемите, така че да има повече плюсове, отколкото да породиш нови проблеми, не идва от само себе си. За целта трябва да можеш да правиш предвиждания, базирани на данни, да можеш да виждаш взаимовръзки, да можеш да планираш процесите във времето и не на последно място - да можеш да увличаш различни хора, професионалисти и видове ресурси за реализацията на тези решения.

От опит знам, че този подход работи и най-важно за решаването на един проблем е да намериш и мотивираш правилните професионалисти и експерти, които могат да го решат. Не съм сам в това си убеждение. С още близо 20 други опитни и ангажирани с проблемите на града си хора основахме Сдружение за градски политики. Опитът на членовете ни е изграден в инициативи като "Лаборатория за градско развитие", "Визия за София", квартал "Капана", "Едно дърво", "Софияплан", "Топлоцентралата" и много други.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал