Новият брой: Пътят към Шенген
Close

От Бойница към Несебър и Лондон: къде отидоха българите

Вече официално сме по-малко, само 5 общини растат, а Северът изчезва, показва преброяването

Данните от последното преброяване показват, че няма област в България, в която населението да расте
Данните от последното преброяване показват, че няма област в България, в която населението да расте
Данните от последното преброяване показват, че няма област в България, в която населението да расте    ©  Цветелина Белутова
Данните от последното преброяване показват, че няма област в България, в която населението да расте    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Страната ни е сред най-бързо свиващите се държави на планетата.
  • Северна България има спешна нужда от помощ.
  • Миграцията и пандемията са двата големи фактора, които обясняват десетилетието.

Община Бойница е най-бързо свиващото се населено място на планетата. Шегуваме се, не можем да сме толкова категорични, но можем да кажем следното: най-малката община в България е най-бързо изчезващата в най-бързо смаляващата се като население държава в света. През 2021 г. селската община във Видинско е загубила цели 43% от населението си спрямо десет години по-рано.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Страната ни е сред най-бързо свиващите се държави на планетата.
  • Северна България има спешна нужда от помощ.
  • Миграцията и пандемията са двата големи фактора, които обясняват десетилетието.

Община Бойница е най-бързо свиващото се населено място на планетата. Шегуваме се, не можем да сме толкова категорични, но можем да кажем следното: най-малката община в България е най-бързо изчезващата в най-бързо смаляващата се като население държава в света. През 2021 г. селската община във Видинско е загубила цели 43% от населението си спрямо десет години по-рано.

Поне така излиза от данните от преброяването през 2021 г., които най-накрая излязоха в почти пълния им вид тази седмица. Съгласно тях България е загубила 11.5% от населението си спрямо 2011 г., като в момента на територията на страната има малко над 6.5 млн. души. Ако продължаваме да изчезваме с този темп, според доклада на ООН World population prospects 2022 в края на този век страната ще има същия брой население, какъвто е имала в началото на 20 в., или 3.6 млн.

Това, разбира се, не важи само за нас. Всъщност според доклада целият регион на Централна и Източна Европа страда от огромния проблем на спадащо население и недостатъчна раждаемост. Но, казва ООН, сред страните с поне половин милион население най-големият спад до 2050 г. ще се случи в България, Латвия, Литва, Сърбия и Украйна (докладът не взима предвид ефектите от войната).

Яркочервено за Северна България

Няма област в страната, която да отчита увеличение на населението спрямо предходното преброяване (виж графиката). Най-голям е спадът във Видин, където населението намалява с повече от една четвърт, а най-малък - в София-град, където свиването е с едва 1.3%. Така над половината от живеещите в България са се съсредоточили в двата най-добре развити икономически района - Югозападен и Южен централен.

Областите с двуцифрени спадове на живеещите в тях са именно на север от Стара планина. Там е най-застаряващото население, както и повечето от областите, в които делът на децата е най-нисък.

Община Бойница всъщност е добра илюстрация. Тя се намира в най-бедната част на Северна България, самата тя е селска община без бърз инфраструктурен достъп до големи градове освен Видин - големият град, който се свива най-бързо сред тези с над 50 хил. души население.

Това е областта с най-ниската средна заплата в страната, с най-висока безработица и с един от най-ниските БВП на глава от населението. А паралелът с икономическото развитие на даден регион е неизбежен - десетте области с най-висок принос към БВП по номинал (на база данни от 2019 г.) са и с най-малък спад на населението.

От топ 10 на общините над 10 хил. души, които са загубили най-много население, само една - Девин - е в Южна България.

Проблемът с работещите

Ето и малко по-детайлна разбивка по региони - логично най-възрастното население е останало във Видин (31.5% от всички са над 65). Следват Габрово (30.2%) и Монтана (28.2%). В общо 21 области делът на хората над 65 години спрямо общия брой на населението в тях е над средния за страната. Така на 100 души в трудоспособна възраст средно за страната се падат по 60 в "зависима" възраст. За сравнение - през 2011 г. това съотношение е било 46.5.

По региони това съотношение е най-благоприятно в София (52), Благоевград (55.7) и Варна (56.8). Най-неблагоприятно е в област Видин (75.4), Габрово (72.1) и Кърджали (70.6).

Или казано по друг начин - проблемите на Северна и особено на Северозападна България продължават да се задълбочават, а заедно с тях и шансът на тези региони да се съвземат икономически. Защото липсата на работна ръка прави по-трудни инвестициите в региона, а това завърта порочен кръг.

По общини

Има 81 общини, които губят над 20% от населението си, и повечето от тях, разбираемо, са малки. Но сред тях има и такива, които са изненадващи. Например град Свищов се намира на второ място сред всички общини, веднага след Бойница, по ниво на спад - той е загубил цели 35.4% от населението си спрямо 2011 г. Това е странно за толкова голям град, защото никой от останалите в тази демографска група не губи толкова.

Друг изненадващ град е в Южна България. Пазарджик губи цели 20.4% от населението си и е най-бързо смаляващият се град сред големите в страната, като от 114 хил. е стигнал до 91 хил души. Това е лесно обяснимо с няколко фактора: близостта със София и Пловдив и липсата на особено развитие в града по отношение на бизнес средата и качествено управление.

Но за първи път всички големи центрове губят население, включително растящите миналия път София и Варна. Това се дължи най-вероятно и на пандемията, която накара мнозина да напуснат големите градове - тогава за първи път столицата регистрира спад.

Онези, които напуснаха

Тук е важно да се има предвид, че в данните за първи път се вижда миграцията, която се случи в последното десетилетие. Тъй като НСИ няма начин да регистрира през годината тези, които пътуват и се установяват в други държави в ЕС, тя може да улови миграцията само на такива десетгодишни периоди, когато прави преброяване.

Периодът 2011 - 2021 г. беше изключително активен за българите в Европа, тъй като в него най-големите пазари в ЕС отвориха врати за български работници, а също така се случи и Брекзит, заради който мнозина българи се регистрираха за постоянно във Великобритания.

Така този спад, който се регистрира, в доста сериозна част (почти 40 - 50%) са всъщност хора, които са заминали в някакъв етап навън. От НСИ допълват за "Капитал", че намалението на населението от неотчетена външна миграция ще бъде разпределено чрез статистически метод върху десетгодишния период (2012 - 2021), или населението ще намалее средно с около 30 хил. до 35 хил. на година.

Безработица - евентуално нагоре, БВП - все още не е ясно

Преброяването вероятно ще промени и изчисленията на някои ключови показатели. Като например безработицата, която изчислява Агенцията по заетостта (АЗ). Досега тя ползваше данните от преброяването през 2011 г.

Към август АЗ отчете равнище на регистрирана безработица от 4.3%. Тя се мери на база безработните лица, регистрирани в бюрата по труда, а те са били 139 782. При новите данни от преброяването, които показват, че хората в трудоспособна възраст са 4 069 400, или с 19.1% по-малко спрямо 2011 г., би трябвало и безработицата да е по-висока от настоящата. Заради разпределението на миграцията за десет години ще се променят и някои статистики.

"Очакваме да има промени и в данните за пазара на труда с източник "Наблюдение на работната сила", допълват от института, като уточняват, че дори и при данните за първите две тримесечия на 2022 не са взети предвид новите числа от преброяване 2021. Каква ще е разликата след ревизията обаче - все още не е ясно.

Не е ясно и как ще се променят данните за БВП на човек от населението. Поне на теория, българите би трябвало да изглеждат по-богати след преразпределението, защото брутният продукт ще се разпределя на по-малко хора. Поне от тази статистика няма да се оплакваме.

Кой расте

Общо 5 общини в страната регистрират ръст на населението. Това са Несебър, Божурище, Елин Пелин, Джебел и Родопи. От тях две - Божурище и Елин Пелин, очевидно печелят от преливането на хора от София, вероятно заради пандемията и имотния пазар. Родопи е "планинската яка" на Пловдив, където тече същият процес. Несебър е единствената община в страната заедно с Божурище, която расте устойчиво от 2001 г. насам.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    primus avatar :-|
    primus

    Извън голата статистика нещата са прекалено ясни.
    Областни градове нямат нормално здравно обслужване мизерни болници мизерни пътища страшна мизерия села без вода без пътища калени улици, аз не мога да разбера нормален човек иска ли да живее в тая помийна яма.
    После излизаме с някаква с статистика колко хора са отишли да живеят в нормални държави с асфалтирани улици хубави болници детски градини училища магазин всичко.
    След тази глупава статистика просто въпросът ми е следния защо българите трябва да живеят в българия.
    А след като е видно че те не живеят в българия и децата им са ни в българия как тогава българия да не намаля.
    Хубаво е по форумите да влизат и политици но тях най-вероятно нищо не ги интересува и да прочетат действителността каква е а не просто една статистика за която изобщо няма смисъл от нея.

    Нередност?
  • 2
    primus avatar :-|
    primus
    • + 1

    Още коментар.
    Разхождам се по села улици на села кал няма канализация питейната вода спира даже се чудя за какво някой живее в тия села , ако зависеше от мене още утре всички да са изнасят и да се махат, няма смисъл да съществуват тези села тези насилени места.
    Градове водата спира постоянно улиците дупки до дупки шахти хлътнали има случаи шахти излизат, все едно сме след бомбардировка, защо изобщо някой живее в тия градове, защо съществуват тези градове това не мога да си обясня.
    Другото което не мога да си обясня защо има хора които да живеят в тия градове.
    После населението намаля, намаля малко даже за мен трябва още повече да намаля, или да се стягат градовете или да се стягат селата или да ги закриваме, не виждам смисъл да съществува нещо такова.
    Може да звучи крайно но народа хората си казаха тежката дума присъдата е произнесена ето това е статистиката прочитане на присъдата.
    Коментирайте сега да видим.

    Нередност?
  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Как ги правите тези сметки, не знам. От вашата собствена инфорграфика излиза, че София, Пловдив, Кърджали растат. Изобщо, не я разбирам тази драма с намаляващото население - има преуспяващи държави с малко население, важно е икономическото развитие да продължава.

    И последно - разгледайте случая на Благоевград. Това е населено място с една от най-ниските средни заплати по общини. Въпреки това населението е почти непроменено. Да, университетски град са, но и Свищов са университетски град. Интересен казус е.

    Нередност?
Нов коментар