Иван Гавалюгов: Предприятията в Ботевград се разширяват въпреки недостига на работна ръка

Кметът на Община Ботевград пред "Капитал градове"

Иван Гавалюгов    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Големият проблем остава компрометираната ВиК инфраструктура, 70 - 80% са загубите във водопреносната система
  • Ботевград е една от малкото общини, където в средносрочен план се очаква спадът на населението да е малък - около 5-6%
  • В индустриалната зона "Микроелектроника" има около 20 фирми, които работят, 50% от икономиката на града е електронната индустрия

На 26 октомври (сряда) 2022 г. ще се проведе Среща на бизнеса в Софийска област.

Присъствието на събитието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация, която може да направите на сайта на събитието. В събитието ще вземе участие и кмета на община Ботевград Иван Гавалюгов.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Големият проблем остава компрометираната ВиК инфраструктура, 70 - 80% са загубите във водопреносната система
  • Ботевград е една от малкото общини, където в средносрочен план се очаква спадът на населението да е малък - около 5-6%
  • В индустриалната зона "Микроелектроника" има около 20 фирми, които работят, 50% от икономиката на града е електронната индустрия

На 26 октомври (сряда) 2022 г. ще се проведе Среща на бизнеса в Софийска област.

Присъствието на събитието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация, която може да направите на сайта на събитието. В събитието ще вземе участие и кмета на община Ботевград Иван Гавалюгов.
Иван Гавалюгов е кмет на община Ботевград от 2015 г., когато беше номиниран от Гражданското движение за ботевградски обществен просперитет (ГДБОП), а през 2019 г. беше избран за втори мандат по предложение на партия "Мир". В продължение на два мандата преди това (2008 - 2015 г.) е общински съветник. През 1999 г. започва собствен бизнес в областта на компютърните технологии. Гавалюгов е дългогодишен състезател по баскетбол, вицешампион и шампион с юноши старша възраст на БК "Балкан". Председател на УС на БК "Балкан" в периода 2008 - 2012 г.

Вече сте втори мандат кмет. Когато за първи път поехте поста през 2015 г., се зарекохте да промените "феодалното" управление на общината. Какво успяхте да направите за този период и какво остава да се подобри като среда?

- Това, което ме мотивира като цяло да поема отговорността да ръководя общината, бяха взаимоотношенията вътре в общността и най-вече взаимоотношенията между общинската администрация, от една страна, и бизнеса и населението като цяло, от друга - едни близки до феодалните взаимоотношения във вариант XXI век. Това изключително много ме притесняваше и затова основната ми цел беше да го променя. Смятам, че съм успял, защото комуникацията сега е доста по-нормална и ефективна, имам прекрасни взаимоотношения с местния бизнес. Показателно е, че много от големите предприятия в този период направиха нови инвестиции именно в Ботевград въпреки основния проблем - недостигът на квалифицирана работна ръка. Видяха, че бизнес средата в Ботевград е достатъчно добра и предполагаща възвращаемост на инвестициите, които те правят. Така че това са основните неща, които промених - стилът, начинът, методът на управление и комуникацията. Срещам се ежедневно с граждани. Вече го няма това неписано правило, че всяко назначение трябва да бъде одобрявано от кмета. За голямо мое учудване научих, че има такава практика, още в първите дни на поста, тъй като дойде една директорка на детска градина да иска да съгласува назначаването на чистачка. Това е елементарен пример, но той е много показателен. Иначе в инфраструктурно отношение естествено, че много неща са се подобрили, но най-съществено са тези взаимоотношения, които са основополагащи за развитието на една община, на местната икономика и на общността, базирано на правила и процедури, където всеки си знае ролята и функцията. Ролята на един кмет е подпомагаща, координираща, опосредстваща всички тези процеси, а не на институция, която трябва да дърпа конците едва ли не и да дава благословията си.

"Комуникацията с хората и бизнеса сега е доста по-нормална и ефективна."

Няколко пъти през последните години градът беше изправен пред водна криза, защото нямаше достатъчно вода в язовира. Разреши ли се този проблем?

- Язовир "Бебреш" е основен водоизточник на града и двете по-големи села в общината - Трудовец и Врачеш. Два пъти възниква кризисна ситуация - веднъж през 2016 г. и веднъж в края на 2019 - началото на 2020 г. В единия случай - през 2016 г., стигнахме до т.нар. кота мъртъв обем, от който няма водочерпене. Това се случи за първи път от 30 години, откакто е построен язовирът. До това се стигна поради една проста причина - абсолютно безконтролното ползване на водите от страна на един малък ВЕЦ - "Бебреш". Казвам безконтролно, защото въпреки законовите ограничения до каква кота на водното количество в язовира може да се черпи вода за производство на електроенергия се оказа, че това изобщо не се спазва. Съчетано с година, в която има малко валежи, се стигна до изчерпване на целия воден ресурс и съответно Ботевград остана за два дена буквално без вода. Успяхме да реагираме в тази ситуация, доколкото ни беше възможно, за щастие само за два дена беше безводието. Оттогава започнахме да алармираме институциите и да изискваме "Напоителни системи" като стопанин на язовира и търговско дружество, което продава водните ресурси на ВЕЦ "Бебреш" и на другия голям консуматор - тогава общинското ВиК дружество, стриктно да контролира ползването на воден ресурс според разрешителното. Още тогава бяхме наясно, че ако това се спазва, няма да има никакъв проблем с приоритетното осигуряване на водни количества за питейно-битово водоснабдяване. Успяхме да се преборим това да се случи в следващите години. На практика дори в също изключително неблагоприятната откъм валежи в района 2019 г., когато пак беше достигнат критичният обем, не се стигна до преустановяване на водоснабдяването. Така че този проблем беше създаден от безхаберието и безстопанственото подаване на вода и липса на какъвто и да е контрол от страна на "Напоителни системи".

Междувременно разработваме, почистваме и изграждаме нови водохващания от планински речни водоизточници, така че имаме и алтернативно водоснабдяване. След проблема с язовир "Бебреш" започнахме и проучване, в момента сме на етап издаване на разрешение за изграждане и възстановяване на сондажите, които са съществували в миналото, като друга алтернатива.

Големият проблем си остава компрометираната ВиК инфраструктура, защото 70 - 80% са загубите във водопреносната система. Започнахме от няколко години поетапна подмяна на водопровода в Ботевград, държавата подпомогна първия етап с подмяната на централния водопроводен пръстен, който приключихме преди две години. Междувременно със собствени средства всяка година сменяме поне по 2 км водопровод. Създадохме и едно ВиК звено в общинско предприятие "Благоустройство и комунално стопанство", което се занимава само с подмяна на водопровод. Големите инвестиции обаче трябва да дойдат по оперативна програма "Околна среда" чрез ВиК - София, което вече стопанисва и управлява инфраструктурата в Ботевград. Това беше и нашият основен мотив през 2016 г. да станем член на асоциацията по ВиК на София-област. Към онзи момент бяхме единствената неасоциирана община, а пък условието за осигуряване на европейско финансиране е областта да има един консолидиран ВиК оператор. В момента се изготвят регионалните прединвестиционни проучвания. Присъединяването към асоциацията ни позволи и да сме допустими като община за финансиране по Програмата за развитие на селските райони чрез Държавен фонд "Земеделие" и спечелихме европейско финансиране за пълна подмяна на водопровода в три от селата на община Ботевград, общо 40 км. Водопроводите вече са подменени, текат възстановителните дейности на настилките.

Защо се бави проектът за изграждане на инсталация за сепариране на отпадъци и кога трябва да се случи?

- Имаме регионално сдружение на общините Ботевград, Правец и Етрополе и през този програмен период сме бенефициент по ОПОС за изграждане на инсталация за сепариране и декомпостиране, така че всички отпадъци, които могат да бъдат рециклирани, да отидат за рециклиране. Целта е да се стигне в някакъв момент до не повече от 10% депониране на събрания отпадък. В момента сме на етап одобряване на проекта за изграждане на въпросната инсталация и обявяване на процедура за избор на изпълнител. Сроковете, в които трябва да го реализираме, са относително кратки - до края на 2023 г. Ние сключихме административен договор с управляващия орган през пролетта на 2018 г. и започнахме процедури по избор на изпълнител за проектиране и за строителен надзор, но те бяха обжалвани от "заинтересовани" лица, които имат интерес този проект да не се случи. И повече от две години и половина заради различни процедурни хватки нямахме възможност да финализираме процедурата по избор на проектант.

"Инсталацията за сепариране на отпадъци трябва да бъде изградена до края на 2023 г."

Кой може да има интерес да не се случи този проект?

- Лица, които дойдоха и ми го заявиха в прав текст. Които в миналото са имали желание и са започнали някакви инвестиции по изграждане на площадка за сепариране. По неясни причини не са ги завършили и очакваха, че ако общините не успеят да реализират този проект, след това едва ли не ще бъдем принудени да минаваме през частната инсталация срещу заплащане на съответните такси. Кратки са сроковете за изпълнение, надяваме се процедурата по избор на изпълнител да не бъде обжалвана, защото тогава трудно ще се реализира, освен ако няма някакво фазиране в следващия програмен период. А това е изключително важна инвестиция - около 9 млн. лв. общо за трите общини, защото всички плащаме отчисленията за депониране на тон отпадък.

Общината отдавна се опитва да поеме поддръжката на хижа "Рудината". Какви са плановете ви?

- Тя е държавна хижа, която се стопанисва от Българския туристически съюз, който не я поддържа от години и тя се руши. Земята е общинска, сградата е държавна. Отдавна правя постъпления, не държа общината да я придобие, но искаме тя да има по-добър стопанин - дали ще е някое частно лице или туристическо дружество, важното е тя да се стопанисва и управлява. Това е най-близката хижа до Ботевград, на около 10 км, и в миналото доста често се ползваше. Маршрутът е изключително удобен и е хубаво хората, които си правят разходки в планината, да имат някаква крайна точка, където да седнат, да пият един чай, да отпочинат и да се приберат, ако не да преспят. Хижата по принцип няма някакво сериозно значение за националния туризъм, но има местно значение. Затова ние искахме да я придобием или да ни дадат възможност да я стопанисваме и управляваме, за да може да инвестираме средства в ремонта и поддръжката й. Миналата година създадохме едно общинско предприятие "Туризъм", което отговаря за промотирането и развитието на туризма в общината. Тя не е позната като туристическа дестинация, обаче си има своите и природни забележителности, и интересни туристически обекти. Това общинско предприятие има възможност да поеме и стопанисването и управлението на хижата. Затова с областния управител, поредния, водим разговори. Правихме обща среща и с представители на БТС, те отговориха официално, че не възнамеряват да я върнат на държавата, но в крайна сметка държавата като собственик може да прецени дали се стопанисва или не и след като вижда, че тя е безстопанствена и се руши, е длъжна да се погрижи за собствеността си и да я даде на друг.

Колко души живеят в общината и има ли голям отлив на хора?

- По данни на ГРАО около 34 хил. души са регистрирани по постоянен и настоящ адрес в общината, около 22 хил. души са жителите на Ботевград. Винаги има отлив благодарение на близкото разположение на София, която предлага много възможности, особено за младите - отиват, учат и се установяват. Но се забелязва отчетливо и обратният процес, защото в Ботевград има изключително голямо предлагане на работа. Освен това близостта до София има и положителен ефект, защото вече се възприемаме като широка периферия на столицата и много хора, особено покрай пандемията, решиха да живеят извън пределите на големия град и или да работят от вкъщи, или да пътуват, тъй като Ботевград е на 50 км от София. Магистрала "Хемус", колкото и да не е добре, все пак е някакво удобство и предимство, тъй като за 30 - 40 минути се стига до София. И доста хора се заселиха от София в Ботевград, най-вече във вилните зони и в малките села. Наблюдава се сериозен интерес за купуване на селски къщи - нещо, което допреди пет години го нямаше. Така че в Ботевград и общината няма сериозен отлив на хора, даже по някои прогнози ние сме една от малкото общини с изключение на няколко големи града в България, където в средносрочен план се очаква спадът да е малък - около 5-6%. Много млади хора, не само ботевградчани, предпочитат да живеят тук, особено когато отглеждат малки деца, защото нямат проблема с детските градини, за разлика от София. Предлагането на работа е изключително голямо - над 2000 души пътуват от други общини, за да работят в Ботевград.

"Вече се възприемаме като широка периферия на столицата, защото доста хора се заселиха от София в Ботевград, най-вече във вилните зони и в малките села."

Как се развиват индустриалните зони и микроелектрониката ли остава основният бизнес в града?

- Ботевград в миналото е бил планиран като индустриален град. Имаше три големи структуроопределящи предприятия, три индустриални зони, които на практика формираха града в днешния му вид - "Микроелектроника" (или заводът за полупроводници), Стопанският химически комбинат и заводът за автобуси "Чавдар". От трите само "Чавдар" не работи, това ни е голямата болка. Теренът е купен много отдавна, сгради вече няма, защото тези, които го купиха, разрушиха всичко, извлякоха метала, продадоха го и с това си върнаха инвестицията. Теренът сега е като строително сметище, а това са около 200 дка, огромна площ в северозападната част на града. Площадката е идеална за логистична база или за производство, защото Е79 е на 500 метра, магистрала "Хемус" също е съвсем близо, като позициониране тя си е в строителните рамки на града. Има подстанция, т.е. осигуреност на електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, районът е газифициран, не е някое поле.

2000

души пътуват от други общини, за да работят в Ботевград.

В "Микроелектроника" се приватизира всичко на части и там сигурно има 20 фирми, които работят. И заетостта даже е по-голяма от онези години. Само в "Сенсата" и IMI, които изградиха предприятия на зелено, работят по около 3 хил. души. По принцип около 50% от икономиката на града е електронната индустрия. В химическата зона основно е "Биовет", но има и още няколко предприятия. Така че заетост в Ботевград има, ние винаги сме държали едно от най-ниските нива на безработица. Преди пандемията официалната безработица беше около 3%, после се вдигна малко, но сега вероятно пак е по-ниска, защото никой не си е намалил производството. Напротив, търсят се постоянно хора, разширяват се производствени бази в Ботевград.

А нови инвеститори имате ли?

- Най-новите са две търговски вериги. "Фантастико" откри миналата година, "Лидл" ще открие тази година. Имаме си и "Кауфланд". Като има работа, има и потребление. За относително малък град три големи търговски вериги са добър атестат за нас.

Интервюто взе Иглика Филипова