От Пловдив до Кошице заради Дунава

Тазгодишният форум на страните от Дунавския регион се проведе в Кошице - град, далеч от Дунава, но близо до Украйна, който много прилича на Пловдив

Добре устроените пешеходни и велопространства в града не създават конфликт между превозните средства, които се ползват в града, и хората, които се движат пеша или на колело
Добре устроените пешеходни и велопространства в града не създават конфликт между превозните средства, които се ползват в града, и хората, които се движат пеша или на колело    ©  Капитал

Пощенският код на Пловдив е 4000. Този на Кошице, вторият по-големина град в Словакия - също е 4000 (с една нула отпред, както е за всички градове в страната). Това е случайно съвпадение, което едва ли някога щях да разбера, ако не ми се налагаше да пътувам от Пловдив до Кошице.

Между двата града има и още нещо общо - не са на Дунава. Но именно темата за реката направи така, че пътуване между тях да се случи. А то от своя страна направи възможна съпоставката между началната и крайната точка - Пловдив и Кошице. Оказа се, че двата града, които са вторите по важност в своите държави, споделят редица прилики.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Пощенският код на Пловдив е 4000. Този на Кошице, вторият по-големина град в Словакия - също е 4000 (с една нула отпред, както е за всички градове в страната). Това е случайно съвпадение, което едва ли някога щях да разбера, ако не ми се налагаше да пътувам от Пловдив до Кошице.

Между двата града има и още нещо общо - не са на Дунава. Но именно темата за реката направи така, че пътуване между тях да се случи. А то от своя страна направи възможна съпоставката между началната и крайната точка - Пловдив и Кошице. Оказа се, че двата града, които са вторите по важност в своите държави, споделят редица прилики.

В цялост сравнението между България и Словакия има своята историческа логика, която и до днес се отразява на развитието им. Словакия става членка на ЕС няколко години преди България - през 2004 г., и еврото е официална валута там от 2009 г.

Но Словакия стана първата от "новите" членки на ЕС, в която нахлу западната индустрия - автомобилните концерни са най-големите работодатели в страната, а това се отрази мощно на икономиката, която растеше бурно в първите десетина години след членството. България още е доста назад в това съревнование - ние още нямаме дори един автомобилен производител, което се вижда и в средната брутна заплата: за 2022 г. В България е 852 евро, докато в Словакия е 1.2 хил. евро. В същото време за България ръстът в периода 2020-2022 г. е близо 25%, докато за Словакия - едва 12%.

Затова как изглеждат българският и словашкият втор град е интересно сравнение, което успях да направя: от една страна, защото Пловдив е градът в България, който най-добре познавам, а от друга, защото няколко дни в Кошице в хода на предизборна кампания за местни избори са достатъчни да си създадеш впечатление.

За Дунава далеч от Дунава

Причината за посещението ми в Кошице, на 400 км източно от Братислава, не беше любопитство или туризъм, а избора на града за домакин на единадесетия годишен форум за държавите от Дунавския регион - структура, която обединява всички крайречни региони (14 държави, включително държави, които не са членки на ЕС) с една цел - устойчиво развитие на реката и прилежащата ѝ инфраструктура.

Кошице обаче няма нищо общо с река Дунав и Дунавския регион, а беше резервен вариант за домакинство. За 2022 г. председател на стратегията трябваше да е именно украинската страна, а форумът да се проведе в Одеса. Войната промени и тези планове.

И тъй като Кошице е най-близкият до Украйна град - едва на 100 км от границата, символично форумът бе проведен там - под украинското председателство, но със словашкото гостоприемство. Така две поредни години форумът се провежда в Словакия - веднъж през миналата годината в Братислава, когато държавата си беше и председател, и втори път - сега.

Иначе, противно на очакванията, въпреки близостта си с Украйна и въпреки че "приюти" тазгодишното издание на форума за Дунавската стратегия, Кошице не е притегателно място за бягащи от войната. Точен регистър не се води, но по думите на представителите на местните власти останалите в града украинци са "няколко хиляди". Всъщност единствените данни, които местните органи имат, са за децата, записани да учат в техните образователни структури. По техни думи има 320 деца в начални училища и 60 деца в детските градини, или общо по-малко от 400 деца.

Местните обясняват, че пристигащите от Украйна не остават за дълго в града, защото не искат да са близо до границите на собствената си държава, а предпочитат да се установяват далеч от Украйна.

Затвореният въздушен вход

Разстоянието между Кошице и Пловдив е около 1100 км. Горе-долу същото е разстоянието до Милано. Да стигнеш до италианския град от Пловдив отнема около 3 часа - 1.5 ч по магистралата и още толкова във въздуха. До Кошице обаче се стига за над 10.

Разбира се, причината е, че до Кошице, подобно на Пловдив, директни полети почти няма. От и до словашкия град има едва няколко полета на ден с дестинации Виена, Лондон, Варшава и Прага - на двете нискотарифни компании Ryanair и Wizzair, както и на Austrian Airlines и полската компания LOTT.

Така, подобно на Пловдив, самият факт че има летище, не гарантира достъпност. Но пък дава възможност за добра предизборна кампания. На 29 октомври там предстоят местни избори - градски и регионални. Кошице е обсипан с плакати на кандидатите, а повечето от тях са категорични - бъдат ли избрани, летището ще се превърне в международен вход и изход по въздух.

Приближаващите местни избори в България, които вече се усещат в Пловдив, също вероятно ще повдигнат темата за наличното, но неефективно летище край града.

Летището

Летището, също като това до Пловдив, е малко и се намира на главен път край града. За разлика от пловдивското, където транспортът продължава да е със съмнително качество и честота, пред кацащите в Кошице опциите са няколко.

Градски транспорт от и до летището има. Линия номер 23 минава на всеки половин час и отвежда пътниците до центъра на града, автобусната и жп гарата. Но не и през нощта, или иначе казано, два от общо 15-те полета на ден не се обслужват от градския транспорт.

Втората опция е такси - пред летището чакат няколко автомобила, та дори и миниван. Всички те имат фиксирана тарифа и ценоразпис, който се извисява непосредствено пред изхода. Така шансът за чужденците да попаднат на някой мним шофьор е минимален.

Има обаче и друга опция, която в България е блокирана в полза на счупения таксиметров пазар. В Кошице (както и в цялата страна) работи приложението Bolt (услуга, подобна на Uber, за използването на която в България все липсва консенсус). За по-малко от 10 минути шофьорът е пред летището, а цялото 20-минутно пътуване до центъра е само 6 евро, или два пъти по-малко от превоза с такси.

Източната словашка столица

Кошице се намира на 400 км източно от Братислава. Градът е определян за "столицата" на Източна Словакия заради развитата индустрия, както и заради социалната, образователната, здравната инфраструктура, които естествено са го е превърнали в притегателен център за хората от всички населени места в тази част на страната. Това, по което Кошице безспорно прилича на Пловдив, е синергията между култура и индустрия, която има в града.

Кошице е с два пъти по-голямо землище от това на Пловдив, от една страна, а от друга, с далеч по-малко население. Към 2016 г. то наброява 240 хил. души. Това е и една от причините в града да не се наблюдават проблеми като презастрояване, задръстване и наплив от хора, които инфраструктурата не може да поеме, както в Пловдив през последните години.

Градът със своите университети е притегателно място и за студенти. "Имаме най-различни университети - технически, медицински, ветеринарен. Много от студентите са от Южна Америка. Сигурни сте чули, че се говори на испански тук", разказва едно младо момиче, което живее в Кошице. Самата тя не знае в какво се корени интересът им към града.

Туризъм, но не в града, а в региона

Въпреки че по думите на местните градът е туристическа дестинация, особено през лятото, разхождайки се из центъра, е трудно да се повярва. Надписи на английски или пък на друг език, различен от словашкия, няма, няма указателни табели за забележителностите, информационно туристическо бюро или каквито и да било магазини за сувенири, които обикновено са знак, че има туристи.

Кошице обаче изостава от Пловдив в нещо важно. Въпреки че градът става Европейската столицата на културата шест години преди Пловдив - през 2013 г., той не може да достигне същите числа на туристи, с каквито Пловдив може да се похвали.

В словашкия град се забелязва сравнително константно число на туристите ежегодно с минимално увеличение - от 220 хил. през 2013 г. до 240 хил. посетители през 2019 г. (колкото е населението на града). В същото време през 2019 г. Пловдив е посетен от близо 290 хил. души, половината от които чужденци, и е отчетен ръст с близо 6% спрямо 2018 г. За 2022 г. прогнозите са, че в резултат на силното фестивално лято в Пловдив градът ще може да достигне същите стойности и дори да ги надмине.

Справка в интернет всъщност показва, че не градът е толкова притегателен, а регионът, като по-малко от 50% от всички, пътуващи към тази част на Словакия, посещават Кошице

Градоустройството

В града няма централна пешеходна улица, но т.нар. Hlavna ulica и няколко прилежащи ѝ улици оформят Стария град. Така на практика коли, колела, трамваи, автобуси и хора се движат навсякъде заедно в туристическата част на града и по всичко изглежда, без да си пречат. Причината е, че има място за всички. Тротоарите са достатъчно широки, а велоалеите също, като са направени от двете страни на улиците, така че всеки да се движи в своята посока.

Прави впечатление, че повечето автобуси и трамваи в Кошице са видимо нови и бърза справка в интернет показва, че в предишния програмен период за града със средства по европейски програми са закупени над 30 нови трамвая за около 45 млн. евро, както и 20 автобуса. Това за момента остава предизвикателство за Пловдив, където градският транспорт е поверен на частни фирми, които не могат да се възползват от европейските фондове. А само за последните две години от общинския бюджет и от държавния бюджет са разходени близо половината от стойността на трамваите - 40 млн. лв. за компенсиране и субсидиране на частните фирми, предоставящи услугата.

Друго нещо, което прави впечатление, е зеленината. Центърът е обграден от няколко големи парка, а всяко свободно пространство - от трамвайните линии до покривите на сградите, е облагородено и добре поддържано с цветя и дървета.