Златните заплати на Челопеч

На малката средногорска община могат да завидят много от големите и "богати" областни градове

Модерната сграда на община Челопеч
Модерната сграда на община Челопеч
Модерната сграда на община Челопеч    ©  Надежда Чипева
Модерната сграда на община Челопеч    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Средната заплата в Челопеч е най-високата в страната.
  • Селото видимо върви в правилната посока с реновирани улици и тротоари, социални придобивки, културни и спортни мероприятия.
  • Местната администрация планира да строи нов квартал и да привлича млади хора, както и да насърчава предприемачеството.

Точно 2628 лв. е най-високата средна брутна месечна заплата на общинско ниво в България за 2020 г. Немалко очакват да прочетат, че става дума за Столичната община или друга в големите регионални центрове като Пловдив или Варна, но ще бъдат разочаровани. Общината първенец се намира в София-област и се състои от едно-единствено населено място с население едва 1776 души според данни от януари 2021 г.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Средната заплата в Челопеч е най-високата в страната.
  • Селото видимо върви в правилната посока с реновирани улици и тротоари, социални придобивки, културни и спортни мероприятия.
  • Местната администрация планира да строи нов квартал и да привлича млади хора, както и да насърчава предприемачеството.

Точно 2628 лв. е най-високата средна брутна месечна заплата на общинско ниво в България за 2020 г. Немалко очакват да прочетат, че става дума за Столичната община или друга в големите регионални центрове като Пловдив или Варна, но ще бъдат разочаровани. Общината първенец се намира в София-област и се състои от едно-единствено населено място с население едва 1776 души според данни от януари 2021 г.

Тя е Челопеч, а данните обяви през април тази година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) като част от инициативата му за разпространение, визуализация и анализ на общински данни "265 истории за икономика". Всъщност малката община е на първа позиция по показателя за брутно месечно възнаграждение за поредна година. През 2017 и 2019 г. то е било съответно 2178 и 2431 лв., като се наблюдава ръст с 20% за три години, или точно 450 лв.

В стремежа си да разбере на какво се дължи тази странна за някои аномалия "Капитал Градове" посети малката община и се срещна с кмета ѝ и жители, за да разбере как живеят хората там.

Малките са първи

Освен Челопеч в топ 10 на общините с най-високи средни брутни заплати в страната за 2020 г. влизат още Козлодуй (2336 лв.), Пирдоп (1936 лв.) и Раднево (1913 лв.), съответно на втора, трета и четвърта позиция. Гълъбово (1830 лв.), Девня (1745 лв.), Елин Пелин (1638 лв.), Панагюрище (1528 лв.) и Божурище (1540 лв.) се нареждат от шеста до десета, като очакваният първенец, Столичната община (1913), е на пета.

Оказва се, че грешката е вярна и е напълно логично малки общини да са на първите позиции. Причината е във факта, че на територията си имат големи работодатели от добивната и свързаната с нея преработваща промишленост, а в други - предприятия от енергийния сектор. Заплатите в тези компании са традиционно по-високи от средните за страната и благодарение на това общините от Средногорието например се изстрелват на предните позиции по заплащане.

В Челопеч работодателят, променящ картинката, е златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" с приходи за 2021 г. в размер на над 530 млн. лв., а в съседната община Пирдоп това е медодобивната "Аурубис" с приходи над 6.6 млрд. лв., като компанията е номер едно в страната по приходи за втора поредна година в класацията "К100" на "Капитал". Всъщност и другата съседна община на Челопеч, но на запад - Мирково, има на територията си голямо медодобивно предприятие - "Елаците-Мед", което дори е с приходи над 773 млн. лв. за 2021 г. Причината община Мирково да не присъства сред първите 10 е поради факта, че тя не присъства изобщо в класирането на ИПИ. Това се дължи на факта, че Националният статистически институт (НСИ) не е публикувал данни за броя на наетите и заплатите в нея, тъй като данните "са конфиденциални спрямо правилата за статистическа тайна в Закона за статистиката", обявяват на сайта си от ИПИ. Въпреки това очакванията са Мирково да е сред лидерите

На село най ми е добре

В представата на повечето любители на живота в големия град българските села са неуредени, запуснати, с разбити или липсващи улици, обрасли с треволяци. Село Челопеч обаче е на светлинни години от това описание. Асфалтирани улици с гладък асфалт, достъпни и чисти тротоари, контейнери и кошчета за боклук се срещат достатъчно често, арсенал от над 780 камери за видеонаблюдение, голям и просторен парк с кътове за отдих в центъра на селото, нова и модерна сграда на местната общинска администрация.

Всъщност селото невинаги е изглеждало по този начин. Човек може да разбере колко драстична е промяната, ако отвори опцията Street View в Google Maps и потърси Челопеч. Тъй като шофьорите на Google Street View са посетили селото два пъти през около 10 години (март 2012 и юли 2022 г.), при "разходката" в центъра можете да се види огромната разлика в стил "преди и след". Красивата пешеходна алея някога е била улица и мръсен, неугледен площад. Началното училище е имало стар облик преди десетилетие, а след него сега има спортен център и множество игрища около сградата му. Още по́ на североизток се вижда поляната, върху която днес има изграден голям учебен полигон, който се използва от местния детски клуб по приложно колоездене.

През целия път във виртуалната ви разходка се виждат улиците и тротоарите, преди те да бъдат реновирани до сегашното им състояние. Осезаемата промяна в Челопеч по думите на кмета инж. Алекси Кесяков е започнала след 2008-2009 г. Той самият е кмет от 2003 г.

По силата на концесионния договор и Закона за концесиите общината, на чиято територия се намира рудникът, получава 50% от концесионното възнаграждение. Така по-сериозната сума, която Челопеч получава, е от около 2009 г., когато "вече бяхме изчистили задълженията (на общината - бел. ред.) и си бяхме стъпили на краката", както уточнява Кесяков. Малко по малко парите започват да се влагат в инфраструктура и за социални и културни дейности.

За 2022 г. сумите, предназначени за общината, по концесионното възнаграждение са в размер на почти 7.3 млн. лв. Отделно DPM се е ангажирало годишно да дарява на местната администрация допълнително около 450 хил. лв., които тя разпределя основно за инфраструктурни проекти и около 50 хил. лв. за културно-спортни мероприятия.

С тези суми и приходите от данъци и останалите общински дейности, както и с остатък от предходни години общият бюджет на община Челопеч за настоящата година е над 23 млн. лв. За сравнение - изкуствено създадената през 1987 г. община Родопи край Пловдив разполага с малко над 44 млн. лв. при население над 30 хиляди души според данните от преброяването през 2011 г.

Най-богати ли са челопечани?

От кмета Кесяков и председателя на общинския съвет в Челопеч Димитър Въжаров "Капитал Градове" разбра, че в DPM работят около 160 души от общо около 1100 мъже и жени в трудоспособна възраст. Има жители на общината, които работят и в съседните предприятия "Аурубис" и "Елаците-Мед", но не толкова много. По думите на инж. Кесяков стартовото възнаграждение в DPM за подземен работник е около 1500 лв. и може да достигне до 6-7 хиляди лева.

Благодарение на тези стойности се дължи според него изкривяването в статистиката и нареждането на малката община на челното място по средна работна заплата в страната. По думите му, ако се изключат възнагражденията на работещите в DPM, средната работна заплата не би била повече от 1100 - 1200 лв. Това всъщност също не е ниска стойност. Средната заплата за 2020 г. в т.нар. индустриално сърце на страната, Пловдив, е малко над 1200 лв., а там бизнесът и икономиката са развити всестранно. Според Кесяков в общината и региона има предприятия - подизпълнители на големите злато- и медодобивни гиганти, които също дават немалки възнаграждения, макар и не толкова високи като DPM.

Ако приемем, че заплатите на жителите на малката община не са ниски, идва логичният въпрос дали тези хора имат места, където да ги харчат. Логично е при високи доходи потреблението да е засилено. В това отношение Челопеч има да наваксва, тъй като, ако изключим около 10 не особено големи магазина и три заведения, жителите му нямат много възможности за харчене на пари.

В едното от заведенията, нещо като барчето на селото, работи завършила училище през тази година млада дама от Чавдар, която пожела да не се представя. Според нея хората и най-вече младите няма къде да излизат и да прекарват времето си в Челопеч. Почти същото е и в нейното село и разказа, че с връстниците си редовно ходят до Пирдоп, който е на около осем километра от Челопеч.

Друга дама, която работи като търговски представител на захарни изделия и отговаря за региона, потвърди, че масово хората пътуват до Пирдоп, ако желаят да прекарат времето си с приятели или да се забавляват. Големи магазини има в новопостроения ритейл парк в началото на града, където има клон на една от големите хранителни вериги и множество магазини, които не могат да бъдат открити по малките населени места като Челопеч и Чавдар.

Според младата дама от Чавдар за забавления като кино и концерти младите хора ходят до столицата, тъй като наблизо няма такива места.

Насърчаване на частното предприемачество

Като всяка малка община с един преобладаващ икономически сектор Челопеч се нуждае от насърчаване на частното предприемачество. Според кмета Алекси Кесяков един от основните проблеми на общината е "липсата на сериозна частна инициатива". В селото няма хотели и места за настаняване, както и хубав голям ресторант.

Тъй като след време, което никой не може да каже със сигурност кога ще е, рудникът ще бъде изчерпан, а така основното препитание и източник на парични потоци за жителите и общината ще отпадне, Кесяков желае да се мисли в перспектива от местната администрация.

Разказва, че DPM също мислят в тази насока и че от дружеството стимулират частния бизнес, като го финансират с 50% техни средства, а банка партньор - с останалите 50% процента от необходимите средства за започване на собствен бизнес. Основните условия са да създава нови работни места и да не е свързан със златодобивната индустрия. Кесяков допълва, че благодарение на високите заплати в рудника и останалите големи предприятия в региона, както и уредената община много външни хора желаят да се преместят да живеят в Челопеч.

Търсят се новите челопечани

Община Челопеч има идея, която е започнала да осъществява преди пет години.. Желае да създаде нов квартал, в който да изгради цялата инфраструктура и да го насели със семейства, които желаят да се преместят да живеят в селото, а желаещи има и селото вече отеснява. За целта от години изкупува земя, като нейното предназначение ще бъде променено.

Освен хората, които идват и сами купуват земя, за да построят къщите си, по идея на Димитър Въжаров освен инфраструктурата в новия квартал общината желае да изгради около 40 еднофамилни къщи на част от купената земя. След това ще ги отдава под наем на млади семейства, които се преместят в Челопеч. След 10 - 15 години ще им ги прехвърля за това, че са се установили в селото. В момента това се проучва дали юридически може да се осъществи. По думите на кмета Кесяков един такъв нов квартал ще струва на общината между 2 и 4 млн. лв. собствени средства, като крайната сума зависи от нивата на инфлацията. Според него до четири-пет години идеята може да се осъществи.

Общината се опитва да стимулира и раждаемостта в селото. За целта при раждането на дете родителите получават между 500 и 1000 лв. еднократна финансова помощ за посрещане на първоначалните им нужди.

Придобивките на Челопеч

В Челопеч има основно училище до 7 клас с около 220 учещи в него деца, частна езикова гимназия до 12 клас с около 180 ученици, а детската градина е със 130 деца, разпределени в три групи, както и по една яслена и предучилищна група. В тях учат деца не само на жители на селото, а и от съседните населени места.

Малката средногорска община разполага още с читалище, пенсионерски клуб, а в споменатия спортен комплекс е изграден и рехабилитационен център с кинезитерапевт. Местната администрация в момента изгражда и солна стая в сградата на детската градина, тъй като "се оказва, че има немалко деца с дихателни проблеми", по думите на кмета Кесяков.

Общината разполага и стопанисва собствена хижа в подножието на връх Мургана, както и е изградила край близкия язовир "Качулка" парк със сцена и амфитеатрално разположени седящи места за 800 души. Там се провеждат концерти, фолклорни и певчески фестивали, народни борби и международен рок фест.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    popopo avatar :-|
    popopo
    • + 1

    А защо никой не коментира, че от Горна Малина до Копривщица / Общини Мирково, Челопеч, Чавдар, Златица, Пирдоп, Антон и Копривщица / са поне 7 общини, които могат да са една община.
    С поне 5 ПЪТИ по-малка администрация и по-малко разходи.
    И защо Цоло Вутов не дава на статистиката да даде информация за община Мирково. Има информация за Челопеч = ДПМ, за за Мирково = Елаците мед няма.
    Защо?
    А могат Цоло Вутов и Иван Пилето да си мерят златните кюлчета, които дават на ББ?

    Нередност?
Нов коментар