Ремонтът на жълтите павета
На места новоремонтираните павета са с над 3 см фуги вместо с предвидените по класическата технология до 5 мм
На места новоремонтираните павета са с над 3 см фуги вместо с предвидените по класическата технология до 5 мм    ©  Цветелина Белутова

След жълтите павета и площад "Ал. Невски" ще се ремонтира по същия начин

Всичко в ремонта е сбъркано: от предвидената технология, сметки за преминаващи 50 коли на ден, през изпълнението и надзора

На места новоремонтираните павета са с над 3 см фуги вместо с предвидените по класическата технология до 5 мм    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Всичко в ремонта на жълтите павета е сбъркано: от предвидената от проектанта технология, сметки за преминаващи 50 коли на ден, през изпълнението и надзора.
  • Проектът за 14 млн. лв. без ДДС включва и пренареждане на паветата около пл. "Александър Невски", което предстои да се случи.
  • А общината гони срокове, за да не изгуби средствата от ЕС, и ще бърза още повече.

До 50 коли на ден. Такова натоварване е било заложено за бул. "Цар Освободител" в проекта за ремонта на жълтите павета, който приключи със скандал преди месец. И без да е броил трафика, всеки знае, че 50 коли минават пред парламента дори в рамките на минути. Но общината и проектантът не мислят така, а изпълнителят и надзорът следват сляпо заданието.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Всичко в ремонта на жълтите павета е сбъркано: от предвидената от проектанта технология, сметки за преминаващи 50 коли на ден, през изпълнението и надзора.
  • Проектът за 14 млн. лв. без ДДС включва и пренареждане на паветата около пл. "Александър Невски", което предстои да се случи.
  • А общината гони срокове, за да не изгуби средствата от ЕС, и ще бърза още повече.

До 50 коли на ден. Такова натоварване е било заложено за бул. "Цар Освободител" в проекта за ремонта на жълтите павета, който приключи със скандал преди месец. И без да е броил трафика, всеки знае, че 50 коли минават пред парламента дори в рамките на минути. Но общината и проектантът не мислят така, а изпълнителят и надзорът следват сляпо заданието.

Всъщност това до известна степен е повторение на фиаското с ремонта на "Графа". В изпълнението и на двата проекта има много прилики - проектантът е един и същ (бюро АДА на арх. Иво Пантелеев), строителният контрол - също ("Проджект надзор София"), а изпълнението (дали от "Джи Пи груп" или "Трейс") е все така лошо.

На всеки ред - грешка

За ремонта на жълтите павета се оказва, че процесът е сбъркан на всички възможни нива:

  • Общината не се е интересувала какво и как иска да бъде направено
  • Проектантът е използвал очевидно неподходяща технология с грешни сметки.
  • Самото изпълнение на ремонта също е лошо.
  • Експерти въобще не са питани - а все още има хора, разбиращи от паваж, чиято история започва от Школата за павьори в с. Дивля, Радомирско.
  • Строителен надзор въобще не личи да е осъществяван.

А още по-лошата новина е, че това е само началото: предстои и ремонт на по-големите участъци, които са включени в проекта за т.нар. Зона 4 (наречена иронично или не "Златна София"), като най-знаков е площад "Александър Невски". И там се предвижда пренареждане на старите гранитни павета, които подобно на жълтите са декларирана културна ценност.

Любопитното тук е, че общината изненадващо реши да преработи проекта през 2020 г. и включи въпросното пренареждане - преди се предвиждаше поставяне на гранитни плочи (като тези по "Графа") и премахване на паважа. Но на база изпълненото досега изглежда все по-сигурно, че ще се случи същото - огромни фуги, потънали и липсващи павета и въобще унищожаване на още един символ на София.

Кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на общинския съвет Георги Георгиев вече заявиха, че не са доволни от резултатите при жълтите павета. Георгиев обясни, че ремонтираният участък струва 206 хил. лв., като общината вече е глобила "Трейс груп холд" със 100 хил. лв. И заяви, че всички по веригата ще понесат отговорност, като "нито един лев от парите на софиянци не е платен и няма да бъде платен, докато пътната настилка не бъде завършена качествено". Същото впрочем се говореше и след ремонта на "Графа" преди няколко години.

Но се пропуска това, че самата община е част от тази "верига", а препоръката на експерти е една и съща: "следващия път извикайте някой, който разбира, да ви обясни". Както и че за усвояването на парите от ЕС, с които се финансира ремонтът, има срок - и той е до март 2023 г.

За обновяване на градския център (условно "Графа" и пл. "Александър Невски" с жълтите павета) са дадени общо 46 млн. лв. от еврофондовете. Опасността София да загуби "безплатните" пари по оперативната програма "Региони в растеж" обаче вече е съвсем реална и дори бе потвърдена от регионалният служебен министър арх. Иван Шишков (виж интервюто с него тук).

Питай павьора

Всичко тръгва от начина, по който общината работи - "на парче", без внимание към детайла, без отношение към града. Първо, тя е трябвало да вземе предвид това, че ще се ремонтира паметник на културата, както и да проучи как е правен паважът навремето и по каква технология, така че да не "мърда" до ден днешен въпреки огромния автомобилен трафик, който се е появил в последствие, коментира за "Капитал" инж. Атанас Гиздов, управител на основаната през 1988 г. фирма СУКМО, с опит с полагането на паваж пред Националния исторически музей, както и пред парламента в Братислава (цялото интервю с него за това какви са грешките и как се правят павета четете тук).

Той обяснява, че "Трейс" са се допитали до него за помощ, искали са му оферта, но после така и не са се обадили. Според него общината трябва да включва при подобни дейности експерти, разбиращи от тази дейност. Гиздов признава, че не са останали много павьори, някога обучавани в школа за павьори в село Дивля, но със сигурност има такива, наследили знанието, които разбират технологията и работят качествено. Проблемът е, че никой не ги търси.

На същото мнение е и арх. Антонова от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). "Според мен трябва да се обучат хора как да работят с паважа, защото той изисква поддръжка - периодично пренареждане. Защо не се създаде такава бригада към Столичната община, както и в други градове, където има павирани улици? В миналото е имало много добри павьори, още ги има, макар и малко. Това е умение, което ще продължи да бъде търсено, и затова занаятът трябва да бъде продължен. Паважите в София са редени от майстори от село Дивля, Радомирско, и вероятно тези знания са живи все още", коментира тя за "Капитал".

Грешни сметки, лош ремонт

Избраната технология за пренареждането на жълтите павета обаче не е съгласувана с експерти (навремето е имало Наръчник за редене на павета, както и подробно описание на начина на работа с павета, публикуван в годишната отчетна книга на кмета инж. Иванов от 1937 г.).

Тя е описана от проектантското студио АДА на арх. Иво Пантелеев, който преработи проекта си през 2020 г., след препоръки на главния архитект. Това, което прави впечатление, е, че при частта с пренареждането на жълтите павета изчисленията са за "леко автомобилно движение" с "оразмерителна интензивност на движението 50 ОА/ден". Арх. Иво Пантелеев не отговори на обажданията на "Капитал", за да даде обяснение какво се има предвид под съкращението ОА. От "Трейс груп холд" обаче обясниха за медиата, че "приложената технология е основно за леко и пешеходно движение - максимум до 50 МПС на ден, включително аварийни автомобили, а не както е сега, хиляди автомобили на денонощие".

Според арх. Антонова от НИНКН в проекта е предвидено леко натоварване и вероятно това са показали проучванията. "Ако сега се твърди, че натоварването всъщност е по-интензивно и това е причината за деформациите, то вероятно не са направени коректни проучвания", казва тя. Впрочем от така разписания проект излиза, че натоварването пред Народното събрание и това около църквата "Александър Невски" е едно и също - тоест "леко". В същото време е факт, че "старите" жълти павета (от 1908 г.) са преживели огромна промяна в натоварването за столетие, че дори са издържали и преминаване на танкове с тежки вериги. Но все пак не са пропаднали. Сегашният ремонт реално е първото им мащабно пренареждане, откакто са положени.

Така че със сигурност голяма роля за последвалите фалове е изиграла именно избраната технология. От "Трейс" обясняват, че в началото на XX век жълтите павета са редени върху пясъчна възглавница, без свързващ елемент, докато от фирмата са следвали заданието на АДА и първо са направили здрава основа от трошен камък и след това са положили изравнителна пясъчна подложка.

Освен това технологията в проекта на АДА позволява при нареждането на паветата да се оставят до 10 мм фуги (на места обаче стигат и 30 мм след ремонта), докато инж. Гиздов е категоричен, че това е твърде много. Той описва накратко как се работи с паваж: "Основата, върху която се реди, е пясък, който не трябва да е по-дебел от 3-4 сантиметра максимум, за да може, като се уплътни, да няма условия да пропада. По-дебела пясъчна подложка е гаранция това паве да плува. Подрежда се паважът, опесъчава се догоре с фин пясък, при условие че фугата е не повече от 5 мм. След това се вкарва валяк, който минава цялата настилка, но без да пуска вибрация. Той подравнява паважа. След това пак се опесъчава, защото фугите поемат пясъка. След това валякът се пуска да валира вече с вибрации и се опесъчава непрекъснато, докато пясъкът потъне във фугите. След това се полива обилно с вода, която уплътнява пясъка във фугите и чак тогава участъкът се пуска." Почти нищо от това не е направено сега.

Според "Трейс груп холд" "всички опити да се реализира "автентичната технология", описана в заданието, ще бъдат неефективни и ще доведат до същите проблеми. От фирмата считат, че е необходимо проектанти и експерти да предложат нейната промяна, като казват, че са готови да изпълнят модерни технологии, които се използват при реставрирането на културни ценности.

Бързата работа - срам за майстора

Друг проблем са сроковете. Общината има време до март 2023 г. да е готова с всички ремонти, включително зоната пред пл. "Александър Невски", а предвид идващата зима това се превръща в трудна задача и води до опасността всички пари (защото отпуснатото финансиране е едновременно за двете зони) да бъдат загубени. Ремонтът на Зона 4 веднъж вече беше прекратяван през 2018 г. - когато беше спечелен от "ПСТ груп", но впоследствие некачествено изпълнен. Общината все пак разплати на ПСТ 4.6 млн. лв. за свършеното тогава. После изненадващо главният архитект нареди преработване на проекта на арх. Пантелеев и това отне време до октомври 2020 г. Така чак през пролетта на 2022 г. София обяви обществената поръчка за ремонта на площад "Александър Невски" (за 16.5 млн. лв с ДДС), както и на улиците "Шишман" и "Шести септември" за общо 5.3 млн. лв с ДДС. Договорите бяха сключени през лятото.

"Този търг за ремонта на паветата се точи 3-4 години. И изведнъж се казва, че за три месеца трябва да го направим. За да се направи качествена настилка, трябва време. Един павьор за ден може да направи хубав паваж 7-8 кв.м и това трябва да съответства на подобаващо заплащане. Така става дълготраен. Когато прави 10-12-15 кв.м на ден, както чувам, че се хвалят, това е гарантирана некачествена работа", коментира инж. Гиздов.

Той препоръчва още да се започне с експериментален участък от 100-200 кв.м, преди да се премине към мащабния ремонт, за да може общината да изпробва предварително технологията. "И там се доуточнява всичко, което предполага добра направа на паважа. А тук навсякъде със сигурност има пропуски - къде от незнание, къде заради някаква друга причина", казва той.

И преди София си е навличала проблеми с паветата - такъв пример е ремонтът на бул. "Дондуков" преди четири години, където има същите вълни и дупки, а изпълнител отново е "Трейс". Заради големите фуги там общината е спестила и от паважа, казват експерти - на същата площ са сложени по-малко павета за сметка на пясъка. Същото сега се е случило и с жълтите павета. От НИНКН пък обясниха, че управляващите са уверили, че ще запазят паважа на склад и след време, когато центърът стане пешеходна зона (което за момента е сферата на мечтите), паветата ще бъдат върнати.

Заради тези и още много провали общината уж започна да внимава с ремонтите. А вероятна причина за забавянето на този на пл. "Александър Невски" и ул. "Шишман" беше това, че кметът Фандъкова не искаше изпълнението да започва точно преди местните избори през 2019 г. Но сега общината сама падна в своя капан. Отново предстоят избори след година. Разликата е, че финансирането, без което не може, е в опасност, а това изкарва наяве много плуващи павета.

Кога паветата стават "ценност"

Краткият отговор е - прекалено късно и малко "след дъжд качулка". От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) започват процедура по деклариране, след като общината започва да ремонтира зоната около Руски паметник през 2014 г. "Голяма част от паветата там вече бяха премахнати, получихме и сигнали от граждани в защита на паважите", разказва арх. Антоанета Антонова от НИНКН. Оказва се, че е запазена и издадената през 30-те години на миналия век Наредба, която регламентира по какви начини и по каква технология да редят паветата и бордюрите. На нейна база, както на още много други архивни документи и анализи, започва процедурата.

При ремонта Руски паметник паважите все още не са били декларирани като недвижима културна ценност и затова от НИНКН не са имали законово основание да настояват да бъдат запазени. Същото важи и за участъци от бул. "Прага" и бул. "Дондуков", за които Столична община също е имала готови проекти. "При ремонта на бул. "Дондуков" не успяхме да се преборим и част от паважа беше заменена с асфалт.



Водихме разговори и общината пое ангажимент, че след време, когато транзитното движение бъде изнесено и районът на идеалния център стане пешеходна зона, паветата ще бъдат върнати. Доколкото знам, те се пазят на склад", разказва още арх. Антонова. Съдейки по това с какво желание и скорост общината се опита да превърне (но не успя) и малката "Съборна" в така мечтаната пешеходна зона, това със сигурност няма да се случи в обозимото бъдеще.

Единствено при ремонта на бул. "Македония" през 2021 г. паважът е с влязъл режим на опазване и паветата са съхранени. Режимите за опазване са важни, защото определят какво може и какво не може да се прави с всички исторически паважи до 1944 г. - и жълтите, и гранитните заедно с гранитните им бордюри. Целта е да бъдат запазени в автентичния им вид. Така например по жълтите павета не бива да се допуска да преминават тежки машини, макар че това реално се случва. Но процедурата все още не е свършила - за да осигурят постоянна защита на жълтите павета, предстои НИНКН да предостави окончателен статут с режим за опазване. "Преди това е необходимо да бъдат направени още по-подробни проучвания и да се издири цялата архивна документация. След анализа ще може да се реши кои от павираните улици или части от улици да придобият постоянен статут", казва арх. Антонова.

Защо общината реши, че ще ремонтира центъра?



През 2010 г. кметът Йорданка Фандъкова и ГЕРБ като цяло разбира, че може да кандидатства за европейско финансиране, като представи проект за цялостно обновяване на градския център. Две години по-късно, под ръководството на тогавашния главен архитект Петър Диков центърът на София е разделен на четири зони, за които са обявени конкурси за идейни проекти. Събрани са предложения на различни архитектурни бюра и с класираните на първо място след това са подписани договори за изготвянето на работни проекти.

Две от четири позиции - Зони 2 и 4, или практически всички сегашните ремонти, бяха спечелени от архитектурната агенция на арх. Иво Пантелеев "А.Д.А". Архитект Пантелеев се оказва също така част от екипа, който през 2011 г. пише заданието за изработване на Подробен устройствен план за зоните на въздействие в центъра на София, а впоследствие бюрото му печели конкурса за идеен проект за същите тези зони и му е възложена задачата да го осъществи. В това конкурентите виждат нечестно предимство.

А идеите за зони 1 и 3 (бул. "Евлоги Георгиев" в частта около Националния стадион "Васил Левски" и бул. "Цар Освободител" в частта около Царския дворец и Народния театър "Иван Вазов") въобще не стигнаха до реализация. За зоната около Двореца беше избран проект, който предизвика обществено недоволство и Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община прецени, че просто ще го прекрати. Същото се случи с проекта за бул. "Евлоги Георгиев", където трябваше да се направят допълнителни платна за автомобилно движение и да се повдигне нивото на Перловска река. Общината се отказа и от тези решения.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bogomogo avatar :-|
    bogomogo

    София е, може би, най- грозната европейска столица, без дори да споменаваме качеството на живот ( инфраструктура, въздух, транспорт). Всъщност е чудесно олицетворение на това, което представлява РБългария.
    Заповядайте в България, при нас е мръсно, грозно, корумпирано,цари пълен хаос и никой не знае кой е виновен.

    Нередност?
  • 2
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Но Фандъкова никога не е отговорна за нищо!

    Нередност?
  • 3
    lgrozeva avatar :-|
    Лили

    Няма ли как да предявим групов иск към общината и да я осъдим за нанесени щети? Аз вече съм толкова гневна от това безпардонно съсипване, лакомия и безхаберия че искам хора по затворите.

    Нередност?
Нов коментар