В дигитален двойник на София се тестват градски политики, базирани на big data

Проектът Urban Data Space събира данни от бизнеса, гражданите и общината и може да е полезен както за по-умното управление на градовете, така и за бизнес решения

Пространството от данни за градска среда Urban Data Space ще позволи събирането, обработката, обобщаването и споделянето на данни за града и региона в доверена и сигурна среда
Пространството от данни за градска среда Urban Data Space ще позволи събирането, обработката, обобщаването и споделянето на данни за града и региона в доверена и сигурна среда
Пространството от данни за градска среда Urban Data Space ще позволи събирането, обработката, обобщаването и споделянето на данни за града и региона в доверена и сигурна среда    ©  Shutterstock
Пространството от данни за градска среда Urban Data Space ще позволи събирането, обработката, обобщаването и споделянето на данни за града и региона в доверена и сигурна среда    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Първото пространство от градски данни към института GATE си поставя за цел развитие на нови бизнес модели и подобряване на услугите в града
  • Идеята е в споделянето и ползването на данни да се включат колкото може повече компании, общини, неправителствени организации, граждани
  • Цифровото копие на града позволява разиграването на сценарии и симулации за нови управленски решения

Представете си колко щеше да е различен животът ни, ако имахме информация, която ни помага да взимаме по-бързо и лесно решения в ежедневието си. Понякога става въпрос за съвсем базови неща - например, ако знаем каква е реалната картина на трафика в София в момента (градски транспорт, ремонти, автомобилен трафик, таксита), можем да избегнем задръстванията и да изберем най-екологичния и бърз маршрут. Ако институциите пък имат и анализират тези данни, дори могат да спасяват животи - например, ако линейката успее да пристигне една минута по-рано. Друг пример са данните от болниците: ако те споделят как лекуват хора със сърдечни заболявания - с какви лекарства, какви са наблюденията във времето и т.н., то по-лесно могат да се открият взаимовръзки и да се направят прогнози какво е най-ефективното лечение.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Първото пространство от градски данни към института GATE си поставя за цел развитие на нови бизнес модели и подобряване на услугите в града
  • Идеята е в споделянето и ползването на данни да се включат колкото може повече компании, общини, неправителствени организации, граждани
  • Цифровото копие на града позволява разиграването на сценарии и симулации за нови управленски решения

Представете си колко щеше да е различен животът ни, ако имахме информация, която ни помага да взимаме по-бързо и лесно решения в ежедневието си. Понякога става въпрос за съвсем базови неща - например, ако знаем каква е реалната картина на трафика в София в момента (градски транспорт, ремонти, автомобилен трафик, таксита), можем да избегнем задръстванията и да изберем най-екологичния и бърз маршрут. Ако институциите пък имат и анализират тези данни, дори могат да спасяват животи - например, ако линейката успее да пристигне една минута по-рано. Друг пример са данните от болниците: ако те споделят как лекуват хора със сърдечни заболявания - с какви лекарства, какви са наблюденията във времето и т.н., то по-лесно могат да се открият взаимовръзки и да се направят прогнози какво е най-ефективното лечение.

Главно действащо лице тук е изкуственият интелект (или по-точно machine learning), който може да обработи тези данни, да ги анализира и обобщи.

Това е мисията на Института GATE към Софийския университет - българският хъб на IDSA (International Data Spaces Association), който работи в посока използване и споделяне на данни както от бизнеса, така и от обществено значими области. Те могат да послужат както и на бизнеси в различни сектори, така и на общините и държавата за воденето на политики, базирани на решения. Ползите за градовете пък могат да са огромни - вероятно заради това първо стартира и първото пространство от данни за градска среда Urban Data Space. Пилотно, София дори си има вече дигитален двойник, благодарение на който могат да се разиграват различни сценарии, за да се решават основни проблеми като липса на места в детски градини и качество на въздуха (виж по-долу).

"На 9 ноевмри инициираме старта на първото пространство за данни в България. В него членуват вече Overgas, Национален статистически институт, Сдружение "Данни за Добро", Софияплан и др. Те са собственици, генератори и оператори на данни, и са отворени за нови бизнес сценарии за работа. Имаме и технологични компании, които имат интерес. Тоест разполагаме със спектър от различни организации, които вярват в това и се надявам, че ще има все повече организации, които ще искат да се включат. Така ще имаме много повече и по-добри сценарии, по които да работим съвместно и да видим полза", коментира за "Капитал" проф. Силвия Илиева, директор на GATE.

Не може да се докосне, но може да се усети

Пространството за данни е изцяло виртуално - в него могат да се се включат всякакви организации, включително и гражданите. Всеки, който е собственик на данни, се грижи да ги съхранява и защитава, а когато те са част от това пространство, важат определени правила - договори за това кой, при какви условия, за колко време би могъл да ги използва. Ако иска, собственикът може и да отвори данните си. Така пространството комбинира отворени, но и частни и затворени данни.

"Компаниите за комунални услуги, които предлагат ток, газ, вода са наш най-естествен партньор и участник. Те могат да бъдат и в различна роля - един може да е собственик на данните, друг да е доставчик. Естествено, има и ползватели", обяснява проф. Илиева. Суверенитетът на данните ще се гарантира, като идеята е в пространството да има данни от цяла България. Вече фирми от цялата страна, както и община Габрово са заявили интерес да се включат.

Проектът "Големи данни за интелигентно общество" (GATE) се финансира с 30 млн. евро по програма "Хоризонт 2020" и по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Дигиталният двойник на София

Институтът работи и върху "дигитален двойник" на София - цифрово копие на това, което се случва в града, което включва всички процеси и явления в него. Той позволява разиграването на сценарии и симулации - например, ако общината иска да изпробва дали ще сработи дадено решение. Фокусът на "дигиталния двойник" е бил върху два столични проблема:

  • Достъпът до детските градини

Поставената цел е да се каже колко от децата имат възможност да посещават детска градина, която се намира в рамките на 10 минути пешеходно разстояние, на база концепцията "10-минутен град", която общината може да въведе. Взети са данни от Националния статистически институт (НСИ), които показват къде живеят деца, каква е тяхната възраст, като са "извадени" само тези, които са на подходящата възраст. "Прилагаме генетичен алгоритъм, тоест изкуствен интелект, и виждаме колко деца остават необхванати от детските градини, ако се приложи това изискване за 10 минути пешеходно разстояние", разказва проф. Илиева.

Така например ако неприетите деца миналата година са били 11 хиляди, то с това условие стават над 25 хиляди или близо двойно повече. Което пък значи, че голяма част от трафика се генерира, защото повечето родители карат децата си до градините. "Вие генерирате трафик, губите време, а освен това с наплива от прииждащите от други квартали се нарушава инфраструктурата на някой квартал, който иначе е добре организиран. Така че това е един проблем, който сме започнали, в който сме интегрирали данни от различни източници", казва директорката на GATE.

Същият този механизъм може да се приложи за училища, болници, спирки на градски транспорт. Отделно от това може да е полезен и за бизнеса, който може да взима решения къде да отвори офис или склад на база на подобни данни, като могат да се приложат и различни показатели като близост до публичен транспорт, зелени площи и др.

  • Чистотата на въздуха

От октомври в София работи лабораторията в градска на GATE в район "Лозенец". В целия район са разположени сензори, които мерят различните замърсявания, вкл. шума, както и брой пешеходци на кръстовищата. Информацията се допълва и от дрон, а инвестицията може да се разшири така, че да бъде обхваната цяла София, когато се докажат ползите.

"Ние събираме данни от различни източници, включително от граждани, които са си сложили сензори. Събираме, изчистваме и обработваме данните, за да осигурим тяхното качество и точност на измерването. Прилагаме алгоритми, анализ и научно-изследователска работа, така че да можем да изведем правилни изводи. И например да препоръчаме на общината къде да се разположат още сензори, така че да се взимат правилните решения", казва проф. Илиева.

Тя дава още една идея - да се събира информация на база камерите на кръстовищата в София за това какъв клас е всяка минаваща кола през денонощието и колко вредни емисии отделя. "Общината може да види къде е потокът от тези коли, които замърсяват, и да организира някакъв друг удобен транспорт, било то колела, споделено пътуване, така че тези хора да слязат от колите и да ползват удобен градски транспорт", казва тя.

Ползите за бизнеса

Бизнесът също може да работи по-ефективно на база на данните. Например може да се разбере какъв е трафикът през денонощието, с каква скорост се придвижват колите, като на база на това определена компания може да реши дали и къде да постави рекламни табла.

Анализ на използването на електроенергия в отделните сгради е друг пример. "Представете си в гаража на затворените комплекси в града се появяват 50 нови електрически коли и тогава консумацията се вдига. Обаче това не го знае този, който доставя ток. А ако имаме тази информация, вече знаем каква е причината и можем да предприемем навременни действия, а не след като стане авария.", казва проф. Илиева.

Проф. д-р Силвия Илиева: "Поставяме си за цел да стимулираме обмена на данни и тяхното използване на национално и регионално ниво"



Как и кога беше създаден GATE?

GATE е институт към Софийския университет и от 2019 г. се занимава с научноизследователска дейност. Той се финансира от Европейската комисия. Кандидатствахме със сериозна конкуренция - имаше близо 300 предложения и бяхме избрани като един от 14 проекта на държави, които искат да създават такива центрове за върхови постижения. Ние избрахме да работим по темите големи данни и изкуствен интелект. Кандидатствахме преди преди повече от пет години и сме го дефинирали като тема още тогава. Разпознахме темата като важна за България, защото в Европа ще се инвестират 2 милиарда евро през следващия период (2021-2027 г.) за създаването на подобни пространства за данни и те ще са много важни и за нашата икономика.

От колко души се състои екипът, който работи в GATE?

Към момента сме около 40 човека. Ние работим в различни направления, освен в сферата на градоустройството. Имаме проекти в областта на здравеопазването, а в сферата на интелигентното правителство засега работим най-вече по темата с дезинформацията. Инвестицията, която е направена в GATE, не е само за изследователска работа, но и за инфраструктурa и в момента строим наша собствена сграда. В нея ще има и други лаборатории, освен тази в "Лозенец", която споменахме. В новата ни база ще можем да предоставяме повече услуги за малки и средни предприятия и за бизнеса и ще могат да се тестват различни решения и модели на базата на пространствата от данни.

В момента поставяме само началото на първото българско споделено пространство от данни. Към момента в него членуват 15 организации, които са подписали споразумението, за да участват в това пространство, но тепърва предстои да го развиваме и да привличаме още членове и партньори.

Каква е разликата между едно такова виртуално пространство и центровете за анализ на данни?

Така наречените центрове за анализ на данни събират данните на едно място и ги съхраняват при тях. В пространството за данни на GATE имаме друга концепция, при която данните няма нужда да се местят и да ги съхраняваме някъде. Ние предлагаме среда за сигурното им, суверенно, прозрачно споделяне при различни договорени правила, включително и срещу заплащане. Данните са си там, където е източникът им и си остават си при него, а ние предлагаме и управляваме алтогиръма, който да ги анализира.