Ремонтът на центъра на Добрич: веднъж с европари, втори път - със заем

След като европоръчката не дава добър резултат, общината проведе международен конкурс, изтегли пари и обещава този път да е различно

Всичко в ремонта на центъра в Добрич е сбъркано - от заданието до резултата
Всичко в ремонта на центъра в Добрич е сбъркано - от заданието до резултата
Всичко в ремонта на центъра в Добрич е сбъркано - от заданието до резултата    ©  Дарик Добрич
Всичко в ремонта на центъра в Добрич е сбъркано - от заданието до резултата    ©  Дарик Добрич
Темата накратко
  • След провален ремонт, финансиран по еврофондове, община Добрич взе заем от 12 млн. лв за нов облик на центъра
  • Различното сега е, че се прави международен конкурс за проект и концепция за цялостна визия
  • Най-голямата гаранция, че горчивият опит няма да се повтори е, че проектантът ще упражнява авторски надзор върху строителството

"Обновяването на инфраструктурата, пътищата и екологията са залогът за успех на една държава". С тези високопарни думи премиерът Бойко Борисов открива обновената пешеходна зона в Добрич през 2011 г. Символично, едва месец след това, новият център започва да се руши.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • След провален ремонт, финансиран по еврофондове, община Добрич взе заем от 12 млн. лв за нов облик на центъра
  • Различното сега е, че се прави международен конкурс за проект и концепция за цялостна визия
  • Най-голямата гаранция, че горчивият опит няма да се повтори е, че проектантът ще упражнява авторски надзор върху строителството

"Обновяването на инфраструктурата, пътищата и екологията са залогът за успех на една държава". С тези високопарни думи премиерът Бойко Борисов открива обновената пешеходна зона в Добрич през 2011 г. Символично, едва месец след това, новият център започва да се руши.

Към днешна дата, десет години по-късно, състоянието му е отчайващо: липсват цели карета от плочки и и настилката се руши. И докато това трудно може да се нарече "залог за успех", усвояването на пет милиона, осигурени тогава по европейска програма, вероятно може. За някои.

Лошото изпълнение "заробва" града за цяло десетилетие: ако предприеме цялостни действия по промяна преди този срок, общината рискува да бъде санкционирана и да изплати обратно цялата сума. Сега градът е свободен, иронично, да влезе в задължение - след пропилените "безплатни" европари, общината поема дългосрочен дълг до 12 млн. лв, с който да финансира новият ремонт на центъра.

Този проект е толкова добра илюстрация на всичко, което беше отчайващо сбъркано в строителните поръчки в България в последните десетина години, че си заслужава да се разкаже в детайли. Защото е наследство, с което ще трябва да живеем.

Втори опит, както трябва

"С две думи мога да обобщя: ние просто искаме да го направим както трябва", коментира за "Капитал" кметът на Добрич Йордан Йорданов. Той печели първият си мандат през 2015 г. срещу кандидата от ГЕРБ Детелина Николова, която е управлявала, когато е проведена процедурата за спорния ремонт. Впоследствие, след сигнали на Йорданов, проектът отива в българската и Европейската прокуратура.

Той твърди, че новият ремонт не се прави "за изборите" (предстоящи през 2023 г.), заради които се е бързало миналия път (2011 г.), ами целта е да се получи краен хубав продукт, от който "да не ни е срам пред чужденците".

Сумата от 12 млн. лв. е определена на база допълнителни проучвания за процесите, материалите, изкопните дейности, като експерти от общината са формулирали ориентировъчни количествени сметки към датата към която е поискана линията на кредитиране. Общинският съвет е гласувал заема с 24 гласа "за", 0 "против" и 10 "въздържали се".

Има няколко значителни разлики, които гарантират, че този път ще бъде различно: за пръв път се организира международен конкурс, с помощта на организация Optimistas. Този път има условие проектантът да следи за изпълнението на самия ремонт, като упражнява авторски надзор.

"Говорим за нещо разумно, прагматично, за нормална среда, зелена среда, удобства, места за отдих. Проектът включва повече неща, по-реални и не са бутафорни", казва Йорданов. А ключът към качеството на изпълнението ще е предвиденият авторски надзор, който ще упражнява проектантът, убеден е той. През декември журито ще е избрало тримата финалисти, а после граждани ще гласуват кой от трите проекта им допада най-много. Общината ще проследи това и вероятно от февруари ще започне другите процедури. "Оптимист съм, че в рамките на 2023 г.ще можем да видим малка част от новата настилка", казва кметът.

Конкурс за всички страни

Начинът, по който сега се организират нещата, е прецедент не само за Добрич. Общината решава да потърси външен организатор, който да ѝ помогне да проведе международен архитектурен конкурс за цялостна концепция за развитие на централната градска част. Свързва се с частната Optimistas, която преди години помага и за провеждане на конкурс за нов облик на централния пазар.

"Провеждането на конкурси е кауза, за която работим от дълго време и смятаме, че това е единствения реален, демократичен и справедлив начин да се избират проекти с голям обществен интерес", обясняват за "Капитал" арх Явор Панев и адв. Цвета Йоцова от Optimistas.

Те казват, че общините, които постъпват така са малко, защото провеждането на такава процедура е трудоемко и сложно. Много по-лесно е да се възложи директно или да се направи "инженеринг", при който се избира строителна компания, която да направи и проектирането и изпълнението. "Така общината получава най-евтиния и лесно осъществим проект, но никога не знае какъв ще е крайния резултат. А лошото качество веднага се прехвърля на изпълнителя. Но отговорността започва още при избора на процедура, не са виновни само изпълнителите. Разделянето на процеса на отделни етапи и избора на различни участници, които взаимно се контролират е важно, защото работи в полза на възложителя", казват от Optimistas.

Конкурсът сега е за целия център (разделен на "Етап А" и "Етап Б"), като общината има средства да реализира само едната част , но идеята е да има цялостна концепция, която да осигури свързаност и приемственост. "Сега имаме пари за едната част, но имаме цялостна концепция за цялата зона, която ще се реализира в бъдеще, а не да се прави компромис или нещо на парче или да бъде различно. Нека да прелее плавно от едната вече реализирана зона към другата част от центъра", казва арх Панев. (Виж повече за конкурса по-долу).

Как не се прави ремонт

Предишният ремонт на центъра, изглежда ще свърши все пак някаква работа - служи като наръчник за това как не трябва да се прави.

"Изначално този проект е бил порочно заченат, защото в него няма параметри и яснота. Хората, които са го правили, са го правили без никакво задание, без каквото и да е съобразяване със ситуацията. Какви задни мисли е имало и имало ли е такива, не мога да кажа, но това е проект, направен на тъмно", разказва кметът Йорданов.

Първоначално е предвидена дебелина на плочките от 6 см, после става 4 и финално разписаният размер изведнъж се оказва дебелина от 1.5-2 сантиметра. "Не можем да установим кой е бил човекът, който се е разписал върху тази дебелина", отбелязва кметът.

Оттук насетне от общината започват да търсят отговорност от спечелилия консорциум -

"Добрич - градска среда", който се състои от трима съдружници:

  • "Пи Ес Пи" (80%) с управител Юлиан Тодоров Димитров и собственик "Холдинг Пътища и инфраструктурни съоръжения"

Обединението е създадено 2009 г. и е закрито през 2020г., преди дори да е изтекла гаранцията за устойчивост - 2021 г. Това е истинският порок с така популярните ДЗЗД-та, които участват по всички инфраструктурни поръчки - общината може да търси отговорност само на консорциума като едно цяло, не на отделните фирми. Самият консорциум пък е просто една пощенска кутия. Изпратени са над 50 писма до посочения адрес в документите на обществената поръчка, но всичките са върнати с обратни разписки.

"Понеже проектът е реализиран по европейска програма, той има срок на устойчивост 10 години. Каквито и действия да бяхме започнали тогава, имаше огромната опасност да бъдем санкционирани със 100% от сумата или 5 млн. лв", разказва Йорданов. Той обяснява, че през тези десет години общината е ремонтирала някои участъци със собствени средства, но удря на камък, защото не може да намери същите плочки, с които е ремонтиран центърът през 2010 г. Те са производство на португалска компания, която е произвела нужното количество единствено за центъра на Добрич и повече не е произвеждала такъв тип плочки. Йорданов обръща внимание и на това, че тези материали въобще не са подходящи за ремонтирането на големи градски пространства, но въпреки това са използвани.

Q&A арх. Явор Панев и адв. Цвета Йоцова, Optimistas

Защо и кога решихте, че ще се намесите в Добрич?

С Добрич имаме предистория. Преди години им помогнахме с провеждането на конкурс за пазара, който беше новост, като процедура за общината. Не бяхме основните организатори, но ги подкрепихме в самото провеждане на конкурса. Вероятно тогава сме ги оставили с добро впечатление, защото в последствие се обърнаха към нас за конкурса на градския център. Но всъщност трябва да се обърне внимание и на това, че организирането на конкурси не е много популярна дейност и няма много организации, които да го правят. Например Столична община има повече опит и специалисти, които имат капацитет да организират конкурси, но това не е обичайна дейност за администрацията. Работата е много и специфична и е похвално, че община Добрич потърси външен организатор, в наше лице.

Как беше задвижен международният конкурс, какъв е процесът?

Фактически конкурсът е обществена поръчка и се провежда от общината. Ние сме само организатори. Разбира се, провеждането на конкурси е кауза, за която работим от дълго време и смятаме, че това е единствения реален, демократичен и справедлив начин да се избират проекти с голям обществен интерес. Камарата на Архитектите, Съюза на архитектите и всички организации, които имат отношение към добрата архитектура и градска среда настояват да се провеждат конкурси, защото е правилно, има значение и как се прави това, разбира се. За съжаление малко са общините, които рискуват, защото провеждането на такава процедура и трудоемка и сложна, а много по-лесно е да се възложи директно или още по-лесно е да се възложи направо изпълнението на строителството, като се избере строителна компания, която да направи и проектирането и изпълнението - т. нар. инженеринг. Така общината получава най-евтиния и лесно осъществим проект, но никога не знае какъв ще е крайният резултат. А лошото качество веднага се прехвърля на изпълнителя. Но отговорността започва още при избора на процедура, не са виновни само изпълнителите. Разделянето на процеса на отделни етапи и избора на различни участници, които взаимно се контролират е важно, защото работи в полза на възложителя.

Конкурсът е само първата стъпка към структурирането - избира се проект и то въз основа на неговите качества, без да се повлиява от авторитета и личността на автора. Журирането е анонимно от безпристрастни и необвързани журиращи. На победителят се възлага технически и работен проект, който поставя основата за качеството на бъдещия обект. Важно е да се подготвят детайлите, за да няма вариации в качеството на изпълнението. В това е смисъла на процеса. Правят се конкурси в България и се надяваме, че все повече ще се правят, но е важно и начина им на провеждане. Конкурсът в Добрич не е първият, но е уникален за града. Сложна е задачата, която се поставя пред проектантите - голям обем, много въпроси, които трябва да се решат. Надяваме се да се подадат качествени проекти и журито да е много затруднено при избора.

Проектът ще включва не само зле ремонтираната част, но и визия на целия център. Защо избрахте този подход?

Цялостна концепция за развитие, благоустройство и дизайн на централната градска част на град Добрич и разработване на идеен проект за бул. "25-и Септември", пл. "Възраждане" и пл. "Свобода" - това е точното заглавие и в него търсим свързаност между концепцията за целия център на града и идейния проект за по-малката зона. Вярваме,че работата на парче е пагубно за градовете ни. На много места го виждаме с ремонтите и именно това се опитваме да преборим - търси се цялостна концепция спрямо финансовите възможности за реализация. С международен, архитектурен, анонимен, открит конкурс ще получим идеен проект, след което технически проект и впоследствие работен проект. Работният проект е ключа за това да се случват "правилно" нещата.

Да има реален авторски надзор по време на изпълнението и да стигат парите за реализацията. Финансовите ограничения всъщност помагат и то много, защото знаем какви са ни реалните възможности и търсим оптималните проекти, които да могат да се случат в тези рамки. Но това далеч не ни спира от идеята за свързаност и обща визия, което дава цялостното въздействие и усещане за град. Сега имаме пари за едната част, но имаме цялостна концепция за цялата зона, която ще се реализира в бъдеще, а не да се прави компромис или нещо на парче или да бъде различно. Нека да прелее плавно от едната вече реализирана зона към другата част от центъра.

Компрометираната част от Стара къща по продължението на бул. "25-и септември" до площад "Свобода" включително е зоната на конкурсния проект за така наречената зона Б. Имемнно тя е най-наболялата тема и там фокусираме сили, търсим решение с цел спешното последващото реализиране и обновяването на зоната.

Какъв е интересът към конкурса към момента?

Няма да отговорим на този въпрос на този етап, защото все още не е изтекъл срокът за участие. Задават се много и доста задълбочени въпроси, което говори за сериозна работа.

Защо конкурсът се казва "За мравките и хората"?

Има много закодирано послание във визията на конкурса. Идеята беше колективна, но основният "виновник" е графичният ни дизайнер Димитър Трайчев. Той предложи мравките като акцент и това предизвика всички. Мравките са специални същества, много неща могат да се кажат за тях, за тяхната структурираност, трудолюбивост, задружност, сила. Те създават общества, които работят като един организъм, могат да повдигнат обект пъти по-голям от собственото им тегло. Всеки може да открие собствената си философия в символиката "За мравките и хората". Обърнете внимание на визуализацията на мравки в нашия конкурс - те не се движат в колона, както е нормалния им ход. Препратката е многопластова - Стайнбек, Стефан Цанев . нека читателят помисли.

Как решихте кой да участва в журито и ще се вземе ли предвид по някакъв начин оценката на гражданите при класирането на проектите?

Членовете на журито са внимателно подбрани и всеки със своята професионална експертиза. Много се старахме да не създадем зависимости и да не се окажат конфликтни интересите на журиращи и участници. Това е доста залегнала тенденция в българските конкурси да се канят за жури изплувалите на повърхността длъжностни лица, без да се отчитат техните професионални качества. Много старателно бягахме от тази тенденция. Водихме се от професионализма и успехите на всеки от членовете.

Фалма Фшази е участвала в провеждането на един, станал емблематичен конкурс за площадно пространство - това на град Тирана. Проф. Юлия Станчу е спечелила съвсем скоро конкурса за площада на град Брашов и впечатляващо много други конкурси, арх. Георги Бачев е проектирал едно от от най - вдъхновяващи публични пространства във Варна, печелил сграда на годината, номиниран за Мис Ван дер Рое, Рудолф Граф е анализатор и стратег за градско планиране, какъвто е и профила на арх. Любомир Георгиев, който последните 5-6 години е планирал стратегическото развитие на София, aрх. Алексадър Книър е с внушително портфолио, печелил няколко конкурса за градски дизайн, проф. Нора Ломбардини е добре позната на България, с отношение към процесите в страната ни, а арх. Велимир Георгиев е проектанта на пешеходната зона в Стара Загора, която също е възложена след конкурс, общината е представена от инж. конструктор Пенчо Керванов - професионалист и зам.-кмет.

Комуникацията с жителите на града и техния избор трябва да е водещ за всеки градоначалник. Взехме решение след класирането на журито и тяхното аргументирано професионално оценяване да се даде възможност хората да изкажат мнението си и да дадат и своята оценка. Макар и само за първите три класирани от журито проекти, но те имат право да гласуват. За тях се проектира този център и те ще са тези, които години и поколения след това ще го ползват. Така приехме за демократично и справедливо и се радваме, че община Добрич и кмета възприеха тази идея.