Новият брой:
Служебната президентска република

Бързото порастване на Божурище

Близостта до София, тенденцията за бягство от големите градове, развитието на индустриалната зона и инфраструктурата са причините за растящото население

Конете са символ на Божурище и са част от герба на общината, защото градът се заражда заради учредяването на конната база (с указ на княз Фердинанд от 1897 г.), водещо до заселването на работници, занаятчии, търговци
Конете са символ на Божурище и са част от герба на общината, защото градът се заражда заради учредяването на конната база (с указ на княз Фердинанд от 1897 г.), водещо до заселването на работници, занаятчии, търговци
Конете са символ на Божурище и са част от герба на общината, защото градът се заражда заради учредяването на конната база (с указ на княз Фердинанд от 1897 г.), водещо до заселването на работници, занаятчии, търговци    ©  Надежда Чипева
Конете са символ на Божурище и са част от герба на общината, защото градът се заражда заради учредяването на конната база (с указ на княз Фердинанд от 1897 г.), водещо до заселването на работници, занаятчии, търговци    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Oбщина Божурище е единствената в западната част на страната, която расте по брой население през последните двадесет години.
  • Причините за това са няколко: близостта до София, тенденцията за бягство от големите градове, развитието на индустриалната зона и инфраструктурата.
  • Плановете на кмета Георги Димов са за още по-добра свързаност със столицата и индустриалната зона, по-добър транспорт до селата, инвестиции в образование.

Катерина и Петър живеят под наем в столичния квартал "Люлин" допреди няколко години, когато решават да си купят апартамент в Божурище. Преценяват, че там ще има по-добри условия за новороденото им дете заради тишината и по-чистия въздух, а същевременно новото място не е много по-далеч от "стария" квартал и няма да имат проблеми с транспорта. Павел и семейството му също се местят в едно от селата покрай Божурище - Пролеша. Къщата с двор е идеалното "бягство" от шумните съседи, а пътят дотам е бърз - от метростанция "Сливница" се стига за 15 минути с кола.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Oбщина Божурище е единствената в западната част на страната, която расте по брой население през последните двадесет години.
  • Причините за това са няколко: близостта до София, тенденцията за бягство от големите градове, развитието на индустриалната зона и инфраструктурата.
  • Плановете на кмета Георги Димов са за още по-добра свързаност със столицата и индустриалната зона, по-добър транспорт до селата, инвестиции в образование.

Катерина и Петър живеят под наем в столичния квартал "Люлин" допреди няколко години, когато решават да си купят апартамент в Божурище. Преценяват, че там ще има по-добри условия за новороденото им дете заради тишината и по-чистия въздух, а същевременно новото място не е много по-далеч от "стария" квартал и няма да имат проблеми с транспорта. Павел и семейството му също се местят в едно от селата покрай Божурище - Пролеша. Къщата с двор е идеалното "бягство" от шумните съседи, а пътят дотам е бърз - от метростанция "Сливница" се стига за 15 минути с кола.

Това са само няколко примера, които са част от по-голямата тенденция за "бягство" от града, която се ускори особено след ковид пандемията. Сред големите печеливши от тези процеси е община Божурище. Според статистиката на Националния статистически институт това е една от двете общини в България (заедно с Несебър), която устойчиво расте по население през последните двадесет години. Вижда се и по разрешителните за строеж - на година общинска администрация издава около 170 - 200 разрешения за строеж на жилищни сгради.

Защо Божурище

Зад това, разбира се, стоят различни причини. Едната е чисто географска - Божурище се намира едва на 5 км от София. Това е по-малко, отколкото разстоянието между кварталите "Люлин" и "Младост" или от тези от Витошката яка до центъра.

Втората причина е в транспорта - до Божурище има рейс №54 (макар и на интервали от средно 25 минути), който отвежда до метростанция "Сливница". Така времето за пътуване от спирката на автобуса от центъра на Божурище до например метростанция "Сердика" е около 40 минути - колкото е понякога времето за пътуване в града от центъра до някои от софийските квартали. Уви, транспортът до съседните на Божурище села не е удобен и в някои случаи не е синхронизиран с разписанията на рейса, но кметът на града обещава това да се промени скоро.

И трето, но не и по важност, инфраструктурата се подобри значително през последните години - с ремонта на основния булевард "Европа" в града, новия площад, както и ремонтите на основни улици в селата, плюс обновяването на обществени сгради.

Със сигурност другият "магнит за хора" е индустриалната зона, която се разраства.

Плановете за бъдещето на кмета Георги Димов ("Гергьовден") предвиждат още инфраструктурни проекти и по-добра свързаност със столицата. Такива примери са плановете за надлез над жп прелеза, за да се облекчи трафикът към индустриалната зона, два околовръстни пътя, връзка с път Е80 (бул. "Европейски път") в средата на Божурище. От държавата зависи продължаването на бул. "Царица Йоанна" от жк "Люлин" през Homemax (на кръговото) към индустриалната зона.

"Големите предимства на община Божурище са, че е много близо до София, много добре инфраструктурно свързана и предлага добри условия на живот - в къщи с дворове, по-чист въздух и околна среда", коментира икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той отбелязва, че хората, които живеят там, имат добро образование, попадат в т.нар. висока средна класа - имат по-високи доходи, но и все пак са неразривно свързани с трудовия пазар. Те могат да си позволят ежедневно да пътуват до София и обратно, като така бягат от затворените софийски апартаменти. И все пак не всички работят в столицата - развитието на индустриалната зона е пример за политика, която общината е водила, за да привлича и да задържи хората там.

"Положителният прираст със сигурност е компилация между местните хора, които определено запазват желанието си да останат в града, и общината, те са тези, които от първо лице наблюдават положителната промяна, като отбелязваме много висока тенденция и за пренасяне и заселване на множество от живеещите в София и други градове към нашата община. Интересът и на едните, и на другите е породен от създадените добри условия на труд и живот, както и добрата локация на общината", коментира за "Капитал" кметът Димов.

С фокус върху децата

Любопитно е също, че все повече млади семейства избират да живеят в община Божурище. За това освен по-добрата среда (удобство, тишина, дворно пространство) спомага и въведената нова социална политика - еднократна финансова помощ за новородено в размер на 300 лева.

Тази и миналата година Божурище успя да реновира всички ключови детски площадки в града и селата. "Средата е изключително уютна, предразполага за семеен живот, имаме две детски градини в Божурище, като едната е с филиал в с. Храбърско. Има и училище, което предлага обучение в начален и гимназиален етап", обяснява Димов. В момента се работи и по проект за ново училище в сградата след парк "Орлите" в Божурище. Навремето е била училище за офицери, а после е дадена на Сдружението за младежите с увреждания.

"Видяхме, че се отваря фонд за училище, и сега се готвим да кандидатстваме за финансиране. Така цялата сграда от сутерена нагоре ще бъде училище за ученици от 1-ви до 4-и клас, а сутерена го оставяме пак на сдружението, за да го превърнат в център за рехабилитация със съответните кабинети, спечелили са сега финансиране и те по съответния проект за този тип дейност, което е прекрасно", обяснява кметът. Идеята е децата да бъдат преместени в новото училище, като на мястото на старото ще бъде отворена детска градина. В момента в града има две детски градини, които са препълнени, и две училища - в с. Хераково и в Божурище.

По линия на социалната политика е любопитно още, че за ползването на двете общински спортни зали не се иска наем от треньорите, които обучават деца в тях. "Това прави и сумата, която искат за час тренировка, по-ниска, иначе трябва да плащат за ток, вода, газ и така ще са принудени да вдигнат таксата за родители", отбелязва Георги Димов. Пенсионерите в маршрутните таксита между селата и Божурище се возят безплатно. Отскоро в града има и спешна помощ.

С малък бюджет, но и с резултати

Това, което най-много се забелязва от жителите, обаче са новите места и улици, които се изграждаха през последните години. От четири години Божурище има площад, като подобен се изгради и в с. Пролеша, с план да се направи и в другите села - Хераково, Храбърско и Пожарево.

Новият площад на Божурище от 12 дка е на стойност 500 хил. лв., от които 5 дка са паваж, а останалите - бетон, заедно със сцена, електрическа и поливна система. Новият общински пазар с 13 обекта и навес също струва 500 хил. лв. с електросистемата.

Асфалтирането на главната улица на с. Пролеша (до пътя за Хераково) заедно със смяната на водопровода е на стойност 1.1 млн. лв., а новият площад на селото струва 240 хил. лв.

Догодина общината ще има по-малко средства за инвестиции (от 5 млн. лв. те ще паднат вероятно до 3 или максимум 4 млн. лв. в капиталовата програма), но кметът обещава да се правят много и различни неща, като се икономисва. Общият бюджет за 2022 г. е бил към 20 млн. лв. (със субсидиите), като общината може и да има по-голям бюджет, стига жителите да се регистрират по постоянен адрес в нея - а това е проблем, защото малко са тези, които го правят. Повечето запазват постоянния си адрес в София и си вадят удостоверение за временен.

Кметът Димов обяснява, че общината поддържа и добри отношения с инвеститорите и често те "помагат", като изграждат детски площадки, пейки, осветление с договори за дарения. "А това е важно, защото те виждат съпричастност в лицето на общината, бърза администрация и затова работим като едно цяло", смята кметът.

Надлез над жп линията, нова връзка със скоростния път и още в бъдеще

За да облекчи задръстванията при жп линията и пречещи за достъп до индустриалната зона, кметът планира да строи надлез над бул. "Европа". Догодина той ще предложи на общинския съвет да гласува проекта за него. Това ще е, ако не друго, поне временно решение, докато държавата не свърже бул. "Царица Йоанна" с тази зона.

Ще бъде направен и още един вход/изход през улица "Бор", между новия и стария квартал на Божурище към скоростния път Е80. Според Димов така ще се намали интензитетът на пътя и ще стане за обслужване на селата Пролеша, Хераково и Храбърско.

"Искаме да извадим движението на тежки автомобили от града. Това може да се случи с две околовръстни: едното да свързва индустриалната зона с Гурмазовско шосе, а оттам да се отива до края на Божурище, където е шоколадова фабрика "Милмекс". А другото да бъде в посока до улица "Дунав", като продължава през реката с мост и минава под "Васил Левски". Етап по етап ще реализираме това", казва кметът.

В бюджета за следващата година кметът предлага да бъдат заложени преасфалтиране на пътя от края на с. Пролеша до центъра на с. Хераково, надлеза при индустриалната зона, асфалтиране на ул. "Бор", довършването на преасфалтирането на главната улица в Божурище (последен етап), както и изработването на проект за парк в имота на бившето футболно игрище. Ако част от тези планове се случат, те ще са само началото на по-сериозно инфраструктурно обновяване. То обаче може да бъде довършено (или не) през следващия мандат - местните избори са догодина.

Толкова близо, а в същото време толкова далече



Предвид близостта му със София, според Адриан Николов от ИПИ е странно, че Божурище въобще е отделна община. Още повече че във и до Божурище дори се движи градски транспорт, който е част от линиите на Столичната община (автобус 54).

"Тук стои въпросът за местното управление - кои общини трябва да взимат собствени решения? Но няма дебат за административното деление, не се говори дали трябва да ги прекрояваме тези малки общини", отбелязва Николов.

Най-големият проблем е с транспорта между отделните села и Божурище. Живеещите в с. Пролеша например трябва да хванат маршрутка, за да стигнат до линията на рейс 54, отвеждаща към София. Интервалите, през които идва маршрутка обаче, са големи - понякога два часа, и често тя пристига малко след като рейсът е тръгнал. Тоест не са синхронизирани, макар че огромният поток от хора пътуват именно до София и се прекачват на рейс 54. Сега кметът Димов казва, че ще промени това и разписанията ще станат удобни за хората. В момента се готви новата обществена поръчка за обслужването - маршрутните таксита, която този път ще е за три години (вместо сегашните пет), отново с изискването фирмата да предостави нови бусчета.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mlmirow avatar :-P
    mlmirow
    • - 1

    Люлинските селяни се връщат по селата... Крайно време е и селяните от останалите квартали да осъзнаят че живота на село не е никак лош:)

    Нередност?
Нов коментар