Килимите от Костандово, за които аристократите чакат на опашка

Килимарският цех в града произвежда вълнени произведения на изкуството за замъци и резиденции в Западна Европа

Цената на килимите се определя от броя цветове и гъстотата на възлите.
Цената на килимите се определя от броя цветове и гъстотата на възлите.
Цената на килимите се определя от броя цветове и гъстотата на възлите.    ©  Надежда Чипева
Цената на килимите се определя от броя цветове и гъстотата на възлите.    ©  Надежда Чипева
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • От 1998 г. до момента в цеха в Костандово са изтъкани 1500 килима, като най-големите от тях отнемат над една година за изработка.
  • Цената им варира от 600 евро до 1200 евро за кв.м и се определя от броя цветове и гъстота на възлите.
  • Основните поръчки към цеха в Костандово идват от замъци и резиденции във Великобритания и Франция.

На десет километра от Велинград, в почти права линия, за разлика от иначе криволичещия планински път в района, се намира град Костандово. В средата на октомври малко над четири хилядите жители вече се готвят за идващата зима.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • От 1998 г. до момента в цеха в Костандово са изтъкани 1500 килима, като най-големите от тях отнемат над една година за изработка.
  • Цената им варира от 600 евро до 1200 евро за кв.м и се определя от броя цветове и гъстота на възлите.
  • Основните поръчки към цеха в Костандово идват от замъци и резиденции във Великобритания и Франция.

На десет километра от Велинград, в почти права линия, за разлика от иначе криволичещия планински път в района, се намира град Костандово. В средата на октомври малко над четири хилядите жители вече се готвят за идващата зима.

По улиците на Костандово има разпиляна дървесина, а до къщите са натрупани нацепени дърва. Тук няма много атракции за туристи. Килимарският цех не се отличава, но е най-важното място в града. Затова още преди да попитаме случаен човек на улицата къде се намира, той вече ни упътва към малката сграда в края на града.

Цехът съхранява занаята на тъкачеството на килими още от края на миналия век. Първо собственост на държавата, а сега под частно управление, общо 15 работнички произвеждат ръчно направени килими тук. По-интересно е обаче кои са клиентите на този малък цех в Родопите: редица замъци и емблематични сгради във Великобритания и Франция.

Причината аристократите да се редят на опашка тук е, че това е едно от последните останали места в Европа, където могат да бъдат направени подобни мащабни произведения на изкуството от памук и вълна. Докога това ще бъде така, зависи основно от работната ръка, която постоянно намалява.

Китай, Индия и Костандово

В началото на 90-те години Нино Парпулов е нает да закрие 14 държавни тъкачни цеха в района, които, макар да дават работа на стотици жени, произвеждат килими, които не се търсят на пазара - еднакви, малки, едноцветни модели, натрупани на склад, без нито една продажба.

"Тогава се появи клиент от САЩ, който ме попита дали можем да тъчем нов вид котленски килими. Бях притиснат и му отговорих, че можем. За осем месеца преквалифицирах с помощта на бюрото по труда 380 души и започнахме да работим за износ", разказва пред "Капитал" Парпулов.

В продължение на пет години той изпраща котленски килими за САЩ. По думите му всеки месец над 600 кв.м продукция е стигала с директен полет до Ню Йорк. Тогава на килимарската сцена излизат Индия и Китай - с много по-ниски цени и висока производителност. "Цената на дребно в китайските магазини беше по-ниска от стойността на материалите, с които работехме. Не можех да си позволя да смъкна цената и така дойде моментът, в който трябваше да спра", спомня си Парпулов.

Кралският пратеник

По думите му тогава държавата няма интерес към съхранението на занаята на килимарството, а цели единствено продажба на сградите на цеховете. Така, когато изглежда, че бизнесът няма бъдеще, няколко души от САЩ и Великобритания започват да обикалят Източна Европа, проучвайки килимарските фабрики. Един от тях е Дейвид Бамфорд, съветник на кралското семейство за консервация на текстил, който посещава Костандово. "Той беше впечатлен от сложните и модерни модели, които правим тук. Каза, че има капитал, който да инвестира, но не може да запази всички 14 цеха", разказва Нино Парпулов.

Така запазват производството в Костандово и през 1997 г. откриват компанията "Хемус", собственост на Дейвид Бамфорд, Нино Парпулов и дъщеря му Надя Парпулова. Тогава в продължение на една година британецът дава различни задачи на екипа в Костандово. С всеки следващ килим увеличават сложността на тъкане и моделите, като целта е една - да се специализират в правенето на уникални килими и да могат да изпълнят всичко по поръчка. "Условието му беше и да затворим производствения цикъл в цеха в Костандово - от колориста, през дизайнера и тъкачките, всичко да бъде част от фирмата, за да не се разчита на външни специалисти", казва още Надя Парпулова.

Първата голяма поръчка е изненадваща и идва директно от кралското семейство във Великобритания - 18 метра килим за лятна кралска резиденция. Поръчката първо е дадена за изработка в Индия, но след неуспешен опит за изпълнение стига до тъкачките в Костандово. Те имат само една година за направата на килима и въпреки кратките срокове се справят успешно. Те доказват уменията си и оттогава поръчките от Великобритания за замъци и резиденции стават нещо обичайно.

Основните поръчки към цеха в Костандово днес идват от замъци и резиденции, сред които Хауърд и Алнуик и централната банка на Англия. Така се запознават и с британския крал Чарлз (тогава принц) и съпругата му Камила Паркър. И докато семейство Парпулови отговаря за производството, третият съдружник в компанията - Дейвид Бамфорд, е връзката с пазарите във Великобритания и Франция.

Как се прави килим

В Костандово ни посреща Юлия Раданова, а разказът й за килимарството започва от входа на сградата. Тя работи от 50 години в цеха и сега е негов ръководител. "Тук е най-големият стан в Европа - дълъг осем метра, на него сме тъкали 180 кв.м килим", казва тя. Познанията й за занаята я превръщат и в гид за туристите, които посещават цеха.

На най-големия стан работят общо пет жени. Важно в процеса по тъкане е всички те да връзват възли прежда на една и съща височина. Затова ако някоя от тях е по-бърза, поема да прави по-широка част от килима. "Работят по осем часа на ден, за които изтъкават по пет сантиметра. Правим на месец по около 20 кв.м", продължава с фактите Юлия Раданова.

В цеха в Костандово работят общо 15 жени, някои са от града, а други пътуват всеки ден от селата в района - Ракитово и Дорково. Всички те са обучени на място. Някои от по-младите тъкачки се учат от майките си, които също работят в цеха. За да започнат да правят по-прости модели килими, са им необходими поне девет месеца обучение.

"Преди да започнем голям килим, първо ни дават цветовете и правим мостра. След това я изпращаме за одобрение и продължаваме да го работим", казва Раданова. Преждата от памук и вълна е от Сливен, а в Кюстендил правят дебелината на нишката. Тя обяснява и процеса по тъкане. "Всеки възел е от две нишки. Така се връзва, че няма начин да се разпадне. За да се уплътнят възлите, се удрят с тупица, а след това се режат стърчащите нишки. 50% от преждата се реже и се хвърля, няма за какво да я използваме", обяснява още ръководителката на цеха. След като е готов, килимът се смъква от стана, разпъва се на земята и се подстригва повторно, ако има пропуски.

Най-сложната част от процеса обаче се оказва подготовката. Нино Парпулов е разработил цветова гама от над 8 хил. нюанса, за да може да изпълнят всеки модел килим по поръчка. Боите са швейцарски, но преждата се багри на място в казан на дърва. При посещението ни в късния следобед от деня в казана къкри тъмносиня боя. "Утре вече ще е готова. Когато водата стане бистра, значи преждата е поела целия цвят", обяснява ни Юлия Раданова.

Особено важна е и правилната подготовка на дизайна на килима, за което отговаря Тодор Парпулов - синът на Нино Парпулов. Той нанася моделите на милиметрова хартия, по която след това тъкачките изпълняват килима. "Всяко квадратче е едно възелче", уточнява Юлия Раданова.

Изкуството на бизнеса

От 1998 г. до момента в цеха в Костандово са изтъкани 1500 килима, като най-големите от тях отнемат над една година за изработка. Цената им се определя от броя цветове, които се използват, и гъстотата на възлите. Базовият вариант струва 600 евро за квадратен метър, а по-специализираните модели достигат и до 800 евро. "Тук правим и най-сложните за изработка килими, френска серия в стил Savonnerie, които са истински шедьоври. Всички бяха изненадани, че имаме умението да ги тъчем тук, в Костандово", казва Надя Парпулова. Тяхната цена достига 1200 евро на кв.м.

През 2022 г. компанията "Хемус" отчита рекордни приходи от 403 хил. лв., или близо двойно повече в сравнение с година по-рано. Очакванията на собствениците са през 2023 г. да запазят същите обеми. "Приходите ни зависят най-вече от броя произведени килими, което пък зависи от наличието на тъкачки", казва Надя Парпулова. Именно намирането на работната ръка е най-голямото предизвикателство за бизнеса и най-големият разход. По думите на Парпулова заплатите са 80% от всички разходи. Компанията плаща на тъкачките на норма брой вързани възли. "Ставките се вдигат непрекъснато, но е нормално да ги обвържем с минимален капацитет на производство, защото иначе ставаме напълно нерентабилни", допълва тя.

"Фирмата никога не е страдала от липса на поръчки или пазар. Ние работим по три килима на година не защото нямаме поръчки, а защото няма кой да ги направи. Дейвид е в много тежка ситуация да приоритизира кои килими да правим и да преговаря за срокове", казва Надя Парпулова.

Съхраняването на занаята на тъкачеството и опазването му като българска културна ценност са сред приоритетите на семейство Парпулови. Затова и няколко пъти отказват да продадат знанието си за правене на килими на чужди компании. Това обаче става все по-трудно с намаляването на работната ръка и покачването на разходите. "Това трябва да бъде държавна политика за съхранение на занаята", категорична е Парпулова, макар историята да показва, че това не е сред приоритетите на държавата.

И ако сега цехът привлича туристи, които виждат тъкачеството в действие, след време има опасност да се превърне само в статичен музей, събрал историята на персийските килими от Костандово.