🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

400 млн. лв. несъбрани глоби окуражават убийците на пътя

През последните години столичната полиция не следи приоритетно за отнемане на предимство на пешеходна пътека, показват данните

Убитото дете на пешеходната пътека при "Шишман" е поредната жертва на неработещата за пътна безопасност държава
Убитото дете на пешеходната пътека при "Шишман" е поредната жертва на неработещата за пътна безопасност държава
Убитото дете на пешеходната пътека при "Шишман" е поредната жертва на неработещата за пътна безопасност държава    ©  Velko Angelov
Убитото дете на пешеходната пътека при "Шишман" е поредната жертва на неработещата за пътна безопасност държава    ©  Velko Angelov
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко
  • За столичната полиция не е било приоритет да следи за отнемането на предимство на пешеходна пътека през последните години.
  • Същевременно държавата е загубила стотици милиони заради това, че не си търси средствата от глоби.
  • Липсата на контрол и санкции водят до все повече нарушения, които захранват корупцията.

Сега е 15-годишното момче, блъснато на пешеходната пътека между "Гурко" и "Шишман". По-рано бяха двойката младежи, пресичащи на бул. "Сливница", две момичетата на тротоара на "Черни връх"... Още над 300 са "невидимите" случаи, при които пешеходец е блъснат само в София годишно. Едновременно с това числата говорят, че столичната полиция все по-малко следи и глобява за отнемане на предимство на пешеходна пътека през последните години в сравнение с десетилетие по-рано. Това става ясно от данни, предоставени на "Капитал" по Закона за достъп до обществена информация от СДВР за периода 2018 - 2023 г.

Представете си това бездействие в по-голям мащаб. Цялата страна е вдигнала ръце от това кой как кара по пътищата. Закони има, но няма кой да ги налага. За това причините са две: липсата на контрол (особено в София) и най-вече липсата на санкции. От данните на МВР ясно се вижда, че държавата не си търси парите от глоби, с което на практика няма как да "възпитава" шофьорите да не правят нарушения. Сметката - половин милиард лева, които не са събрани при издадени фишове на обща стойност 648.8 млн. лв. само за миналите пет години (от 2018 до април 2023 г.). Сто милиона средно на година - толкова струва бездействието на държавата.

Не ни пука за пешеходната пътека

Да започнем с безопасността на пешеходците. След всяка катастрофа в София политици и представители на институциите се впускат да изказват съболезнования, да обещават, да се оправдават, критикуват и възмущават. Заявки "спираме катастрофите" се чуват абсолютно всеки път. Но данните говорят, че това са само приказки. За последните десет години 290 пешеходци само в София са загубили живота си.

След 2016 г. наказателните постановления, издадени от полицията за отнемане предимство на пешеходна пътека, рязко се свиват. От близо 4 хиляди годишно през 2013, 2014 и 2015 г. те стават по средно 200 - 300, като след 2018 г. се забелязва леко покачване, което обаче отново е далеч от числата от преди десет години (виж графиката).

С други думи, от няколко години за столичната полиция контролът за това дали шофьорите спазват предимството на пешеходци не е приоритет.

Валидно е и обратното - полицията не следи и за неправилно пресичащи пешеходци. Според статистиката на МВР за цялата страна през последните три години пътно-транспортните произшествия, квалифицирани от полицията като "блъскане на пешеходец", съставляват близо 1/4 от всички тежки катастрофи (23% за 2020, 2021, 2022 г. И 25% и 26% за 2018 и 2019 г.).

Същевременно глобата за неосигуряване на предимство на пешеходна пътека е 100 лв. и 200 лв. при повторно такова нарушение, заедно с отнемане на книжката за един месец. Също така се предвижда отнемане на 8 контролни точки при първо такова нарушение и на 12 при второ, което отново значи, че ако имаше ред, нарушителите бързо щяха да останат без право да шофират. (добавено, 8 септ., 11ч.)

Стотици милиони, които държавата не си иска

На практика спазването на правилата за движение по пътищата в България е оставено почти изцяло на добросъвестността на шофьорите. Зад това положение стоят редица абсурдни неуредици. Полицията в София разполага с три стационарни камери, засичащи скорост и тази година получи още пет мобилни радара, подарък от Столичната община. Същевременно общината притежава 600 камери, но от тях няма нито една, която да засича превишена скорост и преминаване на червено. Те са само за видеонаблюдение и са към общинския Център за управление на трафика, като се предлага това да се промени и общината да може да събира средствата от глоби. Иначе сега от Центъра понякога пращат по дискове към полицията сигнали с координати и видео, защото двете системи "не си говорят". Полицията рядко има капацитет да се занимава и с подаденото от общината и дори и да има написана глоба, това въобще не значи, че тя е платена. Огромна част влизат в съда, други въобще не са връчени, защото не се е намерил санкционираният човек, на трети им е изтекла давността.

Това ни води към най-големия проблем по веригата: налагането и събираемостта на глобите. Справка, която "Капитал" получи от МВР по Закона за достъп до обществена информация, показва, че полицията не събира две трети от средствата от глоби.

Така например през 2022 г. са наложени глоби на обща стойност 188.3 млн. лв. От тях 28.5 млн. лв. е стойността на наказателните постановления, 24.9 млн. лв. - на издадените фишове, и 134.9 млн. лв. от електронните фишове. Същевременно в сметката на МВР за 2022 г. са събрани 54.2 млн. лв. Същата е ситуацията и за други години, като математиката показва, че реално не се събират парите по най-голямото перо - електронните фишове (над 100 млн. годишно за последните пет години). Така държавата е пропуснала да си събере 437 млн. лв. за този период.

Това с голяма вероятност се дължи на сбъркания процес по връчване на глобите - то е "на късмет", ако ви спре полицай, ако трябва да си подновявате шофьорската книжка или ако случайно ви проверят при влизане в страната с кола на някой от граничните пунктове. Електронната проверка не работи, а плащането трябва да става на гише. С последни промени в закона от август, инициирани от Божидар Божанов (ПП-ДБ), се предлага връчването да бъде и електронно. Това изглежда като стъпка в правилната посока, но има нужда от още подобрения - например сега се изисква електронен подпис за регистрация в системата.

"Имам невръчена глоба за превишена скорост. Преди месеци преследвах патрулки да ми я връчат. Не можаха по различни причини. Два пъти съм ходил в районното да ми я връчат. Не можаха, защото преди не "работеше системата", а днес "колегата обядва". Другите "колеги" явно не са компетентни да използват "системата". Не можете да си подновите шофьорската книжка, ако имате неплатени глоби. Отделно, за да подадете заявление за нова книжка, трябва да попълните няколко формуляра на хартия с едни и същи данни. Как "Еконт" и "Спиди" ти дават само да се подпишеш на един таблет, а МВР не може?", написа по този повод общинският съветник Симеон Ставрев (ДБ) във фейсбук. Другият вариант за плащане е в Националната агенция за приходите (НАП), но по информация на "Капитал" от там могат да ви съобщят каква сума дължите и отново ви пренасочват да си я платите в КАТ.

(Добавено, 8 септ., 11 ч.) От НАП обясниха, че агенцията събира задълженията, наложени или установени от органите на МВР, които не са платени в срока за доброволно плащане, посочен в съответния административен акт - фиш, електронен фиш или в наказателно постановление. Платените в срок глоби постъпват по сметките на КАТ/МВР, затова справката, която прилагате от МВР е частична. Събраните от НАП суми за санкциите, наложени от органите на МВР се превеждат към републиканския бюджет, с изключение на средствата от глоби за нарушения на Закона за движението по пътищата, установени с технически средства и системи, които постъпват във Фонда за безопасност на движението (глобите по електронен фиш за нарушение на скоростта серия "К") и средствата за нарушения на Кодекса за застраховането, за шофиране без гражданска отговорност (глобите по наказателни постановления и електронен фиш серия "Г"), които постъпват в Гаранционен фонд "Задължително застраховане", обясниха от НАП за "Капитал".

Другите милиони - в нищото

Всичките тези милиони, събрани от глоби, пък трябваше да се инвестират в по-добра инфраструктура, за да се предотвратят катастрофите. Именно с тази цел преди години беше създаден фонд "Пътна безопасност" към МВР. Оказва се обаче, че ресурсът не се е ползвал през годините. От отговорите на МВР по ЗДОИ става ясно, че малка част от постъпленията във фонда са отивали за пътна безопасност, а дори малкото инвестирани средства не са били за инфраструктура.

Така например през 2022 г. постъпленията във фонда са 71 млн. лв. От тях са инвестирани 16.9 млн. лв., разпределени по следния начин: 8.6 млн. лв. за камери и софтуер, 4.3 млн. лв. за материали и консумативи, тестове за наркотици и др., 3.9 млн. лв. за следгаранционна поддръжка на устройства и системи. Това е дори най-богатата на инвестиции година - през 2019 г. инвестициите са били 6.09 млн. лв., през 2020 г. - 5.7 млн. лв., през 2021 г. - 13.5 млн. лв. Разходните пера са същите.

И корупция за основа

Размяната на отговорности между институции, както и на камери подаръци, плюс неговорещите системи всъщност са в изгода на корупцията. Това е простото обяснение защо механизмът е сбъркан. Тя започва от шофьорския изпит, минава през пътния контрол, техническите прегледи и стига до строителството на пътищата. Връзка с тези процеси имат и назначенията във властта. Може би няма как да очакваме, че хора, дошли на държавен или общински пост по този начин, ще се борят с тези практики. А докато това продължава да се случва, нарочното бездействие ще продължава да убива хора.