Между документите и багерите: разрушаването на Тютюневия град продължава

Община Пловдив е позволила на инвеститорите да махат сгради, за които Министерство на културата е предупредило, че ще получат статут на ценност

Останките от склада на бул. "Христо Ботев" 51
Останките от склада на бул. "Христо Ботев" 51
Останките от склада на бул. "Христо Ботев" 51    ©  Антон Чепилски
Останките от склада на бул. "Христо Ботев" 51    ©  Антон Чепилски
Темата накратко
  • След като на 24 август "Кепитъл холдинг груп" започнаха със събарянето на склада на бул. "Христо Ботев" 51, днес той вече е в историята.
  • На 1 септември "Галакси инвестмънт груп" започнаха събарянето на горялата през 2016 г. сграда на ъгъла на ул. "Г. М. Димитров" и ул. "Езкарх Йосиф".
  • Община и собствениците, от една страна, и НИНКН и Министерство на културата, от друга, с взаимни нападки дали събарянето е законно или не.

"Градски мечти". Така се казваше главата от кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата, посветена на Тютюневия град.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • След като на 24 август "Кепитъл холдинг груп" започнаха със събарянето на склада на бул. "Христо Ботев" 51, днес той вече е в историята.
  • На 1 септември "Галакси инвестмънт груп" започнаха събарянето на горялата през 2016 г. сграда на ъгъла на ул. "Г. М. Димитров" и ул. "Езкарх Йосиф".
  • Община и собствениците, от една страна, и НИНКН и Министерство на културата, от друга, с взаимни нападки дали събарянето е законно или не.

"Градски мечти". Така се казваше главата от кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата, посветена на Тютюневия град.

7 години след като градът спечели приза и 6 години след като първият от тези складове падна, е повече от очевидно, че идеята за възстановяване на повечето от старинните сгради ще остане точно това - мечта.

Новата черна серия за складовете започна на 24 август, когато след издаден "План за безопасност и здраве" от страна на общината новите собственици на един от най-запазените складове, на бул. "Христо Ботев" 51, започнаха неговото разрушаване. Въпреки протестите и пристигането на място на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров багерите не спряха.

Дни по-късно, на 1 септември, падна и друг склад, който отдавна чакаше удобен момент - изгорелият преди няколко години скелет на ул. "Екзарх Йосиф". Там багерите също пристигнаха под прикритието на "план за безопасност", отново издаден от общината.

И в двата случая разрушаването формално е законно - защото е въз основа на редовно издадени документи от община Пловдив. И в двата случая обаче общината е издала документите, въпреки че НИНКН е бил в процедура по обявяване на сградите за културна ценност, с което би забранил събарянето или надстрояването им без съгласуване. Така местната администрация е поставила интересите на инвеститорите пред общия интерес за опазването на сградите.

Основният въпрос, по който министърът на културата Велислав Минеков и кметът на Пловдив Здравко Димитров задочно се обвиниха в лъжа, беше дали общината е знаела или не, че предстои такова обявление.

Но този спор е безпредметен - както и при сринатия през 2016 г. склад "Ориент табако", нито общината, нито държавата могат да направят каквото и да било, защото въпросните сгради вече ги няма.

Епизод едно: Складът, който не е склад

Според кмета Димитров в общината на 1 август е влязло намерението за събаряне от страна на "Кепитъл холдинг груп", които са собственици на сградата на "Христо Ботев" 51 от края на миналата година. След като е пратено уведомление до НИНКН и е получила удостоверение, че сградата не е паметник на културата, е дадено позволението за бутане. Общината казва, че на 17 август е получено писмо от института, с което се потвърждава липсата на такъв статут.

Това, твърдят от самия НИНКН, както и министърът на културата Велислав Минеков, е манипулиране на истината. Такова писмо наистина има пратено на 17 август, но то е част от по-дълга кореспонденция. На същата дата НИНКН уведомява Пловдив, че тази сграда заедно с няколко други (сред които и вторият бутнат склад) е включена в процедура по обявяването ѝ за единична културна ценност. Процедурата върви още от края на 2021 г., но според писмото е щяла да приключи на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) на 1 и 2 септември. Министър Минеков дори казва в своя фейсбук публикация, че на 22 август с нарочно писмо собствениците на обекти са предупредени, че се изготвя заключителна оценка.

"Димитров е подписал "Планове за безопасност и здраве" - разрешението за разрушаване на двата склада, два дни след като той и собствениците са били уведомени, че сградите ще получат статут на недвижими културни ценности", се казва в официална позиция на арх. Петров, цитирана от "Под Тепето".

С други думи, кметът е знаел какво ще предстои и е позволил на "Кепитъл холдинг груп" да извърши сриването на сградата преди обявяването ѝ за ценност. Самите "Кепитъл холдинг" пред "Капитал" съобщиха, че са уведомени от общината за становището на НИКНК на 24 август - денят, в който багерите влязоха в сградата. Представителят на инвеститора Стоян Стоянов твърди, че в това известие е било посочено само, че става дума за бивш тютюнев склад и че е бил посочен идентификаторът от кадастъра на имота, а не е било специфично посочено за коя сграда става въпрос. Поради това и факта, че сградата към онзи момент не е единична културна ценност, не са преустановили премахването ѝ.

Епизод две: Преградите рухват

В крайна сметка в първия ден на септември съветът наистина обяви сградата за единична културна ценност. Така пристигналият на място Велислав Минеков, придружен от областния управител Ангел Стоев, могат само да регистрират сриването на сградата на бул. "Христо Ботев", от която се виждаха 3 етажа.

Рушенето продължи буквално преди и по време на самото заседание, като в нощта на 1 срещу 2 септември багерите довършваха започнатото.

В същото време на няколкостотин метра оттам багери влязоха в друг парцел. Те събориха фасадата на изгорелия през 2016 г. склад на ъгъла на ул. "Доктор Г. М. Димитров" и ул. "Екзарх Йосиф". Тази фасада беше изрично укрепена по разпореждане на пловдивската прокуратура след пожарите и също е част от решението на НИНКН като "групова недвижима културна ценност" (тя по ирония на съдбата беше на корицата на последното издание на "Капитал Градове", в което разказвахме за бъдещето на Тютюневия град и как инвеститорите могат да започнат най-накрая проекти, ако НИНКН ги отключи).

Собственик на парцела е новосъздаденото "Даунтаун роял естейтс", което е собственост на "Галакси инвестмънт груп" - компания на създателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров. Дружеството е регистрирано преди 2 месеца, като в него са апортирани три съседни парцела, включително този с изгорялата фасада. На другите два съседни има запазена сграда.

Събарянето според очевидци е станало без ограда и без информационна табела. Основанието е същото като предното - "План за безопасност и здраве", издаден от общината. Инвестиционни намерения за парцела няма обявени, а пред "Капитал" от "Галакси инвестмънт" заявиха, че "действията са изцяло в съответствие със законовите разпоредби". Според тях планът за безопасност е издаден още през декември миналата година, а действията са наложителни, "тъй като сградата е опасна за живота и здравето на пловдивчани". Не става ясно защо компанията е чакала досега, но един възможен отговор би бил именно писмото с намерения на НИНКН, както и примерът на срутения склад на "Кепитъл".

Вместо епилог

Има прилики и разлики с начина, по който започна да се унищожава историческото наследство в квартала преди шест години и сега. През 2016 г. складът на "Ориент табако" беше паметник на културата, което обаче не попречи на багерите. Натрупаното тогава обществено недоволство явно е направило неприемливо за собствениците да рискуват с бутането на сгради, след като имат статут, което обяснява сегашното бързане.

Но общото е, че и тогава, и сега, въпреки всичките приказки и обещания, нито държавата, нито общината успяха да опазят квартала от разрушението му. 6 години по-късно НИНКН все така върви след събитията и вместо досега да е съставил план какво и как може да се строи в квартала, наблюдава как падат сгради.

Според кмета Здравко Димитров вината със случващото се е на НИНКН и МК поради това, че "те не предприемат действия да кажат" коя сграда е паметник на културата и коя не. Според арх. Петров кметът Димитров трябва да носи отговорност за разрушените складове, тъй като чл. 17 от Закона за културното наследство "вменява на кметовете на общини конкретни задължения да опазват недвижимото културно наследство на своя територия".

"Капитал" разговаря с министър Минеков по време на връщането му към София. Той разказа, че събарянето на сградите трябва да спре и каза, че още на следващата сутрин ще разпише протокола от заседанието, ако бъде изготвен. Разказа и че е бил заплашван във връзка с складовете, но не разкри подробности. Това също няма да свърши особено много работа - собственикът на съборения през 2016 г. склад беше задължен от тогавашния министър Вежди Рашидов в срок от една година да възстанови сградата. Това така и не се случи.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dxt1423114963389775 avatar :-|
    svetlozar rozov
    • - 2
    • + 2

    Имам чувството, че статиите, които чета напоследък са глави на книга, която става все по-зловеща и по-зловеща, в която се разказва за злото и хилядите му форми.
    Нека да бутнат всички складове, после и всички останали сгради, които разказват за нашата история.. да си останем само с лъскавите, грозновати сгради на бездарни архитекти, построени с евтини материали, но да изглеждат скъпи. Все пак българина иска да му е луксозно, другото не го интересува .

    Нередност?
  • Костадин Иванов
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#1] от "svetlozar rozov":

    Хайде пак българинът виновен.....
    Спрете да правите драма от няколко големи сгради с промишлен дизайн. Нито са толкова хубави, нито им е мястото там.
    Ако ще въртим кофти приказки за българина, да отчетем, че много обича да казва какво трябва да правят другите със своята собственост.

    Нередност?
Нов коментар