Новият научен кампус за биотехнологии в Пловдив

Вече няколко години институтът, част от проекта PlantaSYST, привлича учени и студенти от целия свят и активно работи с бизнеса за приложение на научните открития

Новата сграда на научния център е разположена в кв. Тракия върху терен, преотстъпен на института изцяло безвъзмездно от община Пловдив.
Новата сграда на научния център е разположена в кв. Тракия върху терен, преотстъпен на института изцяло безвъзмездно от община Пловдив.
Новата сграда на научния център е разположена в кв. Тракия върху терен, преотстъпен на института изцяло безвъзмездно от община Пловдив.    ©  Димитър Марков
Новата сграда на научния център е разположена в кв. Тракия върху терен, преотстъпен на института изцяло безвъзмездно от община Пловдив.    ©  Димитър Марков
Темата накратко
  • Центърът по растителна системна биология и биотехнология се реализира в рамките на проект PlantaSYST, който е съвместен между две германски и четири български научни организации
  • Общото финансиране от Европейската комисия и от българското правителство е 60 млн.лв.
  • Новият кампус в Пловдив предстои да зааработи пълноценно в началото на 2023 г.

Haberlea rhodopensis, познато още като Орфеево цвете или родопски силивряк, е интересно растение. За разлика от себеподобните си, когато е подложено на стресови фактори (засушаване, затъмняване или застудяване), то не умира. Цветето хибернира, наблюдава се затишие на физиологичните му функции, но след като бъде върнато в нормални условия, се възстановява напълно.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Центърът по растителна системна биология и биотехнология се реализира в рамките на проект PlantaSYST, който е съвместен между две германски и четири български научни организации
  • Общото финансиране от Европейската комисия и от българското правителство е 60 млн.лв.
  • Новият кампус в Пловдив предстои да зааработи пълноценно в началото на 2023 г.

Haberlea rhodopensis, познато още като Орфеево цвете или родопски силивряк, е интересно растение. За разлика от себеподобните си, когато е подложено на стресови фактори (засушаване, затъмняване или застудяване), то не умира. Цветето хибернира, наблюдава се затишие на физиологичните му функции, но след като бъде върнато в нормални условия, се възстановява напълно.

Как и защо се случва това и може ли тези способности да бъдат "пренесени" и на други растения като домати и пипер, така че да бъдат по-адаптивни на неблагоприятни условия и по-лесни за производство и отглеждане? На тези и други въпроси търсят отговор учените от Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив.

Центърът в града под тепетата е сравнително млад научен институт, който е първият и единствен за момента такъв в България. Той е водещ партньор в проекта PlantaSYST, в рамките на който се реализира центърът. Финансирането в размер на 60 млн.лв. идва едновременно по програма "Хоризонт 2020" и по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР).

Целта на проекта е научно сътрудничество и създадаването на клъстер в сферата на растителната биология, в който да бъде обединен потенциалът и да бъде изграден мост между академичните организации и бизнеса. Проектът, освен правилните съмишленици, си намира и точното място - Пловдив, където е разположена агро-индустрията, както и редица утвърдени организации в тази насоченост.

За разлика от началото преди 7 години, центърът вече е успял да се установи като водещ институт по растителни науки с висока научна продуктивност и международна видимост, категоричен е доц. д-р Васил Колев, мениджър на проекта.

От създаването си до днес Центърът временно се помещава в реновирана и пригодена за целите на изследванията сграда в покрайнините на Пловдив. Това предстои скоро да се промени и институтът да бъде преместен в новия научен кампус, изграден изцяло за целите на неговата дейност.

Дългият път на Центъра

В началото на 2015 година Европейската комисия в рамките на програмата "Хоризонт 2020", стартира инициатива за създаването и модернизирането на центрове за върхови постижения и свързването на научните среди в страни с по-ниско ниво на иновации с тези от по-развитите страни. Това се оказва идеална възможност за PlantaSYST.

Настоящият директор проф. д-р Цанко Гечев успява да привлече две немски академични институции - Институтът по растителни науки "Макс Планк" и факултетът по растителна биология на Потсдамския университет и да ги обедини около идеята да създадат този център за върхови постижения, заедно с Института по микробиология "Стефан Ангелов" към БАН, Институт по зеленчукови култури (ИЗК) "Марица" и Институт по микробиология в Пловдив.

PlantaSYST печели финансиране в размер на 15 млн.евро. за срок от 7 години. Наред с това, еквивалентът на тази сума в българска валута - 30 млн.лв. проектът получава от ОП НОИР, тъй като по програмата на ЕК е заложено съфинансиране от бюджета.

По думите на мениджъра доц. д-р Васил Колев парите, които получават от ЕК са единствено за т.нар. меки мерки - привличане на учени и административно изграждане на самия център, докато средствата, получени по оперативната програма, са за изграждане на новата сградата (20 млн.лв.) и закупуване на апаратура (9 млн.лв.). Васил Колев обяснява още, че инвестицията на държавата в такъв тип центрове не е самоцелна, а е израз на цялостна политика за развиване на научната общност в страната.

Биомагьосниците в Пловдив

Към центъра има общо 8 отдела, пет от които - изследователски. Д-р Гергана Захманова е експерт в отдел "Технологичен трансфер и управление на интелектуалната собственост". Тя именно е човекът, който се занимава с оценка на генерираните разработки и техния научен потенциал за приложение.

По думите ѝ работата с растенията е динамична - учените се опитват едновременно да отговорят на климатичните промени, които вече са факт, но и да изпреварят предстоящите такива. Ето защо, от една страна, активно се разработват нови сортове - по-високодобивни, по-вкусни, по-богати на полезни вещества. "Съвместно с ИЗК Марица регистрираме 4 нови сорта домати и 2 нови сорта пипер, които скоро ще излязат на пазара", разказва д-р Захманова. От друга страна, в центъра се изследват различни технологии, които биха подпомогнали растенията да се адаптират по-лесно към постоянно променящите се условия на околната среда.

Наред с адаптирането и откриването на нови по-устойчиви културни сортове, в центъра се изследват всички метаболити, които имат значение за фундаменталните процеси (узряване, стареене) от развитието на дадени растения, така че те да бъдат добре познати на изследователите. В същото време се правят тестове и на широкия спектър метаболити с потенциални полезни за човека действия, които растенията синтезират и тяхното евентуално приложение в медицината и фармацията. "Идентифицират се растителни метаболити, които повлияват на разстройства като затлъстяване или на процеси като фотостареенето на кожата", обяснява д-р Гергана Захманова.

Собствено размножаване

За целите на изследванията в Центъра са създадени възможности за отглеждане на растения в стерилни, ин витро условия.

От една страна, това се прави за да могат учените да променят компонентите на растенията чрез промяна на условията, в които се отглежда растението. От друга, ин витро отглеждането на растения създава възможност за работа с видове, които са защитени и отнемането им от природата би накърнило еко системата. Такъв пример е хаберлеята - растение, което предизвиква сериозен научен интерес, но се среща рядко и не бива да се взима в големи количества.

Ето защо, в центъра са разработили метод, по който да размножават хаберлеята, който им позволява да произвеждат нужното за изследванията количество дори по-бързо, отколкото това се случва в естествена среда. Именно в тази насока има регистриран полезен модел от Центъра - за инвитро култивиране на Haberlea rhodopensis.

Проекти, финансиране и учени

В института в момента работят изследователи от Индия, Нова Зеландия, САЩ, Южна Африка и Южна Корея. "Предлагаме конкурентни заплати и създаваме добра материална база и благоприятна среда, която генерира нови идеи и възможности за дискусия между добри изследователи", категорична е Гергана Захманова.

По думите на екипа Центърът си сътрудничи с над 100 научни организации по света и в България, вкл. всички университети в Пловдив. В института идват студенти от България и чужбина (по програмата Erasmus+) за работа, практика или стаж, а институтът е акредитиран като обучителен център за докторанти в областта на биотехнологиите.

Освен с изследователски институти и университети, ЦРСББ има интензивно сътрудничество и с биотехнологични компании - BetterSeeds, Израел, BioAtlantis Ltd.,Иралндия, Biovet JSc , България.

Към момента финансирането на Центъра идва по няколко направления: международни и български проекти, договори с фирми, както и със средствата, получени от ЕК. След изтичането на проекта (2024 г.), по думите на екипа институтът ще разчита финансово предимно на научни проекти, съвместна работа с бизнеса и средства от сервизни услуги в областта на биоинформатиката и растителната метаболомика.

Домът на биотехнологиите в Пловдив

Създаването на адекватна среда - както като визия, професионални възможности и заплащане, така и като научна база - е водещата мисия на центъра. По тази причина осигуреното от държавата финансиране в размер на 30 млн.лв. се разходва за изграждане на нов и модерен научен кампус.

В края на 2018 г. Общинският съвет в Пловдив отдава безвъзмездно и с пълно съгласие 23,5 дка терен в кв. "Тракия" и строителството стартира светкавично, като изпълнител по обществената поръчка за строителство е "ГБС-Пловдив". По думите на екипа, Центърът получава постоянна подкрепа от местната власт. "Община Пловдив оценява добавената стойност на проекта - ЦРСББ привлича инвестиции и работни места. Визията на Общината съвпада с нашата", коментира мениджърът Васил Колев.

Сградата вече е почти изцяло завършена и оборудвана. Осигурена е апаратура, която да няма аналог в региона и с която по думите на екипа институтът да има технологично предимство, за да може да е атрактивен за съседните на България държави.

"Всичко това дава възможност за извършване на върхова наука. Доброто обезпечаване с апаратура позволява и извършването на услуги - т.е. кадри на Центъра да извършват определени научни задачи за други организации и бизнеса, което допълнително ще задълбочи връзката ни с научните отдели на компаниите. Това е заложено и в бизнес плана на Центъра", обясняват още екипът.

Капацитетът на сградата е за над 100 работни места, но към момента се планира едва половината от тях да бъдат заети, като идеята е да може всеки спокойно да работи по своите проекти. "Залагаме на качество, не на количество", категоричен е мениджърът Васил Колев. В новия научен кампус има шест големи лаборатории - всяка с възможност за работа на около 10 човека, осем климатични стаи, 20 специализирани помещения с апаратура, както 4 дка оранжерии. Към центъра са изградени и няколко конферентни зали - голяма за 300 човека, както и четири по-малки за 80 човека, което позволява организирането на конференции, симпозиуми и обучения.