Как водата от Родопите няма да стигне до Пловдив

Идеята за устойчиво водоснабдяване на 29 населени места от каскадата "Доспат - Въча" вече половин век чака своя изпълнител

Осигуряването на средства и координацията между институцията са ключови за реализирането на проекта за водохващане от каскада "Доспат - Въча"
Осигуряването на средства и координацията между институцията са ключови за реализирането на проекта за водохващане от каскада "Доспат - Въча"
Осигуряването на средства и координацията между институцията са ключови за реализирането на проекта за водохващане от каскада "Доспат - Въча"    ©  Цветелина Белутова
Осигуряването на средства и координацията между институцията са ключови за реализирането на проекта за водохващане от каскада "Доспат - Въча"    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Проектът за водоснабдяване на Пловдив и региона от каскада "Доспат - Въча" съществува от над 50 години.
  • Изпълнението му ще намали разходите за електроенергия, ще повиши качеството на водата и ще направи системата устойчива на катаклизми, твърдят експерти.
  • По последни изчисления реализацията ще струва около 400 млн. лв., които трябва да осигури или държавата, или частно дружество концесионер.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Проектът за водоснабдяване на Пловдив и региона от каскада "Доспат - Въча" съществува от над 50 години.
  • Изпълнението му ще намали разходите за електроенергия, ще повиши качеството на водата и ще направи системата устойчива на катаклизми, твърдят експерти.
  • По последни изчисления реализацията ще струва около 400 млн. лв., които трябва да осигури или държавата, или частно дружество концесионер.

Годината е 2030-а; 29 населени места в област Пловдив и индустриалните зони вече десет години използват чиста планинска вода от Въча. Направената инвестиция от близо 400 млн. лв. ще се изплати след още едно десетилетие, а изградената система е устойчива и независима от метеорологичните условия, климатичните промени и енергийните кризи.

Така можеше да изглежда бъдещето, ако по огромния проект за водоснабдяване на Пловдив от каскада "Доспат - Въча" вече се работеше. Уви, реалността е друга.

Годината е 2022-ра, а Пловдив и околните населени места се водоснабдяват с вода не от горе, от планината, а от долу - от реката. Водата идва от сондажни кладенци, изградени по терасите на Марица, водата от които се изтласква посредством електрическо захранвани помпи. Системата е неустойчива и коства все повече усилия на водното дружество да поддържа качеството на водата в изискуемите норми. Разходите за електричество на ВиК - Пловдив, поставиха дружеството пред опасността от фалит, а често хората по високите етажи в града се сблъскват с ниското налягане.

Идеята да се довежда планинска вода до Пловдив от каскада "Доспат - Въча" не е нова - градът и околностите му все пак са в полите на Родопите. Два пъти в последните 20 години (през 2006 и през 2018 г.) обаче не успява да получи одобрение, за да стартира. Така, въпреки че подобен тип съоръжения не са новост за България, като например две трети от водните количества в София от края на миналия век се осигуряват от язовир "Искър", и въпреки че проектът се залага във всички стратегически документи на общината и региона, реализацията му няма да се случи скоро. Най-просто казано, защото никой не иска да даде пари.

Два проекта по-късно

Идеята се заражда преди около 50 години, като в края на 80-те години на миналия век, когато язовирът е носел още името "Антонивановци", се пристъпва към проектиране на водното съоръжение. С бурните събития след 1989 г. проектът спира.

От 90-те години до днес още два пъти е правен опит да се рестартира - веднъж през 2006 г. и втори път през 2018 г. Първия път предпроектните проучвания са приети и е преминато към изготвяне на идеен и технически проект от американската фирма АЕКОМ. Проектът е върнат от МРРБ за доработване и отстраняване на технически неточности. Изведнъж обаче се оказва, че се изисква промяна в заданието и изменение на сключения договор, и нещата приключват за цели 12 години.

През 2018 г., когато идеята за предпроектно проучване отново е възродена, областната администрация в Пловдив провежда последователно две обществени поръчки. Първата е прекратена, тъй като кандидатствалите не отговарят на заданието. При втората избраният изпълнител от общо осем участника е израелската фирма "Аш индъстрийз". Договорът е сключен през август 2019 г. на стойност 350 хил. лв. (без ДДС) за срок 16 месеца.

В началото на 2021 г. е проведен разширен експертен териториален съвет под ръководство на тогавашния областен управител на Пловдив Дани Каназирева, на който проектът се представя и обсъжда, като участие вземат всички ангажирани институции. Фирмата изпълнител представя съгласно заданието два концептуално различни варианта за изграждане на водното съоръжение, но до избор на който и да е от тях не се стига и нататъшната работа по реализиране на проекта не продължава.

Какво казва проектът

След съпоставка проектантският екип решава да бъде избран по-евтиният и по-лесен за реализиране вариант. Той предвижда водопровод с обща дължина малко над 170 км.

"Основното водовземане в проекта е от изравнителя на ВЕЦ "Въча 2", което минимизира загубите на НЕК чрез използване на енергийно преработени води. Надолу водопроводът е ситуиран по левия бряг на р. Въча, като в района на гр. Кричим преминава през съществуващия тунел на "Напоителни системи". След изхода на тунела водопроводът се насочва към площадката на бъдещата пречиствателна станция за питейни води в местността Гергевец. Предвидено е и резервно водовземане, което да се въвежда в действие в случай на авария в довеждащия водопровод или профилактика на ВЕЦ "Въча 2", обяснява доц. д-р инж. Борис Цанков, зам.-ректор на УАСГ, ръководител на проектантския екип, работил по проекта съвместно с израелската компания.

След пречиствателната станция водата ще бъде доведена до площадката на бъдещия резервоар на гр. Пловдив, а след това ще се насочва към съществуващата селищна водопроводна мрежа на Пловдив, обяснява още инж. Цанков, като целта е да се запази хидравличната картина на съществуващите водопроводи в града.

На база проучванията, направени за целите на проекта, екипът твърди, че всички консуматори ще бъдат осигурени в хоризонт 50 години, а съществуващата в момента система ще остане на разположение, за да бъде използвана, в случай че такава нужда има. Преките инвестиционни разходи за строителството на тръбопроводите и прилежащите съоръжения са изчислени на около 400 млн. лв. (без ДДС).

Държавата или не иска, или не знае как да реализира този мащабен проект.

Доц. д-р инж. Борис Цанков, зам.-ректор на УАСГ, ръководител на проектантския екип

Водата - чиста и в чешмата

Изследванията за изработване на този проект са категорични - ползите от водохващането от каскада "Въча" са както количествени, така и качествени.

От една страна, най-очевидната полза за жителите на всички 29 населени места, сред които и Пловдив, е, че ще пият чиста планинска вода, преминала през допълнителна обработка.

Към момента питейните води на Пловдив се черпят от подпочвени води със сондажи, изградени на терасата на р. Марица. Три от четирите помпени станции - "Юг", "Север" и "Изток I", се намират в урбанизираните части, което затруднява тяхното санитарно запазване от обикалящите ги сгради и води до влошаване качеството на питейната вода. Същото е положението и в други населени места от областта.

От друга страна, по думите на екипа, изготвил проекта, водоснабдяване от Въча би било по-надеждно и устойчиво от използването на енергийно захранвани кладенци. В момента евентуален срив на електроенергийната система ще доведе до моментално спиране на водата, тъй като липсват резервиращи обеми. В допълнение към това рискове при използването на кладенци има както при наводнения, когато помпените станции се заливат и прекъсват работа (както се случи в Карловско), така и при засушавания, когато дебитът на подпочвените води спада и високите етажи в градовете често страдат от това. И в двата случая опасността е от цялостно спиране на водоснабдяването.

Какво казват числата

Освен здравословни и технически проектът има и положителни икономическите измерения, категорични са експертите.

Първото и основно предимство на този проект са намалените разходи за електроенергия. Годишните разходи за енергия на ВиК - Пловдив, рязко се покачиха в рамките на последната година и така от август 2021 г., когато месечната консумация е струвала 760 хил. лв., тази година през август сумата е 2 пъти по-голяма - 1.6 млн. лв., което поставя дружеството пред сериозно финансово предизвикателство. Основната причина за това е, че водата се доставя до домакинствата почти изцяло посредством електрически захранвани помпи.

Направеният през 2021 г. анализ показва, че цената, която ще плащат крайните потребителите, в най-тежкия вариант ще се повиши с 1.15 лв.(с ДДС) спрямо определена от КЕВР (2.24 лв./куб.м) през първата година, което отново е далеч от социално поносимата цена - 5 лв./куб.м. Впоследствие, когато започне да се покачва фактурираната вода (т.е. когато повече хора започнат да консумират вода от чешмата) и когато ВиК изпълни своите проекти, посредством които се очаква да се намалят загубите, ежегодно цената на водата ще намалява. При средно потребление на домакинство между 10 и 20 куб.м на годишна база разходите в най-лошия вариант с най-голямо покачване на цената ще се покачат с между 130 и 260 лв.

В същото време обаче ще се намалят индиректните разходи от консумацията на водата. Тъй като водата от Въча е доста по-мека от тази, която в момента се използва, това дава отражение освен върху здравето на хората и върху експлоатационния живот на домакинските уреди, сградните инсталации и пр. Сметките показват, че едно домакинство харчи между 1000 и 4000 лв. на година за преодоляване на вредите от твърдата вода, които ще бъдат почти изцяло спестени.

Аргументите на противниците

Самият инж. Борис Цанков не отрича, че проектът ще предизвика огромни въпроси и проблеми с оглед неговия мащаб, но той е категоричен, че ако има желание такъв проект да бъде реализиран, трябва да се поеме риск.

"През дългите години, когато проектът е ту в забвение, ту във възход, се прокрадваха мнения, че реализирането на тази идея е доста скъпо начинание, а и Пловдив си имал вода. Разбира се, и гр. Пловдив, и населените места, които са включени в последната разработка, притежават водоснабдителни системи, но те не са устойчиви в светлината на глобално променящия се климат, а и на драстичното поскъпване на енергоносителите", обяснява той.

Първият и най-голям препъникамък са средствата - последният проект е изчислен на около 450 млн. лв., които според сметки на екипа би следвало да се изплатят за около 27 години. Сумата е непосилна за която и да е община. Няколко други са вариантите за намиране на финансиране - от държавата чрез водния холдинг или чрез друг възложител, от оперативни програми, било то и частично, или от частен инвеститор, на който обектът да бъде даден на концесия, срещу което той да изгради съоръжението.

Предвид проявяван през годините инвеститорски интерес и липсата на такъв от държавата и водното дружество най-възможен изглежда да е последният вариант, но той е и най-рискован.

Освен средства при представянето на проекта се изразява съмнение, че старата ВиК система в населените места няма да може да издържи водата, която ще влиза с високо налягане по тръбите. По думите на инж. Цанков големият времеви диапазон на проекта дава възможност водопроводната мрежа да бъде рехабилитирана, а "докато все още старите и износени водопроводи в града са факт, съществуват редица технически възможности налягането да бъде снижено до необходимите за избягване на аварийни ситуации стойности", обяснява той.