Бившият спортен диспансер в Пловдив оцеля в опит за заличаване
Кметът поиска да го влее в друго медицинско дружество, но решаването на съдбата на апетитния имот до Гребната база засега бе отложено от общинските съветници
От Седмото Тепе
Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция
- Община Пловдив пренебрегва поддръжката и развитието на Медицински център за рехабилитация и спортна медицина - Пловдив, повече от две десетилетия.
- Предложението за сливане на МЦРСМ - Пловдив, в ДКЦ V дойде внезапно и предизвика остра реакция от спортисти и експерти.
- Кметът не е консултирал решението си нито със собствените си дирекции, нито с ресорната общинска комисия.
Половин век история и традиция в здравеопазването щяха да приключат на 2 август. Едно от емблематичните медицински заведения в Пловдив - Център за рехабилитация и спортна медицина, още известен като бившия спортен диспансер, беше на път да бъде заличено.
Първият опит за това беше на сесия на общинския съвет на 26 юли, когато по предложение на кмета Здравко Димитров бившият диспансер, който е търговско дружество с едноличен собственик на капитала община Пловдив, трябваше да бъде влят в Диагностично-консултативен център V - Пловдив - "Св. архиеп. Лука" (ДКЦ V).
Тогава идеята бе отхвърлена от общинския съвет с един глас разлика, но това не попречи точката да бъде отново повдигната от кмета на следващото заседание - на 2 август. В крайна сметка острите реакции в публичното пространство и изразено несъгласие в постоянните комисии доведоха до оттеглянето на точката от вносителя.
Официалните причини са "лоши финансови показатели и невъзможност за оздравяването на здравното заведение". Неофициалните са свързани с един мандат без ясна визия и редица съмнителни решения в своя завършек, едно гласувано решение за кредит от 6 млн. лв. и експлоатацията на имот в един от най-апетитните райони за строеж в Града под тепетата.
Предложение на тъмно
Идеята за вливането предизвика остри реакции. Според Калин Калинов, директор на дирекция "Здравеопазване" към община Пловдив, това решение на кмета не е било съгласувано с него и не е било повдигано в официален разговор."Предложението не дойде от мен и аз лично нямаше да го допусна. Но тук не става въпрос за вливане или не. За самото вливане има много позитиви, като не на последно място е намаляването на административното бреме за обществените предприятия и присъствието на ненужен персонал, което е голям харч. Но даже при едно сливане МЦРСМ - Пловдив, трябва да запази своето предназначение. Това дружество така е финансово опасно и за там, където ще бъде влято. Ще бъде като воденичен камък, който ще го потопи. Първо то трябва да се оздрави и да се направи добро и тогава вече да се мисли къде и дали да се влива", коментира Калинов.
Изглежда, предложението на кмета не е било представяно и в здравната комисия на общината, където членове са Веселка Христамян, общински съветник от "Демократична България", и Румяна Толова, общински съветник от "Кауза България".
"Няма смисъл да се вкарва едно такова предложение в дванайсет без пет. Не е добра практика толкова късно в мандата. Ако беше по-рано, щеше да има време за обосновка и да се направи решение, базирано на информация", коментира Толова.
Официална подкрепа за сливането в деня на гласуване 26 юли бе получена от ГЕРБ и "Алтернатива за Пловдив". До повторно гласуване не се стигна поради оттеглянето на предложението от страна на вносителя - отлъченият от партията си кмет Здравко Димитров.
На практика на дъното
МЦРСМ - Пловдив, е част от ексклузивна група здравни заведения - едва три от тях са оцелели досега в страната. Другите се намират във Варна и Велико Търново. Тези две са в по-добро финансово състояние, като това във Варна е с по-добри показатели. И в случая на МЦРСМ - Варна, и на МЦРСМ - Велико Търново, се забелязва нарастване на собствения капитал и на сумата на актива, докато в Пловдив те наблюдават спад.През 2018 г. пловдивското дружество има загуба от 30 хил. лв., като дотогава то е със средна печалба от около 2-3 хил. лв. годишно от откриването му през 2000 г. Загубите впоследствие са намалени постепенно до хиляда лева през 2022 г., а приходите в последните две години са рекордни - 518 хил. лв. през 2021 г. и 540 хил. лв. през 2022 г. Въпреки това управителят, който постига тези по-добри резултати - д-р Влатко Глигоров, е освободен в началото на март и заменен с д-р Пламен Йончев, който е избран за временно изпълняващ длъжността в период от 6 месеца до септември. От тогава до сега от община Пловдив не е провеждан конкурс за назначаването на постоянен управител.
Вливането
Идеята за вливането също не е официално обоснована от страна на общината с изключение на това, че ДКЦ-то се справя добре финансово през изминалата година. Според Христамян и Толова не е постъпвало предложение, чрез което да се направи конкурс между отделни ДКЦ-та из града, където всяко от тях да предложи решение на проблемите на МЦРСМ - Пловдив."От общината се обърнаха директно към мен. Като процесът започна съвсем скоро, преди около горе-долу месец. Тяхното решение е може би породено от факта, че аз съм работила в МЦРСМ - Пловдив, и съм запозната с проблемите му. Това е може би една от причините. И защото ДКЦ V в момента е с най-добри финансови резултати в общината", коментира д-р Яна Кашилска-Петкова, управител на Диагностично-консултативен център V.
Действително Кашилска-Петкова има дейно участие и в проекта за обновяване и модернизиране на диспансера, заложен в плана на Пловдив за периода 2021 - 2027 г. Сегашното ѝ предложение е за "Създаване, управление и развитие на високотехнологичен център за спортна медицина и рехабилитация". Детайли по самия проект бяха поискани от община Пловдив, но до публикуването на текста те не бяха предоставени.
Планът на Кашилска-Петкова включва обновяването на сградния фонд чрез парична инвестиция от страна на ДКЦ V, както и преместване на модерна апаратура от здравното заведение в "Тракия" в това до Гребния канал. Най-важната точка според нея обаче са кадрите.
"Лекарите са основният ресурс, защото там има наистина дефицит на кадри. Имаме експерти, които работят за нас тук, в ДКЦ V, но другата им работа е в УМБАЛ "Св. Георги" примерно и те биха могли да работят в спортния диспансер, вместо да трябва да идват чак до "Тракия", коментира Кашилска-Петрова.
Финансова оценка на направения от нея план до този момент не е била извършвана. "Че спортният диспансер ще бъде финансов риск за нас, са предположения и догадки. В моето предложение аз не говоря за пари и заеми, а предлагам използването на собствени средства и инициативи, така че да можем да подобрим и възстановим сградата. Ние можем да помогнем с апаратура, персонал и облагородяване на сградния фонд с наши средства, така че да стане годно за работа и впоследствие, то е включено в ПИРО-то, да можем да търсим финансиране", споделя тя.
Апетитен имот в апетитен район
Това звучи добре, но притесненията около бъдещето на бившия диспансер са няколко. Първото и най-наложително е свързано със състоянието на сградата, намираща се в пряка близост до Гребния канал в града и множеството спортни клубове и обекти там. Тя се състои от две отделни постройки от 1973 г. и 1983 г. и те не са особено модернизирани.Кметът Здравко Димитров в самото начало на своя мандат е правил официални изявления, в които е посочил желанието си нещо да бъде направено за тези сгради. Проект за обновление и модернизиране на сградния фонд е заложен в ПИРО на Пловдив за периода 2021 - 2027 г.
Според Калин Калинов целево финансиране е търсено от Министерството на здравеопазването и Министерството на младежта и спорта. Фактът, че МЦРСМ - Пловдив, е търговско и общинско дружество води до отказ от тези институции за финансова помощ.
От общината изведнъж се сетиха покрай проекта за басейна за тази сграда и нейното значение и състояние и решението беше - "хайде да вливаме". Но то не става така. Не можеш и да имаш топъл коридор от един чисто модерен басейн и съоръжение и да влезеш през него в сграда, където може да ти падне мазилка на главата. Трябва стратегия и трябва да се оправи това място първо, преди да можем да мислим каквото и да е за неговото бъдеще.
д-р Калин Калинов
директор на дирекция „Здравеопазване“ към община Пловдив
Единственото нещо, което досега е постигнато, е гласуването на решение от страна на общинския съвет управителят на заведението да намери начин за финансиране чрез кредит от 6 млн. лв. Имайки предвид финансовата обремененост на община Пловдив със заеми от около 120 млн. лв. по множество инфраструктурни и спортни обекти (стадион "Христо Ботев", "Локомотив", както и новият олимпийски басейн), а и финансовото състояние на самото дружество, то трудно би могло да се намери такова от държавни или частни банки.
Това право за заем би било наследено и от управлението, в което би било влято МЦРСМ - Пловдив.
"Едно от опасенията в случая е какво би станало, в случай че има нужда да се изтегли заем от правоприемника на МЦРСМ - Пловдив. В случая единственият актив, който би могъл да бъде заложен, е сградата, и ако съответно заплащанията по заема не биха могли да бъдат покрити, то това би означавало загубването на този актив, а какво може да стане оттам нататък е неясно", коментира общинският съветник Румяна Толова.
Веднъж извън управлението на общината и при липса на дружество, заради което да има специфична роля, теренът вече не би имал нужда да се ползва по досегашното си предназначение. Това би позволило осъществяването на друг вид инвестиция на територията на имота, който е на чудесно място до Гребната база.
Опасения за бъдещето на сградния фонд подбуди и добавянето на точка от страна на общинските съветници на "Демократична България" в направеното предложение сградата на МЦРСМ - Пловдив, да бъде единствено предназначена за здравни дейности, но "това може да бъде променено на всеки следващ общински съвет. Това, което е решено на едно събрание, може да бъде променено на друго", пояснява Толова.
Старо, старо дружество
Когато последният постоянен управител на МЦРСМ - Пловдив, Влатко Глигоров заема своята позиция, първо неофициално през октомври 2020 г., а в последствие и официално през 2021 г., той заварва състав, който е със средна възраст по негови думи от "между 72 и 76 години". Тоест ситуация, в която персоналът е бил с поне двадесет години по-възрастен от вече остарелия сграден фонд и в пенсионна възраст.Това е лесно обяснимо с ниското заплащане, което се предлага в дружеството, и е посочено като един от основните рискове за бъдещето на здравното заведение в поредица от годишните доклади на дружеството през годините. Според официалната документация и доклад става ясно, че е имало раздвижване по всички показатели, свързани с персонала.
Средната възраст се смъква с цели 20 години до 56. Има и увеличение на заплатите, което ги придвижва по-близо до тези за региона. Подписани са и споразумения и са утвърдени бази за практически обучения на студенти от Медицинския факултет по физиотерапия и с Националната спортна академия за кинезитерапевти.
Бъдещето е за след изборите
До този момент процедура по избирането на постоянен нов управител не е направена от страна на общината. Такава е вкарана от страна на обединение на представители на общинския съвет - "Демократична България - Обединение", "Кауза България", ЗС "Александър Стамболийски", ВМРО-БНД и "Съюз за Пловдив".След почти час дебат на 2 август тя бе приета единодушно от присъстващите на заседанието. "В момента наблюдаваме катарзис. Само един глас на един общински съветник не даде възможност към днешна дата Спортен диспансер да няма. И днес този дебат е толкова хубав, конструктивен и искрен и нямаше да го има. Каквито и дебати и доводи да изтъкваме днес, щяха да бъдат твърде късни", коментира като част от дебата Георги Колев, общински съветник от ЗС "Александър Стамболийски".
Така започва процедура по намиране на нов постоянен управител на МЦРСМ - Пловдив. Сегашният мандат на д-р Йончев е до края на септември.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.