Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 сеп 2016, 14:26, 14470 прочитания

Малко по-ясни данъци

Най-голямата революция в предложенията на финансовото министерство за следващата година е свързана с онлайн декларациите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кого засягат промените

- Всички фирми и физически лица, които подават годишни данъчни декларации
- Туроператорите и фирмите, които участват в консорциуми
- Мултинационалните компании, както и за българските холдинги с дружества в ЕС и консолидиран приход над 100 млн. лв.
- Хората, които купуват имоти през фирма
- Физическите лица, които участват с апорт на акции, и тези, които получават дивиденти или лихвени доходи от чужбина


След опита на управляващите за увеличение на данъчната тежест през миналата година тази поне засега изглежда скучна откъм подобни новини. Предложенията за промени в данъчните закони за 2017 г. на финансовото министерство са без увеличение на основни ставки и без фундаментални промени във философията на облагане на който и да е данък. С част от текстовете се прецизират формулировки от минали години, с друга се прави опит за премахване на пропуски, а с трета - ограничаване на данъчните измами и изсветляване на икономиката.


Ако има интрига, то тя е свързана с акциза върху цигарите за следващата година. Без разчети и мотивация, управляваното от Владислав Горанов ведомство рязко смени политиката си и реши да върне приетия в края на 2014 г. акцизен календар, според който цигарите трябва да поскъпват плавно с 20-30 ст. до 2018 г. Предишният облагодетелстваше българските производители, тъй като с най-малко се облагаха най-евтините цигари, а там са най-силните им пазарни позиции.

Въпреки че няма голямо разбъркване на ставки, данъчно-осигурителната тежест върху труда ще расте през 2017 и 2018 г. Причината е предвиденото увеличение на осигуровките с по един процентен пункт за всяка година (виж графиката). Отделно от това правителството залага и ръст на минималната работна заплата с 40 до 460 лв., а това също рефлектира върху някои сектори от икономиката, където възнагражденията са по-ниски.

За бизнеса

Промяната, която засяга всички фирми, е решението декларациите по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) да се подават само онлайн. Изискването ще е за доходите, получени през 2017 г. По електронен път ще се приемат и справките, които компаниите изпращат до НАП за изплатени доходи и удържани данъци на своите служители. Идеята е това да се случва за плащанията още от тази година, като срокът да се декларират се скъсява - до 31 януари на следващата, а не както досега – до края на април. А това означава, че до Нова година всички фирми трябва да са се снабдили с електронен подпис или пък да упълномощят своите счетоводни компании да пускат документите от тяхно име.



Поправка, която облекчава бизнеса, е идеята компаниите да могат да реагират сами, ако намерят счетоводна или друга грешка в документите, които подават пред данъчните. В момента при откриването на подобни пропуски по ЗКПО фирмите са длъжни да уведомят НАП, а тя в 30-дневен срок да коригира финансовия резултат на предприятието и да преизчисли дължимия корпоративен данък. Сега се предлага фирмите сами да правят това, като подадат нова декларация с коректните данни до 30 септември. Новият механизъм за корекции ще е само за грешки, които фирмите са забелязали, след като са подали данъчни декларация за съответната предходна година. За неточности от по-стари периоди ще се прилага сегашното правило – компанията да уведоми писмено НАП и да чака реакция.
Традиционно най-много промени има в Закона за ДДС. Част от тях са в посока по-облекчен режим за някои бизнеси. Българските туроператори например ще могат отново да прилагат специалния режим на облагане на туристическите услуги, когато се извършват доставки между два туроператора. Данъчни консултанти коментират, че в момента българските туристически агенти имат проблеми с чуждите си партньори, тъй като в повечето случаи те работят именно по облекчения режим.

Друга промяна цели да се уредят неперсоницифираните дружества, за които липсват текстове в Закона за ДДС. Това затруднява фирмите, които кандидатстват в консорциум в търг по Закона за обществените поръчки.

От следващата година хората, които са закупили имот с цел да го ползват и за фирмени, и за лични нужди, вече няма да могат да си възстановяват целия данъчен кредит. Платеният ДДС ще може да се възстанови пропорционално на степента на използване на имота за икономическа дейност. Промяната отново е свързана с изискване на ЕС, като тя позволява да бъдат направени корекции, ако междувременно предназначението на имота се промени.

От догодина влизат в сила и две директиви на ЕС за обмен на данни между данъчните администрации на държавите членки. Те ще засегнат основно мултинационалните компании, както и някои български групи. Националната агенция за приходите вече ще разполага с повече информация за тях, а това означава и че при желание може да реагира много по-адекватно при съмнения, че дадена компания, оперираща в България, не плаща реални данъци тук, а пренасочва доходи към свое дружество-майка от друга държава в ЕС.
По силата на първата директива (2015/2376/EU от 8 декември 2015 г. ) данъчните ще си разменят информация за сключени споразумения в две направления - за трансферни цени и за обвързващи становища. Първото ще засегне основно чуждестранни групи, които оперират в страната чрез техни местни дружества, ако чуждестранната централа или друг център в групата в чужбина е сключил споразумение за трансферни цени с чуждестранна данъчна администрация и то влияе върху ценовите нива на групата в България. "При получаване на тези споразумения нашата данъчна администрация би могла да прецени доколко приетият начин на данъчно облагане в чужбина е приемлив за страната ни, или България следва да претендира да обложи по-голяма част от груповите приходи", казва Орлин Хаджийски, съдружник "Данъци" в "PwC България". Според него изискването за обмен на обвързващи становища пък засяга основно български групи, които са получили подобни становища от данъчните администрации на други държави. Промяната най-вероятно ще засегне български групи, които имат специфични схеми за финансиране отвън. Ако те са искали становище от чужда данъчна администрация, НАП ще може да види откъде идват капиталите на тази група в България, кой е реалният й собственик и т.н.
Любопитно е например дали подобни становища от данъчните в Холандия е искала "Лукойл", или пък компании като "Техномаркет". Доколкото тази информация е конфиденциална обаче, тя няма да е достъпна на широката общественост, а е единствено за служебно ползване от администрацията.

Другата директива (2016/881 от 25 май 2016 г.) , която трябва да приеме България, е свързана с обмен на отчети (CbC отчети) по държави за мултинационални групи, които оперират в рамките на няколко държави в ЕС. Те трябва да са с консолидиран оборот над 750 млн. евро и ще трябва да предоставят данни за това в кои държави оперират, какъв им е приходът там, печалбата и броят на заетите.
"Идеята е приходните агенции в ЕС по-лесно да идентифицират дали международните групи плащат данъци там, където са съсредоточени основните им дейности (например хора, производствени мощности и други), или използват техники за насочване на печалби в юрисдикции, в които нямат значителни операции, но пък са с ниски данъци", допълва Орлин Хаджийски. Има и вариант, в който висшият мениджмънт на групата да иска тя да е с по-голяма печалба в държавата, в която са ситуирани те, тъй като често бонусите им са обвързани с финансовия резултат на компанията.

България ще иска същите доклади и за български групи, ако те са с консолидиран оборот над 100 млн. лв. Формулировката засяга поне 10 от най-големите холдинги в страната.

За хората

Подобно на компаниите, физическите лица също ще трябва да подават годишните си данъчни декларации само онлайн от 2018 г. Правилото влиза в сила за доходи, получени през 2017 г. За разлика от фирмите обаче, тук няма да има нужда от електронен подпис, а от персонален идентификационен код (ПИК). Той се издава от данъчните и е безплатен, като подаването на декларации с него през страницата на НАП е възможно и в момента. След като бъде въведено онлайн декларирането, ще отпаднат отстъпките, които в момента по закон могат да ползват фирмите и физическите лица за това. Има и още две уловки: за доходи, изплатени през тази година, отстъпката от 5% при подаване на онлайн декларация остава, но тя ще е не повече от 1000 лв. Другата е, че данъчно облекчение ще се ползва само от тези, които нямат изискуеми публични задължения.

Само онлайн ще се подават и декларациите от фирми или физически лица, които изплащат доходи, различни от трудови, на други физически лица. Промяната влиза в сила още от следващата година и ще важи за суми, изплатени през тази.

За да насърчат безкасовите плащания, от финансовото ведомство предлагат данъчно облекчение за плащания с карти. То ще е само за трудови или доходи по граждански договори, които са изплатени изцяло по банков път и 80% от тях също са похарчени по банков път. Според данъчни консултанти обаче тази схема не може да се приложи на практика. Те дават пример с физическо лице, което има 80 единици доход от заплата и 20 от дивиденти. Ако то изхарчи 91 единици, като плаща само с карта, ще е трудно да обясни каква част от сумата е с произход трудови доходи и каква – от дивиденти. Друг казус е свързан с хората, които са теглили кредит. Ако той постъпи по същата сметка, по която си получават заплатата, пак ще трябва да доказват каква част от похарченото е заплата и каква – от кредита.

С промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се предлагат и няколко улеснения. Едното е за хората, които имат доход от чужбина – например лихвен или пък от дивидент. В момента те са длъжни да го декларират пред НАП и да удържат данък на всеки три месеца. Сега това ще се прави веднъж заедно с годишната данъчна декларация. Другото улеснение е за земеделските производители. В момента те имат право дали да декларират доходите си като физически лица или пък като едноличен търговец. Въпросът е, че преминаването между двата режима става много бавно – чак през следващата данъчна година. Сега това ще може да става и в текущата година.

С промените се прави опит да се запушат и два законодателни пропуска. Първият е свързан с извършването на непарични вноски в търговски дружества. В момента при апорт на акции не се дължи данък, а само при тяхната продажба или замяна. Този пропуск се използваше от много хора, които продаваха имоти през дружества, за да не плащат данък, твърдят данъчни консултанти.
Вторият пропуск е свързан с облагането на доход, получен от викторини или пък като награден фонд. Друг е въпросът защо се въвежда данък за тях, но не и за т.нар. мек хазарт – лотарии и т.нар. игри на късмета.

В промените има и една странна идея – при смърт на човек, който получава доход, различен от този по трудов договор, наследниците му ще са задължени да подадат данъчна декларация, както и да платят дължимия данък на държавата. Въпросът е, че роднините не са длъжни да знаят потенциалните източници на доход на починалия, нито пък кога какво е декларирал пред държавата. От текстовете не става ясно и дали има санкция за неподаване на декларация и каква е тя.

Както всяка година, така и сега това са само първоначални предложения. Обикновено те претърпяват значителни корекции между четенията в парламента. Въпросът е депутатите да изгладят неясните текстове, да приемат добрите идеи и да не се опитват да вкарват важни промени в последния момент, за да има предвидимост.


Повече контрол

Дълго искано от Агенция "Митници" правомощие – да могат да претърсват и изземват по реда на Наказателно процесуалния кодекс (НСП), е на път да получи зелена светлина. В момента при подобни акции служителите на агенцията чакат колеги от МВР, а така се губи време както и част от доказателствата, за да може после да се започне производство. Досега идеята митниците да получат подобни правомощия винаги влизаше в сблъсък с МВР.

С друга промяна се предлага корабите и транспортните средства, които превозват горива, да подават непрекъснато данни към доставчик на GPS услуги. При нарушение сертификатът за одобрен съд за транспортиране се отнема. Идеята е да се ограничат фиктивни доставки на енергийни продукти. В свой анализ преди време например от Българската стопанска камара твърдяха, че въпреки че статистиката през последните няколко години отчита сериозен ръст на износа към Сингапур, там не се отчита внос от България. Нещо повече - целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малък от декларирания от България износ.
Още едно предложение в посока затягане на режима е идеята единствено митническите лаборатории да могат да се произнасят по пробите, свързани с контрола на акцизни стоки.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г. София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г.

Общината обмисля прехвърлянето на някои от големите инфраструктурни проекти за 2021 г.

30 мар 2020, 368 прочитания

Хаос в обществените поръчки Хаос в обществените поръчки

Законът за извънредното положение съдържа противоречие за провеждането на търговете, а Агенцията за обществени поръчки не дава разяснения

30 мар 2020, 490 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Икономиката през 2017: съвсем леко нагоре

Според Министерството на финансите през следващите три години тя ще расте с около 2-3% годишно

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10