Икономиката през 2017: съвсем леко нагоре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката през 2017: съвсем леко нагоре

Икономиката през 2017: съвсем леко нагоре

Според Министерството на финансите през следващите три години тя ще расте с около 2-3% годишно

Вера Денизова
9334 прочитания

© shutterstock


Ако вече сте започнали да планирате следващата година (а ако сте бизнес, най-вероятно отдавна сте) и се колебаете накъде ще върви икономиката, хвърлете едно око на последната прогноза на Министерството на финансите. Според повечето икономисти тя е реалистична, макар и да не чертае грандиозни скокове – до 2019 г. българската икономика ще расте умерено (около 2-3% на година) като... просто се движи по течението. Ще продължи и пренастройването на двигателите на растежа: ако доскоро фактор беше износът, сега очакванията са за потреблението. А това означава и растящи заплати, повече европроекти и забавяне на перспективите за износа.

Най-важното условие БВП да расте по-бързо – инвестициите, също няма магически да порасне и ще продължи частично ще бъде компенсирано от парите от Европа.

Двигател 1 - забавяне, двигател 2 - старт

Очакванията на екипа на финансовия министър Владислав Горанов са през 2017 г. растежът леко да се забави до 2.5% (виж таблицата). Причината – по-слабо търсене на български стоки навън заради проблеми на някои от основните ни пазари като Турция и потиснато развитие на европейската икономика. Анализаторите от Industry Watch също очакват забавяне на ръста на износа, като това ще се отрази и на растежа на експортно ориентираните бизнеси. В същото време секторите от икономиката, които разчитат на вътрешното търсене, ще се раздвижат. Причината – очакване потреблението да нараства, основно заради подобрената ситуация на пазара на труда.

"Това потребление не се финансира особено с кредит - той продължава да стагнира. Тоест, сега се реализират отлагани няколко години покупки от домакинствата, като разумно се преценява дали наистина имат нужда от кредит", казва банков анализатор. Според него вероятно има трайна промяна в поведението на домакинствата при баланса спестяване-инвестиции (потребление) в полза на първите.

Подобряването на индикаторите за заетост и безработица водят и до ръст на заплатите. И докато в частния сектор увеличението е заради липсата на кадри, то в публичната сфера има и политически момент, свързан с предстоящите избори. Правителството вече обяви, че вдига парите за образование с 223 млн. лв., като повече от половината ще са за увеличение на учителските заплати с около 10%. Нагоре е и минималната заплата с 40 лв. до 460 лв. В проектобюджет 2017 г. най-вероятно ще видим още няколко ръста – като например разходите за заплати в социалното министерство. Здравният сектор също даде заявка за между 15% и 38% увеличение на минималните възнаграждения за различните специалисти.

Ръстът на доходите логично води и до повече внос, тъй като голяма част от потребителското търсене се задоволява от външна продукция. Така нетният принос на износа в прогнозата на финансовото ведомство постепенно ще намалява, докато стане отрицателен към 2019 г.

Липсващата съставка

Най-важният компонент на растежа – инвестициите, ще продължават да са далеч от нивата преди кризата. Те са основна предпоставка икономиката да расте бързо и устойчиво, защото я правят по-конкурентна. "През последните години усвояваме повече европейски средства, отколкото привличаме чужди инвестиции. И на практика ставаме зависими капиталът отвън да е под формата на т. нар. помощи. Дългосрочният им ефект върху потенциала на икономиката и създаването на нови работни места обаче не е голям. А и примерите за неефективно усвояване са навсякъде – достатъчно е да погледнем проектите за спортни зали и стадиони", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика. От доклада за изпълнението на бюджета за миналата година се посочва, че около 95% от генерирания растеж за периода 2007-2015 г. (оценен чрез иконометричния модел СИБИЛА) се дължи на средствата по линия на Кохезионните фондове.

Очакванията са и през следващите години по-малкото частни инвестиции да бъдат компенсирани от държавата – отново чрез капиталови разходи и европроекти. "Публичните инвестиции вече са се превърнали в определящ фактор на бизнес цикъла в България. Теоретично би трябвало импулсът, даден от тях, не след дълго да се прехвърли и в частните, но това засега не е така, а и Министерството на финансите в прогнозата си също не го очаква. Това всъщност е най-важният въпрос", допълва банковият анализатор.

Ефектите за бюджета

Прогнозата на ведомството на Владислав Горанов ще послужи и като основа за съставянето на бюджета за следващата година. Един от важните показатели в нея е номиналният БВП, защото това е облагаемата база - т.е. дава ориентир за приходите. Ако прогнозата е по-консервативна, според Петър Ганев отново може да се стигне до ситуацията от тази и миналата година - правителството да планира дефицит, но вместо това да се регистрират излишъци. А те обикновено се харчат безконтролно и в повечето случаи неефективно. Това за съжаление също няма да се промени магически.

Фотограф: Надежда Чипева


Най-важни са инвестициите

Георги Стоев, Industry Watch

Ръстът на инвестициите в основен капитал е определящ за растежа на икономиката. Очакванията на Министерството на финансите обаче са тази година да няма увеличение на този показател, а през следващата то да е около 1%. Вероятно прогнозата съдържа очаквания за ръст на кредита. За нас обаче е обезпокоително, че не се увеличават кредитите за бизнеса.

Към момента няма индикации за по-значителен ръст на инвестициите в основен капитал през следващите една-две години. Това най-вероятно ще е голямата пречка икономиката да достигне потенциала си. Не бих хвърлил вината върху притока на чужди капитали - от 2010 г. насам преките чуждестранни инвестиции растат с около 1.5-2 млрд. евро на година. А и са насочени основно в производствения сектор за разлика от годините преди кризата, когато голяма част от чуждия капитал отиваше в сектора на недвижимите имоти.

Очакванията са номиналното увеличение на БВП през тази година да е 2.5 млрд. лв., а през 2017 – 3.5 млрд. лв. Това са нови номинални левове, които ще се добавят към размера на БВП. Моята препоръка към бизнеса е да не гледа прогнозите за реалния ръст на БВП, а на номиналния. Там очакванията са за по около 4% увеличение през следващите три години. Индикаторите за реалния ръст не винаги могат да бъдат изпълнени и понякога има игра с числата.

Ако вече сте започнали да планирате следващата година (а ако сте бизнес, най-вероятно отдавна сте) и се колебаете накъде ще върви икономиката, хвърлете едно око на последната прогноза на Министерството на финансите. Според повечето икономисти тя е реалистична, макар и да не чертае грандиозни скокове – до 2019 г. българската икономика ще расте умерено (около 2-3% на година) като... просто се движи по течението. Ще продължи и пренастройването на двигателите на растежа: ако доскоро фактор беше износът, сега очакванията са за потреблението. А това означава и растящи заплати, повече европроекти и забавяне на перспективите за износа.

Най-важното условие БВП да расте по-бързо – инвестициите, също няма магически да порасне и ще продължи частично ще бъде компенсирано от парите от Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK