С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 3 фев 2017, 16:00, 22300 прочитания

Пари за всички

Обещанията безусловният базов доход да реши множество социални проблеми му печелят поддръжници, но цената за това изглежда непосилна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Идеите за безусловен базов доход

Сметката просто не излиза

В България въвеждането на базов доход без да се изключат почти всички други социални системи изглежда фискално невъзможно

Къде пробват безусловния базов доход

Моделът среща привърженици на необичайни места и критици от целия политически спектър, но най-големият проблем е, че засега изглежда финансово непосилно начинание

Темата накратко
- Страховете от технологична безработица и растящо неравенство изкарват на преден план различни идеи за социална реформа.
- Една от най-често спряганите е т.нар. безусловен базов доход - сума, осигуряваща достоен живот, да се дава на всички без оглед на доходи.
- Тя среща привърженици на необичайни места и критици от целия политически спектър, но най-големият проблем е, че засега изглежда финансово непосилна.
Преди 240 години Адам Смит пише: "Не със злато или сребро, а с труд е било купено първоначално цялото богатство на света." Оттам тръгва голяма част от съвременния капитализъм - всичко, което изисква много работа, е скъпо, а трудът е основният актив за огромната част от хората, които го продават, за да живеят. Тази връзка не се разпада въпреки индустриалната революция, въпреки компютрите и всички други технологии, които унищожават професии, но и създават нови.
"Ако автоматизацията, софтуерът и услугите, базирани на изкуствен интелект, някой ден елиминират огромен брой работни места, същите те вероятно ще дадат голям тласък на богатството и благоденствието. Да се финансира базов доход с това богатство прави чудесен смисъл, но да се прави сега - не. Автоматизацията премахва много работни места, но и създава нови. Все още има много незадоволени потребности и правилната стратегия за момента е да бъдат подготвяни хората за тези нови дейности. Все още не сме достатъчно богати да си позволим базов доход за всички, даващ добър стандарт на живот, без да трябва да работят." Ерик Бринйолфсон, професор в MIT
"Има доста голяма вероятност да стигнем до безусловен базов доход или нещо подобно заради автоматизацията. Не съм сигурен какво друго може да се направи. Мисля, че товa ще се случи." Създателят на Tesla Илън Мъск
"Осигуряването на определен минимален доход за всеки, един вид дъно, под което никой не бива пада, дори ако не може да се грижи за себе си, изглежда не само като напълно легитимна защита от риск, присъщ на всички, но и като необходима част на едно велико общество, в което индивидът вече не трябва да разчита на конкретната малка частица от него, в която е роден." Фридрих Хайек в книгата "Право, законодателство, свобода"
"Дали универсалният доход е правилният модел, дали ще бъде приет от широка база хора, това е дебат, който ще водим в следващите 10 или 20 години. Работните места, които ще бъдат заменени от изкуствен интелект, не са само нискоквалифицирани. Но е безспорно, че с внедряването все повече на изкуствен интелект и евентуалното забогатяване на обществото връзката между производство и разпределение - колко работиш и колко изкарваш, става все по-отслабена. Резултатът е, че ще трябва да взимаме все по-трудни решения." Президентът на САЩ Барак Обама
"Мисля, че след 50 години ще изглежда комично, че сме използвали страха от това да не можеш да се изхранваш като начин да се мотивират хората. Също така мисля, че не е възможно да има истински равни възможности без някаква версия на гарантиран доход. И още мисля, че в комбинация с иновациите, които снижават разходите за това да се живее добре, чрез нещо подобно на базовия доход бихме могли да направим същински прогрес към елиминирането на бедността." Сам Олтман, президент на Y Combinator
"Безусловният базов доход е идея, която има повече религиозен, отколкото икономически характер. Тя затова и печели поддръжници - всяка малка група, която вярва радикално в нещо, може по един или друг начин да я прокара. Основата на всяко преразпределяне на доходи е моралът - желание да помагаш на ближния. Проблемите са два - дали получателите ще искат да работят и дали даващите ще искат да дават. За да може да работи безусловният базов доход в мащабите, които си го представят поддръжниците му, трябва да има религиозно убеждение в широка група хора в смисъла му. Към момента икономически смисъл няма, а това, че ще има роботи, не значи, че няма да има работа за хората." Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Това може да се промени. Първо беше износът на работни места към по-нископлатени дестинации, което накара хората в много развити, а сега и развиващи се държави да се състезават или надолу (да свалят цената на труда си) или нагоре (да увеличат нивото си на специализация). После дойде новата заплаха - изкуственият интелект може скоро да направи голяма част от човешкия труд излишен изобщо - не само ръчния, но и мисловния. И тъй като хората не са роботи и противно на твърденията на икономическата теория не всички могат да се образоват и да се състезават непрекъснато, това поражда един все по-видим проблем. Оставащите без работа, без квалификация и без опора в един бързо променящ се свят хора са айсбергът, на върха на който се крепи Доналд Тръмп и към който се катерят европейските крайни партии.

Какво да се направи? Една идея, почти като от утопия, пленява с простотата си. Може ли всеки да получава достатъчно пари да живее достойно, без да прави нищо? Безусловният базов доход (среща се и под други имена, а на английски е най-разпространен като универсален - universal basic income) е проста концепция - всички сегашни форми на социална защита и помощ се заменят от едно фиксирано месечно плащане. То важи за всички, винаги. Дава се на всеки жител на дадена държава, от раждането до смъртта му, не зависи от това дали е безработен, млад, стар (затова е безусловен) и е де факто пожизнена рента.


Тази доскоро радикална и предимно академична идея изведнъж се превърна в тема, за която икономисти и политици по цял свят говорят. Дискутира се в Давос, беше отхвърлен на референдум в Швейцария и макар и с доза предпазливост, излезе от устата на американския президент Барак Обама. Една членка на ЕС - Финландия, дори започна да го прилага експериментално от този януари, градове и области в Холандия, Шотландия и Канада също планират пилотни проекти. Беноа Амон, който току-що спечели номинацията за президент на левицата във Франция, го издигна в основен свой лозунг.

Базовият доход има привърженици и от ляво (заради чувството за солидарност), и от дясно (заради обещанието за опростяване на социалната система и намаляване на бюрокрацията). По темата говорят професори, но е същински моден хит и в Силициевата долина, като под нея се подписват предприемачи като основателя на Tesla Илън Мъск. Всеки от тях вижда в нея решение на разнообразни настоящи и бъдещи проблеми - от икономическото неравенство до възхода на крайно десния популизъм.

Тя не е отговор на въпроса за неравенството - парите се получават от всички, независимо дали богати или бедни - но е най-силната като отглас и най-напредналата като дебат идея за социална реформа. Въпреки че изглежда донякъде техническа промяна в начина, по който се раздават пари, тя всъщност е промяна в идеологията за ролята на държавата и живота на хората въобще. И като при всеки друг революционен почин, който претендира да дава отговор на всичко, проблемите са в детайлите.



Пари отнякъде

Да започнем с най-видимата част: откъде ще дойдат парите. От 1 януари Финландия стана първата страна в Европа, която експериментира с идеята, и от тази година 2000 случайно избрани безработни ще получават по 560 евро месечно - около 1/6 от средната заплата в страната - за две години (повече за опита вижте в допълнителния текст). По оценки на финландската социална служба Kela, която провежда пилотния експеримент, за да се замени евентуално цялата система от различни плащания, ще трябва да се вдигнат данъците. В момента данъчната система на Финландия е сложна и със силно прогресивна скала. Затова при анализа се приема преминаване към плосък данък, като оценката е, че неговата ставка трябва да е около 70%, за да се финансира базов доход, достатъчно голям, че да няма губещи. В България сметките са още по-предизвикателни и дори осигуряването на някакво минимално месечно плащане от 200 лв., което е под линията на бедност, ще изисква сума от порядъка на 15 млрд. лева на година, или близо половината от сегашния бюджет (вижте текста за България).

Това значи, че такъв доход не може да бъде въведен просто технически. Той би изисквал смяна на идеологическата концепция зад цял куп обществени отношения - от частната собственост, през данъците до социалните системи.

Една от концептуалните и философски обосновки на безусловния базов доход е той да е нещо като компенсация за всеки човек, за това че някой използва общи ресурси за лични цели. Например (тук десните могат да си запушат ушите) земята изначално е обща и частната собственост е вид изземване от всеки. По същия начин ползване на полезни изкопаеми, ресурси, свободни честоти и дори замърсяването се разглеждат като използване на общо благо за постигане на частна печалба и има логика някакъв дял от нея да се разпределя. Първият проблем е, че повечето от тези неща вече са обложени или таксувани и пари от концесии и др. вече влизат в бюджета. Другият е, че освен за страни със запаси от много ценни ресурси приходите по тази линия пак биха били недостатъчни.

Повечето други идеи за финансирането му са чрез преразпределяне - най-често през по-висок ДДС и облагане на доходите, но не само. За да може обаче тяхното покачване да не убие ефекта от такъв доход, трябва да има силно прогресивно облагане или освобождаване на стоки от първа необходимост от ДДС. Не е необходимо да привеждаме данни, за да е ясно, че прекомерно вдигане на данъци води до ръст на сивата икономика. В зависимост дали се предлага от леви, десни или зелени, може да се намерят различни обекти за облагане - от финансови транзакции до въглеродни емисии. Това обаче не може да се направи само от една държава - подобни мерки ще я направят по-неатрактивна и ще доведат до отлив на инвестиции, което ще смали базата за облагане и ще намали приходите. А глобално въвеждане на безусловен базов доход изкачва утопията в нови висини.

Не липсват и по-екзотични идеи. Например бившият финансов министър на Гърция от радикално лявата СИРИЗА Янис Варуфакис счита, че облагането не е верният отговор, тъй като компаниите плащат данъци за услугите, които им оказва държавата, а не като компенсация за приватизирана от тях печалба от общи блага. За него решение например е при всяко набиране на капитал на борсата част от акциите автоматично да се прехвърлят в публичен фонд, който през получаваните дивиденти да финансира базовия доход. Екстравагантните идеи стигат и до директно печатане на пари с аргумента, че и сега ЕЦБ го прави, като дава пари на банките. Това е факт, но тази мярка далеч не се приема безкритично и по замисъл е временна. Хеликоптерните пари, както на икономически жаргон се нарича идеята, не могат да бъдат устойчиво решение - според всяка теория с каквато и да е идеологична окраска това ще произведе инфлация, която ще изяде вече създаденото богатство.

Базов, но чия база?

Срещу проблема с твърдите числа защитниците на идеята за безусловно месечно плащане за всички поставят евентуални бъдещи спестявания за цялото общество. Посочват се преки икономии от администрация, непреки и трудно измерими бонуси за обществото като справяне с бедността и проблемите, свързани с нея, по-малко разходи за сигурност и здравеопазване, повече време и възможност за отглеждане на деца, образование и изкуство, както и за създаване на общи блага. Но дали тези ефекти наистина може да създадат ползи, надхвърлящи разходите, е нещо, което в дебата всеки може да разтяга както си иска.

Най-голямата въпросителна е как биха реагирали получателите на универсален базов доход - дали биха били по-склонни да работят, или напротив, биха се отдали на мързел. Това до голяма степен зависи и от детайлите и конкретния размер - очевидно стимулите са различни, ако човек получава 100, 1000 или 1 000 000 лв. и съответно какво може да купи с тях. Идеята е доходът да е базов, т.е. да покрива някакъв своеобразен екзистенц минимум, но колко точно е той?

Сходен е и въпросът как биха се използвали парите. Оптимистичните картини рисуват общество, изградено от хора с повече свободно време за по-креативни занимания, което да произведе по-здрави семейства и повече грижа за децата. Но тази монета има друга страна: кошмар на свят с още по-маргинализирани бедни и на младежи, използващи безплатно дадените им пари за алкохол и наркотици.

И това е дори преди да стигнем до идеологическите проблеми. Безусловният базов доход се харесва от радикалните части на политическия спектър, но не и от умерените - нито вдясно, нито вляво. Първите разглеждат безусловния трансфер на богатство като наказание за работещите и предприемчивите, нещо като вкарване на комунизъм през задната врата. Левите пък виждат социална несправедливост - идеята да даваш пари на ненуждаещите се е трудно смилаема. Според доц. Огнян Касабов, преподавател по философия в Софийския университет, такава система по-скоро ще намалява силата на работещите и се вписва в продължаващата тенденция за редуциране на социалната роля на държавата, на практика свивайки я до едно-единствено плащане.

"Даването на пари без условия скъсва връзката на труда с производството и дава своеобразно извинение за работодателя. В преговори за заплащане или при съкращения той ще може да казва "нали си имате доход така или иначе", мисли Касабов. Според него отпадането на конкретни целеви социални помощи и заместването им с един-единствен доход намалява възможностите за солидарно отстояване на права. "Например, ако сега се реши, че се намалява платеното майчинство, се организира отпор от засегнатата група с ясни искания и аргументи. Докато при намаляване на базовия доход това ще става по-трудно", коментира Касабов.

Преди революцията

Пилотните проекти като този във Финландия може да помогнат за изчистване на модела, но само донякъде. Повечето от тях реално не тестват устойчивост, а индивидуални реакции. А дори и там резултатите могат да се поставят под въпрос - например, тъй като всеки участващ знае, че експериментът е временен, ще е по-малко склонен да взема големи решения - да започне да учи или пък да стартира собствен бизнес. Или пък да напусне работа и да не прави нищо. Освен това периодът на опита не дава време да се провери дали спрямо разчитащите само на базовото плащане се формира социална стигма.

Дори и сложното макроикономическо уравнение да се реши някак на национално ниво, задачата става по-сложна на международно. Толкова радикална реформа в една отворена икономика, особено част от политически съюз, със сигурност би довела до масирани потоци от пари, бизнеси и хора навътре или навън. "Нещо, което ме притеснява, е, че въвеждането на базов доход в отделна държава ще доведе до засилване на настроенията срещу чужденците. И без това в Европа има проблем със солидарността между държавите . Според мен при такава система гласовете, които доведоха до Brexit с послания като "българи и румънци идват да ни вземат работата", ще се усилят", смята Огнян Касабов.

Безусловна нужда

Всичко това са валидни аргументи. Повечето от тях сочат против такава радикална промяна в социалната система. В друго време можеше да зачеркнем идеята за безусловен базов доход като фантазия и да продължим напред. Но не живеем в друго време.

Беноа Амон стана кандидатът на социалистите за президент на Франция, с обещанието си за универсален базов доход.

Фотограф: Reuters
Икономистът Красен Станчев казва, че безусловният базов доход е идея с "повече религиозен, отколкото икономически характер. Тя затова и печели поддръжници - всяка малка група, която вярва радикално в нещо, може по един или друг начин да я прокара. Основата на всяко преразпределяне на доходи е моралът - желание да помагаш на ближния. Проблемите са два - дали получателите ще искат да работят и дали даващите ще искат дават. За да може да работи базовият доход в мащабите, които си представят поддръжниците му, трябва да има религиозно убеждение в широка група хора в смисъла му".

Повече от очевидно е, че все по-голяма група хора не са доволни от статуквото и търсят именно радикална промяна. От тяхна гледна точка тази идея въобще не звучи така налудничаво. Финландците не са известни като лекомислени хора, но да оставим настрана северната нация. Да вземем Франция. Кандидатът за президент Беноа Хамон обеща 750 евро базов доход за всички, като се започне от младите, които навсякъде в Европа страдат от огромна безработица.

Или погледнете с очите на предприемачите от технологичния сектор, които нямат мотив да са големи социалисти - идва технологична безработица и тя ще отнема все повече работни места. Това чуха и лидерите на либералния свят в Давос миналата седмица. Ако в близкото бъдеще машините станат достатъчно умни, те лесно ще направят хората излишни - роботите не искат отпуски, болнични, данъци и т.н. Ако не се заемем с този проблем сега, той ще ни връхлети неподготвени - точно както ни връхлетя сегашната разплата за политиките отпреди десетилетия.

Като пример за общо технологично благо, което е споделено, а не приватизирано, се сочи интернет. Но технологиите далеч не са толкова демократични. Попитан дали някога може да стигнем момент в който никой не работи, защото производството е автоматизирано, един от най-известните умове на планетата - физикът Стивън Хокингq казва: "Всеки може да се радва на живот в луксозни удоволствия, ако произведеното от машини богатство се споделя, но повечето хора може да останат в нещастна бедност, ако собствениците на машините успешно лобират срещу преразпределението. Засега тенденцията клони повече към втората опция, като технологиите създават все по-увеличаващо се неравенство."

Сегашната социална държава също не е изникнала внезапно готова. Тя се е ковала десетилетия наред, в огньовете на няколко войни, многобройни протести, революции и избори. Базовият доход надали ще успее да замени това творение. Той очевидно има много недостатъци и не е точното лекарство. Но болестта е налице. И ще трябва да бъде лекувана.
Петте големи въпроса за базовия доход

#1 Как се обосновава
Философски идеята, че всеки човек да има право на достойно съществуване, е полет на хуманната мисъл. Обществото още от древна Атина насам е субсидирало различни професии, които не произвеждат продукти, но е смятало за важни - философи и поети например. Оттам насетне обаче взимането на пари и даването им на друг (който дори може да не се нуждае от тях) без никакви условия е трудно да се защити. В някои случаи като в Аляска е обосновано като своеобразен дивидент от ползването на природен ресурс (петрол). В тази графа могат да попаднат концесии, аренди и наеми на публична собственост и т.н. Някои оправдават бъдещото му въвеждане като колективен дивидент от технологичния прогрес и ползването на изкуствен интелект. Това обаче опира до утопични идеи, че тези нови разработки някак вместо частна ще се окажат публична собственост.

#2 Колко точно безусловен и базов
Дебатът е доста объркан, защото всеки разбира нещо различно. Например сравнително общоприето е, че при такава система трябва да изчезнат помощи и обезщетения, пряко обвързани с липса на доходи и бедност - например гарантираният минимален доход (65 лв. в България), енергийни помощи, обезщетения за безработица Същевременно обаче има и детски надбавки, платено майчинство, обезщетения за инвалидност В момента държавата предлага безплатни или субсидирани услуги като здравеопазване и образование, които ако отпаднат, ще се освободи ресурс, но пък е съмнително има ли консенсус за това в обществото. Идеолозите му не уточняват базовият доход обхваща ли и пенсионерите или те остават да разчитат на отделна система. Ако да, това за много от тях може да означава намаляване на доходите и жизнения им стандарт.

#3 На кого се изплаща
Въпреки думата универсален и тук има различни визии. Дали обхваща цялото население или само пълнолетните? Дали условието е националност или уседналост, или комбинация от двете? От това доста зависи и как държава с такава система (ако е достатъчно щедра) би се справяла с имиграционен натиск. Дори и в най-либералните предложения все пак се предвиждат и ограничения, например чисто съдебно минало, което да е стимул за намаляване на престъпността. Макар да изглежда технически въпрос, важно е и дали доходът е личен или на домакинство - когато двама души живеят заедно, някои разходи се споделят, но пък за многодетно семейство те скачат. Ако условията станат повече, администрирането се усложнява и обещаните спестяванията от бюрокрация намаляват.

#4 Колко да бъде
Няма консенсус за конкретния механизъм, по който да се определя каква е удачната месечна сума. Ако тя е много малка, упражнението е безсмислено и не произвежда ефект. Ако е прекалено голяма, може да дестимулира хората да работят и да натежи на бюджета. Във Финландия тестът е с 560 евро при 3384 евро средна заплата, което ако се съпостави с българските условия, ще означава нещо като 160 лв. - сума, която (особено ако означава отпадане да други социални плащания и привилегии) не звучи кой знае колко съществена стъпка в борбата с бедността.

#5 Как да се финансира
Премахването на административни структури и икономиите от бюрокрация, макар и харесвана от дясно стъпка, е недостатъчно. Някои от обещаните ползи (по-малка престъпност, по-добро здраве и т.н.) може да намалят и други разходи. Но прехвърлянето на средства от други системи, макар и възможно, също може да става по-скоро постепенно и в малки размери. Вдигане на данъци и основно ДДС и имуществени данъци са спрягани варианти да се прехвърли тежестта на плащането му върху по-богатите или върху корпоративния сектор. Съмнително е обаче доколко е възможно това, без да се стигне до масово укриване на данъци и отлив на капитали.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова

В 11-километровата отсечка, изградена от "Главболгарстрой", са инвестирани 75 млн. лв. от собствените средства на "Булгартрансгаз"

21 окт 2019, 318 прочитания

Платежният баланс показва спад на приходите от летен туризъм Платежният баланс показва спад на приходите от летен туризъм

Чуждите инвестиции достигат 603 млн. евро към края на август основно от дълг

20 окт 2019, 1805 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Царят на складовете

"Лукойл" държи почти всички бази за задължителния държавен резерв. Това според търговците на горива е реалната бариера пред конкурентния внос, а не акцизните складове

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10