Икономика на кръговете

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Темата накратко - Кръговата икономика е нов тренд, който целѝ растеж и опазване на околната среда - Трансформацията вече се случва на ниво отделни бизнеси. Пригответе се за нова доза регулации на европейско и национално ниво

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Що е то Термина "кръгова икономика" можем да проследим до края на 80-те години и работата на икономистите Дейвид Пиърс и Кери Търнър. Според тях икономическият ред няма вграден механизъм за рециклиране на ресурси и третира околната среда като резервоар за отпадъци. Сегашният смисъл надгражда работата на Пиърс и Търнър и включва редица други идеи като концепцията "от люлка до люлка", която предполага безкраен цикъл на употреба на ресурсите, биомиметиката или адаптирането на съществуващи в природата форми в технология, природния капитал - подход за оценяване на околната среда и други. Казано накратко – кръговата икономика цели да удължи жизнения цикъл на ресурсите, като сведе до минимум употребата на нерециклируемите отпадъци.

Човекът е единственият вид на планетата, който създава боклук. Допреди век-два това не е било съществен проблем: преди индустриалната и технологичната революция боклукът, създаван от хората, е бил в огромната си част рециклируем, както всичко останало в природата. Днешната икономика обаче е изградена на принцип, който никой разумен човек не би приел за себе си - тя изхвърля в коша все повече и повече материали, които извличаме и добиваме от природата, но които са все по-трудни за разграждане и които имат висока остатъчна стойност, ако бъдат употребявани правилно.

Това създава два вида проблеми. Първо, екологични. Планините от боклук, който не може да бъде разграден или да изчезне, са еко бомби, заложени до всеки по-голям град и в световния океан. Количествата енергия, тежка индустрия, химическа, земеделска и всякаква друга продукция, нужни, за да задоволяват капризите на растящ брой хора, допринасят за допълнителното нарушаване на еко баланса. Нови 3 млрд. души излизат на пазара до 2030 г. и те ще искат нови неща.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Второ, икономически. Ръстът, основан на извличането на още и още ресурси и изхвърлянето им след това, е обречен. Ако не вярвате, питайте световната фабрика Китай, чиято основна грижа напоследък е как да поддържа икономиката си и едновременно с това да не се превърне в екологичен ад.

Горните изводи не са нещо ново. Рециклирането е дума, влизаща във все повече домове. Концепцията за кръгова икономика обаче отива една стъпка по-далеч. В нея продуктите не само не се изхвърлят, а се правят така, че да бъдат лесно поправени, превърнати в други или съчетани. Предприятията носят отговорност за продуктите си далеч след като ги продадат, а ключовият принцип е сътрудничество между различните индустрии, за да може всяка от тях да ползва отпадъчни материали от другите.

"Кръговата икономика е концепция, в която растежът и просперитетът се отделят от консумацията на природни ресурси и упадъка на еко системите. Това е стратегия за осигуряване на природни ресурси, така че всички хора на планетата да достигнат до приемливо ниво на просперитет, без да унищожават планетата в рамките на този процес", обобщава Ник Вулвулис - професор по технологии на околната среда в Imperial College London (вижте интервюто с него тук).



От разхищение към устойчивост

През 2014 г. държавите - членки на ЕС, са произвели над 2,5 млн. тона отпадъци, от които едва 50% са били рециклирани. Макар капацитетът за рециклиране да расте, все още практически половината от използваните материали излизат от икономиката. Да вземем за пример телефоните. При настоящия начин на дизайн и производство минават средно между две и три години преди мобилните устройства да започнат да показват признаци на забавяне и да се превърнат в морално остарели. Според Световния икономически форум през 2016 г. едва 20% от генерираните електрически и електронни отпадъци (близо 45 млн. тона) са били рециклирани, 4% са били изхвърлени в депа, а за останалите 76% информация няма.

Същото се наблюдава и в други индустрии. С две думи, животът на ресурсите в Европа се ограничава до един-единствен цикъл. Проблемът е, че никой не знае кога ще се изчерпят невъзобновяемите ресурси - въглища, нефт, метали.

Европейският съюз се задвижи още през 2015 г., когато прие план за кръговата икономика. В него комисията беше изчислила, че по-доброто еко проектиране, предотвратяването на изхвърляне на отпадъци и повторната употреба може да допринесат за нетни икономии на предприятията от ЕС в размер до 600 милиарда евро годишно, като същевременно се намаляват общите годишни емисии на парникови газове. Допълнителните мерки за увеличаване на производителността на ресурсите могат да доведат до увеличаване на БВП с близо 1% до 2030 г. и създаване едновременно с това на 2 милиона допълнителни работни места - универсалната европейска валута.

Комисията определи и приоритетните материали - включително земеделски продукти и отпадъци, дърво и хартия, пластмаси и метали, които биха били полезни за ускоряване на прехода към кръгова икономика и където политиката на ЕС играе специална роля. Опаковките, храните, електронното и електрическото оборудване, мебелите, сградите и строителството бяха определени като приоритетни отрасли.

Нова икономика, нов бизнес модел

"Смятам, че с обединените сили на правителството, бизнеса, неправителствените организации и потребителите постигането на кръговата икономика е възможно." Емар Хемеке, съветник за България и Румъния по земеделие в Посолството на Кралство Нидерландия

"Това е настоящето", отговаря пред "Капитал" съветникът по земеделие в Посолството на Кралство Нидерландия Емар Хемеке на въпроса дали кръговата икономика е бъдещето. В Нидерландия процесът вече е започнал - още в края на 2016 г. правителството даде началото на програма за развитие на кръгова икономика до 2050 г., като до 2030 г. употребата на основни суровини (минерали, изкопаеми и метали) трябва да бъде намалена наполовина.

Хемеке посочва, че това се случва и в България на бизнес ниво. "Няма един-единствен модел - може да е наистина малък бизнес, разбира се, може да се прилага в голям мащаб, което има повече ефект на глобално ниво. Смятаме, че са ни нужни всички нива", казва той.

Юлиян Кирилов и Геновева Петрова биха се съгласили. Първият е основател преди 14 години на Zona Urbana, a Петрова е в Remixshop.com - два бизнеса, които печелят от вторични материали. За тях не само бавно се е появил доста сериозен пазар, но България постепенно се превръща и в дестинация, която произвежда много "първичен материал", т.е. продукти, които могат да бъдат рециклирани и продавани отново. Това е нова бизнес ниша, която тепърва ще се развива и все още е подминавана тук.

Малките го правят от желание за гъвкавост и новаторство, а големите - от необходимост. Както показва примерът с Veolia, която е една от големите световни компании за управление на комунални услуги, такива пазари крият много допълнителна стойност, която само чака да бъде "отключена" с правилните решения (за Zona Urbana, Remixshop и Veolia четете тук).

За да се затвори този кръг обаче, има нужда от още нещо. То е участието на държавата и дори на по-високо ниво - на ЕС.

Новата планова икономика

"Решенията в една конкретна индустрия или фирма не са достатъчни, защото това пренебрегва нуждата от цялостна система. Би било далеч по-добре, ако всички играчи по веригата се съюзят, за да променят начина на производство", казва д-р Ник Вулвулис от Imperial College London. Такива колективни действия могат да се насърчават само от правителствата, например чрез пазарни стимули за фирми и домакинства. Европейската комисия вече е решила да се заеме с т.нар. планирано остаряване на продуктите, което мнозина производители залагат. Във Франция например, вече има заведени дела по този казус.

Изобщо на европейско ниво ще бъдат проследени неща като поправяемост, издръжливост, обновяване на материалите, което е доста над досега изискваното рециклиращо ниво. Това е само един от начините, по които промяната ще засегне най-бързо България и нейните производители. Другият ще бъдат т.нар. зелени обществени поръчки - идеята на ЕК да се дава предимство на фирми, изпълняващи повече от изискванията.

Всъщност идеята за кръгова икономика вече доведе до промени в бизнес циклите. Цялата "споделена икономика" е основана на тази идея. Тя обаче може да набере истински скорост с навлизането на досегашните гиганти в нея, ако регулацията ги извади от досегашното статукво на производство на стоки, които непрекъснато се подменят.

Първият ефект би бил развитието на икономиката на услугите, при която клиентите използват продукти чрез договор за лизинг, без да придобиват постоянна собственост върху тях. Така например в няколко американски града Phillips продава светлина на общините, а самите осветителни системи остават притежание на компанията. Този модел е особено привлекателен за индустриални производители с високи оперативни разходи, които имат изградена инфраструктура, за да поддържат продуктите си, и могат да извличат остатъчна стойност от тях. Успоредно с това в интерес на компаниите ще бъде да развият технологии за удължаване живота на продуктите си. Ако съставните материали позволяват лесно рециклиране и минимална загуба на ресурс, в дългосрочен план един и същ продукт практически може да върне двойна или тройна печалба на производителя. В много от случаите стопроцентово рециклиране не е възможно, но някои от съставните части могат да бъдат пренасочени към производството на други продукти - т.нар. продуктова трансформация.

Това може да се случи с всички продукти около нас - от хладилници и перални до автомобили.

... и тъмните облаци над нея

"Регулирането на отпадъчните потоци трябва да стане възможно най-лесно за бизнеса, а то е възможно най-трудно." Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt

Всичко това звучи вдъхновяващо като реч на Илън Мъск. Но промяната на икономическия модел няма да се случи нито лесно, нито толкова бързо. Първо, някой ще трябва да понесе цената. Този някой ще бъдат по един или друг начин потребителите. Ако компаниите бъдат накарани да залагат повече разходи в бизнес модела си, това неизбежно ще вдигне крайната цена. Ако държавите решат да подпомагат финансово този преход, те отново ще го правят с парите на данъкоплатците. Това вероятно ще се случи при достатъчно желание. Забележете, появяващите се все повече "удължавания на гаранцията" срещу доплащане - това е на практика моделът в действие. Но след като в последните десетилетия надпреварата беше към все по-евтини стоки и все повече консумация, обръщането на тази тенденция ще е доста бавно.

След това идват регулаторните проблеми. За да се превърнат отпадъците на едно предприятие в суровина на друго - т. нар. индустриална симбиоза, е нужно законодателство. В някои държави такова съществува, в други - като България например, не точно. "Заради Закона за управление на отпадъците в България компаниите са длъжни да регистрират отпадъците като такива. В момента, в който ги регистрират, започват проблемите с продаването и използването като суровина", коментира пред "Капитал" Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt.

Ако сътрудничеството между предприятията е ограничено и те не могат да обменят ресурси, услуги или вторични суровини на изгодна цена, икономическият смисъл те да променят производствената си система се губи изцяло.

Рециклирането на отпадъци също носи трудности. Понякога процесът е толкова скъп, че за компаниите е най-смислено да изгорят отпадъците. В други случаи полученият рециклат - при някои видове стомана например, е с толкова ниско качество, че практически няма смисъл да бъде използван и никакъв технологичен напредък не може да го превърне в задоволителен за нуждите, смята Рашев.

Друго изпитание е чисто пазарният механизъм на цената на суровините. Ако тя е висока, то съвсем естествено предприятията биха търсили начини да обменят материал помежду си, обяснява Рашев. В момента обаче тя е ниска и това не стимулира особено подобни начинания.

И не на последно място, винаги е притеснително, когато политиците се месят толкова директно в икономиката. Кръговата икономика не е точно планова такава, но изисква дори повече регулации, отколкото се случиха за налагането на възобновяемите енергийни източници. Основната цел ще бъде да се убедят и потребители, и бизнесът, че в новото има много неоткрита стойност. Тогава промяната ще дойде сама.